Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
22.05.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски
районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
четиринадесети март |
|
Година
|
2019 |
||
В открито заседание
в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА
АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
Съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело
номер |
38 |
по описа за |
2019 |
година |
||||
ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
„НОВА
ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителят П.Н.Б. е обжалвало
Наказателно постановление № 06-001113/29.01.2019 година на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.128 т.2 от
Кодекса на труда, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.2 от Кодекса
на труда, му е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. Дружеството-жалбоподател
не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 16.01.2019 г.,
извършена от служители на наказващия орган, начислените трудови възнаграждения
на работниците и служителите не са били изплатени изцяло. Оплакванията в
жалбата са свързани с вписаната в административните актове дата на извършване
на нарушението. В тази връзка се посочва, че в АУАН като дата на извършване на
нарушението е посочена 13.01.2019 г. /почивен ден/, а в НП – 14.01.2019 г. Наличието
на разминаване по този въпрос в двата административни акта се счита за
основание за отмяна на постановлението поради нарушаване на изискванията за
съдържание на АУАН и НП. Алтернативно се иска да бъде приложен текста на
чл.415в от Кодекса на труда, тъй като дължимите възнаграждения на работниците и
служителите са били изплатени в седмичен срок по банков път, за което са били
издадени 54 разходни касови ордера.
Дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не е изпратило представители. За с.з. е постъпила молба от П.Б.
– Управител на „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра, в която са изложени
доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното постановление поради
наличието на основанията за това, визирани в жалбата, като алтернативно се
поддържа тезата за прилагане на чл.415в от Кодекса на труда.
Наказващият орган,
чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова е изразил
становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като
описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства. С оглед възраженията по отношение на датата на извършване на
нарушението, направени от дружеството-жалбоподател, се счита, че същите са
неоснователни, тъй като трудовите възнаграждения на работниците и служителите
не са били изплатени към 16.01.2019 г., когато е извършена проверката на
контролните органи и това обстоятелство е безспорно установено от писмените
доказателства, представени в административно-наказателната преписка по делото. Представена е и писмена защита, в която са
развити подробни съображения в подкрепа на горното.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е
процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 16.01.2019 г.
свидетелите К.П., С.Ц. и Т.И. – всички служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Враца извършили проверка в „Нова варова компания“ ЕООД гр. Мездра
относно спазването на трудовото законодателство. Прегледът на представените
ведомости за заплати, разплащателни документи и справка за начислени и
изплатени суми за трудови възнаграждения за месец ноември 2018 г., изготвена за
нуждите на проверката, показали, че при добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения от страна на наетите по трудово правоотношение лица
дружеството-жалбоподател в качеството си на работодател, е начислило, но не е
изплатило пълния размер на трудовото възнаграждение на наетите по трудово
правоотношение 32 бр. лица, на обща стойност 6923,73 лева. Един от тези
работници бил Милко Стефанов Йорданов, назначен на длъжността „ел.шлосер“ с
трудов договор № 2/23.03.2018 г. От цитираните по-горе документи ставало ясно,
че за месец ноември 2018 г. съобразно трудовият договор, на Йорданов е било
начислено трудово възнаграждение в размер на 514,95 лева, от които по банков
път му е преведена сумата 324,48 лева. Към дата на проверката - 16.01.2019 г. в
задължение на работодателя към работника оставала сумата 190,47 лева, която не
била изплатена. Съобразно трудовият договор, сключен между
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател и Йорданов като
работник, периодичността на изплащане на заплатата била определена, както
следва: „До 5-то и до 12-то число – по 50% от окончателния размер на
възнаграждението за месеца, предхождащ предходния и аванс до 20-то число за
текущия месец“. На база съдържанието на трудовия договор и представените
документи от страна на работодателя, контролните органи приели, че е налице
нарушение на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, извършено на 13.01.2019 г., за
което свидетелката П. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, който бил
връчен на управителя П.Б.. Констатациите от проверката били описани в протокол
за извършена проверка, изготвен на 16.01.2019 г. и връчен на същата дата на
управителя на дружеството-работодател.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на К.И.П., С.Б.Ц. и Т.Д.И..
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената
жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за основателна. Съображенията
за това са следните:
АУАН е съставен за това,
че дружеството-жалбоподател като работодател не е изплатило в пълния му размер
начисленото трудово възнаграждение за месец ноември 2018 г. на 32 бр. лица, с
които е имало сключени трудови договори. Един от тях е Милко Йорданов, който по
силата на трудов договор от 23.03.2018 г. е заемал длъжността „ел. шлосер“.
Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице
нарушение по смисъла на чл.128 т.2 от Кодекса на труда. В тази разпоредба
законодателят е вменил като задължение на работодателя да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. От
съдържанието на приложения в административно-наказателната преписка на л.12
трудов договор № 2/23.03.2018 г., сключен между „Нова варова компания“ ЕООД гр.
Мездра и Милко Стефанов Йорданов, е видно, че страните са уредили периодичност
на изплащане на трудовото възнаграждение, както следва: „До 5-то и до 12-то
число – по 50% от окончателния размер на възнаграждението за месеца, предхождащ
предходния и аванс до 20-то число за текущия месец“. От приложените по делото
писмени доказателства е видно, че по банков път на Йорданов е била преведена
сумата 324,48 лева. Съобразно постигнатата между страните в трудовото
правоотношение договореност, остатъкът от дължимото трудово възнаграждение е
следвало да бъде изплатен до 12-то число на месец януари 2019 г. След тази дата
работодателят е в състояние на забава по отношение на изпълнението на това си
задължение. Според изложената в АУАН фактическа обстановка констатираното от
контролните органи нарушение по смисъла на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, е
било извършено на 13.01.2019 г. Основните възражения на
дружеството-жалбоподател са именно по този въпрос, тъй като се посочва, че
13.01.2019 г. е почивен ден /неделя/ и при това положение срокът за изплащане
на остатъка от трудовото възнаграждение следва да включва и първият работен ден
от седмицата – 14.01.2019 г. Съдът намира за основателни тези доводи.
Действително 13.01.2019 г. е почивен ден и имайки предвид изложеното в
посочения по-горе трудов договор по отношение на периодичността на изплащане на
трудовото възнаграждение, то 14.01.2019 г. следва да бъде възприет като
последен ден, в който изтича посочения срок. Основания за този извод настоящият
състав черпи от разпоредбите на чл.60 ал.5 и ал.6 ГПК, където законодателят е
уредил начина на изчисляване на срокове в дни и когато последният ден от срока
е неприсъствен. Според тези текстове, срокът, който се брои на дни, се
изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срока и изтича в края
на последния ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия следващ присъствен ден. При това положение, актосъставителят
неправилно е приел, че нарушението е било извършено на 13.01.2019 г., тъй като
тази дата е част от периода, в който дружеството-жалбоподател следва да се
издължи на работника. Забавата настъпва на 15.01.2019 г. и тази дата е следвало
да се възприеме като дата на извършване на нарушението. Видно от съдържанието
на НП е направена корекция в обстоятелствената част относно датата на
извършване на нарушението като вместо 13.01.2019 г. е записана датата
14.01.2019 г. По вече изложените съображения, съдът счита, че тази дата също не
може да бъде възприета като дата на извършване на нарушението. Наред с това
обаче, в резултат на направената корекция е допуснато несъответствие по този
въпрос в съдържанието на АУАН и НП. Настоящият състав е имал възможност
многократно да отбележи, че липсата на съответствие в изложеното в двата
административни акта е недопустимо, като наличието на такова, винаги води до
неизпълнение на изискванията за тяхното съдържание, подробно регламентирани в
чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН. Констатираният в случая порок, касателно вписаната в АУАН и НП дата на
извършване на нарушението, по същество води до липса на данни в тази насока.
Същият няма как да бъде отстранен в рамките на настоящото производство, поради
което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001113/29.01.2019 година
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, с което за нарушение
на чл.128 т.2 от Кодекса на труда, на „НОВА ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра, е била наложена, на
основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.2 от Кодекса на труда, имуществена
санкция в размер на 20 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: