РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Бургас, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120104003 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против Община Бургас, с която са предявени два установителни
иска по чл.422 от ГПК.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от Община Бургас, с който се
оспорват исковете.
В съдебно заседание, проведено на 20.09.2021 г., процесуалният представител на
дружеството ищец уточни, че: водоснабден е поземленият имот с идентификатор ***.23 по
КККР на гр. Бургас; партидата, открита в дружеството, е с титуляр Р.М.Т..
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете и моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на общината моли съда да
отхвърли исковете и да присъди на страната юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Поземлен имот с идентификатор ***.23 по КККР на гр. Бургас, с административен
адрес гр. ***, съответства на УПИ ***, кв. ** по плана на кв. ***, като за имота има
съставен акт № *** г. за частна общинска собственост. В поземления имот има изградени
две едноетажни сгради на калкан (с идентификатори ***.23.1 и ***.23.2 по КККР на гр.
Бургас), които се намират на уличната регулационна линия, но в Община Бургас не се
съхранява информация за проведени процедури по отстъпване право на строеж и няма
издадени строителни документи. Водоснабдяването е изградено така, че да се захранват с
питейна вода сградите, а не парцела, в който са изградени. За тази цел е ползвана
водомерната шахта на съседния (вдясно) парцел, с административен адрес гр. Бургас, кв.
***, ул. ***.
За периода 24.04.2018 г. – 05.10.2020 г. измервателният уред е един и се е намирал
монтиран във водомерна шахта, която е изградена в съседния парцел. В момента на огледа,
1
осъществен от вещото лице, в края на месец декември 2021 г., водоподаването е
преустановено. Захранващата връзка е прекъсната, а измервателното устройство е
демонтирано. Водомерът (3-кубиков), който вещото лице установява при огледа на шахтата,
отчита консумацията на питейна вода за ул. ***.
За потребеното количество вода са издавани фактури, но с получател („клиент“)
Р.М.Т., а не Община Бургас.
На 18.03.2021 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу общината, по което е образувано ч. гр. дело №
***/2021 г. по описа на БРС. На 19.03.2021 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
№ *** за следните суми: 4443,99 лева главница, дължима за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 24.04.2018 г. – 05.10.2022 г.; 353,71 лева мораторна лихва за
периода от 25.06.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.05.2020 г. до 12.03.2021 г.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане. Тъй като общината подаване възражение против издадената
заповед, дружеството предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото
производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, и на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два установителни иска с правно основание чл. 422, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на
пар.1, т.2, б. „а“ от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Според чл.2, ал.1, т.1
от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ) потребители на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право
на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Установи се, че при ищцовото дружество е открита партида с абонатен номер *** с
титуляр Р.М.Т., а не с титуляр Община Бургас, като водоснабденият обект е с
административен адрес гр. ***. Поземленият имот е общинска собственост, но
водоснабдени на адрес гр. ***, са две жилищни сгради на калкан, а не поземленият имот. За
тази цел е ползвана водомерната шахта на съседния (вдясно) парцел, с административен
адрес гр. Бургас, кв. ***, ул. ***. Водомерът (3-кубиков), който вещото лице установява при
огледа на шахтата, отчита консумацията на питейна вода за ул. ***. Няма твърдения, нито
доказателства, водният оператор да е открил партида на Община Бургас „служебно“ на
основание чл.60, вр. чл.2 от ОУ за отчитане на водоподаването в ПИ с идентификатор
***.23 по КККР на гр. Бургас.
Дори и да се приеме, че сградите, изградени в поземлен имот с административен
адрес гр. ***, които реално са били водоснабдявани, са незаконен строеж, търпимостта му е
относима към въпроса подлежи ли на събаряне, но не и към правото на собственост на
незаконната сграда. Въпросът чия собственост са търпимите строежи се решава според
доказателствата за придобиване на тези строежи по някои от предвидените в закона
придобивни способи – със сделка, по давност, по приращение или др. – в този смисъл
Решение № 195 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о. В конкретния случай
няма доказателства, че сградите са собственост на Община Бургас.
В този смисъл, след като ищецът твърди, че водоснабден е поземленият имот, а това
не се установи, то Общината, макар да е негов собственик, не дължи суми за доставена,
отведена и пречистена вода за периода 24.04.2018 г. – 05.10.2022 г., поради което както
главният, така и акцесорният искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
2
По въпроса за разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в
исковото производства. Право на разноски има само ответникът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 150 лева на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
– *********, против Община Бургас, ЕИК – *********, с адрес гр. Бургас, ул.
Александровска, № 26, искове за приемане за установено, че Община Бургас дължи на
дружеството следните суми: 4443,99 лева (четири хиляди четиристотин четиридесет и три
лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща стойност на доставена, отведена и
пречистена вода за периода 24.04.2018 г. – 05.10.2022 г. за поземлен имот, находящ се в гр.
***; 353,71 лева (триста петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 14.05.2020 г. до
12.03.2021 г.; законната лихва върху главницата от 4443,99 от датата на подаване на
заявлението в съда на 18.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, да
заплати на Община Бургас, ЕИК – *********, с адрес гр. Бургас, ул. Александровска, № 26,
сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)__________
Вярно с оригинала! ММ
3