Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.12.2020
г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7213 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.02.2019 год., постановено по гр.дело № 86037/2017 г. на СРС, І Г.О., 166 състав, е признато за
установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.365 ЗЗД, че М.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на К.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
2112,13 лв.- главница за незаплатена топлинна енергия за
периода м.08.2011 г.- м.11.2012 г., сумата от 667,07 лв.- законна лихва за
периода от 18.01.2013 г. до 19.11.2015 г., сумата от 164,83 лв.- неолихвяеми
вземания, сумата от 486,06 лв.- присъдени разноски, сумата от 419 лв.-разноски
по изп.дело № 20157910400749 по описа на ЧСИ Т.В., рег.№ 791 при КЧСИ, сумата
от 639 лв.- такси по ТТР към ЗЧСИ, ведно със законна лихва за периода от
30.11.2015 г. до заплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 13.10.2016 г. по ч.гр.дело № 71664/2015 г. по описа на СРС, 44
състав. С решението на съда е осъден на
основание чл.78, ал.1 ГПК, М.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 479,76 лв.- разноски в заповедното
производство и сумата от 939,76 лв.- разноски в исковото производство.
Срещу решението на СРС, 166 с-в е постъпила въззивна жалба от М.Т.М., подадена чрез
пълномощника адв.С.Т., с искане същото да бъде
отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 365
от ЗЗД бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. В жалбата се
излагат доводи, че
решението е неправилно и необосновано, като постановено
в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна- ищец К.В.С., чрез пълномощника си адв.В.Д. оспорва жалбата, по
съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищцата срещу ответника,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.365
от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът М.Т.М., дължи на ищцата К.В.С., сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.10.2016 г. по
ч.гр.дело № 71664/2015 г. по описа на СРС, 44 състав. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във
въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за
установи с тях обстоятелства от първата инстанция. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства.
В настоящия случай, съдът приема, че
между страните е налице валидно договорно правоотношение, възникнало по силата
на сключено на 03.12.2012 год. споразумение. По силата на това споразумение
страните по делото са се споразумели, че всички разходи по ползването на
описания в него недвижим имот за периода от м.08.2011 г. до м.09.2012 г./
ел.ток, отопление, вода и такса за поддръжка на общите части, вкл. задължения
към „ Топлофикация София“ ЕАД за същия период/, остават, като задължение на
ответника М.Т.М.. Съдът приема, че процесното споразумение, на което се
основава исковата претенция, с оглед волята на страните изразена в него,
представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, тъй като съдържа
постигнато съгласие между страните, което обхваща предмета на спора- притезания
за парично задължение, като постигнатото
между страните съгласие по отношение на претенцията има
правноустановително действие, както относно съществуването на задължението на
ответника, така и относно неговия размер. Със споразумението страните по делото,
очевидно са целели окончателно уреждане на спорно помежду им правоотношение,
касаещо парично задължение, като безспорно са приели за установен факта на
неговото съществуване. Това споразумение, сключено между страните на 03.12.2012
год., съдът намира, че има правната характеристика на двустранен възмезден
договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, който поради отсъствие на
законова забрана, освен воля за отказ от съществуващо право, може да включва и
поемане на несъществуващо задължение- явяващо се правопроменящ спрямо
действителното правно положение факт. В случая по силата на постигнатото между
страните писмено споразумение от 03.12.2012 год. е признато от ответника
наличие на задължение към ищцата, относно всички разходи по ползването на
описания в него недвижим имот за периода от м.08.2011 г. до м.09.2012 г./
ел.ток, отопление, вода и такса за поддръжка на общите части, вкл. задължения
към „Топлофикация София“ ЕАД за същия период/, като в полза на последната е
възникнало самостоятелно право на вземане за процесните суми, за които е
предявена исковата претенция по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на
дължимост на същите/ респективно издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК/, спрямо ответника М.Т.М.. Поради това,
обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил задължението си поето с процесното
споразумение, обуславя в негова тежест неблагоприятните правни последици,
разпоредени от закона при договорно неизпълнение. В тази връзка предявения иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.365 от ЗЗД за установяване на
съществуването на вземането на ищцата по отношение на ответника се явява изцяло основателен, и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния
съд до размер на сумите, за които е
признато вземането.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1
от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 550 лева по договор за правна защита и
съдействие от 26.06.2020 год.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.02.2019 год., постановено по гр.дело № 86037/2017 г. на
СРС, І Г.О., 166 състав.
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на К.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 550 лв. / петстотин и петдесет лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.