Р E Ш Е Н И Е
№ 478
гр.Плевен, 20.10.2022
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 648 по описа за 2022 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и
сл. АПК.
С Решение № 371 от 24.06.2022 г.,
постановено по НАХД № 993 по описа за 2022 г.,
Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление №7514/29.11.2021г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, с
което на Г.И.Г. от гр.София е наложена глоба в размер на 3500,00 лв. /три
хиляди и петстотин /лева на основание чл.53, ал.1, вр с чл.26, ал.2 от Закона
за пътищата, за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата,
вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извън габаритните и/или тежки ППС, като е намалил размерът на глоба от 3500 лв.
на 1000 /хиляда/ лв. Със същото решение Г.И.Г. е осъден да заплати в полза на Отдел „Контрол по
РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.И.Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че
наложената глоба е относима към собственика на автомобила, но не и към водача. Твърди
се, че подобен тип нарушение съгласно Наредба № 11 на МРРБ, може да бъде
вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС, като водачът няма
отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим. Посочва
се, че съгласно същата наредба в чл. 15, ал. 3 е описано, че длъжни да подадат
заявление за издаване на необходимото разрешително са собствениците на тежки
и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите. Сочи се, че
съгласно описаните нормативни актове водачът няма възможност да подаде
заявление, както за извънгабаритно така и за тежко ППС. Сочи се, че в образеца
на заявлението съгласно приложение № 4 към чл.
15 ал.З от Наредбата е видно, че то се подава от превозвач или собственик на
ППС, има и изискване освен същото да бъде подпечатано, така също и разписано от
превозвач или собственик на ППС или законен техен представител, като чл. 11 на
същата Наредба ясно разграничава водача от лицето, което извършва превозите,
като в него ясно е посочено, че лицето което извършва превоза /превозвача/ носи
отговорност за движението на извънгабаритното ППС и осигуряването на
съответните документи, а не водача. Посочва се, че в нарушение на чл. 36 от
Наредбата по време на извършената проверка, не присъства никакъв друг контролен
орган, освен инспектора на АПИ, който осъществява контрол самостоятелно, като
чл. 37 от Наредбата изисква представител на МВР при съставяне на АУАН и дава
указания за съставяне на АУАН на водач, съпровождащото лице или длъжностното
лице отговорно за превоза, когато са нарушени разпоредбите на Наредбата. Сочи
се, че както в Закона за пътищата така и в ЗДвП ясно е указано кой, по кой
закон се наказва, като и двата закона имат наказващи разпоредби за това
нарушение - чл. 53 от Закона за пътищата и чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Счита се, че
за твърдяното нарушение, отношение по процедурата на административното
наказание по отношение на водача би следвало да се вземе от органите на МВР
съгласно ЗДвП, поради което НП е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН.
Сочи се, че АНО не е взел предвид, че превозвачът е заплатил към Агенция пътна
инфраструктура за претоварване на ППС, за което са му издадени квитанции за
платени пътни такси в Р. България с № 121012170114082, поради което не може да
бъде търсена отговорност от водача. Сочи се, че както в текстовата част на
АУАН, така и в текстовата част на НП не става ясно какво е превозвано, защото
масова е практиката Агенция „Пътна инфраструктура“ да издава разрешително за
насипен товар, което е в противоречие на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 на МРРБ.
В заключение се моли да бъде отменено решението и НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Г.И.Г. не се явява и не се
представлява. По делото са депозирани писмени бележки с доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът – Началник на отдел „Контрол по
РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София, се представлява от юрисконсулт С.В., която навежда
доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Г. за това, че на 04.11.2021г. в
14:40часа, на път II-34, км 41+200 в посока
гр.Плевен-гр.Никопол, управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две
управляеми оси марка МАН, модел ТГС 41.480 8Х4 ББ с рег.№******, като в процеса
на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени
нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, а именно при измерено разстояние между осите 1.41м на двойната
задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
28.000т. при максимално допустимо
натоварване на оста 19т., съгласно 7 ал.1 т.5 б.“в“ от Наредба №11. Съгласно
чл.3 т.2 от Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7 ППС е тежко, а по
смисъла на §1 т.1 от ДР на наредбата ППС е извънгабаритно, като съгласно чл.26
ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията, управляваща пъти /АПИ/, а такова не е
представено от водача при проверката, който
виновно е нарушил чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба
№11 на МРРБ.
Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка се потвърждава от събраните поделото доказателства. Съдът
е приел за неоснователно възражението на Г., че неправилно е ангажирана личната
му административно-наказателна отговорност в качеството на водач на тежко ППС
на основание чл.53 ал.1 от ЗП за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП.
Направил е извод, че субект на административно-наказателна отговорност по чл.53
ал.1 т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово
установената забрана по чл.26 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗП за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение,
т.е. кръгът на субектите не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС и превозвачите по смисъла на §1 т.5 от Закона за автомобилните
превози. Във връзка с последното е счел, че
Г. може да бъде субект на вмененото му нарушение и правилно е
санкциониран по чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Посочил е, че в подкрепа на този извод е
и разпоредбата на чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ. Посочил е още,
че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения,
като е описано едно и също нарушение, което е установено по безспорен начин. По
отношение размерът на наложената глоба, обаче, съдът е счел, че същата е
прекомерно висока, поради което я намалил от 3500лева на 1000лева.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана
административно-наказателна отговорност на Г. за нарушение по чл.26 ал.2 т.1
б.“а“ от ЗП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния
съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни. По
делото безспорно е установено, че водачът е осъществил на процесната дата движение
на извънгабаритно ППС без разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/, издадено по реда на Наредба №11/2001г. на МРРБ. При това положение е правилен извода, че е нарушена
забраната по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Установеното нарушение
правилно е квалифицирано и правилно е подведено под санкционната норма на чл.53
ал.1 т.2 от ЗП, а не по чл.177 ал.3 от ЗДвП. Отговорността на Г. е ангажирана
за това, че е осъществил движение на тежко ППС, без да разполага в себе си с
издадено разрешително, като за неснабдяването с последното от същия не е
търсена отговорност. За да управлява законосъобразно по пътя процесното ППС,
той е следвало да разполага с разрешително, без значение, чия е отговорността
за снабдяване с последното. В случая на касатора е вменено нарушение освен на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закон за
пътищата, съгласно която за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства,
но е направена и привръзка с разпоредбата на чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ. Съгласно последната
разпоредба, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР
и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Както се посочи и по-горе, от
доказателствата по делото безспорно е установена първата хипотеза на точка едно
от нормата-движение без разрешително и това изрично словесно е описано в
издаденото наказателно постановление т. е. съдържа се изрично разписано правило
относно субекта на нарушението и отговорното лице, в посочената като нарушена
норма.
Правилно районният съд е приел и, че са
налице само смекчаващи отговорността обстоятелства и в съответствие с чл. 27
и чл.
12 от ЗАНН е направил извод, че глобата следва да бъде намалена от 3500лева
на определения в закона минимум от 1000лева.
Ето защо решението на районния съд като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от
горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 371 от 24.06.2022 г., постановено по НАХД № 993 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/