Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.03.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14298 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 25954 от 29.01.2019 год.,
постановено по гр.дело № 25438/2018 г. на СРС, Г.О., 153 състав, е осъден „У.Е.У.“ Лтд, вписано в унгарския регистър на дружествата под №
01-09-964332, действащо на територията на Република България, чрез „У.Е.У.Кфт.- клон България“ КТЧ, ЕИК ********, със съдебен адрес:***,
офис 25, да заплати на Б.И.П., ЕГН **********,***, на основание чл.7 от
регламент/ЕО/ 261/2004 г. сумата 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснял полет с номер W66416 с въздушен превозвач Уиз Еър от София за Кутаиси, Грузия на 03.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2018 г. до окончателното
й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 410 лв. – разноски по
делото.
Срещу решението на СРС, 153 с-в е постъпила въззивна жалба от „У.Е.У.“
Лтд, подадена чрез пълномощника адв.К.И., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск да бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна-
ищец Б.И.П., чрез
пълномощника си адв.М.Х. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като постановено при спазване на съдопроизводствените
правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи за наличие
на предпоставките на чл.7
от регламент/ЕО/ 261/2004 г за ангажиране на отговорността на ответника. С
оглед на което на основание чл.272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищцата Б.И.П. срещу ответника „У.Е.У.“
Лтд, осъдителен иск с правно основание
чл.7 от регламент/ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет с номер W66416, с въздушен превозвач Уиз Еър от летище София за летище Кутаиси, Грузия на
03.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2018
г. до окончателното й изплащане. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните
по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата
инстанция. Противно на изложеното във въззивната
жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства. В случая ответникът не е ангажирал доказателства по
делото, оборващи представените и
ангажирани от ищцата писмени доказателства или опровергаващи установените с
последните факти и обстоятелства по делото. С оглед на което при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия
случай е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл.7
от регламент/ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет с номер W66416, с въздушен превозвач Уиз Еър от летище София за летище Кутаиси, Грузия на
03.12.2016 г. В
чл.7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т.1, б.“б“
при прилагането на този член пътниците получават обезщетение възлизащо на 400
евро за всички полети на територията на Общността над 1500 км. и за всички
полети между 1500 и 3500 километра. Съгласно разпоредбата на чл.5,т.3 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., опериращия въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7 на пътник, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки.
В процесния
случай безспорно е по делото обстоятелството, закупуването на билет за процесния полет от страна на ищцата, датата и часа на
полета, разстоянието на полета между двете летища-1579,15 км., явяването на
ищцата навреме за полета, както и параметрите на закъснението- повече от 3 часа.
Съдът приема, че размера на дължимото обезщетение съобразно разстоянието на
полета между двете летища е 400 евро, съгласно разпоредбата на чл.7, т.1, б.“Б“
от Регламента.
На следващо място, съдът приема, че закъснението
на процесния полет не се дължи на извънредни
обстоятелства по смисъла на чл.5,т.3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., които да
изключат отговорността на превозвача, в каквато насока са основните доводи на
ответника изложени във въззивната жалба. В процесния случай ответникът не е доказал по делото, че
закъснението на процесния полет за повече от 3 часа
се дължи на извънредно обстоятелство. В тази връзка съдът приема, че е налице
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, за което същия
дължи на ищцата обезщетение в размер на сумата от 400 евро, определен в чл.7,
т.1, б.“б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. и следва да бъде ангажирана неговата
отговорност.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение
на разноските за въззивното производство:
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. С
оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната
претенция на въззиваемата страна- ищец за присъждане
на разноски, на основание чл.273 от ГПК вр. с чл.78,
ал.1 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 360 лева, представляваща уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, с включен ДДС за въззивната
инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от
21.03.2019 г., като направеното от въззивника -
ответник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в
настоящия случай заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. С
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено
заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Уговореното
и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция не надвишава минимално предвидения размер, съобразно разпоредбата на
чл.7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Въпросът за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК
възниква при възнаграждения, надхвърлящи минималния размер на адвокатските
възнаграждения по цитираната наредба, какъвто не е разглежданият случай.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25954 от 29.01.2019 год., постановено по гр.дело № 25438/2018 г. на СРС, Г.О., 153 състав.
ОСЪЖДА
„У.Е.У.“ Лтд, вписано в унгарския регистър на дружествата под №
01-09-964332, действащо на територията на Република България, чрез „У.Е.У.Кфт.- клон България“ КТЧ, ЕИК ********, със съдебен адрес:***,
офис 25, да заплати на Б.И.П., ЕГН **********,***, на основание
чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 360 лв./триста и шестдесет лева/,
представляваща направени разноски за въззивната
инстанция/ заплатено адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.