РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503141 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Б., ЛНЧ: **********,
чрез процесуалния представител адвокат И.Н., против решение № 262076 от
22.07.2021 г., постановено по гр.д. № 5201/2020 г., по описа на Районен съд-
Пловдив, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Е. И. Ф.,
ЕГН **********, иск за промяна на режима на лични контакти на бащата с
детето, определен с Решение № 2285/07.07.2017 г. по гр.д. №12198/2015 г. на
ПдРС, V бр. състав на следния такъв : детето да пребивава при бащата две
последователни седмици -14 календарни дни, от 7,30 ч. на първия понеделник
до 18,00 часа на втората неделя от месеца.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата ЕЛ. ИЛ. Ф., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.Д.Е.,
с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 от
ГПК двуседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.59,ал.9 от СК, предявен от ищеца и
настоящ жалбоподател Г. Б., ЛНЧ:**********, против бившата му съпруга Е.
И. Ф., ЕГН **********, за промяна на постановен по влязло в сила съдебно
Решение № 2285/07.07.2017 г. по гр.д. №12198/2015г. на ПдРС, режим на
лични отношения на малолетното дете от брака В. Г. Б., р.на 21.08.2009г. С
цитираното решение упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете са предоставени на майката Е. И. Ф., като режимът на лични
отношения с бащата Г. Б. е определен както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 17,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя с преспиване, като
за първа седмица се счита тази, в която всички дни са с дати от съответния
месец. По отношение за Великденските празници - за католическия Великден
детето ще бъде при бащата, а за православния – при майката за целия период
на празника, а когато празниците съвпадат - детето ще бъде два дни при
бащата и два дни при майката; по отношение на Коледните и Новогодишните
празници – през нечетните календарни години бащата ще взема детето от
10,00ч. на 23 декември до 18,00ч. на 27 декември, а през четните години за
същия период детето ще е при майката; за новогодишните празници на всяка
четна година; бащата ще взема детето от 10,00ч. на 30 декември до 18,00 ч. на
1 януари, а през същия период на нечетните години детето ще бъде при
майката. Детето ще бъде при майката през втората половина на пролетната
ученическа ваканция. Рождения ден на детето 21.08 детето ще бъде при
родителя, който ще бъде с детето през този месец, но с право на другия
родител да бъде с детето от 10,00ч. до 15,00 часа на същия ден или от 15,00ч.
до 20,00ч. – по споразумение между родителите. Ако такова не се постигне -
от 10,00ч. до 15,00 часа на същия ден определен последният да вижда и взема
2
детето при себе си всеки първи и трети неделен ден от месеца от 08.00ч. до
18.00ч., както и по един месец от лятото, който да не съвпада с отпуска на
майката, ако ползва такъв.
В настоящето производство е поискана промяна на така определения
със съдебното решение ежемесечен режим на лични контакти на детето с
бащата , предвиждащ по две последователни седмици престой в месеца при
бащата. Мотивът за това ищецът обосновава със силна привързаност между
него и детето, навлизане на детето във възрастта на юношеството и нуждата
от по-интензивни контакти с бащата, с оглед възприемане личния пример на
последния и сходните интереси на двамата в областта на
автомобилите.Желанието на бащата детето да учи фламандски език , както и
да пътува до родината на баща му-Белгия.
Отчитайки събраните по делото в първоинстанционното производство
гласни доказателства, обясненията на страните и детето по реда на чл.59, ал.6
СК, както и депозирания социален доклад на АСП-ДСП –гр. Пловдив,
районният съд е отхвърлил така предявения иск с констатацията и
решаващите фактически изводи за липса на данни и поведение у майката,
обосноваващо необходимост от промяна на предходно постановения режим
на лични отношения на бащата с детето.
Така мотивираното от първоинстанционния съд се намира от
настоящата инстанция изцяло съответно на събрания доказателствен материал
по делото, вкл. и при липса на противоречие със законовата предпоставката
по чл.59, ал.9 от СК, изискваща установеност на такова изменение на
обстоятелствата, налагащо промяна на вече определения режим на лични
отношения.
По настоящото дело е установено, че от влизане в сила на предходното
съдебно решение на 25.07.2017г. , с което майката е предпочетеният родител
за упражняване на родителските права, до настоящия момент, детето е
отглеждано и възпитавано от нея в град Пловдив. В. е вече на 12 години ,
като през учебната 2020/2021г. е бил ученик в пети клас в ***“, град
Пловдив. Майката на детето работи в МУ Пловдив, Факултет по дентална
медицина, катедра ***“, а бащата е *** и управител на търговско дружество,
осъществяващо международна транспортна дейност.
От изготвения в първоинстанционното производство социален доклад
3
от ДСП-Пловдив се установява, че майката осигурява адекватни условия за
живот за детето. Подсигурени са му жилищните и битови нужди, като в
средата, в която се отглежда детето не съществува риск за физическото,
психическото, интелектуалното и социалното развитие на детето.
От показанията на разпитаните свидетели по делото , се установява, че
бащата също има грижовно отношение към детето и между тях е налице
силна привързаност.
