Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
23.02.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в в публичното
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 9314 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе
пред вид:
Ищецът В.Н.В., ЕГН ********** е предявил против ЗК „У.“ АД, *** искове на основание
чл.226,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД за суми от по 200 000 лв./след намаляването им по реда на чл.214 ГПК/
- обезщетение за неимуществени вреди –
мъки и страдания от смъртта на родителите му Н.В.Н.и Т.И.З.,
настъпила в резултат на ПТП на 24.04.2016 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
увреждането до датата на окончателното й изплащане.
Твърди,че вина за катастрофата носи водача на лек автомобил ”Фолксваген
Венто” с рег.№********Д.К.К.,като за автомобила е имало
валидна застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество.
Чрез своя процесуален представител адв.Д. ищецът поддържа
исковете за неимуществени вреди, които търпи в следствие на смъртта на своите
родители. Твърди, че е преживял много
тежко загубата им,тъй като са били в близки отношения. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „У.“ АД, *** чрез своя процесуален представител прави възражение за
неоснователност на исковите претенции, тъй като ищецът е бил обезщетен
извънсъдебно. Отделно от това възразява, че претендирания размер на обезщетението
е необосновано завишен и нереален, а също прави възражение за съпричиняване, тъй
като пострадалите са били без поставени предпазни колани. Претендира разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото констативния
протокол № 32 / 2016 г. за ПТП , постановление за
прекратяване на наказателно производство от 11.11.2016 год. по пр.преписка № 988/2016
год. на Окръжна прокуратура гр.Ловеч и протокол за оглед на местопроизшествие
от 24.04.2016 год. със скица към него и албум се установява, че на 24.04.2016 год.
около
12,40 ч, на първокласен път 1-3 в посока от Русе към София, след гр. Л. е настъпило ПТП при което движещия се в посока към гр.София лек автомобил ”Фолксваген
Венто” с рег. № ********управляван от Д.К.К.навлязъл в
насрещната лента за движение,където се ударил челно-косо с насрещнодвижещия се автобус
„Бора Футура" с per. № ******, управляван от водача К.И.И..
Вследствие на катастрофата на място починали всички
пътници и водача на лекия автомобил, вкл. и пътниците Н.В.Н./возещ се на предна дясна седалка/ и Т.И.З./возеща се на задната седалка /.
Образуваното досъдебно производство № 135/2016 год. по
описа на РПУ гр.Л. е било прекратено с цитираното по-горе постановление поради
смъртта на виновния за катастрофата
водач Д.К.К..
Починалите Н.В.Н.и Т.И.З. са били родители на ищеца В.Н.В..
За лекия автомобил ”Фолксваген
Венто” с рег. № ********е имало валидна застраховка при ответника за „Гражданска отговорност”.
По горните факти страните не спорят.
Не се спори също,че ответното дружество е изплатило на
ищеца на два пъти суми за обезщетения на вредите в общ размер на по 105593.55 лв.-100 000
главница и 5593.55 лв. лихва за забавеното й изплащане от датата на увреждането до датите на
плащането.
От заключението на АТЕ, приета от съда като обективна и
професионална, се установява, че причината за настъпване на
произшествието е в субективните действия на водача на Фолксваген Венто Д.К.К.,
който е управлявал автомобила си неадекватно с висока за метеорологичните
условия скорост и неправилни действия с органите за управление на автомобила довели до навлизане в насрещната лента за движение.
От заключението на психологическата експертиза се
установява,че година и половина след загубата у ищецът не се наблюдават
психически разстройства и отклонения,нито сериозни психически и душевни
страдания свързани със смъртта на родителите му.
От показанията на св. Е.К.се установява,че ищецът е живеел
заедно с родителите си,били сплотено семейство,а след загубата им се затворил в
себе си, не искал да се храни, не можел да спи.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл.
45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение
отговорността на ответното дружество е установена.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние , вина на деликвента и
съответно причинна връзка с вредоносния резултат.
Вината и
противоправните действия на водача на лекия автомобил Д.К.К.е установена с оглед заключението на
приетата и неоспораена от ответника АТЕ и се потвърждава от обстоятелството,че
последният се е съгласил да заплати извънсъдебно обезщетение на ищеца.
Причинната връзка също е призната от ответника.
Съдът не възприема и възражението на ответника за
съпричиняване поради непоставени предпазни колани,тъй като доказателства в тази
насока и в подкрепа на това възражение не се събраха.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявениите
от Искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са основателни.
Техните размери следва да се определят
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Загубата на родител
безспорно е голяма и тежка психическа травма,а когато едновременно ищецът е
загубил и майка си и баща си,мъките и страданията са още по-големи. Установено
е, че ищецът е поддържал добри отношения с родителите си,те са се грижили за
него. Установено е също,че ищецът е преодолял до голяма степен
мъката от загубата на родителите си,макар,че според съда ще носи белега от
травмата за цял живот.
На основание изложеното и съдът намира, че размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да определят в размер на 100 000 лв. за загубата на
всеки от родителите му. Предвид факта,че ищецът вече е получил по 100 000
лв. обезщетение за смъртта на всеки един от родителите му и с оглед приетия от
съда справедлив размер на обезщетенията , претенциите по делото от по
200 000 лв. са неоснователни исковете следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на
ответника 600 лв. /по 300 лв. за всеки от исковете/ юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.В., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Н.Д., със съдебен адрес:***, полуетаж 4, офис 4 против ЗК
„У.“ АД, ***65 с адрес: гр. София, ул. „********искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ за заплащане
на обезщетение за търпени неимуществени вреди – мъки и
страдания вследствие смъртта на двамата му родители – Н.В.Н.и
Т.И.З., настъпила в резултат на ПТП на 24.04.2016 г. в размер на суми
от по 200 000 лв. за всеки един от тях като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Н.В.,
ЕГН ********** да заплати на ответника „У.“ АД, ЕИК:********
сумата от 600 лв. /по 300 лв. за всеки от исковете/
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: