Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 216 / 16.04.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На единадесети април през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Златка Кеменчеджиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3125 по
описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Скуба България” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Панчарево, ул.
„Околовръстен път" № 440а, представлявано от управителя Велин Иванов
Велев; против „Аенджи-транс” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в с. Узунджово, общ. Хасково, ул. „Кирил и Методий“ № 18,
представляван от управителя Ангелина Костадинова Георгиева - обективно съединени
искове с правни основания чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288 от ТЗ.
Ищецът
твърди, че с ответника имал установени трайни търговски отношения, по повод на
които продавал на ответника авточасти и аксесоари от търговската си листа, за
което издавал фактури, от които към момента не били заплатени суми на обща
стойност от 2 787,99 лв. за главници, както и на обща стойност от 58 лв. за
обезщетения за забава, а именно:
1. Фактура
№ **********/23.08.2017 г. за 1 489,65 лв., с ДДС, с падеж на 12.09.2017 г.,
като видно от положения в нея подпис, стоката била получена на 23.08.2017 г.; с
37,73 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 12.09.2017 г. –
11.12.2017 г.;
2. Фактура
№ **********/15.09.2017 г. за 1 154,34 лв., с ДДС, с падеж на 15.10.2017 г.,
като видно от положения в нея подпис, стоката била получена на 15.09.2017 г.; с
18,63 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 15.10.2017 г. –
11.12.2017 г.;
3. Фактура
№ **********/17.10.2017 г. за 144 лв., с ДДС, с падеж на 01.11.2017 г., като
видно от положения в нея подпис, стоката била получена на 17.10.2017 г.; с 1,64
лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 01.11.2017 г. –
11.12.2017 г.
Доставените
стоки по тези фактури били получени в момента на издаването им, за което в тях
били положени подписи, като видно от съдържанието им – те служели и като
приемо-предавателен протокол за същото. Начисленият ДДС бил включен в дневника
за продажбите на ищеца и бил внесен в държавния бюджет. Към момента, въпреки
настъпилия падеж за плащане на дължимите суми, от страна на ответника нямало
постъпило плащане, макар че ищецът положил усилия, да събере вземането си
извънсъдебно. Предвид изложеното, за ищеца възниквал правният интерес от
предявяване на процесните искове. Той иска, съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника, да му заплати гореописаните суми за главници и обезщетения
за забава; ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, като му се присъдят и направените по
делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален
представител.
Ответникът не
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК, не изпраща свой процесуален представител в открито съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Актуалните
състояния на ищцовото и на ответното дружества са видни от справки по партидите
им в Търговския регистър от 11.12.2017 г. Като писмени доказателства по делото
се представиха и приеха процесните фактури, а именно:
1. Фактура №
**********/23.08.2017 г. за 1 489,65 лв., с ДДС, с падеж на 12.09.2017 г., като
стоката е получена на 23.08.2017 г.;
2. Фактура № **********/15.09.2017 г. за 1
154,34 лв., с ДДС, с падеж на 15.10.2017 г., като стоката е получена на
15.09.2017 г.;
3. Фактура № **********/17.10.2017 г. за 144
лв., с ДДС, с падеж на 01.11.2017 г., като стоката е получена на 17.10.2017 г.
И
трите са издадени от ищцовото дружество, като доставчик на подробно описани
стоки - авточасти и аксесоари, на името на ответното дружество, като техен
получател, подписани от техни представители. Във фактурите изрично е посочено,
че с подписването им купувачът удостоверява, че е получил описаната стока и тя
ще бъде заплатена в пълен размер в договорения срок. Ищецът представи още
извлечение от дневник на сметка 411/3 за периода 01.08.2017 г. – 30.11.2017 г.
с конграгент – ответникът, в което процесните три фактури са описани като не са
отразени плащания по тях, с обща дължима сума по тях в размер на 2 787,99 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените
обективно съединени искове:
По категоричен начин по делото се
установи, а и не се спори, че между страните по делото са били сключени
търговски сделки – продажби, по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ. Предмет на сделките
са подробно описани стоки - авточасти и аксесоари – по вид и стойност, за които
от ищеца като доставчик на ответника като получател на стоките са били издадени
три фактури с неизплатени по тях главници, както следва:
1. Фактура № **********/23.08.2017 г.
за 1 489,65 лв., с ДДС, с падеж на 12.09.2017 г., като стоката е получена на
23.08.2017 г.;
2. Фактура
№ **********/15.09.2017 г. за 1 154,34 лв., с ДДС, с падеж на 15.10.2017 г.,
като стоката е получена на 15.09.2017 г.;
3. Фактура
№ **********/17.10.2017 г. за 144 лв., с ДДС, с падеж на 01.11.2017 г., като
стоката е получена на 17.10.2017 г.
Ищецът, като продавач по сделките, е
предал на ответника, като купувач, стоките в деня на съставяне на фактурите; но
последният не е изпълнил в срок задължението си да заплати договорената цена
/чл.327 ал.1 от ТЗ/. Тези обстоятелства съдът приема за доказани, предвид
събраните и неоспорени по делото писмени доказателства, както и предвид липсата
на оспорване от страна на ответника по същество. Ето защо, главният иск следва
да бъде уважен изцяло за претендираната сума от общо 2 787,99 лв., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците поотделно, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 13.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Доказа се по делото, че на датите на
съответните процесни фактури на ответника е била предадена стоката, а падежът на
плащането на цените им им е изрично посочен във фактурите - съответно на 12.09.2017 г., 15.10.2017 г.
и 01.11.2017 г. С оглед на това и предвид чл.327 ал.1 пр.посл. от ТЗ, именно на
посочените дати ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на съответното си
парично си задължение. От този момент до датата на предявяване на иска –
11.12.2017 г., ищецът претендира да му се присъдят и съответните обезщетения за
забава, предвид на което акцесорният иск се явява доказан в своето основание. Дължимият
размер на обезщетенията за забава върху всяка от главниците,
съдът
изчисли по своя преценка и на основание чл.162 от ГПК, с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, а именно по:
1. Фактура
№ **********/23.08.2017 г. за 1 489,65 лв. - 37,73 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода 12.09.2017 г. – 11.12.2017 г.;
2. Фактура
№ **********/15.09.2017 г. за 1 154,34 лв. - 18,63 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода 15.10.2017 г. – 11.12.2017 г.;
3. Фактура
№ **********/17.10.2017 г. за 144 лв. - 1,64 лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода 01.11.2017 г. – 11.12.2017 г.;
или общо всичко обезщетения в размер
на 58 лв. Ето защо, акцесорните искове също следва да бъдат уважени изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и деловодни разноски, съобразно уважените изцяло искове
/чл.78 ал.1 от ГПК/, а именно сумата от 161,52 лв. за държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Аенджи-транс”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Узунджово, общ.
Хасково, ул. „Кирил и Методий“ № 18, представляван от управителя Ангелина
Костадинова Георгиева; ДА ЗАПЛАТИ на „Скуба България” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, район Панчарево, ул.
„Околовръстен път" № 440а, представлявано от управителя Велин Иванов
Велев; сумите от общо 2 787,99 лв.
за главници и общо 58 лв. за
обезщетения за забава, а именно по:
1. Фактура
№ **********/23.08.2017 г. - 1 489,65 лв. главница с 37,73 лв.
обезщетение за забава върху нея за периода 12.09.2017 г. – 11.12.2017 г.;
2. Фактура
№ **********/15.09.2017 г. - 1 154,34 лв. главница с 18,63 лв.
обезщетение за забава върху нея за периода 15.10.2017 г. – 11.12.2017 г.;
3. Фактура
№ **********/17.10.2017 г. - 144 лв. главница с 1,64 лв.
обезщетение за забава върху нея за периода 01.11.2017 г. – 11.12.2017 г.;
ведно със законната
лихва върху всяка от главниците поотделно от датата на завеждане на
исковата молба - 13.12.2017 г. до окончателното изплащане; както и направените
по делото разноски от 161,52 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З.К.