№ 3219
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110138875 по описа за 2021 година
От името на ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:
********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г.,
и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез законния си
представител ИР. Р., чрез адвокат М.Х., са предявени срещу ......... искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети за сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на
всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет №
FB462 на 17.06.2020 г., по дестинация Амстердам, Нидерландия - София,
България, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /Варна,
България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до
изплащане на вземанията, за които суми на 20.05.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Със заявление вх. № 2118/11.05.2021 г. /с дата на пощенско клеймо
22.04.2021 г./ ищците са поискали издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ......... за сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от
ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № FB462 на
1
17.06.2020 г., по дестинация Амстердам, Нидерландия - София, България,
довело до пристигане в крайната точка на пътуването /Варна, България/ с
повече от три часа, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземанията. На 20.05.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На
24.06.2021 г. ищците са уведомени за възможността да предявят иск за
установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 29.06.2021 г. /в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищците твърдят, че ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:
********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г.,
и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез законния си
представител ИР. Р., са сключили договор за въздушен превоз с ответника, по
силата на който последният се е задължил да превози ищците по маршрут
Талин, Естония – Амстердам, Нидерландия – София, България – Варна,
България с три последователни свързващи полета, а именно: полет ВТ621
(управляван от авиокомпания Еър Балтик Корпорейшън), полет FB462
(управляван от България Ер) и полет FB977 (управляван от България Ер),
излитащи по разписание на 17.06.2020 г. Поддържа, че България Ер АД е
потвърдило резервацията на пътниците и е издало на същите бордни карти.
Твърди, че вторият от трите полета, а именно полет FB462 по дестинация
Амстердам, Нидерландия – София, България, е бил изпълнен със закъснение
от 19 минути, в резултат на което ищците не могли да пристигнат навреме за
третия свързващ полет /FB977/ и пристигнали в крайната дестинация /Варна,
България/ със закъснение повече от три часа. Предвид горното поддържат, че
от страна на ответника е дължимо обезщетение в размер на от по 400 евро за
всеки от ищците, доколкото разстоянието между началната и крайната точка
на пътуването е 1754 км, респективно попадат в приложното поле на чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети.
Моли се, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ......... дължи /разделно/ на ИР. Р., гражданин на Естония, с дата
на раждане: ********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:
********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез
2
законния си представител ИР. Р. сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на
всеки от ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет №
FB462 на 17.06.2020 г., по дестинация Амстердам, Нидерландия - София,
България, довело до пристигане в крайната точка на пътуването /Варна,
България/ с повече от три часа, ведно със законна лихва от 22.04.2021 г. до
изплащане на вземанията.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника.
На 04.10.2021 г. е подадено становище от ответника България Ер АД, с
което в изразено становище по предявените искове. От страна на ответника не
се оспорва, че полет № 462 по дестинация Амстердам – София действително е
закъснял, както и че закъснението е от 19 минути. Оспорва се, че от ищците е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че същите са се
явили навреме за полет FB977 по дестинация София – Варна, за да могат да
претендират обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004. В тази връзка се
поддържа, че по отношение на ищците не е осъществен елемент от
фактическия състав за възникване право на обезщетение по Регламент (ЕО) №
261/2004, респективно че предявените искове са неоснователни и недоказани,
респективно, че следва да се отхвърлят.
Моли се за отхвърляне на предявените исквове. Прави се възражение
за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети.
3
По отношение на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети:
За уважаване на така предявените искове в тежест на ищците е да
докажат съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор
за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения
полет, за който ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: **********
г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М.
Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител
ИР. Р., са имали потвърдена резервация; че пътниците са пристигнали в
крайната точка на пътуването си със закъснение от над три часа, че
последните са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути
преди обявения час за излитане; размера на дължимото обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил дълга.
Съгласно чл. 5, т. 1, б. "в" от Регламента, при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен
превозвач по чл. 7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две
седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за
отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да
заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да
достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след
времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната по-
малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от
един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по
разписание. В т. 4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с
въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи
върху опериращия въздушен превозвач.
4
В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като
съгласно т. 1, б. "б. ", при прилагането на този член пътниците получават
обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на
Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500
километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена
от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да
са били взети необходимите мерки.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че разстоянието между летище Талин, Естония и
летище Варна, България е над 1500 км.
Страните не спорят, а и от представените от ищеца писмени
доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение
между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който
ответникът се е задължил да превози ищците по маршрут Талин, Естония –
Амстердам, Нидерландия – София, България – Варна, България, с три
последователни свързани полета /полет BT621 – управляван от авиокомпания
ЕърБалтик Корпорейшън; полет FB462 – управляван от България Ер; и полет
FB977 – управляван от България Ер/, като и трите полета излитащи по
разписание на 17.06.2020 г.
По делото не е спорно и се установява от събраните в проиводството
доказателства, че ответното дружество е потвърдило резервациите за
горепосочените полети и е издало бордни карти на ищците.
Между страните не е спорно, че полет BT621 – управляван от
авиокомпания ЕърБалтик Корпорейшън, по маршрут Талин, Естония –
Амстердам, Нидерландия, е излетял и кацнал по разписание, т.е. без
закъснение.
Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че вторият свързващ полет № FB 462 – управляван от България Ер АД, е
кацнал в крайната си точка /летище София, България/ с 19 минути
закъснение, като вместо да е кацнал по разписание в 13:55 часа на 17.06.2020
5
г., е кацнал в 14:13 часа на същата дата, а вратите на самолета са отворени в
14:20 часа.
От представените по делото бордни карти и справка от специализирана
система за планиране на авиокомпания „България Ер“ АД – NetLine, закупена
и поддържана от Lufthansa System, се установява в производството, че полет
№ FB 977 по дестинация София, България – Варна, България е с определен от
превозвача час за качване на борда на самолета – 14:20 часа на 17.06.2020 г.,
час на излитане на самолета – 14:50 часа и час на кацане на самолета в
крайната точка /Варна, България/ в 15:40 часа на 17.06.2020 г.
От представените и приобщени към доказателствения материал бордни
карти за полет № FB 973 от 17.06.2020 г., се установява в производството, че
ищците са превозени до крайната дестинация на пътуването си, посредством
заместващ полет по дестинация София, България – Варна, България, изръшен
на 17.06.2020 г., с час на качване на борда на самолета в началната дестинация
на полета – 19:50 часа.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че Регламент
261/2004 г. е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и
представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС, както и
доколкото съгласно чл. 3 т. 1 б. "а" от Регламента, се прилага за пътници,
заминаващи от летище, намиращо се в държава-членка, към която договора
се прилага /какъвто е и настоящият случай/.
Регламент 261/2004 г. предоставя правото да получат фикцирано
парично обезщетение, без да носят тежест на доказване за причинените им
неимуществени вреди - безспокойство и неудобство /ал. (2) от Преамбюла на
Регламента/, на пътници, на които съгласно чл. 1 т. 1 от Регламента: а/ им е
отказан достъп на борда против тяхната воля, б/ техният полет е отменен и в/
техният полет е закъснял.
"Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в
смисъл, че пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за
целите на прилагането на правото на обезщетение, като пътници, чиито
полети са отменени, и те могат по този начин да се позовават на правото на
обезщетение, предвидено в член 7 от Регламента, когато те страдат, поради
6
закъснение на полет, от загуба на време, равна на или по-голяма от три часа,
което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече
след времето за пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова
забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако въздушният
превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния
контрол на въздушен превозвач." / Joined Cases C-402/07 and C-432/07:
Christopher Sturgeon and Others v Condor Flugdienst GmbH and Stefan Bock and
Cornelia Lepuschitz v Air France SA /.
"Членове 5-7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за установяване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че пътниците на закъснели полети
имат право на обезщетение по силата на този регламент, когато те страдат, за
сметка на такива полети, от загуба на време, равна на или по-голяма от три
часа, което е, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след времето за пристигане по разписание от въздушния превозвач.
Такова забавяне обаче не дава право на пътниците на обезщетение, ако
въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено
от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да
са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния
контрол на въздушен превозвач." /решение по свързани дела C581/10 и
C629/10 и решение свързани дела C-402/07 и C-432/07/.
"Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се
обективира при достигането на крайния пункт на пристигане, Съдът е
постановил, че с оглед на обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004
закъснението трябва да се преценява по отношение на предварително
планираното време за пристигане в тази дестинация по разписание (вж.
Решение по дело Sturgeon и др. и Решение по дело Nelson и др.).
Понятието "краен пункт на пристигане" обаче е дефинирано в член 2,
буква з) от Регламент № 261/2004 като дестинацията, посочена на билета,
7
представен при регистрацията, или при директно свързващи полети /какъвто
е настоящият случай/ дестинацията на последния полет.
За да се приеме, че е налице един единствен /свързващ/ полет по
направление Талин - Амстердам - София - Варна следва този полет да се
осъществи без прекъсване в рамките на едно или две денонощия. Такъв
именно е настоящият случай. В процесния случай е налице именно един
полет с начална дестинация Талин, Естония и крайна дестинация Варна,
България, който се изпълнява, чрез три свързващи полета, които е уговорено,
че следва да се извършат в рамките на едно денонощие, а именно на дата
17.06.2020 г.