Изслушано по реда на чл.59, ал.6 СК детето заявява ,че обича и
двамата си родители и се чувства добре при всеки един от тях. Изпитва
трудности с подготовката на уроците и домашните , когато е при баща си. Не
желае да бъде променян досегашният режим и да прекарва повече време с
баща си, тъй като му предстои кандидатстване в гимназия и се нуждае от
повече време за подготовка на уроците .
При така установеното от фактическа страна изводът на
първоинстанционния съд, че не е настъпила промяна в обстоятелствата ,
обосноваваща извод за налагаща се промяна на предходно определения
режим на лични отношения с бащата, се споделя от настоящия съдебен
състав, тъй като е в съответствие с установените по делото обстоятелства.
Установената промяната във възрастта на детето и привързаността му
към бащата не е достатъчно, за да бъде постановена промяна на предходно
определения режим на лични отношения.Майката е създала благоприятни за
него условия на живот, които съответстват на нуждите му и са в състояние да
осигурят правилното му физическо и интелектуално развитие. Майката е
тази, която полага непосредствените грижи за детето, има отношение към
образованието му, задоволява нуждите му от спокойствие и близост. В дома,
в който детето живее, са осигурени и нужните условия за отглеждане, като
липсват твърдения и доказателства по делото за злонамерени манипулации от
страна на майката с цел насаждането на негативен образ на другия родител.
Същевременно детето не е прекъсвало и връзката си с бащата. По делото
липсват доказателства, че майката е създавала пречки на бащата да
осъществява режима на лични отношения с детето определен със съдебното
решение. Напротив, установява се, от показанията на разпитаните по делото
свидетелите и от обясненията на детето , че с радост общува с баща си и е
привързан към него.
4
Макар по делото да не са установени основания , обосноваващи нуждата
от промяна в предходния режим на лични отношения на бащата с детето,
следва да се посочи и това,че така претендираната по делото от бащата
промяна относно ежемесечния режим на лични контакти с детето ,
предвиждащ по две последователни седмици престой на детето при бащата,
на практика представлява съвместно упражняване на родителските права,
което е недопустимо да бъде постановено от съда, без да има постигнато
съгласие между страните. При този режим като продължителност, времето,
което детето ще прекарва с бащата, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права почти съвпада с времето, което е
определено на майката, на която е възложено упражняването на родителските
права. Подобна мярка не може да бъде постановена от съда, тъй като на
практика представлява постановено от съда съвместно упражняване на
родителските права от двамата , което е в нарушение на разпоредбите на
чл.59,ал.2 СК и е в отклонение от практиката на ВКС, изразена в т. 2 от
т.решение № 1/03.07.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС , Решение
№60193/16.12.2021г. по гр.д.№3124/2020г., 4 гр.отд ; Решение
№60193/16.12.2021г. по гр.д.№3124/ 2020г., 4 гр.отд ; Решение
№176/22.01.2021г. по гр.д.№4025/ 20219г., 4 гр.отд. Според цитираната
практика разпоредбата на чл.59,ал.2 СК изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители
в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Страните по
делото не са постигнали споразумение за упражняване на родителските права,
поради което съдът не може да постанови упражняване на родителските права
върху детето В. Б. съвместно от двамата родители под формата на режим на
лични отношения с бащата с времева продължителност равна на времето, през
което детето ще бъде с майката, на която са предоставени родителските
права. В интерес на детето е да бъде определен максимално широк режим на
лични контакти между него и бащата, но не и такъв, който е еднакъв по време
с това, което е определено за майката, на която се възлага упражняването на
родителските права. Освен това следва да се съобрази, че според
задължителната практика на ВКС и трайната практика на съдилищата в
производствата по дела по предявени искове за предоставяне родителски
права, режим на лични контакти, и издръжка законът е възложил на съда
служебно да следи за закрила на интереса на ненавършилите пълнолетие
5
деца. В изпълнение на това задължение и като прецени събраните по делото
доказателства, както и критериите, установени в чл.59,ал.4 СК , решаващият
състав на съда намира,че с влязлото в сила съдебно Решение №
2285/07.07.2017 г. по гр.д. №12198/2015 г. на ПдРС, е определен максимално
широк режим на лични контакти между детето и бащата, създадени са
условия за пълноценното им общуване и условия връзката между тях да бъде
съхранена.В този смисъл не са налице основанията за преуреждане на
режима на лични отношения на бащата с детето.
По тези съображения, както и поради това, че фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд като съответни на събрания
доказателствен материал се възприемат изцяло от настоящата инстанция, то
жалбата се намира за неоснователна, а обжалваното решение като обосновано
и законосъобразно следва да се потвърди.
В полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски по
делото, тъй като не са представени доказателства такива да са били
направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262076 от 22.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 5201/2020 г., по описа на Районен съд-Пловдив, с което е отхвърлен
предявения от Г. Б., ЛНЧ:********** против ЕЛ. ИЛ. Ф., ЕГН **********,
иск за промяна на режима на лични контакти на бащата с детето В. Г. Б., р.на
21.08.2009г., определен с Решение № 2285/07.07.2017 г. по гр.д. №12198/2015
г. на ПдРС, V бр. състав на следния такъв : детето да пребивава при бащата
две последователни седмици -14 календарни дни, от 7,30 ч. на първия
понеделник до 18,00 часа на втората неделя от месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7