Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, 11,02,2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното съдия М.Апостолова гр.
дело N567 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.1 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№07971/18,12,2019год. по описа на ЧСИ К.П.на В.Д.П., в качеството на длъжник по
изп.дело №20198520400110 срещу постановление на ЧСИ К.Попов, рег.№852 на КЧСИ от 12,12,2019год.,
с което е наложена глоба в размер на 200,00лв. на осн. чл.528, ал.5, вр.
чл.527, ал.3 от ГПК.
Релевират се доводи да не налице основание за налагане на глоба, тъй
като на посочените в постановлението дати
жалбоподателят е изпълнил задължението
за предаване на детето С. С. Б. на
взискателя за осъществяване на режим на лични контакти с родителят, който не упражнява родителски
права. Видно от протоколи от 21,09,2019год., 05,10,2019год. и 05,10,2019год. детето изрично е изразило позицията си, че не желае осъществяване на контакти с баща
си, което вероятно е резултат от неговото поведение и отношение към детето. На
16,11,2019год. детето е заведено в
приемната на 09 РУ СДВР, където се среща
с баща си и след проведен разговор е отказало да тръгне с него. Ето защо се
твърди да е осигурено необходимото съдействие за изпълнение на съдебното
решение, поради което незаконосъобразно се явява налагането на глоба от ЧСИ.
Съобразно изложеното е заявено становище за отмяна на постановлението
за глоба. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока за отговор постъпил по реда на чл.436 от ГПК-взискателят С.В.Б.излага становище за неоснователност на депозираната жалба
по съображения изложени в отговора.
В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ К.П.излага становище
за неоснователност на депозираната жалба.
От данните по делото се установява изп.дело №2019-852-04-00110
по описа на ЧСИ К.П.да е образувано по молба на
взискателят С.В.Б.срещу длъжника В.Д.П.
и въз основа на издаден изпълнителен лист от 26,09,2013год. по гр.д. №451/2012год. по описа на Софийски
районен съд, 92 състав, от който е видно как е определен режим на лични
отношения на бащата С.Б.с детето С. С.Б..
В мотивите на обжалваното постановление се сочи, че на
21,09,2019год., 05,10,2019год., 02,11,2019год. и 16,11,2019год., видно от
съставените протоколи режимът съгласно ИЛ не се изпълнява. Майката довежда детето на определеното място, но като
демонстрира агресивно поведение по
отношение на бащата С.В.Б.и систематично
отказва съдействие за реално
осъществяване на режима на упражняване на лични отношения, създава предпоставки детето да не желае да тръгне с баща си. С поведението си майката В.П.възпрепятства реалното осъществяване на лични отношения между детето и бащата, което
се явява неизпълнение на съдебното
решение.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Депозираната жалба, съдът намира да е
подадена от активно легитимирана страна в изпълнителното производство, в законоустановения
срок по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
–постановление за глоба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество основателна.
Изпълнение на съдебното решение, в частта за
правото на лични отношения на родителят на когото не са предоставени родителските права предполага
предаването на детето от родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права на другия родител и последващото му връщане от последния на
оправомощения. При липса на доброволно
изпълнение е възможно осъществяването на личните отношения да се реализира
принудително по реда на чл.528, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната норма, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и
на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани
длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за
доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две
седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване
на детето. В тридневен срок от връчването на поканата
длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето-чл.528, ал.2
от ГПК. За
неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на
длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при
необходимост постановява принудителното му довеждане. Т.е. налага се извод, че глоба може да бъде
наложена на длъжника-родител поради неизпълнение на задълженията му по чл.528,
ал.2, а не е способ за реализиране на изпълнението. Както е посочено в т.3 от
ТР №3/10,07,2017год. по т.д. №3/2015год. на ОСГТК на ВКС „..принудителното изпълнение обаче е насочено не
по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без
съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което
представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него
принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова
действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо
място с интересите на детето“.
Видно
от приложените протоколи съставени от
ЧСИ за осигуряване предаване на детето на
бащата на 21,09,2019год. , 05,10,2019год., 02,11,2019год. се
установява действително детето да не
е предадено на бащата, но по негово настояване и поради изричен отказ да
тръгне с бащата. Същевременно същото е „осигурено“ от майката на уреченото
време и място като след проведен
разговор на ЧСИ с детето в/без
присъствието на родителите, последното отказва контакт с бащата като не е
осъществено принудително отнемане и
предаване на бащата. Видно от протокол
от 16,11,2019год., съставен от служители на
Агенция за социално подпомагане, режимът по съдебното решение отново не
е осъществен, а видно от обясненията на
ЧСИ- по същите причини –отказ на детето. По делото не се установи нарушение на задължението на длъжника-родител по смисъла на чл.528, ал.2 от ГПК,
доколкото майката е оказала дължимото съдействие за осъществяване
на режима на контакти на детето с бащата.
По делото не се установява
„конкретно агресивно поведение по
отношение на бащата“ като мотив за налагане
на глобата. От друга страна пасивното поведение, съставляващо отказ на
жалбоподателката да мотивира/убеди
детето да осъществява контакти с бащата не е законово
изискване за реализиране на принудителното упражняване на режима на личните отношения. Задължението на
родителят-длъжник се свежда да осигури
фактическото съдействие за създаване на възможността този режим да бъде
осъществен, но не и да мотивира детето
да желае среща с неупражняващия родителски права родител. Такова
поведение би било и опасно от емоционална и психологическа гледна точка за детето.
Отделно от
това съдът не намери данни по делото бащата да е предприел мерки за подобряване
отношенията с детето, което по този начин да бъде доброволно
мотивирано да осъществи контакти с
този родител, но прави впечатление изключителната постоянност и упоритост в желанието му
да бъдат налагани глоби на
жалбоподателката.
За
ефективното упражняване на режима
на лични отношения е уместно да се
отбележи, че ЧСИ разполага с
възможността да потърси съдействие от Дирекция "Социално подпомагане"
за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за
разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на
доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на
съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция
"Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона
за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането
на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Водещо в ситуацията е да се работи
върху преодоляване на родителското
отчуждение и да се предприеме целенасочена професионална работа за
възстановяване на доверието на детето към бащата и то при задължителното
участие и съдействие и на двамата
родители.
В този смисъл искането, респективно налагането
на глоби на жалбоподателката не е нито
законосъобразно, нито ефективно средство за преодоляване на конфликта, с цел безболезнено, здравословно и
градивно осъществяване на режима на лични отношения на малолетното дете с
взискателя.
Ето
защо съдът намира постановлението, с
което на жалбоподателката е наложена
глоба да е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Разноски в
настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано
с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността
на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх.№07971/18,12,2019год. по описа на ЧСИ К.П.постановление от 12,12,2019год. по изпълнително дело
№2019-852-04-00110, с което на В.Д.П. е наложена глоба в размер на 200,00лв. на осн.чл.528, ал.5, вр.чл.527,ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ:1.
2.