№ 47
гр. , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200143 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. ИВ. Ф., ЕГН: **********, с адрес: гр.П., ул.
„***************“ №47, подадена чрез пълномощника адв.П.Н. от САК срещу Наказателно
постановление № ********/***********г., издадено от началник група към РУ-П. към
ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв. за нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на **********г., около 21.00 часа в гр.З., на ул.
„********************“, на кръстовището с ул. „********************“, управлява МПС
от категория М1– л.а. ********************, с ДК№ *******, собственост на И. Н. Ф., с
ЕГН: ************, с несъобразена с пътните условия скорост, поради което на прав
участък от пътя губи контрол над управляваното от него МПС, напуска пътното платно в
дясно и се блъска в неподвижна метална конструкция на мост (парапет). Водачът е наказан
за това, че не е избрала скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
С жалбата подадена от името на Н.Ф., адв.Н. заявява, че при издаване на наказателното
постановление /НП/ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, които са основание за отмяната му,
като развива подробно това свое становище. Сочи се, че е налице неяснота и вътрешно
противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на недостатъчно
прецизната правна квалификация, както в АУАН, така и в НП. Не били мотивирани от
страна на наказващия орган факторите по чл.20, ал.2 ЗДвП, които Ф. евентуално не е
1
съобразил. Не било посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се
прецени съобразена ли е скоростта с тях или не. Не бил конкретизиран релефът на
местността, нито условията за видимост, още по-малко интензивността на движение, за да се
извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание.
Непосочването на тези относими обстоятелства създава според адв.Н. пречка не само
нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и пречка да се извърши коректна,
законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства. Адв.Н. счита за недопустимо и
при мотивиране налагането на административна санкция да се посочват, както в случая /“и с
др. обстоятелства“/ неизчерпателно всички релевантни обстоятелства. Не ставало ясно кои
са в случая тези „други обстоятелства“. Твърди се в жалбата, че наказващият орган се е
задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, без да изпълни
задължението си по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Формулировката на нарушението въвеждала
объркване, неяснота и вътрешно противоречие в описанието на нарушението. Адв.Н. счита,
че квалифицирането на нарушението с общата норма на чл.20, ал.2 ЗДвП изисква, освен
твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е установил величината й,
както и да е възвел констатации за състоянието на пътя и пътните условия, за всички
характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил с оглед
провеждане на пълно и всестранно доказване на твърдението за несъобразена скорост. По
тези съображения адв.Н. счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на соченото за
нарушител лице. Адв.Н. моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно обжалваното
НП, ведно с всички, произтичащи от това законни последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.Петя Нииколова, която поддържа жалбата и в хода по същество на
делото заявява, че доводите и съображенията, изложени в жалбата, не са претърпели
промяна с оглед събраните доказателства, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отмени НП по подробно изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна- РУ П. не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище. РП-П. също не взема становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На ********** г., около 21.00 ч., в гр.З., на кръстовището на ул.
„********************“ с ул. „********************“ Н. ИВ. Ф. управлявала лек
автомобил „********************“, рег. № *******, собственост на И. Н. Ф., ЕГН:
************ и на прав участък губи контрол върху автомобила и се блъска в парапета на
мост. На мястото случайно се оказва полицейски екип на РУ-П. в състав свидетелите ИВ. Т.
Ч.- младши автоконтрольор и СТ. АЛ. Р.- полицай охрана на обществения ред, които взели
отношение по случая, като съставили протокол за ПТП и АУАН за осъществено от водача
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
2
Горната фактическа обстановка не се оспорва от никоя от страните и се извежда от
всички събрани доказателства, а именно: разпит на свидетелите ИВ. Т. Ч.; АУАН №
*****/*********г.; протокол за ПТП №********* от **********г.; справка за
нарушител/водач на името на Н. ИВ. Ф..
Оспорва се обаче има ли извършено нарушение и законосъобразно ли е наказването,
осъществено с издаденото впоследствие НП №********/***********г.
Съставен е Протокол за Пътно транспортно произшествие /ПТП/
№*********/**********г., в който като единствен участник в ПТП-то е описан лек
автомобил „********************“, с рег. №*******, собственост на И. Н. Ф., управляван
от Н. ИВ. Ф.. Като щети по МПС-то са описани: преден капак, броня, маска, фарове и др., а
като други материални щети – предпазна конструкция метална на мост. В графата
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е описано: „Водачът управлява
МПС с несъобразена с пътните условия, релефа на местността скорост, на прав участък губи
контрол над управлението на МПС, напуска пътното платно вдясно и се блъска в предпазна
конструкция на мост. Нарисувана е схема на ПТП, от която е видно, че МПС-то се е ударило
в самото начало на моста.
Съставеният АУАН с №*****/********* г. описва, че на **********г., в 21.00 часа, в
гр.З., на кръстовището на ул. „********************“ и ул. „********************“ Н.
ИВ. Ф. управлява МПС от категория М1 л.а. ********************, с ДКН *******,
собственост на И. Н. Ф., като водачът управлява МПС с несъобразена с пътните условия
скорост, на прав участък от пътя губи контрол над управляваното от него МПС, напуска
пътното платно в дясно и се блъска в неподвижна метална конструкция на мост (парапет).
