№ 703
гр. Русе, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201399 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Елайза“ ЕООД, чрез адв. Р. К. подадена
срещу електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ град София, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2
ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Във
връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че електронния фиш е издаден
в нарушение на чл. 34 ЗАНН, тъй като нарушението е установено със
заснемането с техническо устройство, елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, поради и което същото е станало известно на АПИ
на 17.06.2021г., от която дата тече и срокът по чл. 34 ЗАНН, а същият е
връчен на дружеството на 08.08.2022г., без да е посочена достоверна дата на
издаване, поради и което срокът по чл. 34 ЗАНН не е спазен. На следващо
1
място се излагат доводи, че твърдението в ЕФ, че изцяло не е била платена
пътна такса е неясно, неконкретизирано и невярно, тъй като при движението
на ППС с рег. № ОВ 27 91 ВМ на дата 17.06.2021г. от 14,04 часа до 21,17 часа
са генерирани и подавани пол данни и са начислени тол такси, като за
посочената дата е начислена тол такса в размер на 33,41 лева и същата е
изцяло платена, като посочването при описание на нарушението – изцяло
неплатена пътна такса е основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен,
тъй като съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, електронният
фиш следва да съдържа конкретния размер на изчислената и неплатена за
съответния пътен участък тол такса и липсата на това нарушава правото на
защита на дружеството. На следващо място се твърди, че наказващия орган
неправилно е приложил закона, като е приел че е извършено нарушение по чл.
102, ал. 2 ЗДвП, която материална норма вменява задължение за собственика
да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за това ППС не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване размера и заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП,
а видно от представеният тристранен договор с „Интелигентни трафик
системи“ АД, последното се е задължило да предоставя услуга по електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние с предоставяне на
бордови устройства, отчитащи изминато разстояние като за обезпечаване
плащането на дължимите суми се осъществява кредитен лимит от клиента и
за посочения ден от бордовото устройство са подавани данни и генерирани
тол декларации в продължение на повече от седем часа, като единствено за
времето от 16:53:30 часа до 17:15:57 часа и конкретния пътен сегмент (между
отсечки ********** и **********) няма подавани данни. Твърди се, че щом в
началото на движението на ППС на 17.06.2021г., в 14:04 часа, бордовото
устройство е било изправно и е генерирало данни, въз основа на които са
били подавани тол декларации, начислявани са и са платени пътни такси, то
собственикът е изпълнил вмененото му от закона задължение по чл. 102, ал. 2
ЗДвП – да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако на ППС не са изпълнени задълженията във връзка
с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1
ЗП според категорията ППС и обратно на твърдяното от наказващия орган се
установява, че ППС с рег. № ОВ 27 91 ВМ на дата 17.06.2021г. е имало
налично бордово устройство по смисъла на § 1, т. 7 ДР на Наредбата за
2
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база разстояние, което устройство е отговаряло на
съответните технически изисквания за целите на тол таксуването. Инвокират
се доводи, че след започване на движението пътното превозно средство е
изцяло под контрола на водача и установяване на изминатото разстояние е
вменено в негово задължение, съгласно чл. 179, ал. 3 ЗДвП. На следващо
място се твърди, че нарушението не е съставомерно, а електронния фиш е
незаконосъобразен, тъй като тол таксата за изминато разстояние се определя
от инсталираното във влекача бордово устройство, съгласно договора с
доставчика за електронно събиране на пътни такси. Развиват се съображения,
че от разпечатката на „ТОЛЛ ПАСС“ за 17.06.2021г. за движение по
платената пътна мрежа се установява, регулярно генериране на такси за
целият период на движение и неотчитането на данни за посочения период се
дължи на техническа неизправност на поддържаната от АПИ електронна
система за събиране на тол такси и ако бордовото устройство е било
неизправно в момента на нарушението, то това касае отговорност на
доставчика на услугата или на водача, тъй като собственикът е изпълнил
задължението си по чл. 102 ЗДвП в началото на движението и липсва негово
виновно поведение. На последно място се релевират доводи, че обжалвания
електронен фиш е издаден в нарушение на правото на Европейския съюз – чл.
2, т. 2 и т. 7 от Регламент (ЕС) № 2020/2004г. на Комисията от 28.11.2019г. и
наказващият орган не е съобразил задължението си при всеки случай на
недекларирана пътна такса да информира структурата, събираща пътните
такси и преди да се предприемат принудителни мерки да се предложат мерки
за отстраняване на нередовността.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател поддържа депозираната
жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема
становище за неоснователност и недоказаност на депозираната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде
потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. В
депозирано писмено становище, се излагат доводи, че правилно е
квалифицирано деянието и е осъществен състава на нарушението по чл. 10,
ал. 1, т. 2 ЗП и липсата на предоставяне на декларирани тол данни към
3
Агенция „Пътна инфраструктура“, относно ППС с рег. № ОВ 27 91 ВМ,
осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, като това обстоятелство е безспорно установено в доклада от
електронната система и се потвърждава от становището на „Интелигентни
трафик системи“ АД, който е доставчик на услуги и с което дружество,
дружеството жалбоподател има сключен договор като самата проверка в ИТС
показва, че за посочените дата и час бордовото устройство е било изключено
или неправилно включено в електрическото захранване и с изтощена батерия,
а съгласно сключения договор задължение на клиента е да поддържа
бордовите устройства включени по време на пътуване и да следи за това, като
в случай дружеството жалбоподател не е положило дължимата грижа като е
допуснал движението на процесното ППС без да се увери, че устройството
монтирано в ППС е изправно. Релевират се доводи за неоснователност на
твърденията на жалбоподателя, че неподаването на данни от бордовото
устройство се дължи на технически проблем на поддържаната от Агенция
„Пътна инфраструктура“ електронна система за събиране на пътни такси, тъй
като от доказателствата по делото се установява, че неподаването на данни се
дължи единствено на невключено бордово устройство, по причина дължаща
се единствено на дружеството жалбоподател или на негови служители.
Излагат се съображения, че сам по себе си сключеният тристранен договор и
че пътното превозно средство е оборудвано с устройство, не е достатъчен да
се приеме, че са изпълнени задълженията по закон и че дружеството не носи
отговорност за състава на нарушението, тъй като е необходимо да бъдат
подавани тол данни за всеки сегмент, който е включен в съответния пътен
участък. Излагат се подробни съображения, че електронния фиш е издаден
при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и е в
съответствие с целта на закона. Развиват се съображения за неоснователност
на твърденията, че отговорността е на водача, тъй като дружеството
жалбоподател не е упражнило правомощията си по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП.
Излагат се доводи за неоснователност на твърденията, че електронния фиш е
издаден след срока по чл. 34 ЗАНН, както и за неприложимост в случая на
цитирания регламент. Излагат се доводи за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
потвърден, издадения електронен фиш.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
4
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и
което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни
доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.06.2021г., в 17,03 часа, посредством електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство
№ 40342, представляващо елемент от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, било
установено, че пътно превозно средство влекач Мерцедес Актрос, с рег. №
ОВ 27 91 ВМ, с техническа допустима маса 17990 и брой на оси 2, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, собственост на „Елайза“ ЕООД се е движило в община
Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е
била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй
като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Във връзка с така установеното е бил издаден електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, с който на „Елайза“ ЕООД, в качеството му на
5
собственик/ползвател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение
по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установена от събраните в хода на производството писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, а именно: Свидетелство за
регистрация, част І, Тристарнен договор от 14.03.2020г., приемо-предавателен
протокол на бордово устройство, приложение към тристранен договор,
детайлна справка по дата за пътуване, известие за плащане, възражение,
справка за нарушения, 2 бр. снимки, заповед № РД-11-983/13.09-2021г. за
утвърждаване на образци на електронни фишове, ведно с приложения към
нея, протокол № 28765/21 на МРРБ АПИ, становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“ НТУ, писмо от тол пасс и
проформа фактура, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронния фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП, от лице по чл. 167а ЗДвП, оправомощено да осъществява контрол
във връзка със заплащането на съответните такси по закона за пътищата, по
образеца, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и съдържа изискуемите, съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
6
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата,
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни твърденията, касаещи допуснато
нарушение по чл. 34 ЗАНН.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
извършено на 17.06.2021г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“. Съгласно чл.
11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността,
приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа
уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като
изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност,
изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се
приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН,
за съставянето на АУАН и издаването на НП, в каквато насока са твърденията
в жалбата.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и
ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно
постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по
същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат -
до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а
абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението - 17.06.2021 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от
двата срока.
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от
7
20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията в
жалбата, че нарушението е описано неясно, с оглед посочването, че не е
заплатена изцяло дължимата пътна такса. При описанието на самото
нарушение, изрично е посочено, конкретния участък от пътя, за който се
дължи таксата, както и конкретния размер на незаплатената такса.
Няма спор, че на посочените в електронния фиш дата и час, пътно
превозно средство - влекач Мерцедес Актрос, с рег. № ОВ 27 91 ВМ,
собственост на „Елайза“ ЕООД, се е движило в община Иваново, път І-5, км.
25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е била заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването, за съответния пътен участък.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, задължението да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство е на
собственика, поради и което правилно е ангажирана отговорността на същия,
а не на водача, както се твърди с жалбата.
Собственик на посоченото в електронния фиш ППС е именно
дружеството жалбоподателя „Елайза“ ЕООД.
Касае се за ППС, по чл. 10б, ал. 3 от закона за пътищата, което е с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП За преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в
т. 2 е въведена такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на която дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
8
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
В настоящия случай от всички доказателства по делото безспорно се
установява и доказва, че собственик на моторното превозно средство е
„Елайза“ ЕООД и не е спорно, че за посочените в електронния фиш дата и
пътен участък не е начислена и респективно заплатена дължимата тол такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, по нито един от предвидените
начини за определяне и заплащане на дължимите тол такси, а именно по реда
на чл. 13, ал. 4 ЗП – чрез реално получени декларирани тол данни, чрез лице
по чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние или
чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, за съответното пътно превозно средство.
Наличието на сключен договор с такова лице по чл. 12, ал. 2 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, в случая с
„Интелигентни трафик системи“ АД не освобождава дружеството собственик
на пътното превозно средство от задължението му по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и не
е основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на
същото. Видно от представеното по делото писмо от „Интелигентни трафик
системи“ АД, причината за неподаване на данни на посочените дата и час е,
че бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване и с изчерпана батерия, а не се дължи, както се
посочва от дружеството жалбоподател на неизправност на системата на
Агенция „Пътна инфраструктура“ или на липса на връзка на устройството със
системата.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение № 320 от 28.10.2022г., постановено по КАНД №
310/2022г. и Решение № 349 от 16.11.2022г., постановено по КАНД №
365/2022г.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, в случай че дадено бордово устройство преустанови
подаването на данни, съответният собственик или ползвател на пътното
превозно средство е длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, с който има сключен
договор, като в противен случай се прилага чл. 11, ал. 2, съгласно която
разпоредба при определяне размера на дължимите тол такси, в случаите на
установено ползване, когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура"
Електронна система за събиране на тол такси, и в случай че не се заплати
такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за съответната категория пътно
превозно средство, се приема, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа, в който случай ползвателят заплаща
максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, в размера,
определен в тарифата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата.
Не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН,
приложим на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като не се установиха
многобройни или едно, но изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да обосновава извод, че извършеното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
нарушенията от този вид.
На последно място, съдът не споделя доводите, застъпени в жалбата, че
обжалвания електронен фиш е издаден в нарушение на правото на
Европейския съюз – чл. 2, т. 2 и т. 7 от Регламент (ЕС) № 2020/2004г. на
Комисията от 28.11.2019г. и наказващият орган не е съобразил задължението
си при всеки случай на недекларирана пътна такса да информира структурата,
събираща пътните такси и преди да се предприемат принудителни мерки да
се предложат мерки за отстраняване на нередовността, тъй като видно от
съдържанието на цитирания регламент, същия се прилага от 19.10.2021г., а
нарушението в случая е от 17.06.2021г. и същевременно не може да намери
10
приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на електронния фиш, същият следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр.
чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, съгласно
чл.63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл. 58д,
т. 4 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с който на „ЕЛАЙЗА“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Тетевен, община
Тетевен, област Ловеч, ул. „Баньо Маринов“ № 66, на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на
2500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11