О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е
№ 260 024
Гр. Пловдив, 19.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно гражданско
дело № 25 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 122, изр.1 и 4 от ГПК.
С определение № 260074/11.01.2021
г., постановено по гр.д. 53/2021 г. на Окръжен
съд-Пловдив, окръжният съд повдига спор за подсъдност между ОС-Пловдив и РС-Пловдив
пред Апелативен съд – гр. Пловдив.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 29.01.2020 г. е подадена до
РС-Пловдив искова молба от Г.В.Г. против П.Г.Г. с искане на основание чл. 30 от ЗН съдът да постанови решение, с което да намали до размера на запазената част
на ищеца, която е ½ ид.ч. от наследството на неговата майка, саморъчно
завещание от 17.05.2010 г., направено от неговата майка М. Т. Г. в полза на
ответницата (нейна внучка) П.Г.Г., както и две дарения на недвижими имоти,
извършени съгласно нотариални актове от 17.12.2004 г. и 25.02.2005 г. от М. Т. Г.
в полза на П.Г.Г.. В исковата молба се твърди, че ищецът е приел наследството
на своята майка по опис и че с клетвена декларация от 4.04.2016 г. е определено
и описано цялото движимо и недвижимо имущество, оставено в наследство от М. Г.,
което включва лек автомобил и ремарке, 11 недвижими имота и по 1/20 ид.ч. от 11
недвижими имота.Твърди се още, че с всеки от договорите за дарение от 2004 г. и
от 2005 г. са дарени от М. Г. на нейната внучка и дъщеря на ищеца П.Г. *** (съответно,
апартамент и гараж съгласно дарението от 2014 г. и 6,75% ид.ч. от дворно място съгласно
дарението от 2005 г.). По тази искова молба е образувано гр.д. 1450/2020 г. на
РС-Пловдив.
С разпореждане от 3.02.2020 г.
районният съд оставя без движение делото за представяне от ищеца на
удостоверения за данъчна оценка на всеки от имотите, оставени в наследство към
момента на смъртта на наследодателката 6.02.2016 г., както и застрахователна
стойност на автомобила. Съдът посочва, че представянето им е необходимо с оглед
определяне цена на иска и съответната ДТ, тъй като искът по чл. 30 от ЗН е облигационен
по своята същност, защото предмет на този иск е стойността на частта от
наследството, чието възстановяване се иска, а не вещните права върху определен
имот-предмет на извършено дарение или завещание. От ищеца са предприети
съответни действия за представяне на документи в изпълнение на указанието на
районния съд.
С молба от 16.07.2020 г. ищецът е
поискал от районния съд да бъде освободен от внасяне на ДТ за производството по
делото на основание чл. 83,ал.2 от ГПК. С определение от 5.10.2020 г. по
ч.в.гр.д. № 2092/2020 г. на ОС-Пловдив окръжният съд отменя определение на
районния съд от 28.08.2020 г., с което искането е оставено без уважение, и
освобождава ищеца Г. от заплащане на ДТ за производството по делото.
С разпореждане от 13.10.2020 г. районният
съд указва на ищеца с оглед определяне цената на иска да представи
удостоверения за данъчни оценки на всеки от имотите, оставени в наследство към
момента на смъртта на наследодателката 6.02.2016 г. и за застрахователната
стойност на ремаркето. След изпълнение на указанията на съда и след вписване на
исковата молба, на 9.12.2020 г. районният съд постановява определение № 264020,
с което прекратява производството по делото и го изпраща на основание чл.
118,ал.2 във вр. с чл. 104,т.4 от ГПК по подсъдност на ОС-Пловдив. Районният
съд приема, че съгласно представените по делото удостоверения за данъчни оценки
и за застрахователна стойност на лек автомобил и ремарке на наследодателката М.
Г. цената на иска е 73 667,55 лв. Съдът посочва, че искът по чл. 30 от ЗН
няма характер на иск за защита на собственост и други вещни права върху имот, а
искането за намаляване на дарствени или завещателни разпореждания е претенция
за облигационно вземане, като предмет на този иск е стойността на частта от
наследството, чието възстановяване се иска. Съдът посочва, че съдържанието на
правото да се иска възстановяване на запазена част се състои в правото да се
иска дарението или завещателното разпореждане да се отмени, от което следва, че
положението на даренията и завещателните разпореждания, които накърняват
запазената част, е подобно на положението на унищожаемите сделки – произвеждат
действие, но могат да бъдат обезсилени по искане на страната, чието право
засягат, поради което искът по чл. 30 от ЗН е аналогичен на исковете за
недействителност на договори по чл. 26 и сл. от ЗЗД, което сочи на неговата
облигационна същност. Съдът преценява, че облигационният характер на иска по
чл. 30 от ЗН е потвърден индиректно и в задължителна съдебна практика – ППВС №
7/1973 г., където претенцията за намаляване на завещания и дарения за
възстановяване на запазена част е приета за „вземане“ по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.
