№ 1325
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102956 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и
чл.86 от ЗЗД
Ищецът «Делта Кредит» АДСИЦ , гр.София представляван от юк З.
твърди, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№773/20 г. на ВТРС, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предявява иск, с който моли да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи сумата от 299,33 лева главница ,
сумата от 91,14 лева мораторна лихва за периода 12.02.2017 г.- 12.02.2020 г.
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира разноски. Изтъква, че с договор за
прехвърляне на вземания от 15.11.2007 година "Юробанк И Еф Джи
България" АД, прехвърля на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ с ново наименование
"ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ вземания по договори за кредит, изброени в
Приложение № 1 към договора, с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, срещу посочена цена, която цесионерът е заплатил
в цялост на цедента. Заявява , че сред цедираните вземания, описани в
приложението към договора фигурира и вземането срещу ПЛ. Г. ХР.,
произтичащо от сключения при Общи условия договор за издаване и
използване на кредитна карта "EUROLINE" от 18.08.2003 г., обективиран в
1
двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта
"EUROLINE" от 12.08.2003 година, по силата на който на Х. е издадена
кредитна карта и е отпусната определена парична сума. От своя страна Х. се
е задължил да върне усвоената част от нея заедно с начислените договорни
лихви разсрочено на ежемесечни вноски, с установен минимален
размер.Твърди, че в срока на действие на договора ПЛ. Г. ХР. не е изпълнявал
коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което
към 15.11.2007 година - датата на прехвърлянето на вземането дължимата от
Х. сума възлиза на 598.61 лв., представляваща непогасената от длъжника
главница. Сочи, че в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, длъжникът е уведомен
за извършената цесия и за новия кредитор, като
със споразумение от 20.10.2014 година, сключено с "ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ ПЛ. Г. ХР. е признал съществуването на дълга си от 598.61 лв., като
се е задължил да го изплати в периода от 28.10.2014г. до 28.05.2015г. вкл. на 8
/осем/ разсрочени ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 74.82 лв. и
последна изравнителна, при падеж до 28-мо число на месеца, за който се
отнасят. Заявява, че на 21.10.2014 година ПЛ. Г. ХР. е заплатил по банковата
сметка на "ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ сумата от 74.82 лв., с което е погасена в
цялост дължимата съгласно споразумението първа разсрочени вноска.
Впоследствие не са извършвани други плащания за погасяване на признатото
със споразумението задължение на ПЛ. Г. ХР.. В съдебно заседание не
изпраща представител. С писмено становище поддържа предявения иск.
Ответникът ПЛ. Г. ХР. е депозирал отговор на исковата молба , чрез
особения си представител адв.П. от ВТАК .
Оспорва иска, като неоснователен и заявява, че няма доказани съществуващи
взаимоотношения между ответника и „ Юробанк и Еф Джи България“ АД ;
няма доказателства относно уведомяване на длъжника за извършената цесия;
не е установено какви суми са платени и какви са дължими. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на вземането предмет на
споразумението и счита същото за нищожно. Моли съда да отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание поддържа изложеното
становище .
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
2
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 773/2020 г. на ВТРС
срещу ПЛ. Г. ХР. за сумата от 299,33 лева главница, представляваща вземане
по споразумение от 20.10.2014 г. за признаване и разсрочване на
задълженията, произтичащи от договор за издаване и използване на кредитна
карта "EUROLINE" от 18.08.2003 г. , сумата от 91,14 лева мораторна лихва
за периода от 12.02.2017 г. до 12.02.2017 г. и законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението- 13.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47,ал.5 от
ГПК. От доказателствата по делото се установява, че на 20.10.2014 г. е
сключено споразумение между «Делта Кредит« АДСИЦ с предишно
наименование «Алфа Кредит» АДСИЦ в качеството на кредитор, чрез своя
упълномощен представител «Екс Дебт» АД и ПЛ. Г. ХР., с което се
констатира, че длъжникът има непогасено вземане към кредитора в размер на
598,61 лева на основание сключен договор от 15.11.2007 г. за продажба на
вземания със страни «Юробанк и Еф Джи България» АД като цедент и «Алфа
Кредит» АДСИЦ като цесионер, по силата на който цесионерът е придобил
вземане на цедента основано на договор за кредитна карта от 18.08.2003 г. .
Страните са констатирали, че към 31.05.2014 г. няма извършено плащане по
цедираното вземане и са се съгласили остатъкът от задължението в размер на
598,61 лева, предмет на споразумението да бъде разсрочено на осем броя
ежемесечни вноски , при първа вноска дължима до 28.10.2014 г. в размер на
74, 82 лева и всяка следваща в същия размер, при последна изравнителна
вноска дължими всеки месец най-късно до 28-мо число на месеца. Договорен
е краен срок за погасяване на задълженията-28.05.2015 г. Приложени са
заявление за издаване на кредитна карта "EUROLINE" към «Бългериън
Ритейл Сървисъс» и Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта,
както и договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. сключен между «
Юробанк и Еф Джи България» АД и «Бългериън Ритейл Сървисис» АД като
цеденти и «Алфа Кредит» АДСИЦ като цесионер, по силата на който
цедентите прехвърлят на цесионера портфолио от вземания срещу
длъжниците, описани в Приложение № 1, срещу заплащане на определена
цена. От приетото Приложение към договора за цесия се установява, че
вземането срещу ответника в размер на 598,61 лева е отразено в позиция №
1981 на приложението. Представено е извлечение по кредитната карта
"EUROLINE" с № 9502323628509010 , видно от което на 18.08.2003 г. е
3
платена сума като такса за усвояване на кредит, впоследствие са извършвани
тегления, правени са погасявания и са начислявани лихви и такси.
Приложено е удостоверение от СГС за актуално състояние към 28.12.2007 г.,
видно от което «Българска пощенска банка» е придобила на 7.06.2005 г.
картовото предприятие на « Бългерийн ритейл Сървисиз» АД, а впоследствие
е преимуневуна с решение от 1.11.2007 г. на « Юробанк и Еф Джи България»
АД. Приет е договор от 6.10.2006 г. сключен между «Алфа Кредит» АСДИЦ
и «Алфа Кредит Мениджмънт» ЕАД като обслужващо дружество, по силата
на което възложителят, като дружество със специална инвестиционна цел
възлага , а обслужващото дружество извършва различни дейности за
възложителя , включително по управление на придобитите от възложителя
вземания, както и договор за събиране на вземания от 1.12.2010 г. сключен
между « Алфа Кредит Мениджмънт « АД като възложител и « Екс Дебт» АД,
като изпълнител, ведно с Анекс №10 към него от 26.05.2014 г. , според които
на изпълнителя се възлага извънсъдебно събиране на вземания на «Алфа
Кредит« АДСИЦ- последващо наименование « Делта Кредит» АСДИЦ към
физически лица. Видно от списък на вземанията, които «Делта Кредит
Мениджмънт» ЕАД възлага на «Екс Дебт» АД за извънсъдебно събиране за
първи път, считано от датата на подписване на Анекс № 10/ 26.05.2014 г.,
вземането от 598,61 лева срещу ПЛ. Г. ХР. фигурира в приложения списък.
С пълномощно със срок на валидност до 31.03.2015 г. управителят на
«Делта Кредит « АДСИЦ упълномощава «Екс Дебт» АД да води преговори и
сключва споразумения от името на дружеството чрез свои служители за
погасяване на просрочени задължения по възложените им случаи. о делото е
назначена и съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице по кредитна карта "EUROLINE" издадена на името на ответника
съгласно договор от 18.08.2003 г. е усвоена сума от 720 лева, начислени са
банкови такси от 474,69 лева, начислени са лихви от 232,92 лева и е погасена
сума от 829 лева. Размерът на вземането на «Юробанк и Еф Джи България»
АД към ответника е 598,61 лева. Съгласно подписаното споразумение от
20.10.2014 г. между ищеца и ответника размерът на задължението на
ответника е 523,79 лева , след като е приспаднато плащане по първата вноска
от 21.10.2014 г. от 74,82 лева. Дължимата лихва за забава върху
претендираната главница от 299,33 лева за периода 12.02.2017 г.- 12.02.2020
г. е в размер на 91,13 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа
4
заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на посоченото в нея основание , поради което, за да се
постанови положителен за ищеца резултат той следва пълно и главно да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, основанието, от което произтича вземането и неговия размер. По
делото се установи по безспорен начин, че между страните са възникнали
облигационни отношения по силата на споразумение от 20.10.2014 г. , с
което се признава съществуването на вземане в размер на 598,61 лева ,
представляващо задължения по договор за кредитна карта "EUROLINE"
от 18.08.2003 г., впоследствие цедирано по договор за цесия от 15.11.2007 г.
на ищцовото дружество . По силата на това споразумение длъжникът се е
задължил да погаси задължението си на осем ежемесечни вноски от по 74,82
лева , при първа вноска дължима до 28.10.2014 г. и падеж на 28.05.2015 г.
Основните възражения на особения представител на ответника са в няколко
насоки- недоказаност на съществуващо между страните облигационно
правоотношение, липса на уведомяване за цедираното вземане,
недействителност на споразумението, като сключено от лице без
представителна власт за дружеството ищец и поради изтекла погасителна
давност на вземането към подписване на процесното споразумение , което
правело горното нищожно. Възраженията на ответника са неоснователни. От
събраните по делото релевантни към спора доказателства се установява по
категоричен начин, че ответникът е имал сключен договор за издаване и
ползване на кредитна карта от 18.08.2003 г. с „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД, което картово дружество впоследствие е придобито от „Българска
пощенска банка“ АД, с последвашо наименование „Юробанк и Еф Джи
България“ АД. Доказа се, че между „Делта Кредит“ АСДИЦ с предишно
наименование „ Алфа Кредит“ АСДИЦ и „ Юробанк и Еф Джи България“
АД и „ Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е подписан договор за прехвърляне
на вземания от 15.11.2007 година, като едно от цедираните вземания видно от
5
Приложение № 1 към договора е вземането срещу ответника ПЛ. Г. ХР. в
размер на 598,61 лева. Връзката между „Делта Кредит“ АСДИЦ и „ Екс
Дебт“ АД-упълномощен представител на ищеца, подписал чрез служителя си
споразумението от 20.10.2014 г. с ответника се установява от представените
договори между ищцовото дружество и обслужващото дружество „ Алфа
Кредит Мениджмънт“ АД от една страна и договора и анекса към него с
предмет управление и извънсъдебно събиране на вземания на ищцовото
дружество, възложено от обслужващото дружество на дружеството „ Екс
Дебт“ АД. Доказа се и представителната власт на служителя на дружеството,
подписал споразумението, чрез приетото по делото пълномощно, издадено от
управителя на дружеството-ищец касателно възлагане на действия по
събирането на вземания на служители на „ Екс Дебт“ АД. Изложеното
опровергава твърденията на ответника , че не е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по делото , въз основа на
което да се претендира вземането. Възражението за неизпълнение на
задълженията по чл. 99,ал.3 от ЗЗД също са неоснователни, доколкото се
констатира, че ответникът е бил уведомен за цесията още подписвайки
процесното споразумение, поради което не е необходимо да се развиват и
други съображения относно валидното му уведомяване, свързани с връчения
препис от исковата молба на особения му представител, гарантиращ правата и
законните му интереси в процеса. Относно възражението за нищожност на
споразумението, подписано при погасено по давност вземане, същото е
неоснователно. Видно от положения под споразумението подпис на
ответника, който не е оспорен от страните, същият се е съгласил с условията
на споразумението от 20.10.2014 г. , като на практика е признал
съществуването на вземането в размер на 598,61 лева, произтичащо от
непогасените му задължения свързани с ползването на кредитната карта. Той
не е оспорил вземането и не е направил възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност, която не се прилага служебно. Напротив, както бе
споменато по-горе същият изрично е признал съществуването на това вземане
и се е съгласил да го плаща разсрочено на месечни вноски определени по
размер с окончателен падеж на задължението 28.05.2015 г. Ответникът е
направил погашение и на първата месечна вноска от 74,82 лева според
заключението на вещото лице на 21.10.2014 г. , което още веднъж доказва, че
същият се е считал обвързан от клаузите на подписаното от него
6
съглашение. Доводът, че ответникът е бил поставен в заблуждение да
подпише това споразумение е само развита от особения му представител
хипотеза, която не се доказа от него по никакъв начин. Тъй като основанието,
от което черпи правата си ищецът е именно това споразумение,
възражението за изтекла погасителна давност направено от ответника следва
да се разгледа, считано от датата на подписването му. Безспорно, към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в РС Своге- 13.02.2020 г. част
от разсрочените месечни вноски са били погасени по давност- това са
вноските с падеж 28.11.2014 г., 28.12.2014 г., 28.01.2015 г. относно
претендираната главница. Горното е отчетено и от ищцовото дружество,
което подавайки заявлението претендира сумата от 299,33 лева главница,
представляващи непогасените по давност към 13.02.2020 г. месечни вноски,
дължими на падежи 28.02.2015 г., 28.03.2015 г., 28.04.2015 г. и 28.05.2015 г.
Установи се по безспорен начин от заключението на вещото лице,
кредитирано от съда като компетентно и обосновано, че ответникът е платил
само първата вноска в размер на 74,82 лева на 21.10.2014 г., след което
плащания не са извършени. С оглед горното съдът счита, че иска относно
претендираната главница от 299,33 лева е основателен и доказан. При този
извод относно дължимостта на главницата се доказва и акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава възлизаща на 91,14 лева за
периода 12.02.2017 г.-12.02.2020 г. Следва да се приеме за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца по заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д.№ 773/2020 г. на ВТРС срещу ПЛ. Г. ХР. сумата от 299,33
лева главница, представляваща вземане по споразумение от 20.10.2014 г. за
признаване и разсрочване на задълженията, произтичащи от договор за
издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" от 18.08.2003 г. ,
сумата от 91,14 лева мораторна лихва за периода от 12.02.2017 г. до
12.02.2017 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението-
13.02.2020 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените
разноски, както в заповедното, така и в исковото производство. Ответникът
следва да заплати сумата от 75 лева разноски по ч.гр.д.№ 773/2020 г. на ВТРС
, от които 25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски по гр.д.№ 2956/20 г. на ВТРС в размер на 525 лева , от които 25 лева
ДТ, 150 лева възнаграждение за особен представител, 200 лева заплатен
7
депозит за вещо лице и 150 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.
25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,ал.1,
вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че ПЛ. Г. ХР. от ******
с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, със седалище и
адрес на управление град София, район Искър, бул. "Христофор Колумб" №
43, с ЕИК ********* /с предишно наименование "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ/
сумата в размер на 299.33 лв. /двеста деветдесет и девет лева и тридесет и
три стотинки/ - главница, представляваща задължение по споразумение от
20.10.2014 година за признаване и разсрочване на задълженията,
произтичащи от Договор за издаване и използване на кредитна карта
"EUROLINE" от 18.08.2003 година, сумата в размер на 91.14 лв. /деветдесет и
един лева и четиринадесет стотинки/ - мораторна лихва за периода от
12.02.2017 година до 12.02.2020 година, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 13.02.2020 година до окончателното изплащане
на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 773/
2020 г. на ВТРС .
ОСЪЖДА ПЛ. Г. ХР. от град ******, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, със седалище и адрес на управление град
София, район Искър, бул. "Христофор Колумб" № 43, с ЕИК ********* /с
предишно наименование "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ/ сумата от 75
/седемдесет и пет / , представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 773/2020 г. на ВТРС и сумата от 525 /петстотин
двадесет и пет/ лева разноски направени в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
8
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9