Решение по дело №18/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,13.04.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети февруари  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                   

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 18 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №20204954 от 23.09.2020 г. по гр.д. №50142/18 г., СРС, ГО, 71 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Б.Б.К., ЕГН **********,*** - чрез адв. М., дължи на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление *** сумата от 965,57 лв., представляваща цена на доставена и реално потребена в периода от м.02.2015г. до м.04.2017г. топлинна енергия в имот - апартамент № 13, находящ се в гр. София, ******, отразена в общи фактури №№ ********** от 31.07.2015г., ********** от 31.07.2016г. и ********** от 31.07.2017г., ведно със законна лихва от 16.03.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 1310,62 лв. и за периода от м.05.2014г. до м.01.2015г. като погасен по давност, както и че дължи сумата от 39,59 лв. за дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2017г., ведно със законна лихва от 16.03.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17730/2018г. на СРС, 71 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление *** искове за признаване за установено, че Б.Б.К., ЕГН **********,*** - чрез адв. М., дължи на ищеца сумата от 211,60 лв. - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 16.09.2015г. до 02.03.2018г., както и сумата от 7,89 лв. - лихва за забава главното вземане за дялово разпределение, изтекла в периода от 16.09.2015г. до 02.03.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 17730/2018г. на СРС, 71 състав.

         Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата ,с която се твърди,че решението е  неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния  закон.Съдът приел дължимост на доставката ,но по делото няма  нито искане ,нито съгласие за доставка на ТЕ,няма индивидуален договор,т.е.налице е непоръчана доставка.,която съгласно чл.62 ЗЗП не подлежи на заплащане.При наличие на противоречие между ЗЕ и ЗЗП приложим е този закон,който предоставя по-голяма защита на потребителя,а това е ЗЗП.

           Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.

По въззивната жалба не е постъпил отговор.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвали енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

                     Ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  .

           Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

            Неоснователно е възражението на въззивника за приложимост на нормата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която е в противоречие със Закона за енергетиката /ЗЕ/. Това е така, тъй като за доставката на топлинна енергия до сграда-етажна собственост не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика , за да се приеме наличието на валидна облигационна връзка. Като колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради-етажна собственост, доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон - ЗЕ, който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и ЗЗП, и в частност разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. В настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка, доколкото сградата - етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа по искане на етажните собственици, а видно от приетия протокол от общо събрание на етажната собственост от 04.09.2002 г. същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за него задължение за плащане - арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай е налице, като няма данни същото да е атакувано от ответниците по реда на ПУРНЕС (отм., но действащ към релевантния период). Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия - прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване - арг. TP Nq 2/25.05.2017 г. по тп. д. No 2/2016 г., ОСГК на ВКС.

              Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.            

              Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то  следва да бъде потвърдено.

               Водим от гореизложеното, съдът

              

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  решение №20204954 от 23.09.2020 г. по гр.д. №50142/18 г., СРС, ГО, 71 с-в .

   РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване .

                   ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

 

                                           2.