За определението на районния съд
№ 264020/9.12.2020 г. ищецът е уведомен на 14.12.2020 г., не го е обжалвал и
след влизането му в сила делото е изпратено на 4.01.2021 г. от районния съд на
окръжния съд.
На 11.01.2021 г. окръжният съд
постановява определение № 260074, с което повдига препирнята за подсъдност пред
апелативния съд. Окръжният съд посочва, че производството по делото е с предмет
иск с правно основание чл. 30,ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно, а също и
на две дарствени разпореждания, извършени в полза на ответницата от М. Т. Г.,
чийто единствен наследник по закон е ищецът, до размера на запазената му част
от наследството ½ ид.ч. Посочва, че въз основа на представените
удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти и на удостоверения за
застрахователна стойност на МПС-обект на разпорежданията, районният съд е
приел, че цената на иска, който е аналогичен на исковете за недействителност на
договори по чл. 26 и сл. от ЗЗД, поради което е оценяем, е 73 667,55 лв.,
т.е. над 25 000 лв., поради което делото е редово подсъдно на окръжния съд
като първа инстанция. Окръжният съд преценява, че делото не е подсъдно на
окръжния съд като първа инстанция, като посочва, че е налице противоречива
съдебна практика по въпроса дали искът по чл. 30,ал.1 от ЗН е оценяем или
неоценяем, като приема второто виждане. Окръжният съд посочва, че правото,
което се предявява с този иск, е имуществено, но с оглед и на трайната
практика, че при накърняване на запазена част с универсално завещание или с
дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо
формиране на наследствена маса по чл. 31 от ЗН и намалението, съответно
възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото
имущество, а остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване
на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията се
извършва само тогава, когато завещателят наред със съставянето на универсално
завещание е извършил и дарения, поради което само в тази хипотеза паричното
изражение на потестативното право по чл. 30,ал.1 от ЗН е предмет на доказване,
както и предвид липсата на специално правило в ГПК за определяне на цената на
иска за възстановяване на запазена част, то искът е неоценяем. Затова окръжният
съд приема, че съгласно чл. 104,т.4 във вр. с чл. 103 от ГПК искът е родово
подсъден на районния съд като първа инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 104,
т.4 във вр. с чл. 103 от ГПК на районния съд са родово подсъдни като първа
инстанция исковете по граждански дела с цена на иска до 25 000 лв.,
респективно, на окръжния съд са родово подсъдни като първа инстанция исковете
по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв. (както и делата по
искове, посочени в чл. 104,т.т.1,3,5,6 и 7 от ГПК). В случая пред съда е
предявен иск с правно основание чл. 30,ал.1 от ЗН от ищеца като наследник с
право на запазена част, който претендира да не може да получи пълния размер на
тази част поради завещание и две дарения, за намалението на завещанието и двете
дарения до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, а именно
½ част от посочените в исковата молба недвижими имоти и движимо
имущество – лек автомобил, ремарке, 11 броя недвижими имоти, 1/20 ид.ч. от 11
недвижими имота, апартамент и гараж, 6,75% ид.ч. от дворно място. Съгласно чл.
29,ал.1 от ЗН запазената част на син е ½ от имуществото на
наследодателка-негова майка, а нормата
на чл. 31 от ЗН посочва начина, по който се определя разполагаемата, съответно,
запазената част като стойностна квота. Даренията и завещателните разпореждания,
които наследодателят е извършил, произвеждат правното си действие без оглед на
това дали с тях е накърнена запазената част на наследник, а когато тя е
накърнена, наследникът, който е засегнат от накърнението, може да иска тя да
бъде възстановена, т.е. да иска да бъдат отменени тези завещателни
разпореждания и дарения, с които тя е засегната. С конститутивния иск по чл.
30,ал.1 от ЗН се защитава преобразуващото право да се иска намаление на
завещателни разпореждания и дарения, което има имуществен характер, т.е. има
парична оценка. Съгласно нормата на чл. 68 от ГПК паричната оценка на предмета
на делото е цена на иска. Цена на иска имат исковете относно имуществени права,
а неоценяеми са исковете относно неимуществени права, както и установителните
искове относно факти. След като искът по чл. 30,ал.1 от ЗН е иск относно защита
на имуществено право, то той не е неоценяем. Съгласно чл. 127,ал.1,т.3 от ГПК
исковата молба трябва да съдържа цена на иска, когато той е оценяем. Съгласно
чл. 70,ал.1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и въпрос за нея може да
се повдига служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на
делото. Нормата на чл. 70,ал.3 от ГПК определя, че по искове, по които оценката
представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се
определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса
или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на
делото. Цената на иска обуславя, на първо място, родовата подсъдност на делото,
както и в зависимост от нея се определя дължимата държавна такса.
В случая ищецът не е посочил в
исковата молба, както и впоследствие, цена на иска. Поискал е да бъде освободен
от внасяне на ДТ, което искане е уважено. Заявеното в исковата молба искане е
да бъдат намалени саморъчното завещание и двете дарения до размера на
запазената му част. Съгласно посоченото в исковата молба, неговата запазена
част според ищеца е ½ ид.ч. от посочените в исковата молба недвижими
имоти и движимо имущество (лек автомобил, ремарке, 11 броя недвижими имоти,
1/20 ид.ч. от 11 недвижими имота, апартамент и гараж, 6,75% ид.ч. от дворно
място). При така заявеното искане предмет на иска е стойността на частта от
наследството, чието възстановяване се иска. Цената на иска следва да бъде
определена на базата на данъчната оценка на заявените права с оглед изложените
от ищеца обстоятелства. При направеното изчисление апелативният съд определи
тази цена в размер на 31 402,18 лв. (за ½ от сбора на
застрахователна стойност на автомобила и ремаркето 480 лв. и 190 лв., данъчна
оценка на 11-те недвижими имота 11 291,30 лв., данъчна оценка за 1/20
ид.ч. от 11-те недвижими имота 536,37 лв., данъчна оценка за апартамента и гаража 49 488,50 лв. и
данъчна оценка за 6,75% ид.ч. от дворното място 818,20 лв.). Следователно искът
подлежи на разглеждане от окръжен съд съобразно нормата на чл. 104,т.4 от ГПК. Компетентен
да разгледа делото е Окръжен съд-Пловдив, на когото то следва да бъде изпратено
за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Следва още да се посочи, че
окръжният съд е приел, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса
дали искът по чл. 30,ал.1 от ЗН е оценяем или неоценяем (последното е посочено
в определение № 533/21.11.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 327/2011 г., 2 ГО, ГК,
определение №1/3.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7703/2013 г., 3 ГО, ГК,
определение №67/19.03.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 385/2015 г., 2 ГО, ГК). По
начало при наличие на противоречива съдебна практика, в интерес на правната
сигурност и на охраната на интересите на страните е с оглед нормата на чл.
270,ал.4 от ГПК делото да бъде разгледано от окръжния съд. В случая
апелативният съд приема, че искът по чл. 30,ал.1 от ЗН е оценяем. Затруднение обаче
несъмнено по начало предизвиква въпросът как се изчислява цената на иска по чл.
30,ал.1 от ЗН, включително тъй като с оглед спецификата на производството по
този вид искове едва със съдебното решение въз основа на събраните
доказателства и при съобразяване с нормите на чл. 30-37 от ЗН (в случая от
наследодателката са извършени съгласно данните от исковата молба и
представените с нея писмени доказателства завещание и две дарения) съдът ще
определи дали ще извърши намаление на завещание и дарения и за какъв размер. С
оглед на това затруднение и при заявените от ищеца в исковата молба твърдения в
случая също е в интерес на правната сигурност и на дължимата охрана на
интересите на страните с оглед нормата на чл. 270,ал.4 от ГПК делото да бъде
разгледано от окръжния съд.
Тъй като определението на
апелативния съд по чл. 122 от ГПК не е преграждащо и за него не е предвидена
изрично възможност да бъде обжалвано пред по-горен съд (в тази насока – т.9 от
ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК), съдът ще посочи, че
настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.
122, изр.1 и 4 от ГПК, че предявеният с исковата молба с вх. № 7118/29.01.2020
г. от Г.В.Г. против П.Г.Г. иск с правно основание чл. 30,ал.1 от ЗН съдът да
постанови решение по делото, с което да намали до размера на запазената част на
ищеца, която е ½ ид.ч. от наследството на неговата майка, саморъчно
завещание от 17.05.2010 г., направено от неговата майка М. Т. Г. в полза на
ответницата (нейна внучка) П.Г.Г., както и две дарения на недвижими имоти,
извършени съгласно нотариални актове от 17.12.2004 г. и 25.02.2005 г. от М. Т. Г.
в полза на П.Г.Г., е родово подсъден на Окръжен съд-Пловдив.
ИЗПРАЩА
делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)