мотиви към присъда № 44 /26.02.2019г. по н.о.х.д. № 33/
2019г. по описа на Районен съд –Бургас
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Бургас, с който на В.С.М. с
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление по чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б“ вр. чл.18, ал.1 от НК.
При предварителното изслушване от страна на подсъдимия и неговия
защитник, изразяват съгласие по чл.371, т.1 от НПК да
не се провежда непосредствен разпит на свидетелите и вещото лице, като при постановяване на присъдата да се ползват
непосредствено съдържанието на съответните протоколи.
С определение на основание
чл.372, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие, като
е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва непосредствено от
съответните протоколи и заключения на вещите лица от досъдебното производство.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Бургас поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Счита фактическата обстановка за
изяснена. Пледира за осъдителна присъда, като моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 3 години,
което на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия моли съда да оправдае подсъдимия, тъй като счита,
че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна. Излага
съображения в подкрепа на защитната си теза.
Подсъдимият не признава вината си. Моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2014г., около 10.00 часа в
гр.Бургас свидетелят А.Р. излязъл от дома си и отишъл до ул.“*“ №*, защото
искал да продаде нивите си. След като си свършил работата, свидетелят Р. тръгнал
да се прибира към дома си, вървейки по ул.“*“. Минал покрай сградата на бившия
интернат „**“. Когато стигнал ул.“*“ пред него застанал подсъдимият В.М., който
му казал „Не ме ли познаваш“. Свидетелят му отговорил, че не го познава, но подсъдимият
продължил да го уверява, че го познава от времето, когато е служил в Първо РУ
на МВР -Бургас. Казал му, че самият той е служил в същото управление, когато и
свидетеля Р. е работил там. Свидетелят Р.
не могъл да се сети кой е този човек, но въпреки това с подсъдимия продължили заедно
да вървят по улицата.
По пътя подсъдимият М. казал на свидетеля Р., че е социален работник и
можел да удвои парите му, които имал в банка. Подсъдимият му обяснил, че тези
пари, които щял да му даде били европейски. Свидетелят Р. нямал намерение да
ходи до банката, но подсъдимият М. настоявал, като му казвал „Отиди изтегли, ще
ти удвоя парите“. Попитал свидетеля колко пари има. Свидетелят му отговорил, че
му превеждали пенсията по сметка в „*“АД, /с предишно наименование „*“АД / и
имал събрани около 6000 лева, като се съгласил да отиде и да изтегли парите си,
защото повярвал на думите на подсъдимия. Двамата тръгнали към банката.
Когато стигнали до блока, където се
намирала „*“АД, /с предишно наименование „*“АД /, подсъдимият М. останал зад
блока, като казал на свидетеля, че ще отиде да види една болна жена, след което
ще го чака пред банката.
По същото време на бул.“*“ в близост до бл.*, срещу входа на „*“АД,
която се намирала до клона на „*“АД, /с предишно наименование „*“АД / се
намирали свидетелите Г.Г., А.Т. и П.И. - полицейски
служители в Трето РУ на МВР-Бургас. Същите забелязали подсъдимият В.М., криминално
известен със своите измами на граждани, който вървял по бул.“*“ в посока „*“АД,
облечен в черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка, с черни обувки и чанта
тип „папка“. Същият минал на 5-6 метра от свидетелите, но не ги забелязал. Последните
решили да изчакат на място, за да видят какво ще прави подсъдимия около „*“АД,
/с предишно наименование „*“АД /. В този момент свидетелите забелязали друг мъж
на видима възраст около 40 години, когото разпознали като свидетеля И.М., който
също им бил служебно известен, като криминално проявен. Свидетелите Г.Г., А.Т. и П. И. видели, че при подсъдимия М. отишъл при свидетеля
И.М., който разговарял нещо с него, след което застанал в близост до входа на
банката.
През това време свидетелят А.Р. влязъл в „*“АД, /с предишно наименование
„*“АД / и изтеглил от сметката си първоначално сумата от 2000 лева. Банковият
служител му обяснил, че ако изтеглил повече пари, комисионната му щяла да бъде
само 30 лева за това, че ги изтегли. Независимо от това свидетелят Р. изтеглил
още 6650 лева от сметката си, след което ги поставил парите в найлонова бяла торбичка и напуснал
банката.
След като излязъл от банката свидетелят Р. минал зад блока, където се
намирала банката и бил пресрещнат от подсъдимия М.. Свидетелят Р. му обяснил,
че бил изтеглил, сумата от 8650 лева. М.
отново му заявил, че щял да удвои парите, като му даде европейски пари. Докато
двамата разговаряли и свидетелят Р. все още държал парите в себе си, към тях се
приближили свидетелите Г.Г., А.Т. и П. И., които се легитимирали
и ги попитали какво се случва. Свидетелят Р. им обяснил, че подсъдимият му
предложил да си изтегли парите си от банката, които той щял да му ги удвои с
европейски пари. Тогава свидетелите Г.Г., А.Т. и П. И.
пристъпили към задържане на подсъдимия В.М..
По делото е изготвена техническа експертиза,
от която към делото е приложен протокол № 88/ 11.03.2014г.. В протокола са разпечатани
два кадъра на хартиен носител от видео камера, монтирана на фасадата на
сградата. Установено е, че записите са без интервенция, но поради неподходящият
ъгъл за заснемане, лицето не може да бъде идентифицирано.
Видно
от справката за съдимост подсъдимият В.С.М. е многократно осъждан, преди извършване на деянието, предмет на
настоящото производство.
С
влязло в сила на 11.05.2004г. определение за одобряване на споразумение за
решаване на НОХД № 1029/2004г. на по описа на Районен съд-Бургас му е наложено
наказание 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК
изпълнението е отложено за срок от 3 години.
С влязло в сила на 13.12.2006г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 213/2006г. по описа на Районен съд-Бургас му е наложено
наказание 8 месеца лишаване от свобода.
С определение №249/ от 13.12.2006г. на Районен съд-Бургас на основание чл.25, вр. чл.23 от НК за деянията по НОХД № 213/2006г., НОХД № 113/2005г.
на Районен съд - Царево, НОХД № 31/2006г. на Районен
съд-Средец и НОХД №
72/2005 на Районен съд-Царево му определя общо наказание от 2
години лишаване от свобода.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от показанията на свидетелите А.Р.,
Г.Г., А.Т. и П. И., обективирани
в протоколите за разпит, приобщени чрез прочитането им, приложените 2 броя нареждания
разписки от „* *“АД от 24.01.2014г., справката за съдимост на подсъдимия и
останалите материали по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, тъй като
същите са обективни, последователни и логични, кореспондират помежду си, както
и с останалия доказателствен материал.
От показанията на свидетеля А.Р. става
ясно, че на инкриминираната дата в гр.Бургас срещнал подсъдимия М., когото не
познавал до този момент. Последният го заговорил, като го убедил, че го познава
от местоработата му в Първо РУ на МВР-Бургас, където свидетеля действително
преди години работел, като милиционер. Подсъдимият се представил за социален
работник и казал на свидетеля, че може да удвои парите, които имал в банка с
европейски. В тази връзка го попитал
колко пари има. Свидетелят нямал намерение да ходи до банката, но мотивиран от
думите на подсъдимия, у него се формирало намерение да изтегли парите и да му ги
даде за да ги удвои. След като изтеглил сумата от 8650 лева, излязъл от банката
и отишъл да му ги предаде, когато трима полицаи задържали подсъдимия.
Свидетелите Г., Т. и И. са преки свидетели очевидци и техните показанията
са относими, доколкото от тях става ясно, че от
момента, в който са забелязали подсъдимия са имали непрекъснат визуален контакт
към него. Същите проследили всичките му действия от момента, в който бил
забелязан от тях, до момента, в който пресрещнал зад блока свидетеля Р.. В този
момент, свидетелите Г., Т. и И., решили да вземат отношение и да се
легитимират. Видели, че свидетеля Р.
държи в ръцете си бяла торбичка и банково бордеро за изтеглена сума, за която
им казал, че щял да предаде на подсъдимия, който се представил за бивш служител
на МВР и настоящ социален работник. Техните показания потвърждават установените
вече факти, посредством разпита на свидетеля Р. и в този смисъл тяхната доказателствена стойност бе кредитирана от съда.
Гореизброените доказателства са
събрани съобразно предвидените в НПК способи, са непротиворечиви и взаимнодопълващи, допринасят за установяване на
гореописаната фактическа обстановка и бяха напълно ценени от съда.
Показанията на свидетеля И.М. потвърждават
факта, че се познават подсъдимия М.. Видно от приложената справка за съдимост на
подсъдимият М. е бил признат за виновен за престъпление по чл.211, ал.1 вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209,
ал.1 вр. чл.29, ал.1 , б.“а“ и „б“ от НК в съучастие
със свидетеля И.М. по НОХД № 653/2009г. на Районен съд –Бургас. Показанията на
свидетеля М. относно това, дали на инкриминираната дата се е срещал с
подсъдимия М. се опровергават от
показанията на свидетелите Г.Г., А.Т. и П. И., които
лично са възприели срещата между двете лица. Независимо от това по мнение на
съда този факт е неотносим към предмета на делото,
поради което не следва да се извършва подробен анализ.
Проведената очна ставка между свидетеля А.Р.
и подсъдимия В.М., обективирана в протокола от
24.01.2014г., не може да бъде кредитирана от съда като процесуално-следствено
действие и способ за отстраняване на съществени противоречия. Към момента на
извършването и В.М. е бил свидетел, а не обвиняем, тъй като не е бил привлечен
в това качество. По тази причина този процесуален способ не е постигнал целта
предвидена в чл.143 от НПК. Доказателствената
стойност на това действие, бе ценена от съда единствено и само досежно показанията на свидетеля А.Р. при очната ставка,
приобщени към доказателствената съвкупност, чрез
прочитането на протокола за това действие. Заявеното от свидетеля при очната
ставка потвърждава напълно показанията
му при разпита, проведен на същата дата.
Обясненията
на подсъдимия съдът прецени в съвкупност с останалия доказателствен
материал, тъй като същите освен, че са гласно доказателствено
средство са и средство за защита. Обясненията на М., че не познава свидетеля А.Р.,
че не е искал от него да изтегли парите си от банка, представяйки се за
социален работник са напълно изолирани, не кореспондират с останалия доказателствен материал и по мнение на съда са негова
защитна теза.
Установената
фактическа обстановка сочи за осъществен от подсъдимия състав на
престъпление чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.18, ал.1 от НК, като на 24.01.2014г. в гр.Бургас,
бул.„*” №*, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у А.И.Р., ЕГН ********** заблуждение, като се
представил за длъжностно лице, а именно, че е социален работник и му заявил, че
ако изтегли спестяванията си, същият ще му ги удвои с европейски пари и с това
му е причинил имотна вреда в размер на 8650 лева, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
Обект на престъплението
измама
са обществените отношения свързани с упражняването на правото на собственост. Изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у А. И. Р., че ще му съдейства, че ако изтегли спестяванията си,
същият ще му ги удвои с европейски пари, представяйки се, че е длъжностно лице – социален
работник.
Представянето на подсъдимия за
социален работник определя квалифициращият признак по чл.210, ал.1, т.1 от НК,
което е било от съществено значение за мотивацията на свидетеля Р. да извърши
разпоредителни действия в полза на М.. Подсъдимият е спечелил доверието
на пострадалия Р., създавайки неверни представи у него, и мотивирайки го да се
разпореди с парични средства в размер на 8650 лева, но деянието е останало
недовършено, поради намесата на полицейските служители и по тази причина няма
реално причинената имотна вреда.
Налице е причинна връзка между
заблуждението, в което свидетелят Р. е бил въведен от подсъдимия и намерението
да се разпореди със собствените си пари, които е изтеглил непосредствено след
разговора с него.
Съдебната
биография на подсъдимия определя деятелността по инкриминираната измама, като
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,б.“а“
и б.„б“ от НК. Тези данни обуславят квалификацията на престъплението по
по-тежко наказуемия състав на чл.211 от НК.
Деянието
е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните
последици.
При осъществяване на деянието М. е преследвал користна цел, да набави за
себе си имотна облага по неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази степента на
обществена опасност на престъплението, като деяние с оглед на конкретните
условия, място, време, обстановка на осъществяване, степента на осъществяване
на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено,
както и личността на подсъдимия.
Като отегчаващо обстоятелство съдът взе
предвид факта, че измамливите действия са били насочени спрямо възрастен човек,
пенсионер и неговите лични спестявания от пенсия, което е изключително морално укоримо. Деянието е останало във фазата на опита,
единствено, поради своевременната намеса на полицейските служители, на които
подсъдимият е бил служебно известен. В противен случай свидетелят Р., както сам
заяви би извършил разпоредителни действия с изтеглените от банката пари в полза
на подсъдимия.
Подсъдимият В.С.М.
е роден на ***г***,
с адрес на местоживеене ***, като понастоящем в Затвора – Бургас изтърпява
наказание лишаване от свобода. Същият е българин, с българско
гражданство, средно образование, неженен, осъждан. Като отегчаващо вината съдът взе предвид
обремененото съдебно минало на подсъдимия по предхождащите деянието осъждания,
установяващи утвърден престъпен модел и афинитет към престъпленията против
собствеността. Наказанията наложени на подсъдимия по предходните му осъждания
не са имали поправителен и превъзпитателен ефект спрямо него.
При анализа на всички обстоятелства съдът, като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид здравословно състояние на подсъдимия М., който
е с множество заболявания, 92% инвалидност, видно от представеното експертно
решение № 0069 / 007/ 10.01.2019г. на трети
състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас.
Предвид гореизложеното съдът
на основание чл.211, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр.
чл.18, ал.1 от НК
индивидуализира наказанието
на
подсъдимия при условията на чл.54 от НК под средния размер, като му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б” от ЗИНЗС постанови да се изтърпи
при първоначален строг режим.
С така наложеното наказание съдът намери, че в оптимална степен ще бъдат
постигнати целите на наказанията съгласно чл.36 от НК, както спрямо подсъдимия,
така и по отношение на обществото.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Председател :/П/
Вярно с
оригинала:З.К.