№ 25
гр. К., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100226 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „Гаранционен фонд“ С.,
седалище/адрес на управление: гр. С. ул. „Г. И.“ № 2, ет. 4, представляван от Б.М. и С.С. –
изпълнителни директори, представител по делото Й.Ш. - юрисконсулт, с която се иска
осъждане на ответника – Н. В. КР. от гр. К., да му заплати сумата от 781.90 лева,
представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по щета № 110578/21.06.2016 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
разноските за производството, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че по щета № 110578/21.06.2016 г. е изплатил обезщетение за
имуществени вреди, настъпило на 14.12.2014 г. около 06.15 часа по път АМ – 2 „Х.“ посока
С. – В., 22-ри км. Твърди, че виновен за катастрофата е ответник, който е управлявал л. а.
„Форд Фиеста“ с ДК№ СО **** АТ, собственост на Г.К.Ц., като при движение по посочения
път с несъобразена скорост застига и удря л. а „Опел Астра“ с ДК№ СА **** НС, след което
се удря в 20-метрова еластична ограда, собственост на ОБП.
Твърди, че ответникът е управлявал посоченото МПС без действаща задължителна
застраховка „ГО“ Твърди, че със споразумение от 12.12.2017 г. между ищеца и ответника,
последният е заплатил част от задължението си в размер на 338 лева, като с регресна покана
№ 023/24.01.2017 г. е поканил ответника да възстанови остатъка, но това не е сторено и до
днес.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител – юрк.
Й.Ш., който поддържа предявената претенция. Представя писмени доказателства, а по
1
негово искане е допуснато извършване на авто-техническа експертиза.
Иска присъждане на разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор ответникът подава такъв чрез упълномощен представител –
адвокат Хр. Н. от САК, с който оспорва предявената претенция. Счита иска за допустим, на
неоснователен, като твърди, че исковата молба не дава възможност да узнае на какво
основание се претендира процесната сума. Твърди, че не става ясно защо му е вменена вина
за настъпилото произшествие, като изтъква, че некоректно са описани обстановката и
причините за ПТП според приложено НП, както и от схема.
В съдебно заседание ответникът не се явява, както не се явява и упълномощения
представител. Направено е искане за гледане на делото в негово отсъствие. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение без да представя списък.
След преценка на направените искания на страните и събраните доказателства съдът
намира следното от фактическа и правна страна.
На 14.12.2014 г., около 06.15 часа, по път АМ – 2 „Х.“ посока В. – С., в района на 22-
ри км, ответникът, като водач на л. а. „Форд Фиеста“ с ДК№ СО **** АТ, е нарушил
правилата за движение – движил се е със скорост, несъобразена с пътните условия – мокра
пътна настилка. При това движение и на ляв завой, управлявания от ответника автомобил
започнал ротационно движение напред и надясно, при което застигнал движещият се пред
него автомобил „Опел Астра“ с ДК№ СА **** НС, и с челната си част то е ударил в задната
лява част, след което автомобилът Опел се е насочил наляво и напред, при което е последвал
удар в предпазната еластична ограда /мантинела/ разделяща двете платна за движение,
докато автомобила, управляван от ответника сее насочил надясно, преминал е през лента за
аварийно спиране, ударил се е в еластичната ограда ограничаваща отдясно платното за
движение, вследствие на който удар и високата скорост са а отклонил наляво, преминал е
отново през лентите за движение и се е ударил също в лявата странична еластична
стоманена преграда, отграничаваща платната за движение в двете посоки по цитирания път.
При това произшествие е била повредена 20 метра еластична преграда, което е
отбелязано в неоспореното писмено доказателство – констативен протокол.
За извършеното нарушение на правилата за движение – движение с несъобразена
скорост и предизвикване на ПТП без пострадали, ответникът е бил санкциониран с НП №
15-1204-000029 от 12.02.2015 г, влязло в сила на 29.05.2015 г. като освен това е
санкциониран и за напускане на мястото на произшествието.
Към момента на произшествието за автомобилът, управляван от ответника не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за
което може да се съди от приложената справка от електронна информационна система,
създадена и поддържана от ГФ, на основание чл. 519, ал. 1, т. 6 от КЗ.
За причинените повреди по пътя, от страна на неговия собственик - Агенция „Патна
инфраструктура“ е направена заявка пред ищеца, като е образувана преписка - щета №
110578/21.06.2016 г., като според приложената окончателна техническа експертиза по тази
2
щета е определено обезщетение за собственика на пътя в размер на 1 119.90 лева, както и
разходи по ликвидация в размер на 83 лева или общо 1 202.90 лева.
Налице е писмено доказателство – писмено споразумение от 12.12.2017 г., между
ищеца и ответника, съгласно което последният признава задължението си към ищеца в
размер на 1 352.90 лева, в това число посочената сума от 1 202.90 лева за обезщетение на
собственика на пътя и ликвидационни разходи, както и сумата от 150 лева за мораторни
лихви. В споразумението и конкретизирано, че задължението е за погасяване на задължения
по щета № 110578/21.06.2016 г., образувана във връзка с ПТП от 14.12.2014 г.
При тези факти съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена изцяло. Принципно от страна на ответника не са
представени доказателства за извършено плащане в полза на собственика на пътя, явяващ се
и собственик на повредената еластична преграда – част от пътя, но предвид наличното
споразумение и липсата на възражение от страна на ответника за плащане без основание
съдът намира, са налице доказателства за възникване на задължение за ответника да заплати
на ищеца сумата от 1 352.90 лева, и доколкото самият ищец твърди неблагоприятни за него
обстоятелства – частично плащане от ответника на сума от 338 лева, след да се приеме, че
оставащото задължение за плащане по възникналото на основание споразумението
задължение за ответника е в размер на претендираната сума от 781.90 лева.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ищецът е лице, на което със закон е
възложено задължение – чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, да извършва плащания в полза на
увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на което виновният
водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, ищецът е лице което изплаща на
увредените лица от специален фонд обезщетения за имуществени вреди вследствие за вреди
на чуждо имущество, причинени на територията на страната от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Регресната претенция, предявена срещу ответника е с основание чл. 578, ал. 7 от КЗ,
която определя, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Предвид изложеното и наличието на неоспорено писмено доказателство –
цитираното споразумение, и въпреки липсата на конкретни доказателства за изплащане на
обезщетение на увреденото лице, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна,
поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 781.90 лева,
представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по щета № 110578/21.06.2016 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на
обезщетение за направените разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да му
3
заплати общата сума от 735 лева, в това число сумата от 50 лева за заплатената държавна
такса за производството, сумата от 5 лева за заплатена държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение, сумата от 330 лева за заплатен депозит за възнаграждение на вещо
лице и сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Следва да бъде посочена и банковата сметка, по която ищецът иска да бъде
изпълнено задължението от страна на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. КР., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.З.“ № 17, ДА ЗАПЛАТИ НА
„Гаранционен фонд“, ЕИК ********* С., седалище/адрес на управление: гр. С. ул. „Г. И.“
№ 2, ет. 4, представляван от Б.М. и С.С. – изпълнителни директори, сумата от 781.90
/седемстотин осемдесет и един лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща
изплатеното от ищеца обезщетение по щета № 110578/21.06.2016 г., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Н. В. КР., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Гаранционен фонд“,
ЕИК ********* общата сума от 735 /седемстотин тридесет и пет/ лева, представляваща
обезщетение за направени разноски по делото, в това число сумата от 50 лева за
заплатената държавна такса за производството, сумата от 5 лева за заплатена държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение, сумата от 330 лева за заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице и сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК
Дължимите суми може да се заплатят по банковата сметка на ищеца при
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД
IBAN: BG66 UNCR 7630 1009 5185 01 BIC: UNCRBGSF
Решението може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от получаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените представители.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4