Нарушението е определено като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП. За верността на описаните
факти са се подписали актосъставителят ИВ. Т. Ч. и свидетелят СТ. АЛ. Р.. В АУАН не са
вписани възражения на соченото за нарушител лице. Същото е подписало разписката, с
която удостоверява, че е получило препис от АУАН.
От свидетелските показания на полицейските служители ИВ. Т. Ч. и свидетелят СТ.
АЛ. Р. се установяват техните спомени за случая, като и двамата поддържат констатациите в
АУАН, но потвърждават, че не са свидетели на самия инцидент /ПТП/.
Свидетелят актосъставител И.Ч. разказва за процесния случай, че на въпросната дата
патрулирали из гр.Златица и случайно забелязали, че има ПТП на кръстовището на ул.
„********************“ с ул. „Св.св.Кирил и Методий“. Водачът се бил блъснал в моста и
казал на полицаите, че причината за това е излязло животно- крава, и за да избегне
животното се ударил в моста. Когато пристигнали на мястото водачът бил извън автомобила
и оглеждал щетите, а такива имало по предницата. Според свидетеля Ч. ПТП-то било
станало в тъмната част на денонощието, като било мокро, защото валял дъжд. Твърди, че
участъкът, на който се е ударил автомобилът, бил прав, а ударът бил в самия мост.
Полицейските служители не видели следи от животно на мястото. Актосъставителят казва,
3
че именно той е съставил и Протокола за ПТП по данни на водача. На въпроса как е
разбрал, че водачът не се е съобразил с пътните условия и че не е имало някаква причина
извън неговото поведение, която да доведе до удара, свидетелят казва, че така е записано в
ЗДвП. Казва още, че при самокатастрофирало лице може да не се съставя АУАН, стига да
няма нанесени материални щети на инфраструктурата, а в случая такива имало по
предпазната метална конструкция на моста, която е собственост на общината. Свидетелят Ч.
заявява още, че не е техническо лице и няма как да каже дали е възможно да е възникнала
някаква неизправност по автомобила. Твърди, че техническа експертиза не е правена и че
нямат практика в такива случаи да викат експерти, освен ако има пострадало лице.
Свидетелят Ч. заявява още, че не могат да определят с каква скорост се е движил
автомобилът на жалбоподателя, тъй като не са били очевидци на ПТП-то и не са имали
радар, но с каквато и скорост да се е движил, тя е била несъобразена, щом се е ударил. Не
може да каже каква е трябвало да бъде скоростта в конкретния случай. Споделя, че в АУАН
е заложил всичко за ПТП-то от текстовата част на чл.20 ЗДвП, каквато е практиката в
подобни случаи. Този свидетел потвърждава, че именно той е съставил АУАН, като твърди
и че е връчил екземпляр от него на нарушителя, който нямал възражения.
Свидетелят С.Р. си спомня за процесния случай, че се движели по ул.
„********************“ в гр.Златица и както се движели видели в ляво, че кола се е забила
в моста. Спомня си, че валял дъжд, а когато спрели момчето-водач било там и твърдяло, че
не е пил и че го е засякло животно и затова се е отклонил от пътя и се е забил в моста.
Свидетелят споделя, че решили да му съставят АУАН, защото имало повреди по общинския
мост, а и щетите по колата били доста, тъй като се е движил с много голяма скорост, но не
може да прецени каква. Счита, че скоростта в този участък не е трябвало да бъде повече от
40 км/ч. Според свидетеля Р. в автомобила не е имало пътници, а водачът е бил сам. Бил
връчен екземпляр от АУАН на водача и същият не навел възражения.
От справката за нарушител/водач на името на жалбоподателя Н.Ф. е видно, че същият
е правоспособен водач от 2018г., като преди настоящото провинение е наказван само
веднъж- през 2018г., за нарушение на чл.137а, т.1 ЗДвП (непоставен предпазен колан).
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на 17.05.2021г.,
видно от разписката към него, а жалбата е подадена на 18.05.2021г. Жалбата изхожда от
легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване пред съд
наказателно постановление.
По компетентността:
4
АУАН е съставен от полицейски служител на длъжност „младши автоконтрольор“, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на група
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на обслужващата територия, надлежно
упълномощени, видно от приложената Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва като такова да бъде отменено. Допуснати са
нарушения от формално естество, а извършването на административното нарушение остава
недоказано.
Независимо от факта, че компетентни органи са издали АУАН и НП и са спазени
процедурните срокове по чл.34 ЗАНН, съдът счита, че са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по налагане на административното наказание.
От съставения АУАН и събраните по делото гласни доказателства се установява
единствено, че е настъпило ПТП. В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 ЗДвП,
който има няколко предложения, но нито едно от тях не е посочено конкретно. Единствено в
текстовата част е посочено, че жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните условия,
релефа на пътя, условията на видимост, интензивността на движение. Актът и
Наказателното постановление, видно от чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗДвП, трябва да
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законните разпоредби, които са били нарушени. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В акта и в наказателното постановление
липсва описание на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, вр. с чл.20, ал.2 ЗДвП с
посочване на конкретните обстоятелствата, при които е извършено. В обстоятелствената
част на наказателното постановление е отразено, че „водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността
на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие“, без да се
посочи кои точно обстоятелствата, не са били взети предвид при избора на скорост. Не е
посочено каква е била скоростта на движение, с която се е движил жалбоподателя, с каква
скорост е следвало да се движи, какви са били атмосферните условия, какъв е бил релефът,
какви са били конкретните условия на видимостта, интензивност на движение в конкретния
случай, а само бланкетно е цитиран текстът на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, поради
5
което съдът напълно се солидаризира със становището на адв.Н. за липса на фактическо
описание. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Липсата на описание на нарушението съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя и представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, поради което е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Всички обстоятелства, които административнонаказващият орган е следвало да опише
в АУАН и НП не биха могли и да бъдат описани без извършването на автотехническа
експертиза, която да даде отговор с каква скорост се е движел автомобилът при настъпване
на ПТП и коя е била съобразената скорост с оглед пътните условия, още повече, че
полицейските служители не са станали свидетели на самото ПТП, а са отишли впоследствие
и са се ориентирали относно фактите по установените щети по автомобила и обясненията на
водача. Неспециалисти не могат и не трябва да правят изводи за скоростта, с която се е
движил автомобилът. Именно поради това нарушението остава и недоказано. Безспорно
доказването на нарушение е в тежест на административнонаказващия орган. АУАН не може
в случая да изпълни функцията си и да бъде зачетена материалната му доказателствена сила,
произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, тъй като не са били установени и
отразени в него всички релевантни за нарушението факти и най-вече скоростта, която е
квалифицирана като „несъобразена“. Не се установи от събраните доказателства как
актосъставителят е достигнал до описаните в АУАН констатации или по-скоро се установи,
че същите са плод на субективна преценка от негова страна. Не се установи с каква скорост
е управлявал жалбоподателя МПС-то и защо се приема, че същата не е била съобразена с
атмосферните и пътните условия.
Не е било прието като изключващо вината обстоятелство обяснението на водача на
лекия автомобил, че пред него е излязло внезапно животно и поради това непредотвратимо
и непредвидимо за него е настъпил удар. Тази версия не е била проверена, нито оборена от
установеното посредством експертиза. На местопроизшествието не е извършван оглед.
Единствената причина за съставянето на АУАН е крайният резултат – ПТП-то. В никакъв
случай обаче не са установени причините за настъпването му и не е установена скоростта на
движение на автомобила при настъпване на ПТП-то. Не е изключена по несъмнен начин
версията за пресичало животно, като в случай, че това е реален факт, то той по смисъла на
ЗДвП не спада към атмосферните и пътни условия, а е случайно събитие, което е
непредвидимо, т.е. би изключило приложението на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, според
която шофьрите следва да се движат с такава скорост, че да са в състояние да спрат пред
всяко „предвидимо“ препятствие, като под предвидимо препятствие не се визира
пресичането на главна улица в град от селскостопански животни и то в тъмната част на
денонощието. В този смисъл не е доказано по несъмнен начин Ф. да е извършил вмененото
му във вина административно нарушение.
С оглед на горното, съдът счита, че е напълно възможно ПТП-то, причината за което
остава неизяснена по експертен път, да е резултат от случайно деяние по смисъла на чл.15
6
НК, което изключва вината.
По делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да е възможно
да се направи предположение, че жалбоподателя се е движел с несъобразена скорост, което
да не му е позволило да спре при възникнала необходимост от това. Още по-малко може да
се приеме описаното в наказателното постановление, че водачът не бил избрал скоростта си
на движение съобразно атмосферните условия, релефа, интензивността на движението и
други обстоятелства, имащи значение за безопасността на движение. Такива изводи по
никакъв начин не се подкрепят от доказателствата, поради което съдът ги намира за
произволни. В никакъв случай съдът не може да се съгласи с извода на актосъставителя, че с
каквато и скорост да се е движил водачът, тя е била несъобразена, щом не е успял да спре.
Напълно възможно е да се е появило непредвидимо препятствие пред него или да е
възникнала техническа повреда при автомобила. Това са възможни хипотези, които са
останали непроверени, тъй като контролните органи на МВР са предпочели да спестят
ресурс (назначаване на техническа експертиза), който е бил единствената възможност да се
закрепят с доказателства констатациите в АУАН.
Така допуснатите съществени процесуални нарушения и недоказаност на деянието,
счетено за нарушение, налагат издаденото срещу Н. ИВ. Ф. наказателно постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.3 и чл.63, ал.3 ЗАНН
(във все още действащите редакции на ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **************, издадено от Началника
група към ОДМВР-София, РУ-П. на 11.05.2021 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и
чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на Н. ИВ. Ф., ЕГН: **********, с адрес в гр.П., ул.
„***************” №47 е наложена ГЛОБА в размер 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7