№ 1199
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503523 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 2292/13 г. по описа на
Софийски градски съд – Г. Т. Г..
Обжалва се решение по делото № 1791/04.03.20 г., с което съдът, като е
приел, че причина за настъпване на катастрофата е поведението на
пешеходеца и не се установява поведението на водача на л.а „Мерцедес Е
220“, с рег. № ******** да е било противоправно и виновно, е отхвърлил
предявения от Г. Т. Г. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ иск с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 60 000
лв. - част от общо дължими 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от телесни повреди,
причинени при пътно транспортно произшествие, настъпило на 28.01.2010 г.
в с. Жегларци, общ. Тервел, по вина на водача на л.а. „Мерцедес Е 220“, с рег.
№ ******** - Б. А. Д., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2010 г. до
окончателното изплащане. Към момента на катастрофата е имало валидно
сключен застрахователен договор по риска Гражданска отговорност на
автомобилистите.
Недоволен от решението е ищецът.
В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е
игнорирал част от приетите по делото доказателства, а именно показанията на
св. Г. и св. Н., както и приетата по делото КСМАТЕ и съставения
1
Констативен протокол за ПТП. Поддържа се, че инцидентът е настъпил в
резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес Е
220“ – Б. А. Д., който с превишена за населеното място и несъобразена с
пътните условия скорост е нарушил разпоредбата на чл.20, ал. 2 от ЗДвП и е
застигнал и блъснал отзад, движещият се пред него пешеходец, като му е
причинил тежки увреждания. Прави се искане въззивният съд да отмени
решението на СГС и да постанови друго, с което да уважи исковата
претенция в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от 28.01.2010
г. до окончателното изплащане на сумите. Предявява се претенция за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв.
Насрещната страна оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
решението. Предявява претенция за сторените в производството разноски.
В производството пред САС не са правени доказателствени искания и
съдът се произнася съобразно наличния в кориците на първоинстанционното
производство доказателствен материал.
При служебна проверка състав на САС установи, че е сезиран с
допустима жалба, с която се атакува валидно и допустимо съдебно решение.
Въз основа доводите на страните и наличните по делото
доказателства САС прави следните изводи:
Не се спори между страните, че на 28.01.2010 г., около 13:55 часа по ул.
„***“ в с. Жегларци, община Тервел е настъпило ПТП между лек автомобил
"Мерцедес Е 220" с рег. № ******** , управляван от Б. А. Д. и пешеходеца Г.
Т. Г..
Безспорно е наличието на застрахователно правоотношение по силата
на което, ответникът е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена за л.а. "Мерцедес Е 220" с рег. №
********, съгласно застрахователна полица № 035105034824 със срок на
валидност от 07.01.2010 г. до 06.01.2011 г., като процесното ПТП е настъпило
на 28.01.2010 г.
С постановление от 19.03.2012г. по пр. пр. № 31/2010 г. на РП гр.
Тервел образуваното досъдебно производство № 17/2010 г. по описа на РУ
„Полиция“ гр.Тервел е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че не е доказано, настъпилото
на 28.01.2010г. пътно – транспортно произшествие да е в резултат на
виновното нарушение правилата за движение по пътищата.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди е разпитана пред
първоинстанционния съд св. Х. С. Г..
За изясняване на травматичните увреждания настъпили от процесното
ПТП пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно – медицинска
експертиза.
Пред първа инстанция за изясняване на механизма на ПТП, настъпило
2
на 28.01.2010 г. са приети единична съдебно – автотехническа експертиза,
тройна съдебно – автотехническа експертиза и комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза, изслушани са и показанията на
свидетели очевидци – Г. В. Г. и разпитания по делегация св. Н. О. Н., както и
водачът на л.а. "Мерцедес Е 220" с рег. № ******** - Б. А. Д.. Видно от
изготвените единична съдебно – автотехническа експертиза и тройната
съдебно – автотехническа експертиза механизмът на процесното ПТП е
настъпил по следния начин: на прав участък от пътя силно заснежен и заледен
с почистена част от пътното платно се движи л.а. „Мерцедес Е 220“ с рег. №
********, като пред него в дясно е спрял микробус „Фолксфаген Каравел“,
който заемал част от пътното платно, което е почистено около 0,5 м. Ищецът
– пешеходец започнал пресичане пред микробуса „Фолксфаген Каравел“ на
1,3 м. Отдясно-наляво, косо, с ъгъл 60 градуса /попътно на л.а. „Мерцедес Е
220“/ Когато достигнат левия край на пътното платно, бил ударен с предна
дясна част, като преди удара пешеходецът се завъртял и при
съприкосновението се подпрял на предния капак с ръцете си. Под действието
на удара, който е концентриран в долната част на десния край на предната
броня, тялото, което е под ъгъл към автомобила, се завъртяло около
вертикалната ос в посока на часовниковата стрелка. После тялото се плъзнало
по десния край на капака и главата на пешеходеца се ударила в предна дясно
колонка. След това тялото се приплъзнало по предна дясна врата и паднало на
пътното платно. Автомобилът спял вляво, в непочистената част на пътното
платно, на около 4 м.
От изложеното следва да се заключи, че и двете експертизи достигат
до извод, че пешеходецът е предприел пресичане на улицата отдясно наляво
(спрямо посоката на лекия автомобил), зад спрелия микробус „Фолксфаген
Каравел“.
Единствено в изготвената по делото комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза се приема механизъм, различен от
посочения, а именно че процесният л.а. „Мерцедес Е 220“ е настигнал и
ударил пострадалия с предната си дясна част, като пешеходецът се е движел в
същата посока (а не е пресичал). Но вещите лица основават заключението си
на предположение и не са категорични относно това как се е движел спрямо
травмиралия го автомобил пострадалият.
При така възприетото съдът основава решението си на двте
идентични експертизи, като отчита, че при изготвянето им са взети предвид
свидетелските показания, съставения констативен протокол за ПТП и
протокола за оглед на местопроизшествието в частност са анализирани
следите от кръв върху пътното платно и деформациите по процесния
автомобил, установени от огледния протокол. Следва да се има предвид, че
показанията на свидетелите очевидци – Г. В. Г. и Н. О. Н. не са категорични
относно твърдението дали пострадалият е предприел пресичане или не.
Напротив св. Г. заявява, че Мерцедесът е идвал зад микробуса, предприел е
заобикаляне, като е навлязал в насрещното платно, после се е прибрал в
3
своето платно, но след това възприятията му не са ясни. При разпита по
делегация св. Н. заявява: „мисля, че не е предприемал пресичане на пътното
платно непосредствено преди удара“, което води до извод, че свидетелят не е
категоричен в така дадените показания.
При така събраните доказателства съдът кредитира заключението на
тройната автотехническа експертиза относно механизма на настъпване на
катастрофата. Според нея пострадалият първоначално се е движел в дясната
половина на пътя пред микробус, който е предприел спиране пред една от
къщите на улицата. Зад микробуса се е движел процесния л.а „Мерцедес“,
който е предприел маневра „заобикаляне“ на микробуса, при която е навлязъл
в лентата за насрещно движение. През това време ищецът е започнал да
пресича пътното платно пред микробуса. При вида на пешеходеца шофьорът
е навил волана на автомобила наляво и е ударил с дясната си част
пешеходеца. Ударът е настъпил в лявата половина на пътя, в лентата за
насрещно движение за лекия автомобил – на около девет метра в ляво от
входа на дом № 51 А и на около 2 метра вдясно от левия край на пътя,
считано по посока на движение на автомобила, а по дължина на пътя на около
7-8 метра след ориентира, посочен в огледния протокол/електрически стълб,
отстоящ на 1.20 извън пътното платно в ляво/. Съдът приема, че следите от
кръв върху пътя и деформациите по автомобила позволяват да бъде
определено мястото на удара и скоростта, с която се е движел автомобилът.
Според огледния протокол, следите от кръв са на 10 метра от ориентира
върху платното за движение и на 8.8 метра в ляво от металната врата на дом
№ 51 А с дължина 0.53 метра и широчина 3 см./л. 183/, а тройната
автотехническа експертиза приема за място на удара – около девет метра в
ляво от входа на дом № 51 А, тъй като тялото на пострадалия след удара е
паднало от дясната страна на автомобила. От тройната автотехническа
експертиза се установява, че лекият автомобил се е движел със скорост от 50
км./час. Приблизително същата скорост е установила и единичната
автотехническа експертиза – 48 км/час. При тази скорост на движене опасната
зона за спиране е била 43 метра. Ищецът е попадал в опасната зона за спиране
и произшествието е било непредотвратимо за водача. От момента на излизане
на пешеходеца във видимата част на пътното платно предната част на
автомобила е била на 27 метра от мястото на удара.
При така очертаната фактическа обстановка по основният спорен
въпрос относно наличието на противоправно и виновно поведение на водача
като задължителна материална предпоставка по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за
реализиране отговорността на застрахователя, се налагат следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя-ответник по иска
с правно основание чл. 226 КЗ (отм.); следва да се установи, че застрахован
при него водач е нарушил правилата за движение, като вината се предполага
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Обсъдените доказателства, изясняващи механизма на
произшествието, потвърждават изводите на първата инстанция.
4
Неоснователни са доводите в жалбата на ищеца за наличие на противоправно
поведение от страна на водача на лек автомобил, обосновани с видимостта
към пострадалия и възможността за реакция при възникналата опасност на
пътя, а от там и за предотвратяване на ПТП, както и това, че водачът е бил с
превишена за населеното място и несъобразена с пътните условия скорост,
напротив водачът се е движел в рамките на разрешената за пътния участък
скорост от 50км/ч, при която ударът е непредотвратим. От изслушаната пред
първата инстанция тройна съдебно – техническа експертиза категорично е
изяснено, че единствената причина за настъпване на катастрофата е
поведението на пешеходеца, който е предприел пресичане на пътното платно
пред спрял микробус, под ъгъл от 45 - 60 градуса, косо, без да съобрази
поведението си с пътната обстановка и с приближаващия лек автомобил,
който в това време е извършвал маневра по заобикаляне на спрелия микробус.
От съществено значение в случая е обстоятелството от кой момент
предприелият пресичане пешеходец е дал повод, за да възникне опасност за
движението. Този момент следва да бъде конкретно установен по всяко дело
с оглед доказаните факти, характеризиращи произшествието. Последователна
в тази насока е съдебната практика, че деянието на водача не може да се
третира като случайно, когато опасността не е възникнала внезапно в
опасната му зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а в
един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен
съответно да реагира, но не е сторил това. Според приетата и кредитирана
тройна съдебно – автотехническа експертиза от техническа гледна точка при
опасна зона за спиране на автомобила при скорост на движение – 50 км./час
43 метра, пешеходецът попада в нея и ударът е непредотвратим. Следва да се
отбележи, че спрелият микробус е препятствал видимостта на водача на л.а.
„Мерцедес Е 220“, т.е. за водача на лекия автомобил не е имало никакви
индикации, че на пътното платно внезапно ще предприеме пресичане
пешеходец, без да е налице обозначена пешеходна пътека. Последният не е
могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че пешеходец ще предприеме
пресичане на пътното платно пред спрял микробус.
Безспорно в резултат на произшествието пострадалият ищец е търпял
вреди, но за да е налице основание за ангажиране отговорността на
застрахователя е нужно установяване на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, включително противоправно поведение
на водача на застрахования автомобил. След като не се доказа поведението на
водача да е в нарушение на правилата за движение като скорост и предприето
движение по пътното платно, предявеният пряк иск против застрахователя по
чл. 226, ал. 1 КЗ се явява неоснователен, до който извод е достигнал и
първоинстанционния съд, чието решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора няма основание да се ревизират присъдените
пред първата инстанция разноски. Пред въззивната инстанция на
жалбоподателя не се следват разноски, но той следва да заплати на
въззиваемия – ответник 300 лв ю. к. възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1791 от 04.03.2020г. постановено по
гр.д. № 2292/2013г. на Софийски градски съд, ГО, I – 5 състав.
ОСЪЖДА Г. Т. Г., ЕГН: **********, от с.***, общ. ***, ул. „***“ № **
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Позитано“ № 5 на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение за
пред настоящата съдебна инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6