М О
Т И В И
към присъда
по НЧХД № 828/2017г. по описа на КРС
Производството по делото е образувано по повод тъжба от Е. К.С., с ЕГН – ********** ***
против Ю.В.Г., с ЕГН – ********** от с. Раково, мах.“Миренска“, общ.Невестино. С тъжбата тъжителят повдига
срещу подсъдимата обвинение за извършено спрямо него престъпление по чл.144, ал.1 от НК при фактическа и правна обстановка, изложени в тъжбата.
С тъжбата е предявен и граждански иск срещу подсъдимата за
сумата от по 1500 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени вреди,
резултат от твърдяното престъпление. Сумата се претендира ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на извършване на твърдяното деяние, до
окончателното й изплащане. Гражданският
иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното
производство като допустим.
Тъжителят
поддържа обвинението. Процесуалният му представител счита, че обвинението е
доказано и подсъдимата следва да бъде призната за виновна, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.
Подсъдимата не се признава за
виновна и дава обяснения по
обвинението. Защитникът й пледира за оправдателна присъда, поради недоказаност на
обвинението.
Кюстендилският районен съд
след като се запозна със събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Ю.Г. ***. Тя и съпругът й отглеждат крави,
които ежедневно извеждат на паша.
Отношенията между тях и тъжителя Е.С.
са влошени от години. Същите са били страни по различни дела- граждански и
наказателни.
Тъжителя живее в гр. Кюстендил, а в
с. Раково има наследствен имот, който
посещава рядко. На 21.10.2016 г. тъжителят посетил посочения по-горе имот в с. Раково. Още при пристигането си видял четири крави,
които се намирали в неговия имот. В този
момент до животните дошла собственичката
им – подсъдимата Ю.Г.. Тъжителят
започнал да снима пасящите в имота
му крави, за да използва снимките
пред съда за доказателство, че същите
нанасят вреда. Г. го видяла и извела
кравите от имота .
Както вече бе посочено, по делото са събрани писмени доказателствени средства сочещи на
многобройни спорове между тъжителя и семейството
на подсъдимата. В основата на конфликтите между тях е именно обстоятелството, че кравите на подсъдимата навлизат в имота на С.
и нанасят щети.
Установи се по делото, че тъжителят рядко посещава имота си в с. Раково.
Имотът е неподдържан и не е ограден.
Намиращите се в него постройки са в много лошо състояние и са необитаеми.
На 24.10.2016 г. Е.С. депозирал в Районна прокуратура Кюстендил жалба против
Ю.Г., в която жалба описва срещата им на
21.10.2016 г. в с.Раково и твърди, че Г. отправила към него закани, че ако пусне жалба до кмета на Община
Невестино срещу нея ще му запали постройките в имота.
По повод горната жалба е образувана
предварителна проверка , която е приключила с постановление за отказ да се
образува наказателно производство, влязло в законна сила на 09.03.2017 г.
С тъжба от 03.05.2017 г. тъжителят
е сезирал Районен съд Кюстендил за
образуване на наказателно от частен характер за извършено от подсъдимата престъпление по чл. 144, ал.1 от НК
В хода на съдебното следствие са
събрани гласни и писмени доказателствени средства, които
съдът обсъди в съвкупност и кредитира в
следния смисъл:
Относно свидетелските показания : като единствени очевидци на срещата на 21.10.2016 г. между тъжителя и
подсъдимата съдът прие единствено самите тях.
Показанията на свидетеля Е. Ц., за който
тъжителят твърди, че е бил с него въпросния ден, съдът не кредитира по
следните съображения. На първо място описанието, което този свидетел дава на
имотите на тъжителя в с.Раково изцяло
противоречи на събраните писмени доказателствени средства по делото. Видно от
писмо изх.№ ж-3/22.02.2016 г., издадено от кмета на Община Невестино, е че въпросните имоти не се стопанисват и поддържат. В показанията си св. Ц. твърди обратното,
поради което и съдът не прие за достоверни тези показания.Отделно от горното,
видно от приобщената по делото
полицейска проверка, в която са събрани сведения от страните по спора и посочени от тях
свидетели, с просто око е видно, че сведенията дадени от тъжителя и посочения
от него свидетел ц. са писани от едно и
също лице/ с идентичен почерк/ и фактите са описани абсолютно идентично,
което налага извода, че описанието и в
двете сведения е дадено от тъжителя. Отделно
от горното, както тъжителят, така и самия св. ц. твърди, че подсъдимата не го е видяла въпросния ден,
защото той седял ниско в тревата на около 20-30 м. от тях и
обядвал. Ако имотите на тъжителя са били
в състоянието, в което той твърди – поддържани и с оглед периода от годината /
м. октомври, в който се твърди че е извършено деянието, то не би следвало да има растителност, която да
ограничава видимостта на подсъдимата към мястото, на което се е намирал св. ц.
според неговите показания. Горното мотивира съда да приеме, че на
инкриминираната дата сн. ц. изобщо не се е намирал на това място.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Евтимов и Зафирова, относно състоянието на процесните имоти, доколкото
показанията им се подкрепят в пълна степен от обясненията на подсъдимата и от
събраните по делото писмени доказателствени средства/ писма и снимков
материал/.
Съдът кредитира изцяло и обясненията на подсъдимата, която не
отрича да се е срещнала с тъжителя на
21.10.2016 г., както и че кравите и са били навлезли в неговите имоти. Съдът открива логика и в обясненията й, че не
би посмяла да отправи каквито и да било
закани спрямо тъжителя, тъй като е болна
, по –трудно подвижна и запозната с по-агресивното поведение на С. спрямо нея и
съпруга й. Твърдението й , че веднага е извела кравите от имотите на С., за да
избегне конфликт, се потвърждават и от
самия тъжител.
По делото е изготвена
съдебнопсихиатрична експертиза, която
съдът прие като обективна и отговаряща в пълна степен на поставените
въпроси. Според експерта, не може да се
приеме, че споделените от пострадалия оплаквания са резултат от застрашеност, а по-скоро са
съвкупност от преживявания кумулирани
във времето и свързани с дългогодишния конфликт
между двете семейства. За да стигне до изводите си експертът е
анализирал детайлно събраните по делото доказателства и е провел лична беседа с
освидетелстваното лице. Според заключението
„не съществуват достатъчно валидни сведения за наличие на симптоми с
интензивност, достатъчна да възбуди непреодолим и паталогичен страх за живота
на пострадалия по смисъла на чл. 144 от НК.“
Анализирайки съдебно-медицинската експертиза , изготвена от д-р Р., в съвкупност с останалия доказателствен
материал, съдът намира, че дори да бе доказано
отправянето на думите, възприети от тъжителя като закана за престъпление
против имотите му, то не се доказа по никакъв начин наличието на другия ,
кумулативно предвиден елемент от състава на това престъпление, а именно това заканване да е възбудило основателен
страх за осъществяването му.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приобщени по
делото писмени и гласни доказателствени
средства.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
След анализ
на всички събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, съдът не
можа да обуслови извод за несъмнена доказаност извършване на престъплението по
144, ал.1 от НК, за което подсъдимата е привлечена да отговаря.
На основата
на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На първо
място, Ю.Г. не е осъществила от обективна страна състава на соченото престъпление, в каквато насока й е повдигнато
обвинение с тъжбата. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде призната за виновна по това
обвинение, поради което съдът смята за безпредметно по-нататъшно обсъждане на
субективната страна на състава на посоченото престъпление.
За да
отговори на един от основните въпроси по чл.
303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимата е автор на престъплението, за
което е била привлечен да отговаря, съдът
на първо място следва да намери за доказано извършването на противоправното деяние,
определено от НК като „закана за извършване на престъпление спрямо имотите на
тъжителя. Анализът на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на извършването на
деянието.
Съгласно
константната практика на ВКС обвинението може да бъде доказано и по несъмнен
начин само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени
доказателства трябва да водят до единствения възможен извод, че лицето е
извършило конкретното деяние и да изключат всяка друга възможна версия. В
настоящия казус според съда не е налице визираната верига от косвени доказателства.
При липса на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод
относно участието на подсъдимата в извършване на описаното в тъжбата деяние,
съставляващо престъпление по чл.
144, ал.1, пр.2 от НК, и относно
начина на извършването му, не може да се формира извод, че Ю.Г. е осъществила
соченото престъпление и това да е доказано по несъмнен начин, така както
изисква чл.
303, ал.2 от НПК.
По изложените съображения и, като съобрази
разпоредбата на чл.
304 НПК, съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по
чл.144, ал.1 от НК
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Доколкото гражданският
иск, предявен от тъжителя в хода на
съдебното производство, касае претърпени от него неимуществени вреди, резултат
от твърдяното в тъжбата
престъпления, а не се доказа, че подсъдимата е осъществил състава му, то
гражданският иск се явява неоснователен, поради което и съдът го отхвърли
изцяло.
На основание чл.
190, ал.1 от НПК, съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимата сторените от нея в хода на съдебното
производство разноски.
По
горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :