Р Е Ш Е Н
И Е
№ 142
Гр. Пловдив, 19.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова въззивно
търговско дело № 189 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Обжалвано е решение № 82, постановено в закрито съдебно заседание на 12.02.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д.
№ 57/2020 г., с което е потвърден отказ № …/…
г. на А. в.-ТР, постановен по заявление с вх. № …/… г. по партидата на „Е.3.к.“ООД-гр.П.,
ЕИК … за вписване заличаването на съдружника Д. В. К. поради едностранно
напускане по реда на чл. 125 от ТЗ с писмено предизвестие.
Жалбоподателят „Е.3.к.“ООД-гр.П. моли
решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в жалбата, подадена на 24.02.2020 г.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
На 13.01.2020 г. е постановен от
длъжностното лице по регистрацията при А. в. отказ по заявление вх. № …/… г., с
което е направено от страна на „Е.3.к.“ООД-гр.П. чрез пълномощник адвокат С.П.К.
искане за вписване на заличаването на Д. В. К. като съдружник в дружеството
поради прекратяване на участието й в дружеството на основание чл. 125,ал.2 от ТЗ и вписване на поемане на дяловете й от другия съдружник.
На 20.01.2020
г. с вх. № … чрез АВ е подадена жалба, в
срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, постъпила в ОС-Пловдив с вх.
№ 2361. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилно постановен,
тъй като между напускането на съдружник по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ и правото
на напускащия съдружник да се разпорежда с дружествения си дял, съответно с членственото
си правоотношение, няма нищо съответно, като правото на ликвидационен дял е
отделно право и именно то е обект на наложения запор и именно тези имуществени
права, тези материални блага са обект на запор, а не нематериалното субективно
право на сдружаване. Твърди се, че в случая дяловете на напускащия съдружник се
отписват и се дава възможност същите да се запишат на един или на няколко от
останалите съдружници, като в този случай не може да става дума за прехвърляне
на собственост. Заявено е, че действието на запора на дружествения дял
представлява забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото
участие, но не е забрана за позоваване на факт, прекратяващ членственото
правоотношение. Заявено е, че по характеристика имуществените права, формиращи
членството в ООД, следва да се приравнят на вземания, съответно и запорирането
на дела следва да се отчита като запор на бъдещо вземане за ликвидационен дял,
който ще се формира при прекратяване на членството с предизвестие по реда на
чл. 517,ал.3 от ГПК, когато взискателят чрез съдебен изпълнител пристъпи към
изполнение. С молба от 10.02.2020 г. са представени декларация от управителя на
дружеството Г. Н. Б. и счетоводен баланс на дружеството към м. ноември на 2019
г.
С обжалваното
съдебно решение окръжният съд приема, че жалбата е неоснователна, тъй като обект
на наложения запор е дружественият дял в състоянието, в което е към момента на
налагане на запора, а не произтичащите от прекратяване на членственото
правоотношение на съдружника имуществени вземания. Посочено е, че обект на
запора не е вземане към дружеството, защото към датата на налагането му
членственото правоотношение съществува. Прието е, че прекратяването на
членственото правоотношение е правна последица на волеизявлението на кредитора
по чл. 517,ал.3 от ГПК, отправено към дружеството, когато няма доброволно
удовлетворяване, и това негово право не може да бъде поставяно под условие или
да зависи от волята на съдружника или на дружеството, респективно, да бъде иззето
чрез изпреварващи действия, предизвикващи промяна в правоотношението. Посочено
е, че при наложен запор на дялове обект е дружественият дял и от вписване на
запора за съдружника възниква задължението да търпи това положение. Посочено е,
че наложеният запор има обезпечителен характер и гарантира правото на кредитора
да се удовлетвори по особения ред на чл. 517,ал.3 от ГПК от ликвидационния дял
на съдружника, след като по своя воля и по своя преценка отправи изявление до
дружеството за прекратяване на членственото отношение на съдружника и иска
плащане на ликвидационния дял. Прието е и че нормата на чл. 451,ал.1 от ГПК
съдържа общото правило за правните ограничения при наложен запор и се отнася и
за запор на дялове по чл. 517 от ГПК – на съдружника се забравяне да изменя
правоотношението по всякакъв начин, защото това може да осуети правата на
кредитора по чл. 517,ал.3 от ГПК.
Съобщение
за постановеното от окръжния съд решение жалбоподателят е получил на 17.02.2020
г. и на 24.02.2020 г., в законоустановения срок, е подал (изпратил по куриер) жалбата
до апелативния съд, получена с вх. № 6860/26.02.2020 г. Жалбата е допустима. С
нея жалбоподателят твърди, че решението на окръжния съд е неправилно, тъй като законодателят
е предвидил изцяло в интерес на дружеството възможност същото да бъде съхранено
и да продължи своята дейност, като ВКС ясно разграничава прекратяването на
членствените правоотношение на длъжника и правото на вземане на кредитора,
както и детерминирането на правното положение на дружеството като трето
задължено лице, което следва да изплати вземане. Посочва, че в общия случай,
когато не е наложен запор върху дружествения дял и съдружник прекрати своето
членство в дружеството автоматично, по силата на отправеното писмено
предизвестие, то той може чрез иск да търси реализация на тези свои имуществени
права, които може да реализира на по-късен етап, т.е. по правната си природа
това правоотношение представлява просто едно право на вземане (право на
ликвидационен дял) и свързаното с него задължение за изплащането му. Твърди, че
посоченото в съдебното решение, че съдружникът или дружеството чрез
предизвиканата от тях промяна в членственото отношение ще осуетят реализирането
на правото на взискателя, не е вярно защото имуществените отношения са различни
от членствените. Заявява, че забраната на чл. 517,ал.3 от ГПК е насочена и
касае именно правото на кредитора-взискател да получи ликвидационен дял, поради
което и на основание чл. 517,ал.3 от ГПК законодателят е допуснал дружеството
да продължи своето съществуване в случай, че се установи, че дружеството е
изплатило на взискателя припадащата се на съдружника-длъжник част от
имуществото, определена съгласно чл. 125,ал.3 от ТЗ, или че вземането на
взискателя е удовлетворено. Счита, че целта на законодателя в разпоредбата на
чл. 517,ал.3 от ГПК е била кредиторът-взискател да бъде удовлетворен и няма
никаква причина да не се признае, че правата на кредитора няма да са застрашени
по какъвто и да е начин, тъй като в негова полза продължава да тежи наложеният
запор върху вземането, което има напусналият съдружник срещу дружеството, т.е.
кредиторът има право да се удовлетвори от правото на ликвидационен дял, което
има съдружника. Посочва, че въпросът относно имуществените отношения между
дружеството и напусналия съдружник, респективно изплащането на полагащия му се
дял, има самостоятелна съдба, като изплащането на дела не е обвързано с
напускането. Твърди, че действието на запора на дружествения дял представлява
забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, но
не е забрана за позоваване на факт, прекратяващ членственото правоотношение. Посочва
отново, че по характеристика имуществените права, формиращи членството в ООД,
следва да се приравнят на вземания, съответно, и запорирането на дела следва да
се отчита като запор на бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се
формира при прекратяване на членството с предизвестие по реда на чл. 517,ал.3
от ГПК, когато взискателят чрез съдебния изпълнител пристъпи към изпълнение. Заявени
са отново и доводите, вече изложени в жалбата до окръжния съд.
Пред А. в. е
заявено на 13.01.2020 със заявление А… … искане от страна на „Е.3.к.“ООД-гр.П. за
вписване на промяна на регистрирано обстоятелство, а именно заличаване на
съдружника Д. В. К. поради прекратяване на участието й в дружеството на
основание чл. 125,ал.2 от ТЗ и поемане на дяловете й от другия съдружник Р. И.
И. Длъжностното лице с отказ № …/… г. установява, че в ТРРЮЛНЦ е вписан на
5.06.2019 г. запор, наложен върху дружествените дялове на Д. К., поради което считано
от същата дата лицето няма право да се разпорежда с дружествения дял, съответно
с членственото си правоотношение, като в този случай правото на взискателя да
иска принудително удовлетворяване от стойността на дружествения дял на
съдружника-длъжник се конкурира с правото на същия този съдружник да претендира
равностойността на дружествения си дял при прекратяване на членственото си
правоотношение, която конкуренция е разрешена от закона в полза на взискателя,
имащ на разположение реда, предвиден в чл. 517,ал.3 от ГПК. Освен това е
посочено като друго самостоятелно основание за отказ, че приложената декларация
от Р. И. не установява изпълнението на чл. 13,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като лицето
не е управител. Постановен е отказ, защото е прието, че е налице нередовност
извън обхвата на чл. 22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не се касае до липса на
документ.
Безспорно
е, установява се при справка в ТРРЮЛНЦ, че по партидата на дружеството-молител „Е.3.к.“ООД-гр.П.
на 5.06.2019 г. по искане с вх. № 2… е вписан съгласно чл. 517,ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ запор, наложен върху дружествените (70) дялове на Д. К.
съгласно запорно съобщение на ЧСИ Т. Л. по изп.д. …, изпратено на 22.05.2019
г., за вземане на взискател „Р. Б.“ЕАД в размер на 198 805,42 лв. Съгласно
представените със заявлението от 10.01.20209 г. документи, съдружникът Д. К.
е изпратила предизвестие по чл. 125,ал.2 от ТЗ до дружеството, което според
решението на управителя Г. Б. е получено в офиса на дружеството на 2.08.2019 г.,
както и е получено на същата дата на ръка от съдружника Р. И., и на 10.11.2019
г. е проведено ОСС в дружеството, на което е присъствала само съдружникът Р. И.
и тя е приела, че въз основа на изразеното в писменото предизвестие желание К.,
считано от 2.08.2019 г., вече не е съдружник в ООД и че съдружникът Р. И. ще
поеме освободените дялове на К., като е взето решение управителя на дружеството
да отрази промените в ТРРЮЛНЦ, като се заличи съдружникът К. и се запишат
дяловете й на името на съдружника И. Несъмнено е следователно, че се иска
вписване на прекратяване на участието в дружеството на съдружника К. по реда на
чл. 125,ал.2 от ТЗ по нейно заявление от 2.08.2019 г., настъпило при изтичане
на тримесечния срок от уведомлението, при наличие на вписан на 5.06.2019 г.
запор върху нейните дялове, наложен от ЧСИ съгласно чл. 517,ал.1 от ГПК. Безспорно
е, че е налице в случая конкуренция между правото по чл. 517,ал.3 от ГПК на
взискателя, по чието искане е наложен запорът, и правото на съдружника К. да
прекрати участието си в дружеството по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ.
Съгласно чл. 451,ал.1 от ГПК
забраната за извършване на разпоредителни действия с дружествените дялове е
приложима, когато запорът е наложен върху дружествени дялове по реда на чл.
517,ал.1 от ГПК. Този запор е наложен с оглед процедура за изпълнение върху дял
от търговско дружество и нормата на чл. 517,ал.3 от ГПК защитава правата на
взискателя, които включват отправяне на изявление за прекратяване на участието
на длъжника в дружеството, овластяването му от съдебния изпълнител да предяви
иск за прекратяване на дружеството и прекратяване на дружеството със съдебно
решение, което се вписва служебно в ТРРЮЛНЦ, след което се извършва ликвидация
с цел в процеса на ликвидацията взискателят да се удовлетвори от ликвидационния
дял на съдружника. След налагането на запора върху дяловете на съдружника е
забранена промяна в членственото правоотношение на този съдружник, включително
по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ, с оглед осигуряването на установената и охранена
от закона възможност на взискателя да реализира правото си по чл. 517,ал.3 от ГПК, включващо възможността той да получи припадащата се на съдружника-длъжника
част от имуществото (в тази насока – решение № 835/28.12.2006 г. на ВКС по т.д.
472/2006 г., I ТО),
определена съгласно чл. 125,ал.3 от ТЗ по счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването, като взискателят ще има и възможност за
защита при несъгласие с определената стойност на ликвидационния дял. Логично е,
че за да може взискателят с изявление по реда на чл. 517,ал.3,изр.1 от ГПК да
прекрати участието на длъжника в дружеството и да бъде след това осъществена
процедурата, посочена в чл. 517,ал.3,изр.2-5, то не следва междувременно това
участие на длъжника като съдружник в дружеството да е било прекратено. Затова
конкуренцията между правото на съдружника да прекрати участието си в
дружеството по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ и правото на кредитора да осъществи
процедурата по чл. 517,ал.3 от ГПК за удовлетворяване на свое вземане се решава
в полза на кредитора като взискател, по чието искане е наложен запорът по чл.
517,ал.1 от ГПК. Установява се по изложените съображения, че са неоснователни
оплакванията и доводите, заявени от жалбоподателя в жалбите до окръжния съд и
до апелативния съд. Затова правилно с обжалваното съдебно решение от 12.02.2020
г. окръжният съд приема, че подадената срещу отказа жалба е неоснователна и я
отхвърля. Подадената до апелативния съд жалба против решението се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението– потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82, постановено в закрито съдебно заседание на 12.02.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по т.д.
№ 57/2020 г., с което е потвърден отказ № …/…
г. на А. в.-ТР, постановен по заявление с вх. № …/… г. по партидата на „Е.3.к.“ООД-гр.П.,
ЕИК … за вписване заличаването на съдружника Д. В. К. поради едностранно
напускане по реда на чл. 125 от ТЗ с писмено предизвестие.
Решението
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Препис от настоящото
решение да се изпрати за обявяване в Т. р. съгласно чл. 13,ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ
относно делото на „Е.3.к.“ООД-гр.П., ЕИК ….
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)