От това следва, че в хипотезата на свързани полети от значение за
получаване на обезщетението с фиксиран размер по член 7 от Регламент №
261/2004 г. е единствено закъснението, констатирано по отношение на
предварително планираното по разписание време на кацане в крайния пункт
на пристигане, разбиран като дестинацията на последния полет, с който лети
съответният пътник.
Видно от цитираната съдебна практика, правото на обезщетение по
Регламента възниква за всички пътници, достигнали в своя краен пункт на
пристигане със закъснение, съгласно посоченото в Регламента.
От непротиворечивите твърдения на страните и доказателствата по
делото е видно, че ищецът не е бил превозен в своя краен пункт на пристигане
своевременно, а след предоставяне на заместващ полет, е достигнал същия
със закъснение от повече от три часа /доколкото часа на качване на борда на
заместващия полет FB937 – 19:50 часа, е повече от три часа след часа, в който
ищците е следвало да пристигнат в крайния си пункт на пристигане,
съобразно уговореното между тях и ответника – превозвач, а именно 15:40
часа на 17.06.2020 г/.
Съгласно парктиката на Съда на ЕС обуславящо правото на
обезщетение по чл. 7 от Регламента е закъснението в крайния пункт на
дестинацията. В конкретния случай, това е летище Варна, България. Видно от
резервацията на ищците пътуването е с начален пункт Талин, Естония и краен
такъв Варна, България. Ищците е трябвало да пристигнат на летище Варна,
8
България в 15:40 часа на 17.06.2020 г., но са пристигнали след 20:00 часа, т.е.
със закъснение повече от четири часа. Ирелеватнно е закъснението за кой от
свързаващите полети се отнася, меродавно в случая е закъснението в крайния
пункт на пътуването в сравнение с планираното по разписание на превозвача
пристигане в същия този краен пункт. Процесното закъснение, което
надвишава три часа, се приравнява на отменен полет по смисъла на
Регламента, съответно обуславя същия. В този смисъл е Решение на Съда
(четвърти състав) от 19 ноември 2009 година по съединени дела C-402/07 и C-
432/07. Макар да са превозени до своя краен пункт на пристигане, ищците го
достигат по-късно от предварително планираното време по разписание и
поради това претърпяват аналогична загуба на време.
В производството не се доказа наличието на извънредно обстоятелство
по смисъла на чл. 5, т. 3 от Регламента, което евентуално би изключило
отговорността на ответника-превозвач и за каквото е наведено бланково
възражение в подаденото от името на ответното дружество възражение по чл.
414, ал. 2 ГПК, в заповедното производство по ч.гр.д. № 25996/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Неоснователно е възражението на ответника, че за ищците не са
възникнали права по Регламент (ЕО) № 261/2004 г., доколкото по делото не
било доказано, че ищците се явили навреме за осъществяване на процесния
полет, на закъснението на който основават правото си на обезщетение. Както
бе посочено, в случая се касае за едно пътуване по дестинация Талин,
Естония – Варна, България, което е следвало да бъде изпълнено чрез три
свързващи полета на дата 17.06.2020 г. Видно от събраните по делото
доказателства, ищците са се явили навреме за осъществяване на първия
свърващ полет по дестинация Талин, Естония – Амстердам, Нидерландия,
което е достатъчно основание, за да се приеме за неоснователно възражението
на ответника. Същевременно именно закъснението на втория свързващ полет
по дестинация Амстердам, Нидерландия – София, България е станало повод
ищците да не могат да се качат навреме на борда за осъществяване на
последния /трети/ свързващ полет по дестинация София, България – Варна,
България, респективно, именно това закъснение е станало причина ищците да
пристигнат в крайния пункт на пътуването си със закъснение от повече от три
часа. Доколкото втория и третия свързващи полети са изпълнени именно от
9
ответното дружество, то именно последното следва да понесе отговорността
за загубата на време от ищците, произтичаща от закъснението на полет № FB
462 по дестинация Амстердам, Нидерландия – София, България и
пристигането в крайния пункт на пътвуването /Варна, България/ със
закъснение от повече от три часа. Видно от събраните по делото
доказателства полет № FB 462 по дестинация Амстердам, Нидерландия –
София, България е пристингал в крайната си точка на 17.06.2020 г. в 14:13
часа, т.е. с 19 минути закъснение от планирания час на кацане, като вратите
на самолета са отворени едва в 14:20 часа, когато именно е бил часа за
качване на борда на последния /трети/ свързващ полет № FB 977 по
дестинация София, България – Варна, България. Следователно ищците са
били в обективна невъзможност да се явяат навреме на борда на самолета,
извършващ последния /трети/ свързващ полет № FB 977 по дестинация
София, България – Варна, България, като тази невъзможност произтича
именно от закъснението на полет № FB 462 по дестинация Амстердам,
Нидерландия – София, България /осъществен от ответното дружество
България Ер АД/. Както бе посочено и по-горе ирелеватнно е закъснението за
кой от свързаващите полети се отнася, меродавно в случая е закъснението в
крайния пункт на пътуването в сравнение с планираното по разписание на
превозвача пристигане в същия този краен пункт, който в конкретния случай
е с повече от три часа.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице основанията за
уважаване на предявените искове, поради което отговорността на ответника
следва да бъде ангажирана чрез присъждане на ищците на претендираното
обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. в лимитирания размер от
по 400 евро на всеки от тях или обезщетение от общо 1200 евро, дължимо в
полза на тримата ищци.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат ищците. От името на същите е направено искане за присъждане на
разноски, като същевременно са представени и доказателства за тяхното
извършване, а именно за заплатена държавна такса в размер на общо 75,00
10
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в
размер на общо 240 лева, т.е. по 80 лева за всеки от ищците.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за
неосноватлено, съобразявайки размера на претендираното адвокатско
възнаграждение /което общо от тримата ищци е претендирано в размер на 240
лева/, който е дори под минималния предвиден такъв за съответния вид
работа, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„България Ер“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Слатина, Аерогара София, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищците ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., К. Р.,
гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата
на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител ИР. Р.,
чрез адвокат М.Х., със съдебен адрес: ........, сумата от общо 315,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 38875/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищците се претендират присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 25996/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, като същевременно са представени и доказателства за тяхното
извършване, а именно за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 475,86 лева с ДДС.
От името на ответното дружество не е депозирана частна жалба срещу
издадената в производството по ч.гр.д. № 25996/2021 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските, поради което
11
и настоящият съдебен състав намира, че за ответника не съществува
възможност за заявяване на възражение за прекомерност на претендирания от
ищците адвокатски хонорар в заповедното производство по ч.гр.д. №
25996/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, на по-късен етап, а именно в
хода на исковото производство, образувано и водено по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. Чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като допълнение следва да се посочи, че дори и да се приеме, че едно
такова възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на
претендирания от ищците адвокатски хонорар в заповедното производство, е
допустимо, то същото с оглед претендирания размер от всеки от ищците
/общо 475,86 лева, т.е. за всеки от ищците по 158,62 лева/ и предвидения в чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимален размер на възнаграждението за съответния вид
работа, се явява неоснователно, доколкото не претендираното от всеки от
ищците адвокатско възнаграждение в заповедното производство е дори под
предвидения в цитираната наредба минимален размер на адвокатското
възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„България Ер“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Слатина, Аерогара София, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищците ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., К. Р.,
гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата
на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител ИР. Р.,
чрез адвокат М.Х., със съдебен адрес: ........, сумата от общо 550,86 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 25996/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на
раждане: ********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:
12
********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез
законния си представител ИР. Р., чрез адвокат М.Х., със съдебен адрес: ........
срещу ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Слатина“, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че
......... дължи в полза на ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане:
********** г., К. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г.,
и ЕРВ. М. Р., с дата на раждане: ********** г., действащ чрез законния си
представител ИР. Р. сумата от общо 1200 евро /по 400 EUR на всеки от
ищците/, представляващи обезщетение за закъснение на полет № FB462 на
17.06.2020 г., по дестинация Амстердам, Нидерландия - София, България,
довело до пристигане в крайната точка на пътуването /Варна, България –
свързващи полети по пътуване с начална точка Талин, Естония и крайна точка
Варна, България от дата 17.06.2020 г./ с повече от три часа, ведно със законна
лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на вземанията, за които суми на
20.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Слатина, Аерогара София да заплати в полза на
ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., К. Р.,
гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата
на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител ИР. Р.,
чрез адвокат М.Х., със съдебен адрес: ........, сумата от общо 315,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 38875/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Слатина, Аерогара София да заплати в полза на
ИР. Р., гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., К. Р.,
гражданин на Естония, с дата на раждане: ********** г., и ЕРВ. М. Р., с дата
на раждане: ********** г., действащ чрез законния си представител ИР. Р.,
13
чрез адвокат М.Х., със съдебен адрес: ........, сумата от общо 550,86 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 25996/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14