Решение по дело №5921/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 22
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330205921
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330205921 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0441-000443/25.08.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 04 Пловдив, с което на Н. Д.
Д., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер
на 500 /петстотин/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление /НП/ се атакува като незаконосъобразно и
се иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Т. Т.,
който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се
прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на
жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на
адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
1
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.08.2021г. в гр. Пловдив, полицейски служители на ОДМВР –
Пловдив, РУ 04 Пловдив, между които и свидетелят П.П.С. – ***,
осъществявали контрол по спазване на ЗДвП. Около 11:00 часа на ул.
„Константин Величков“ до №18 те спрели за проверка лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. №***, управляван от жалбоподателя Н.Д.. На
водача на лекия автомобил била извършена проверка за употреба на алкохол с
„Дрегер 7510“ с фабричен №ARNJ0031. При проверката техническото
средство отчело 0,58 промила алкохол в издишвания от жалбоподателя
въздух. Констатираните обстоятелства актосъставителят квалифицирал като
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което съставил
АУАН №8 от 03.08.2021г. /серия АА, бланков №800708/. Жалбоподателят
подписал АУАН без възражения и получил препис от него. Като
доказателства били иззети СУМПС №*** и КТ към СУМПС №*** от ***
АУАН бил съставен в районното управление. Непосредствено след съставяне
на АУАН на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване с
бланков №0041119, връчен на 03.08.2021г. в 12.18 ч., с който му бил даден
срок до 40 минути от връчването да се яви в съответното медицинско
заведение – УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД - гр. Пловдив, за да даде кръвна
проба за изследване. Жалбоподателят Д. не се явил в УМБАЛ „Свети Георги”
ЕАД - гр. Пловдив, за да му бъде взета кръвна проба. Въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на нарушителя са
наложени административни наказания - глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласните доказателства –
показанията на свидетеля П.С. – актосъставител, както и от приложените по
делото писмени доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП. Посоченият законов текст забранява на водачите на пътни превозни
средства да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
По силата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП се наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
От доказателствата по делото по безспорен и несъмнен начин се
установява, че жалбоподателят Д. е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,58 на хиляда, установено с
техническо средство. Нарушителят, в качеството си на водач на МПС, се е
подложил доброволно на първичен тест с техническо средство, за да бъде
установено дали управлява МПС след като е употребил алкохолни
субстанции, който е отчел положителна проба от 0,58‰. Процедурата по
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя,
разписана в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /наричана за краткост по- долу Наредбата/, е
била спазена. В тази насока съдът намира възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за неоснователни.
Именно с помощта на техническото средство е било установено, че
водачът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0.58‰.
Съобразно изричната разпоредба на чл.3, ал.2 от Наредбата, при съставянето
на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и
при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, контролният орган попълва и талон за
3
изследване по образец. Именно в изпълнение на това изискване е бил издаден
талон за медицинско изследване по одобрен образец, който е бил подписан
лично от жалбоподателя. В изпълнение на изискванията на чл.6, ал.5, вр. чл.3а
от Наредбата, в обособената за това графа, жалбоподателят саморъчно е
изписал, че приема показанията на техническото средство. Следва да се
посочи и че издаденият талон за изследване разполага с всички изискуеми
реквизити съобразно нормата на чл.6, ал.6 от Наредбата. Доколкото
медицинското заведение, в което е било определено да се извърши
изследването се намира на територията на гр. Пловдив, то съвсем правилно е
бил предоставен срок за явяване до 40 минути от връчването на талона.
Нарушителят обаче е преценил, че няма да се яви за предоставяне на кръвна
проба за изследване.
Изцяло голословно е твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че последният е получил личната си карта едва след като е
било изтекло времето, в което е трябвало да посети медицинското заведение и
да бъде извършено съответното изследване. В тази насока от показанията на
свид. С. се установява, че документът за самоличност на жалбоподателя му е
бил върнат заедно с всички документи непосредствено след съставянето им.
Съвсем коректно, за това че жалбоподателят е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.58‰, на основание чл.174, ал. 1, т. 1
ЗДвП, наказващият орган му е наложил административно наказание „глоба“ в
размер от 500 лв. и лишаване на право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Размерът на санкцията е строго фиксиран, предвид което не подлежи на
каквото и да било ревизиране от страна на настоящия съдебен състав.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение.
При извършената служебната проверка съдът не намира допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
Неоснователно е направеното възражение за допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано със съставяне на АУАН не на мястото на
извършване на нарушението, а в районното управление. Няма каквото и да е
процесуално изискване АУАН да бъде съставян на мястото на извършване на
4
нарушението.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с нарушение на изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Действително в АУАН погрешно са посочени
марката и модела на МПС – марка „Дачия“, модел „Сандеро“. И в НП
моторното превозно средство с рег. №*** е посочено един път като
„Фолксавен Голф“, а друг път като „Дачия Сандеро“. Погрешно цитираните
марка и модел на моторното превозно средство, при наличието на правилно
отразен регистрационен номер, не нарушава правото на защита на наказаното
лице. Видът и марката на пътното превозно средство не са част от елементите
от обективна страна на извършеното административно нарушение и
погрешното им посочване не може да се приеме за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на наказателното
постановление.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0441-
000443/25.08.2021г. на Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 04
Пловдив, с което на Н. Д. Д., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.1, т.1
от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от правото
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5