Решение по дело №205/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 960
Дата: 16 май 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия: Иван Демиревски
Дело: 20247110700205
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 960

Кюстендил, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ канд № 20247110600205 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от началника на група „Пътен контрол”, РУ Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение № 44/15.02.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1029/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление (НП) № 23-0348-000295/20.04.2023 г. С посоченото наказателно постановление на Е. К. Х., с [ЕГН], на основание чл. 638 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева. В жалбата са изложени касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от Наказателно - процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебното заседание по делото адвокат С. Д. – процесуален представител по пълномощие на Е. Х., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 29.03.2023 г. в 15:15 часа в гр. Дупница, по [улица], в посока към ж.п. прелез срещу дом 151, Е. Х. е управлявала лек автомобил марка и модел „Фолксватен Поло 1.9 ТДИ”, с рег. № [рег. номер], нейна собственост, като за автомобила не е имало сключен и действащ към датата и часа на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП и не е била възстановена към датата на проверката (на 29.03.2023 г. по реда на чл. 574 ал. 6 от КЗ. Гаранционният фонд е предоставил на ОД на МВР – Кюстендил данни за сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите). С. Е. Х. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA 906614/29.03.2023 г., в който нарушението е квалифицирано по чл. 638 ал. 1 Т. 1 от КЗ. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че процесният АУАН е съставен от некомпетентен орган, както и че административното нарушение не е доказано, и е отменил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с изложените в жалбата касационни основания настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222 ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното постановление.

При реализирането на административнонаказателната отговорност на Е. Х. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове и от надлежни органи. Актосъставителят е младши автоконтрольор при ОД на МВР – Кюстендил и е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 647 ал. 1 от КЗ, а Началникът на група при ОД на МВР – Кюстендил е упълномощен със Заповед № 277з-488/10.03.2022 г. на Директора на дирекцията да издава наказателни постановления по чл. 638 ал. 1- 3 и 5 от КЗ. Процесните АУАН и НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 638 ал. 1 от КЗ, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление.

Съгласно посочената норма лице, което е собственик и управлява моторно превозно средство (МПС), във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 250 лева – за физическо лице.

По делото е безспорно установено, че към датата и часа на проверката за процесния автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т. 10. 1 от приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Легално определение на понятието „автомобилист” е дадено § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на КЗ – собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Разпоредбата на чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ предвижда задължение да сключи застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като изрично е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Освен това разпоредбата на чл. 481 ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на моторни превозни средства, за които няма сключена и действаща такава застраховка за водача: „Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс”. Предвид тази абсолютна забрана е ирелевантно обстоятелството, че към датата на проверката процесният автомобил е бил със служебно прекратена регистрация. Като е управлявал МПС, негова собственост, във връзка с чието използване не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Е. Х. е осъществила състава на административно нарушение по чл. 638 ал. 1 от КЗ с всички негови обективни признаци. Нарушението е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост, доколкото Х., в качеството си на водач, е могла и е била длъжна да знае, че за автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора разноски не се дължат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 1 пр. 2 във вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 143 ал. 1 от АПК Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 44/15.02.2024 г., постановено по АНД № 1029/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0348-000295/20.04.2023 г., издадено от Началника на група, Ру Дупница, при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Е. К. Х., с [ЕГН], на основание чл. 638 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: