Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1081 07.08.2020 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен
съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1237 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен
акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Жалбоподателят Д.Х.Н., с адрес *** оспорва Акт за установяване на
публично държавно вземане № 20/03.10.2019г., издаден от Директора на ОД – Ямбол
на ДФ“Земеделие“. Посоченият административен акт, съдържа два самостоятелни
диспозитива, а именно: (1) отказано е изплащането на финансова помощ общо в
размер 24 447.50лв., представляваща второ плащане по договор №
02/06/1/0/02476/01.02.2016г. и (2) определено е на оспорващата страна- Д.Х.Н.
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер
24 447.50лв., представляващо връщане на извършеното по договора плащане на
първата половина от финансовата помощ.
В становище, подадено с вх.№ 12732 от 06.12.2019г. /л.181-183 от адм.дело № 2652 от 2019г. на АдмС-Бургас/
жалбоподателят е уточнила пределите на оспорването, като е заявила „Моля, да отмените Акт за установяване на
публично държавно вземане № 20 от
03.10.2019г. на Директора на ОД –Ямбол на ДФ“Земеделие“, В ЧАСТТА, с която се определя подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447.50 лева, като
незаконосъобразен и немотивиран, несъобразен с целта на закона и издаден в
противоречие с материалния закон, съответно при допуснати нарушения на
административно-производствените правила.“Ангажира гласни и писмени
доказателства, като представя и писмени бележки по съществото на спора.
Ответникът- директорът на Областна дирекция- Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“
оспорва жалбата, като неоснователна. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт- Д.Р., която пледира за законосъобразност на постановения акт и
иска отхвърляне на оспорването му. Противопоставя се на доводите на
жалбоподателя и ангажира доказателства, с изпращане на административната
преписка, свързана с оспорения акт. Представя писмени бележки по съществото на
спора.
Производството се разглежда втори път от първоинстанционния съд, тъй
като с Решение № 8192 от 25.06.2020г. по адм.дело № 3893 от 2020г. по описа на
Върховния административен съд на Република България е отменено постановеното от
АС-гр.Бургас Решение № 262 от 18.02.2020г. по адм.дело № 2652 от 2019г. по
описа на АС-гр.Бургас, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда. Дадени са задължителни указания при второто разглеждане. Сочи се, че при
преценката на материалната законосъобразност на обжалвания административен акт
първата инстанция е формирала изводи, които не са обосновани от конкретни факти
и обстоятелства, като не е съобразен и обхвата на спора между страните. Дадени
са указания за анализиране на приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, които са останали без обсъждане. Наред с това, да се съобрази
заявеното от оспорващата страна относно пределите на оспорването, а именно, че
оспорва като незаконосъобразен акта, в частта указваща връщане на първото
плащане, но не е твърдяла, че незаконосъобразно и е отказано второто плащане.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът следва да обсъди
представените относими доказателства, включително събраните свидетелски
показания, с оглед заявеното от жалбоподателя за наличие на „извънредни
обстоятелства“, по смисъла на §1, т.5 от ДР на Наредба № 14. Указано е, след
отделяне на спорното от безспорното между страните, респективно разпределяне на
доказателствената тежест в процеса да се обсъдят всички относими доказателства
и въз основа на тях да се обосноват фактическите и правни изводи. Да се изложат
изрични мотиви относно твърдените от оспорващата страна „извънредни
обстоятелства“, посредством анализ на относимите гласни и писмени
доказателства, в зависимост на направените крайни изводи по съществото на
спора.
Административен съд- Бургас, като обсъди
доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото
доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено
следното:
Относно допустимостта:
Жалбата е подадена от активно легитимиран
субект- адресат на акта, който е неблагоприятен за оспорващото физическо лице,
в преклузивния срок. Оспореният акт има характер на индивидуален
административен акт–властническо волеизявление на ответния административен
орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, съответно
подлежащ на съдебен контрол. Следователно, оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.
Във връзка с дадените указания в отменителното решение а ВАС на РБ и
предвид изричното заявление на жалбоподателя направено устно в съдебно
заседание и пред настоящия съдебен състав, а именно, че се оспорва актът, само
в частта на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в упоменатия
размер, т.е. част ІІ от АУПДВ № 20 от 03.10.2019г., настоящият състав приема,
че предмет на оспорване е актът само в тази част.
В останалата част, съгласно раздел І на АУПДВ, в която е отказано пълно
изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447.50 лева, представляващо
второ плащане по процесния договор между страните, актът не е оспорен, при така
направеното изявление на жалбоподателя и съдът няма да обсъжда този отказ,
поради факта, че не е предмет на оспорване по настоящото дело.
При направените от страните заявления в открито заседание по делото на
29.07.2020г. пред настоящия състав на съда, с оглед отделяне на спорното от
безспорното, съдът намира, че спорът между страните се свежда до
интерпретацията на приобщения в хода на производството доказателствен материал,
като не са ангажирани нови доказателства нито от страна на жалбоподателя, нито
по искане на ответната страна, с оглед повторно разпределената в процеса
доказателствена тежест, в изпълнение на дадените указания в посоченото
отменително решение на ВАС, както и на основание указаното в нормата на чл.170,
ал.3, вр. ал.1 от АПК, респективно на основание чл.154, ал.1 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на чл.144 от АПК. Въпреки дадените указания,
изрично бе заявено от страните, че нява да правят искания за събиране на други
доказателства. В отговор на поставения от съда въпрос, жалбоподателят заяви, че
няма да се позовава на доказателства, които още не са приобщени по делото. Заяви,
че всичко което твърди, във връзка с твърдението за „извънредни обстоятелства“
и епизоотичната обстановка се позовавана вече приетите по делото
доказателствени източници. Няма други
доказателства, които да ангажира за установяване на тези факти и няма други
искания по доказателствата.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следното от
фактическа страна:
По делото е безспорно, че жалбоподателят Д.Н. е сключила с Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция гр.София (ДФЗ -РА) договор №
02/06/1/0/02476/01.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони
/ПРСР/ за периода 2014 – 2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на земеделските райони, по който страните са постигнали
съгласие на жалбоподателя да се изплати помощ на два етапа – първо плащане в
размер 24 447.50лв., в срок до два месеца от сключването на договора и
второ плащане в същия размер, което да се извърши в срок три месеца след
издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички
изискуеми документи съгласно приложение № 7 към Наредба № 14/28.05.2015г.
заявка за второ плащане. Прието е от АО, че първото плащане е извършено
съобразно уговореното. Посочено е, че с договора жалбоподателят е приела за цел
преминаване към биологично производство, но към заявката за второ плащане не е
приложен изискуем в тази връзка документ – копие от договор за контрол по чл.18
от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти
на ЕС с контролиращо лице. При тези обстоятелства АО приел, че поетите по
договора задължения не са изпълнени, което налага възстановяване на получената
помощ и отказ за изплащане на втората договорена част от помощта.
По делото не се оспорват
обстоятелствата по сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ и условията по него. Безспорно е и осъщественото плащане на
първата половина от договорената помощ. Между страните по договора е сключен Анекс
за изменението му от 21.06.20218г. Според жалбоподателя, в рамките на
изменението на Приложение № 3 към договора, е отпаднала т.7 „Преминаване към биологично производство“,
във връзка с което е отпаднало и следващото го задължение за сключване,
съответно представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС.
Наред с това, Д.Н. прави и възражения за наличието на непреодолима сила,
явяваща се независимо от волята й препятствие за постигане на целите по
договора – епидемиологичната обстановка в района, където се осъществява
дейността, довела до необходимост от вземане на медицински мерки по опазването
на живота и здравето на животните, стоящи в разрез с изискванията за биологично
производство. В тази връзка, съзнавайки невъзможността си за изпълнение на
поставената конкретна цел, жалбоподателят подала заявка за второ плащане, като
посочила сума 0лв., но длъжностното лице отказало да приеме такава заявка. Н.
заявява, че няма претенция за плащане на втората част от договорената помощ, но
счита, че при посочените обективни условия не дължи връщане на вече изплатената
и първа част от безвъзмездната помощ. Представя доказателства, включително ангажираните
свидетелски показания на разпитания при първото разглеждане на делото свидетел
Марин Ескидаров. Депозира и допълнителни писмени доказателства, а именно
заверени копия от дневници на животновъдния обект от 2017 и 2018г. за
проведените лечебно-профилактични мероприятия, които били извършени от
ветеринарния лекар, който обслужва обекта- д-р Йонко Димитров. Тези писмени
доказателства са приложени в подкрепа на твърдението, че при лечението на
животните са използвани антибиотици. /л.194-197 от първото дело/.
Според ответната страна не
са налице визираните от жалбоподателя възражения при оспорването на процесния
акт, в атакуваната част- раздел ІІ. По-конкретно счита, че след сключването на
посочения анекс към договора не е отпаднало задължението за сключване и
представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на
общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с контролиращо
лице. Релевират се доводи, че ангажиментът за преминаване към биологично
производство е отпаднал само по отношение на растителните култури, но не и досежно
отглежданите животни, като в тази връзка се позовава на подаденото от
жалбоподателя искане за изменение на първоначалния договор, въз основа на което
е сключен обсъждания анекс.
Действително, както се
установява и от съдържанието на приложената /л.218 от първото дело/ декларация на Д.Х.Н., в качеството й на
бенефициер по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“, подадена във връзка с искане/уведомление
за промяна, с вх.№ 02-020-6500/3205 от 15.05.2018г., жалбоподателят изрично е
заявила, че „премахването на цел девет
„Преминаване към биологично производство“ се отнася единствено и само до стопанисваните от мен площи. При тези констатации обоснован е извода на
ответната страна, че последващият анекс не променя първоначално поетия ангажимент за преминаване на
животните към биологично производство и в тази връзка не е отпаднало условието
по чл.38, ал.1, т.8 от Наредба № 14 от 2015г.
По делото е безспорно, че
липсва сключен от ползвателя договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане
на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз
(ЗПООПЗПЕС) с контролиращо лице към датата на подаването на заявката за второ
плащане - 20.09.2018г.
Представен е заверен препис
от Договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г. между ДФ „Земеделие“ и бенефициера Д.Н.,
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1„Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка 6„Развитие на стопанства и предприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските
райони. В договора е посочено, че същият се сключва на основание чл.28, ал.6 от
Наредба № 14/2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година
(Наредба № 14/2015г.) и заповед за одобрение на заявление за подпомагане №
03-020-РД/36/26.01.2016г. на директора на ОД на ДФЗ гр.Бургас. Страните са
договорили, че фондът предоставя на ползвателя Н. безвъзмездна финансова помощ
за изпълнението на проект № 02/06/1/0/02476,
в общ размер 48 895лв., платима на две равни вноски, от които първата – в
срок два месеца от сключването на договора. Плащането на втората вноска е
следвало да се извърши в срок три месеца след подаването на редовна заявка,
окомплектована с всички документи, съгласно приложение № 7 към Наредба №
14/2015г. От своя страна, съгласно чл.6, ал.1 от договора, ползвателят се е
задължил да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 20.09.2018г. Същото задължение е упоменато и в чл.13,
ал.1 от договора. В чл.21 и чл.23 е предвидено, че по искане на ползвателя може
да се постигне съгласие за изменение или допълнение на договора. В края на
договора е посочено, че неразделна част от него са заявлението за подпомагане
от ползвателя, допълнителните споразумения и приложения 1, 2 и 3. По този начин
част от съдържанието на договора е обособена в приложение № 3 към него –
таблица за специфични цели и резултати. Съгласно т.7 от таблицата, поставена
цел на страните и необходим постигнат резултат, с оглед оценката на
изпълнението по договора, е преминаване към биологично производство.
Представен е и заверен препис от анекс №
1/21.06.2018г. към договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г., с който страните са
постигнали съгласие за заличаване на приложения № 2 и 3 към договора и
създаване на нови такива. Новите приложения са оформени като таблици към
анекса, но както стана ясно, с оглед обсъденото съдържание на декларацията на Н.,
този ангажимент на жалбоподателя не е отпаднал по отношение на животните,
въпреки последвалото изменение /анекс/ на договора.
Анексът е сключен въз основа на искане на Д.Н. от
15.05.2018г., заверено копие от който е приложено по делото (л.201 и сл. от
първото дело). В таблица 7 от искането е предложено отпадане като цел и
резултат на преминаването към биологично производство, по отношение на стопанисваните
от подателя площи. В таблица 9 – „Описание на планираните дейности след
промяната, които ще бъдат извършени в рамките на периода за изпълнението за
проверка изпълнението на бизнес плана“, е посочено „подписване на договор със
сертифицираща фирма за производство на биологично месо и мляко“, като две
самостоятелни дейности, съответно за 2016г. и за 2017г. От планираните дейности
след промяната (таблица 9, колона Г), единствено посоченото подписване на
договор със сертифицираща фирма не е свързано с конкретна цел, към постигането
на която е насочена дейността, съгласно таблица 7.
По делото не е спорно и се
установява от събраните доказателства, че въз основа на сключения договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ ДФ „Земеделие“ е изпълнил
задължението си и е изплатил на жалбоподателя първата договорена вноска от
24 447.50лв. Несъмнено, жалбоподателят е подала заявка за плащане на
втората вноска № 02/06/1/0/02476/3/01/20.09.2018г., по която плащане не е
извършено, а е издаден оспорения акт за установяване на публично държавно
вземане.
След получаване на писмото
за откриване на производство по издаване на АУПДВ, Д.Н. е подала писмено
възражение срещу направените от адм.орган констатации, а именно неизпълнено
договорно задължение, в нарушение и на нормата по чл.38, ал.1, т.2 и т.8 от
Наредба № 14 от 2015г., във връзка с чл.9, ал.1, т.8 от Договора, поради
непредставяне на копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на
Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с контролиращо лице
или копие на сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е
производител на продукти, сертифицирани, като биологични по смисъла на
Регламент /ЕО/ № 834/2007. Сочи се, че неизпълнението на сключения договор се
дължи на извънредни и независещи от Н. обстоятелства. Позовава се на чл.2, § 2
от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. в която изчерпателно са посочени случаите,
квалифицирани като непреодолима сила
и извънредни обстоятелства. Описва
се, че към тези норми препраща § 1, т.15 от наредба № 14 от 28.05.2015г. Като
цитра текста на включените в нея такива обстоятелства, обосновава възражението
си от твърдяната епизоотична обстановка в района и стационарните проблеми в
обекта. Цитира писмено становище на д-р Йонко Димитров, РВЛ на общ.Малко
Търново и становище на д-р Марин Ескидаров, ОВЛ на общината, респективно на
процесния обект ипо-конкретно на
заявеното от специалистите, че „неизползването на ваксини и антибиотици на
практика е невъзможно. Изтъква се и съдържанието на приложено по делото
становище на БАБХ от 13.09.2018г., изпратено с писмо на ОДБХ-Бургас относно
обстоятелството, че с.Близнак, в което се намира собствения животновъден обект
на бенефициера попада в зоната за надзор на заболяването „шап“ по
чифтокопитните животни, поради което на всеки 3 месеца се вземат кръвни проби
от дребни преживни животни. Сочи и съществуващата забрана на търговията, предвижването
и транспорта на животните във връзка с ограничителните мерки за заболяването „чума“
по дребните преживни животни в общината. Основава се на „общоизвестното
обстоятелство“, че в района на Странджа огнищата на „чума по дребните преживни
животни“ са предизвикали умъртвяването на хиляди животни. Описва се, че по
предложение на изпълнителния директор на БАБХ е била издадена и Заповед №
РД-647 от 16.07.2018г. н Министъра на МЗХГ, с която се въвеждат превантивни
мерки на територията на цялата страна, с оглед биосигурност. Сочи, че хиляди
животни бяха евтанизирани, а няколко области поставени под карантина, в това
число и територията, където се намира животновъдния обект. Сочи се, че е
изплатена субсидия за наложената на територията на стопанството карантина,
който факт не се оспорва от ответната страна. Обосновава възражението си и
посоченото в чл.47, § 4 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013г. според който
възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и
извънредни обстоятелства, определени в
чл.2 от Регламент /ЕС/ № 1306 от 2013г., в който смисъл е и нормата на чл.38,
ал.4 от наредбата. Позовава се и на влошеното си здравословно състояние,
вследствие на операция, извършена в края на 2016г., довело до временна
неработоспособност за периода от 2017-2018г., което удостоверява с представен
амбулаторен лист № 1430 от 14.09.2018г.
На л.135 от първото
дело е приложено писменото становище на д-р Йонко Димитров относно
„възможността за осъществяване на биологично земеделие в животновъден обект №
8365-0012, собственост на Д.Х.Н.. В него се сочи, че през изминалите 2016г. и
2017г. , както и през настоящата 2018г. на територията на община М.Търново се
извършва строг мониторинг чрез вземане на кръвни проби за трансгранични вируси
и бактериални заболявания. Извършват се ваксинации срещу следните заболявания:
„Син език“, „Ентеротоксемия“ и „Заразна агалаксия“. Сочи се, че първата била
задължителна по закон, а останалите две се прилагат поради стационарния
характер на района. Описано е, че кърлежовите трески са особено широко
разпространени поради факта, че надморската височина не ограничава популацията,
изобилства от векторни приносители- диви животни, което налага използването на
антибиотици и инсектициди. Биологичните репеленти не давали никакъв положителен
резултат. Изразява се заключението, че предвид епизоотичната обстановка в
района и стационарните проблеми в обекта, биологичното земеделие в този обект
би било трудно приложимо, а неизползването на ваксини и на антибиотици на
практика невъзможно.
В колективното
становище, подписано от д-р М.Ескидаров и д-р Йонко Димитров /л.136 от първото
дело/ се съдържат идентични констатации и изводи, като описаните по-горе в
едноличното становище на д-р Йонко Димитров.
В представеният
амбулаторен лист /л.137 от първото дело/, действително е описано извършването
на операция на жалбоподателя през 2016г., като са описани и оплакванията на Д.Н.
и се установява предписано медикаментозно лечение, с препоръки за покой, напъни
и вдигане на тежести или предмети над 5 кг, а също така и физиотерапия. Указано
е, че при неповлияване е необходима повторна консултация, с оглед
необходимостта на последващо оперативно лечение.
На л.138 от първото
дело се съдържа писмо от ДФЗ до Директора на ОДБХ-Бургас, с искания да се
разясни в периода от 2016 до 2019г. в кои месеци е имало епидемия в района на
животновъдния обект на г-жа Н., обективирана със Заповед на изпълнителния
директор на БАБХ, както и дали към съответният момент е налице епизоотична
обстановка възпрепятстваща възможността за биологично отглеждане на дребни
преживни животни в района. Иска се да се посочи и на какво основание
/нормативен акт/ този орган е препратил жалбоподателя към компетентен орган за
изготвяне на становище относно възможността/невъзможността за осъществяване от
нейна страна на биологично животновъдство, а три месеца по-късно, на 18.12.2018г.
от същото дл.лице е изготвено становище, че не могат да се спазват принципите
на биологично животновъдство за животните отглеждани в този обект.
Последвал е отговор
/л.139 от делото/, в който директорът на ОДБХ-Бургас описва, че в периода от
2016г. до 2019г. в района на процесния животновъден обект НЕ Е ИМАЛО епидемия,
обективирана със заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Сочи се, че на
28.06.2018г. със съответна заповед на цитирания изпълнителен директор с №
11-1144 е обявено първично огнище на болестта „чума по дребните преживни
животни“ в с.Кости, общ.Царево, като съгласно друга заповед № РД 11-1148 от
същата дата- 28.06.2018г. /л.185-188 от
първото дело/ са посочени мерки за ограничаване на заболяването, които били
действащи спрямо общините Царево, М.Търново и Средец до 28.12.2018г. Тези
заповеди са общодостъпни като били публикувани на интернет страницата на БАБХ.
Сочи се, че към настоящият момент- 08.07.2019г., когато било изходирано писмото
не е налице епизоотична обстановка, възпрепятстваща възможността за биологично
отглеждане на дребни преживни животни в района. Изтъкнато е, че към писмото на
този орган е представено становището на регистрирания ветеринарен лекар и се
позовава на описаното в него.
От писмата по повод
проведена кореспонденция между ДФЗ и описаните юридически лица /л.140-166 от
първото дело/ става ясно, че няма сключен договор за контрол и сертификация с процесния бенефициер- Д.Н.,
което е и безспорно по делото.
В проведеното на
09.12.2019г. открито заседание по предходното производство пред АдмС-Бургас е
изслушан в качеството на свидетел Марин Ескидаров. Свидетелят е официален
ветеринарен лекар на общината, в която се намира и процесния обект на
жалбоподателя. Сочи се, че е запознат със стопанството на Н. в с.Близнак,
където отглеждала овце и кози над 250-260 броя, на 2-3 км. от селото. Заявява,
че е в района от 2012г. насам, като всеки месец до 2017г. е вземал по 20
животински кръвни проби от цялото село. От 2018г. се вземали по 60 проби, но на
три месеца. Повечето пъти казва, че е вземал проби и от стадото на
жалбоподателя. Сочи, че през 2017г. при нея е имало кърлежова треска, като баща
й се обадил и при посещението лекарят установил две болни животни, съответно
взел мерки. По-рано, през 2014г. имало „син език“, а 5-6 овце са били умрели.
Заявява, че колегата му д-р Димитров е установил на място две болести, които е
описал в становището си и които е лекувал с антибиотици, но свидетелят лично не
ги е констатирал. Позовава се на пограничното разположение на населеното място,
край което се намира обекта и в тази връзка изказва становището си по-голяма
вероятност за посочените заболявания по животните, които при навременно лечение
с антибиотици се лекуват успешно.
От представените към молба на жалбоподателя
приложения /л.193 и сл. от първото дело/ се установява, че в дневник на
собственика на обекта за проведените лечебно-профилактични мероприятия, за
периода от 02.02.2018г. до 30.10.2018г. са проведени мероприятия, както следва:
ваксинация срещу „син език“ и „ентеротоксемия“, външно и вътрешно
обезпаразитяване от 02.02.2018г. до
22.08.2018г., а е провеждано антибиотично лечение за времето от 27.08.2018г. до
30.10.2018г. на 72 броя овце и 162 броя кози. По отношение на 2017г.
антибиотично лечение е проведено за времето от 20.03.2017г. до 30.09.2017г.,
както следва: 273 броя кози и 116 броя овце- на 20.03.2017г. и 20.04.2017г., а
на 30.09.2017г.- овце -93 броя, а кози
-211 броя. И на двете копирани страници от дневниците за 2017 и 2018г. е
отразено становището на лекаря за неприложимост на биологичното животновъдство,
предвид така осъщественото медикаментозно лечение.
При
така установените факти, въз основа на извършена цялостна служебна проверка на
акта съобразно изискването на чл.168 от АПК и като взе предвид доводите на
страните, съдът прие следното:
Актът е издаден от директора на ОД Ямбол на ДФЗ София.
Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП актовете от категорията на процесния се издават
от изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а, ал.6 от ЗПЗП изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В
случаят, такава делегация е надлежно осъществена с делегиращата заповед №
03-РД/2700/24.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.171 от първото дело),
поради което директорът на ОД Ямбол се явява компетентен орган, с оглед
проверката на процесния акт по чл.146 т.1 от АПК.
Актът е издаден в писмена форма, съдържа необходимите
реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съдържащи
обстоятелствата, които органа е приел за установени и произтичащи от тях правни
изводи, съответстващи на постановения резултат. Не е налице отменително основание
на процесния акт, съгласно чл.146 т.2 от АПК.
Производството по издаването на акта, съгласно чл.166
от ДОПК, се провежда по общите процесуални правила на АПК. Започнало е по
инициатива на компетентния орган, съгласно чл.24 от АПК. За стартирането на
това производство Д.Н. е била уведомена, в изпълнение указанията на чл.26 от АПК, като е уведомена с писмо от 26.11.2018г. Жалбоподателят се е възползвала
от възможността си да депозира пред органа възраженията си, които бяха обсъдени
по-горе (л.36). Органът е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК за
събиране на всички необходими доказателства, с цел изясняване на
обстоятелствата, които са от значение за случая. Доколкото в тази насока в
жалбата са направени оплаквания съдът счита, че същите сочат неправилна оценка
на доказателства и установените обстоятелства, т.е. неправилно приложение на
материалния закон, като не се констатират допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, с издаването на акта, респективно не е налице основание
за отмяна на акта и по чл.146, т.3 от АПК.
Във връзка с проверката дали е приложен правилно
материалният закон, с оглед проверката по чл.146,т.4 от АПК, съдът констатира
следното:
Фактическото основание за издаване на АУПДВ посочено
от органа е обстоятелството, че при подаването на заявката за второ плащане на
20.09.2018г. ползвателят на безвъзмездна финансова помощ по процесния договор Д.Н.
не е представила изискуем документ – копие от договор за контрол по чл.18 от
Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) с контролиращо лице. Както вече бе отбелязано, липсата
на сключен такъв договор е установена от събраните доказателства, а също така
по този въпрос не се и спори между страните.
В нормата на чл.38, ал.1, т.8 от Наредба № 14 от 2015г.
е указано, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и успоредно с това дължи връщане
на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато проектът му е бил оценен съгласно
критерия за подбор по чл.13, ал.1, т.3 и не е представил на РА
копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС с контролиращо лице или
копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е
производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла
на Регламент (ЕО) № 834/2007. Това правило на
наредбата е възприето и от страните, които са го възпроизвели дословно в чл.9,
ал.1, т.8 от процесния договор.
Така цитираните правила поставят необходимост от
сключване на договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС с контролиращо лице под
условие – ако проектът, въз основа на който е сключен договора за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, е бил оценен съгласно критерия за подбор по чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 14/2015г.
Последната разпоредба визира проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства
са в процес на преход към биологично производство или са преминали към
биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от
28.06.2007г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични
продукти.
В процесната хипотеза, към
момента на сключване на договора, условието по чл.13, ал.1, т.3 от Наредба №
14/2015г. е било налице и обосновано е включено в текста на договора, с
клаузата на чл.9, ал.1 т.8, т.е. визиране на липсата на договор за контрол,
като основание за отказ от второ плащане и връщане на извършеното първо
плащане. Противно на доводите на жалбоподателя, със сключването на анекса от
21.06.2018г., поставената първоначална цел „преминаване към биологично
производство“ не е отпаднала, при което процеса на преход по смисъла на
наредбата да се счита за преустановен. Това е така, предвид изрично заявеното
от нея в нарочна декларация /л.208 от
първото дело/, в което се уточнява, че премахването на Цел Девет „преминаване към биологично производство“
се отнася „единствено и само до стопанисваните от мен площи“. В този
смисъл, непредставянето на копие от договор за контрол към заявката за второ
плащане несъмнено съставлява основание за отказ на това плащане и автоматично с
това става основание за изискване връщане на извършеното първо плащане.
Относно наличие на твърдените „извънредни
обстоятелства“, на които се позовава оспорващата страна, следва да се
отрази следното:
Съгласно чл.20, ал.1 от Договора /л.22 от първото
дело/ за настъпването на което и да е обстоятелство по чл.19, ал.2 от този
договор Ползвателят, т.е. Д.Н. е задължена лично или чрез упълномощено от нея
лице да се уведоми Фонда ПИСМЕНО, в срок „до 15 работни дни, от датата, на
която е в състояние да го направи, като представя достатъчно доказателства за
това с надлежни документи, включително, когато е възможно- издадени от
компетентни органи. Именно в нормата на чл.19, ал.2 от договора, към която
препраща чл.20, ал.1 от договора визира т.нар. „непреодолима сила/извънредни
обстоятелства“, по смисъла на чл.2, §2 от Регламент 1306/2013 на Европейския
парламент, като конкретните основания, сред които и твърдяната „епизоотия“ се
посочват в отделни хипотези, които са изчерпателно изброени. Вярно е, че съгласно
буква „д“ такива обстоятелства съставляват и „епизоотия или болест по
растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни
или земеделски култури на бенефициера“.
Изричната норма на
чл.20, ал.2 от договора сочи, че „при
неизпълнение на задължението по ал.1 ползвателят не може да се позовава на
непреодолима сила“.
В случаят,
оспорващата страна се позовава в хода на съдебния спор на дневниците, в които
са вписани мероприятия за лечение на животните и ваксинации. От тях може
надлежно да се установи, че за упоменатите дати е провеждано лечение на
животните. Вярно е и това, че са посочени броят на животните по видове /овце и
кози/, каквито са били отглеждани в стопанството на жалбоподателя, като е
отразено и с какви лекарствени средства са лекувани животните в тези
конкретизирани месечни периоди през 2017г. и 2018г. Макар, в показанията на
разпитания свидетел Марин Ескидаров да не се сочи за наличие на заболявания
/епизоотии/ в обекта на оспорващата страна, представените дневници установяват наличие
на болести, които са лекувани през така посочените месечни периоди. При
положение, че тези писмени доказателства съставляват официални документи,
съставени от длъжностно лице- обслужващия обекта ветеринарен лекар, следва да
се кредитират с доверие.
Въпреки
гореизложеното, тези писмени и гласни доказателства не биха могли да се
противопоставят на липсата на подадено „писмено
уведомление до фонда“, в указания преклузивен срок- 15 работни дни от
датата, на която бенефициера е в състояние да го направи. В случаят не се и
твърди от жалбоподателя това договорно задължение да е изпълнено в изискуемия
срок. Не са налични подобни доказателства по преписката, нито са ангажирани от
страната, която следва да ги установи, тъй като черпи от тях благоприятни
последици. Твърдението на бенефициера, че с подаване на заявката на
20.09.2018г. е изпълнила това свое задължение, като представила становищата на
двамата посочени ветеринарни лекари е необосновано. В тези становища, не се
съдържат обстоятелствата, на които се позовава. Липсват конкретни факти и
обстоятелства за проведено лечение, срещу какво конкретно заболяване и с какви
средства, както и отразяване на факти относно частта и видовете животни, които
са засегнати. Такива конкретни данни се съдържат само в дневниците, представени
едва в хода на съдебното обжалване по адм.дело № 2652/2019г., като са
депозирани с молба от 22.01.2020г. В този смисъл, представените към справката
от 20.09.2018г. становища не могат да установят наличие на твърдените
„извънредни обстоятелства“, които се домогва да докаже бенефициера, но както
правилно отбелязва и ответната страна, сам по себе си факта, че тези становища
са представени не може да доведе до извод, че това се прави, с оглед изпълнение
на задължението на страната по договора, съгласно чл.20, ал.1 от договора. В
подкрепа на този извод е и анализа на съдържанието на тази разпоредба. Изисква
се писмено изрично уведомяване на фонда, за наличието на извънредни
обстоятелства, сред изброените хипотези в предходен текст на съглашението, като
към него следва да се приложат необходимите доказателства. Така, че
необосновано е становището на оспорващата страна, че със справката, която се
подава на друго основание е осъществила подобно уведомяване, още по-малко
становищата съдържат такива конкретни данни.
Неизпълнението на
цитираното задължение по договора има за последица отпадане на възможността за
позоваване на непреодолимата сила, която страната твърди. Допълнително е указано,
че когато е в забава, ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила/извънредни обстоятелства, по
аргумент от нормата на чл.20, ал.3 от договора.
След като не се
доказа привеждането в действие на изключението, съгласно чл.19, ал.3 от
договора, с което при наличието на доказано в указания срок извънредно
обстоятелство, се счита наличие на обективна невъзможност за изпълнение на
поетите договорни задължения, то хипотезата, при която ползвателят не дължи
връщане на полученото по чл.3, ал.2, т.1 от договора плащане не може да бъде
приведена в действие. Следователно, не са налице отрицателни материалноправни
предпоставки, да се издаде оспорения по
делото акт за установяване на публично държавно вземане и издаването му
очевидно е съобразено с материалния закон, а така също и с неговите цели.
Неизпълнението на договорните задължения е свързано корелативно с този резултат
и издаването на процесния административен акт е закономерен резултат от
неизпълнение на договорните задължения.
В
заключение, оспореният административен акт е законосъобразен, респективно
подадената срещу него жалба е неоснователна.
При
този изход на спора и във връзка с направеното искане от ответната страна за
присъждане на разноски, с оглед дадените от ВАС на РБ указания, че при новото
разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските извършени в
производството пред касационната инстанция, съгласно чл.226, ал.3 от АПК, в
полза на ДФЗ следва да се присъдят сторените разноски за внесена държавна такса
при касационното обжалване, в размер на 391.00 лева, както и дължимото
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред АС-гр.Бургас
при първото разглеждане на делото, за представителството пред върховната
инстанция и за участието на пълномощника на ДФЗ при новото разглеждане на
делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, на основание чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена по реда на чл.37 от ЗПП. В
случаят, следва да се определи минималното възможно възнаграждение, съгласно
тази разпоредба, а именно в размер на 100 лева за всяка от инстанциите или 300
лева общо. Общо разноските, които следва да се присъдят в полза на
ДФ“Земеделие“, които насрещната страна следва да заплати възлизат на сумата от
691.00 /шестстотин деветдесет и един/ лева.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд –гр.Бургас, в настоящия
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 20 от 03.10.2019г.,
издаден от директора на Областна дирекция Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“, В
ОСПОРЕНАТА ЧАСТ, в която е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 24447.50 /двадесет
и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/,
ведно с лихвата, съгласно чл.17 от договора върху тази сума, считано от датата
на неизпълнението- 20.09.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.Х.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сумата от 691.00
/шестстотин
деветдесет и един/ лева, съставляваща общ размер на сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: