О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…/09.03.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ХLVI - ти състав в закрито заседание,
проведено на девети
март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ДОБРЕВА
Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №15465 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от
„АЕРОИСК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 8,
действащо чрез адв.Христов от ВАК срещу „РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
КЪМПАНИ”, регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег.№104547 в регистъра
на дружествата на Ирландия, адв.Светлана Красимирова Тодорова, с адрес за
връчване София, ул.Г.С.Раковски №96, ет.3 за установяване вземането на ищеца от
ответника, за което по ч.гр.д.№ 1629/2016г. на Варненски окръжен съд е издадена
европейска заповед за плащане реда на чл. 12 от Регламент № 1896/2006 г. за
сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет FR6324, което
вземане е придобито от ищеца по договор за цесия с цедента Даниела Найдева
Найдева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника „РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ”, чрез адв. Тодорова, в който
са изложени възражения относно компетентността на сезирания съд чрез позоваване
на разпоредбата на чл. 7, т.1, буква „Б“, тире второ от Регламент (ЕС) №
1215/2012г. Излагайки доводи срещу компетентността на сезираната юрисдикция,
ответникът се позовава, че искът не е предявен пред съда, в чийто район се
намира мястото на излитане или на кацане на самолета, нито пред съда по
неговото седалище.
С разпореждане от 16.02.2018г. на ищеца е предоставена
конкретна възможност да обоснове
компетентността на сезирания съд.
В подадена уточняваща молба ищецът обосновава
компетентността на сезирания съд като излага следните доводи 1./ възражението
за местна подсъдност е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 625,
ал. 2 от ГПК; 2/ позовава се, че съгл. Регламент 1215/2012 на Европейския
парламент и Съвета искът е предявим по избор на ищеца- пред съда в чийто район
се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета; 3/ оспорва
възможността да се уговаря подсъдност с ОУ към договора за превоз на пътници,
като се позовава, че правилото, посочено в т. 2. 4 от ОУ не може да дерогира
правото на пътника за избор на компетентен съд по смисъла на Регламент (ЕО)
261/ 2004.
За да се произнесе по спора
за местна подсъдност и отвода за международна подведомственост на спора,
съставът на Варненски районен съд намира следното:
На осн. чл. 118, ал. 3 от ГПК ответникът най-късно в
отговора на исковата молба може да направи възражение за местна подсъдност.
Срокът за възражение срещу международната подведомственост на спора също е този
за отговор на исковата молба по арг. от чл. 26, ал. 1 от Регламент 1215/2012. В
случая ответникът е направил релевантните възражения именно с отговора на
исковата молба, поради което следва да се приеме, че същите са в срок.
Не се споделя довода на ищеца, че възражението за местна
подсъдност е преклудирано на осн. чл. 625, ал. 2 от ГПК. Съгласно цитираната
разпоредба когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков
ред ответникът може да направи възражение за местна подсъдност най-късно с
възражението срещу издадената европейска заповед за плащане.
В разглеждания случай възможността за разглеждане на
делото по исков ред не е изключена, поради което по аргумент от противното от
цитираната разпоредба на чл. 625, ал. 2 от ГПК следва да се приеме, че
възражението за местна подсъдност е в срок. Подаването на възражението срещу
ЕЗП, в което изрично не е оспорена компетентността не може да се счита за
явяване по смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 на Съвета./ така
Определение №18/13.01.2017 по дело №1734/2016 на ВКС, ТК, I т.о./
Според специалната норма на Регламент № 261/2004 на ЕП и
на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент № 295/1991 и Решение на Съда /четвърти състав/
от 09.07.2009г. по преюдициално запитване от Bundesgerichtshof, Германия- Peter
Rehder/Air Baltic Corporation, Дело C-204/08, на което самият ищец се позовава,
юрисдикцията при дела касаещи обезщетения по договори за превоз се определя от
мястото на излитане или кацане на самолета, както са уговорени в договора за
превоз, на осн. чл. 5, точка 1, буква
б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година
(Сега Регламент (ЕО) № 1215/2012 на ЕП и Съвета).
В т. 15 от мотивите към Регламент (ЕО) № 1215/2012 на ЕП
и Съвета е указано, че правилата за компетентността следва да са във висока
степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се
основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице
компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи,когато
предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор.
В разглеждания случай предметът на спора за вреди от
закъснял полет принципно би обосновал различен по смисъла на т. 15 от мотивите Регламента свързващ фактор - мястото на излитане или това на кацане на
самолета, съгл. Решение на Съда /четвърти състав/ от
09.07.2009г. по преюдициално запитване от Bundesgerichtshof, Германия- Peter
Rehder/Air Baltic Corporation, Дело C-204/08. В случая обаче, както се твърди
от ищеца с исковата молба това са градовете София Милано. Ищецът, въпреки
изрично предоставената му възможност не е обосновал компетентността на
сезирания Варненски районен съд. Така доколкото нито мястото на излитане, нито
това на кацане на полета съвпада с място, находящо се в района на съда, то настоящият състав намира, че при липса на изрично обоснована
компетентност, висящият спор не е подсъден нему. След като не са налице
основанията за избор на съд съгл. чл. 7
б. „б“ от Регламент (ЕО) № 1215/2012 на ЕП и Съвета / аналогични на чл. 5,
точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22
декември 2000 година/, приложима е общата компетентност по чл. 4 от
същия регламент- тоест по седалище на ответника. Седалището на ответника е извън пределите на
Република България и се намира в друга членка на ЕС.
Върху горния извод не се отразява факта на издадена в
полза на ищеца срещу ответника за ЕЗП. Дори в такъв случай, доколкото в
Регламент № 1896/2006 г. не се съдържат правила, които да регламентират
компетентността за разглеждане на споровете, на общо основание се прилагат
предвидените в Регламент /ЕО/ №44/2001 на Съвета международни правила, касаещи
компетентността./ Решение на Съда (втори състав) от 10 март 2016 година по дело
C-94/14 (Flight Refund Ltd срещу Deutsche Lufthansa AG), така и Определение
№18/13.01.2017 по дело №1734/2016 на ВКС, ТК, I т.о.
В случая, ВРС с сезиран иск, по който имат компетентност
съдилища в друга държава членка, поради което настоящото производство следва да
се прекрати, съгл. чл. 27 от Регламент (ЕО) № 1215/2012
на ЕП и Съвета.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че българският съд –
Варненски районен съд, не е компетентен да разгледа иска на „АЕРОИСК“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис 8, действащо чрез
адв.Христов от ВАК срещу „РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ”, регистрирано
съгласно законите на Ирландия, с рег.№104547 в регистъра на дружествата на
Ирландия, адв.Светлана Красимирова Тодорова, с адрес за връчване София,
ул.Г.С.Раковски №96, ет.3 за установяване вземането на ищеца от ответника, за
което по ч.гр.д.№ 1629/2016г. на Варненски окръжен съд е издадена европейска
заповед за плащане реда на чл. 12 от Регламент № 1896/2006 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15465 по описа на
Варненски районен съд за 2017г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: