№ 1012
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100501096 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№26876/02.04.2024г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, чрез юк. Г. срещу решение
№689/04.03.24г., постановено по гр.д.№10603/23г. на ВРС, с което
дружеството е осъдено да заплати на А. П. А., ЕГН **********, с адрес:
******* сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева, представляваща
остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня на
лек автомобил „ БМВ“ с peг. №******, причинено в резултат на настъпило на
29.03.2023 г. на автомивка „Бенита“, гр. Варна застрахователно събитие по
застрахователен договор с полица № ****** по застраховка „КАСКО НА
МПС“ и образувана застрахователна щета №******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 405, ал.1 от КЗ.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. Изложени са доводи по отношение
определения размер на обезщетението за вреди, като е акцентирано, че
изводите на съда по отношение на размера се основават на оспорено
заключение на вещо лице. Самото оспорването е основано на съображения, че
1
вещото лице е аргументирало заключението си с данни, събрани от
доставчици на резервни части, като в случая не се налага подмяна на части,
както и че не сочи източниците си относно пазарната стойност на боя. Вещото
лице не е посочило кои от сервизите, на чиито цени е основало заключението
си, притежават европейски сертификат за качество. Счита, че вредите следва
да се остойностят по методиката на застрахователя, тъй като застрахованото
лице изрично е поискало обезщетението да се определи по експертна оценка
съгласно ОУ и Методиката по застраховки „Каско“. Тази методика е била
известна на застрахования към датата на сключване на договора за
имуществено застраховане. Настоява за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърли предявения иск. С жалбата е направено
искане за допускане на повторна САТЕ.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна А. П. А., чрез адв. Р. Р.
депозира писмен отговор. Оспорва приложението на методиката на
застрахователя, като сочи че този начин на обезщетяване се отрича трайно от
съдебната практика. Намира, че обезщетението правилно е определено по
средни пазарни цени. Противопоставя се на доказателствено искане по
съображения, че направеното пред първата инстанция оспорване не е
конкретно и този смисъл споделя аргументацията на ВРС за неоснователност
на искането.
В съдебно заседание страните въззивникът не се представлява. С
нарочна молба поддържа оспорването.
Въззиваемият се представлява от адв. Р., който поддържа отговора на
въззивната жалба.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира, че решението е
постановено в рамките на правораздавателна дейност на съда и от надлежен
съдебен състав. Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на
предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за репариране на
вредите от настъпило застрахователно събитие, обезпечено по договор за
имуществено застраховане “Каско”. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки за допустимост и липсват процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск. Ето защо обжалваното решение се
явява валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
2
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В случая Варненският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск,
предявен от А. П. А., ЕГН **********, за осъждане на ответника „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му заплати
сумата от 410 лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня на лек автомобил „ БМВ“ с peг. №******, причинено в
резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с
полица № ****** по застраховка „КАСКО НА МПС“ и образувана
застрахователна щета №******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.08.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Твърдяло се, че след оглед на автомобила ответният застраховател
заплатил на застрахования обезщетение в размер на 212,65 лв., което не било
съответно на разходите за възстановяване на автомобила.
Ответникът в срок е оспорил размера на вредите. Сочи, че изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 212,65 лв. е определено по
експертна оценка, която по силата на клаузите на ОУ на застрахователя, се
извършва по правилата на методиката на ответника.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на лек автомобил „ БМВ“ с peг. №******, в срока на действие на
който е настъпило застрахователно събитие, както и не е спорно
обстоятелството, че след завеждане на щета № ******/31.03.2023 г. за
собствения на ищеца автомобил, ответникът е определил и изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 212,65 лева.
Основният, изведен от оплакванията във въззивната жалба въпрос, е
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение в аспекта на
съответствие на разходите за възстановяване с действителните вреди и
относно уговорения начин на определяне на това обезщетение.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по
имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие, за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.
386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество -чл. 400, ал. 2 КЗ, съответно
3
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка чл. 400, ал. 2 КЗ. Допустимо е обезщетението да се
определи и по друг начин, но само ако страните са договорил застрахователна
стойност като величина на застрахователния интерес при настъпване на
застрахователното събитие/ чл. 387, ал. 1 от КЗ/. Когато, обаче това не е така,
се дължи действителния размер на претърпените вреди. Тоест всяко
договаряне следва да е съобразено с обезщетяване на действителни вреди.
В случая няма данни, а и липсват такива твърдения, за определена от
страните застрахователна стойност, по смисъла на чл. чл. 387, ал. 1 от КЗ.
Видно от приложения по делото договор за застраховка «Автокаско »,
обективиран в полица № ******, приложена на л. 6 от делото, е договорено
ремонтът да се извърши при „цени на доверен сервиз“. Данни за цените на
доверен сервиз не са събрани по делото. Дори обаче да се приеме, че при този
начин на обезщетяване би се извършило надлежно възстановяване на
увреденото имущество, за действителното приложение на този способ, е
необходимо съдействие на застрахователя. За такова предложение или
насочване към доверен липсват данни по делото.
Няма данни по делото, както се позовава застрахователят,
застрахованият да се е съгласил на извършване на ремонт по цени на
експертна оценка. Трайно е разбирането в съдебната практика е, че при
възникване на спор относно обезщетението, вътрешните правила на
застрахователя/ вкл. методиката за определяне на вредата, цените уговорени
между застрахователя и доверения сервиз/ се прилагат само като ориентир за
минимален размер на обезщетението, но не и когато се докаже друг размер на
възстановителна стойност с пазарни аналози на разходите за ремонт на
повредите(Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010, ІІ т. о.,
Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1821/2020 г., II т. о., ТК).
По отношение на конкретния размер на вредите съдът кредитира
заключението на изслушаната във въззивното производство САТЕ относно
средната пазарна възстановителна стойност на увреденото имущество.
Експертизата е изготвена след детайлна преценка на пазарните аналози.
Вещите лица са извършили проверка в достатъчно на брой сервизи, посочени
конкретно в заключението. По този начин е преодоляна непълнотата на
експертизата, изслушана пред първата инстанции, на която непълнота
въззивникът е основал жалбата. Съдът намира, че като по-обоснован следва да
се възприеме втория предложен от експертизата вариант. Той е базиран на
действително пазарно проучване, след представяне на сервизите на опис на
увредения детайл и на снимков материал на застрахованото имущество.
Първият вариант на заключението е основан на осреднена оценка на часовете
труд, необходими за боядисване и отчитане на количеството, необходима боя.
Този вариант съдът намира за по-малко обоснован, тъй като според вещите
лице няма изградена утвърдена методика за определяне средната пазарна цена
на час вложен труд. Освен това самостоятелното отчитане като компонента на
4
количеството необходима боя за ремонта (при първия вариант) , без да се
съобрази, че сервизите могат и да не приемат да използват закупена от трети
лица боя, също обосновава по-малката достоверност на този вариант. Както се
посочи по-горе при втория вариант на заключението е направено
действително пазарно проучване, като вещите лица са съобрази конкретните
оферти на 5 сервиза за ремонт на процесната вещ. Подборът на сервизи съдът
намира за представителен в достатъчна степен, тъй като експертите са
изискали оферти както от сертифицирани с ISO сервизи, така и от
несертифицирани.
В заключение, при съобразяване размер, че общият размер на разходите,
необходим за възстановяване на щетите е 416 лева. След приспадане на
заплатеното вече обезщетение в размер на 212, 56 лева, следва да се приеме,
че искът е доказан до размер на сумата от 203,44
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която е уважен искът над приетия за основателен размер от 203,44
лева до присъдените с решението 410 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
на въззивника в размер на 200 лева за въззивната инстанция, на осн. чл. 25, ал.
2 от НПП, определено при съобразяване на цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
Този размер на възнаграждението следва да се съобрази при присъждане на
разноските пред настоящата инстанция съобразно уважения материален
интерес. При съобразяване на извършените разходи във въззивното
производство, общия размер на уважения интерес и сторените разноски, на
въззивника се присъждат общо 717,92 лева.
На процесуалния представител на въззиваемия също се следват разноски
за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА съобразно
отхвърления материален интерес в размер на сумата от 198,47 лева.
С оглед изхода от спора обжалваното решение следва да се измени в
частта за разноските, като на ищеца се присъдят разноски за пред първата
инстанция съобразно приетия за основателен от въззивния съд материален
интерес -103,20 лева, а на процесуалния представител сумата от 198,47 лева.
На ответника се дължат разноски за първата инстанция в размер на
176,33 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение №689/04.03.24г., постановено по гр.д.№10603/23г.
на ВРС в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, е осъдено да заплати на А. П. А., ЕГН **********, с
адрес: ******* сумата над 203,44 лева до присъдените с решението 410.00
лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка
задна броня на лек автомобил „ БМВ“ с peг. №******, причинено в резултат на
настъпило на 29.03.2023 г. на автомивка „Бенита“, гр. Варна застрахователно
събитие по застрахователен договор с полица № ****** по застраховка
„КАСКО НА МПС“ и образувана застрахователна щета №******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. А., ЕГН **********, с адрес: *******
срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София в частта за сумата на 203,44 лева до претендираните 410.00 лева,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка
задна броня на лек автомобил „БМВ“ с peг. №******, причинено в резултат на
настъпило на 29.03.2023 г. на автомивка „Бенита“, гр. Варна застрахователно
събитие по застрахователен договор с полица № ****** по застраховка
„КАСКО НА МПС“ и образувана застрахователна щета №******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ИЗМЕНЯ решение №689/04.03.24г., постановено по гр.д.№10603/23г. на
ВРС, изменено с Определение №5018/28.04.2024г. по реда на чл. 248, ал. 1 от
ГПК в частта за разноските в следния смисъл:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на А. П.
А., ЕГН **********, с адрес: ******* сумата 103,20 лева(сто и три лева и 20
ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за първата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.
Р., ЕГН **********, със служебен адрес: ****** сумата от 198,47 лева(сто
деветдесет и осем лева и 47 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение
за първата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ на
Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
6
сумата от 176,33 (сто седемдесет и шест лева и 33 ст.), представляваща
разноски за юк.възнаграждение и експертиза за първата инстанция, на осн.чл.
78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ на
Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
сумата от 717,92 лева (седемстотин и седемнадесет лева и 92 ст.),
представляваща разноски за юк.възнаграждение и експертиза за въззивната
инстанция, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.
Р., ЕГН **********, със служебен адрес: ****** сумата от 198,47 лева(сто
деветдесет и осем лева и 47 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7