№ 60
гр. София, 01.10.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на първи октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20216000600055 по описа за 2021 година
при секретар ЕМИЛИЯ СТОЯНОВА и при участието на прокурорите
полковник ИВО П. и полковник Стоян Лазаров и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С определение № 46/24.09.2021 година по ЧНД № 237/2021г., състав
на Софийския военен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат
П. П. – защитник на обвиняемия полковник П. Д. П. ЕГН **********
обвиняем по ДП № 21-Сл/2021 г. по описа на ВОП – София за изменение на
мярката му за неотклонение „Задържане под стража” на основание чл. 65 от
НПК като е потвърдил същата мярка. На основание чл. 65 ал. 6 от НПК съдът
е определил двумесечен срок от влизане на определението в сила, в който е
недопустимо ново искане от защитника и обвиняемия за изменение на
мярката му за неотклонение, освен ако не се основава на влошаване на
здравословното му състояние.
Определението е обжалвано от защитника на обвиняемия полковник
П.П. - адвокат П. П. от АК-М.. Изтъкват се доводи за незаконосъобразност на
определението. Сочи се, че вече не е налице обоснованото предположение,
че обвиняемият полковник П.П. е извършил престъпленията, в които е
обвинен. Събраните доказателства в хода на разследването не надграждат
изводите за наличие на обосновано предположение, че П.П. е извършил
деянията. Обстоятелството, че иззетите от служебния кабинет на обвиняемия
електронни устройства съдържат информация, представляваща държавна
1
тайна не било достатъчно, за да е налице съставомерно деяние по чл. 104 от
НК. Необходимо било тази информация да е събирана с цел да се издаде на
чужда държава. Такива данни по делото нямало. За престъплението по чл. 109
ал. 2 от НК също липсвали доказателства. Установените контакти между
обвиняемите И. и П. не сочели на извод за това престъпление. В
определението липсвали мотиви при произнасянето на съда за наличието на
опасността по чл. 63 ал. 1 от НК. Събраните данни сочели по – скоро на
обратния извод. Изтъква се, че мярката за неотклонение е реализирала целта
си по отношение на обвиняемия полк. П.П.. Същият не е възпрепятствал
дейността на разследващите органи. За посочения период само веднъж е
упражнил правото си по чл. 65 от НПК и не е злоупотребявал с процесуалните
си права. Оспорва се и решението на първостепенния съд да се наложи
двумесечна по чл. 65 ал. 6 от НПК за следващо обжалване на мярката за
неотклонение. Иска се отмяна на обжалваното определение и определяне на
по-лека мярка за неотклонение на този обвиняем.
Двамата представители на обвинението заявиха, че жалбата против
определението е неоснователна и същото следва да бъде потвърдено.
Представят и допълнителна писмена пледоария, в която са развили своите
съображения.
Съдът разгледа жалбата на обвиняемия П. Д. П. и за да се произнесе
съобрази следното:
На обвиняемия П. Д. П. е взета мярка за неотклонение “задържане под
стража“ с Определение № 6/21.03.2021 година по ЧНД № 97/2021 г. по описа
на СВС. Това определение е потвърдено с Определение № 13/26.03.2021
година по ВЧНД № 12/2021 година по описа на Военно-апелативен съд-
София. По ЧНД № 198/2021 г. с Определение №37/03.06.2021 г. в
процедурата по чл.65 от НПК съдът не е уважил искането му за изменение
мярката му за неотклонение, което е потвърдено с Определение №
35/10.06.2021 г. по ВЧНД № 32/2021 г. по описа на ВАпСъд-София.
Към настоящия момент продължава да е налице обоснованото
предположение за това, че обвиняемият полковник П.П. има отношение към
деянията, в които е обвинен. Данни в тази насока се съдържат в обясненията
на обвиняемия Д. Г. (в том 23 от ДП), показанията на свидетелите Г. и Р. (в
2
том 3 от ДП) и в протоколите за изготвяне на веществени доказателствени
средства от прилагането на специални разузнавателни средства – аудиозаписи
(в томове 6 и 8 от ДП).
Продължава да съществува и реалната опасност, обвиняемият В. да се
укрие и да извърши друго престъпление и в този смисъл са налице
основанията на чл. 63 от НПК, за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Служебното положение, което е заемал в министерството на
отбраната - – зам. директор на Дирекция „.....“ на МО и естеството на
информацията, до която в това му качество е имал достъп, както и
контактите, които е имал през годините във връзка с работата си, сочат на
извод за опасност същият да извърши и друго престъплание. Следва да се има
предвид, че по делото са назначени и се изготвят и прилагат множество
експертизи като установяването на фактите от значение за главния факт на
процеса не е завършило. Поради това съставът на съда прецени, че този
обвиняем би могъл да повлияе на разследването и да извърши престъпление
срещу правосъдието.
Незаконосъобразно е позоваването на прокуратурата на нормата на чл.
63 ал. 2 от НПК, за да обосновава реалната опасност по чл. 63 ал. 1 от НПК,
понеже тази разпоредба намира приложение само в случаите на първоначално
вземане на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Обосновано е и определението в частта му, с която на основание чл. 65
ал. 6 от НПК е определен двумесечен срок, в който е недопустимо ново
искане за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия. С оглед
тежестта на обвиненията и необходимостта от извършване на множество
процесуално-следствени действия тази мярка ще способства за приключване
на досъдебното производство в разумен срок. Подобна мярка ще даде
възможност на органа на досъдебното производство да го приключи по най-
бързия начин.
Предвид изложеното атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 65 ал. 9 от НПК
Военно-апелативният съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46/24.09.2021 година по ЧНД №
237/2021г., на Софийския военен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4