РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8476/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни
искове по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 5024/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав срещу длъжниците И.П.П. и Ц.Р.П., солидарно, за сумите както следва: 73 253,98 швейцарски франка - представляваща главница по договор за кредит от 24.06.2008 г., ведно със законната лихва от 30.01.2015 г. до изплащане на вземането; сумата от 7327,17 швейцарски франка - договорна лихва за периода 25.09.2013 г. - 29.01.2015 г. и сумата от 584,65 швейцарски франка – заемни такси за периода 25.11.2013 г. – 29.01.2015 г.. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответниците договор за ипотечен кредит от 24.06.2008 г. им е предоставил кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойност на 45 200 евро по курс купува на швейцарския франк към еврото към в деня на усвояване на кредита, който към датата на откриване на кредитната сметка – 25.06.2008 г. е 1,6582042 – курс купува швейцарски франк лев. Сочи, че кредитополучателите са се задължили да върнат заемната сума ведно с възнаградителна лихва формирана от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване (към момента на сключване на договора същият е бил 4,5 %) плюс надбавка от 1,65 пункта, както и срещу заплащането на месечна такса за управление на кредита в размер на 0,05 % върху непогасената главница по кредита, като месечните погасителни вноски включват главница, възнаградителна лихва и месечна такса за управление. Твърди, че при просрочие и предсрочна изискуемост била дължима неустойка за забава формирана от размера на договорната лихва плюс 10 пункта. Твърди, че е уговорено при просрочие на три последователни месечни погасителни вноски целият кредит да стане предсрочно изискуем от датата на последната вноска, без да е необходимо изявление на страните за това. Сочи, че на 24.08.2009 г. е сключено допълнително споразумение, с което е уговорена кредитна ваканция от един месец, като натрупаната през срока на ваканцията възнаградителна лихва се натрупва като главница по кредита, както и че е уговорен нов погасителен план и за това отлагане е дължима еднократна такса от 40,00 лева. Твърди, че с допълнително споразумение от 22.04.2010 г. страните са се съгласили размерът на задълженията на кредитополучателите да е в общ размер на 73853,10 швейцарски франка – редовна главница и 423,73 швейцарски франка – редовна лихва. Сочи, че със същото е уговорено облекчено погасяване на задълженията на кредиторите, както и такса за администриране на просрочен кредит. Твърди, че с допълнително споразумение от 18.04.2011 г. страните са се съгласили, че размерът на редовната главница е 74 822,82 швейцарски франка, както и облекчено погасяване, в т.ч. намален размер на месечната погасителна вноска, както и на дължимата лихва. Твърди, че на 27.10.2014 г. е връчено изявление на кредитополучателите за обявяване от страна на банката на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на дължимите вноски по кредита, като предсрочната изискуемост е обявена на 25.11.2013 г. Моли съда да установи вземанията, така както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 22.08.2016 г. ищецът сочи, че възнаградителната лихва от 7327,17 швейцарски франка е формирана от дължимата възнаградителна лихва по договора в размер на 7073,99 швейцарски франк, начислена за периода 25.09.2013 г. – 29.01.2015 г. и наказателна лихва за просрочени суми в размер на 253,18 швейцарски франка.
Ответниците И.П.П. и Ц.Р.П. оспорват исковете. Оспорват настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомленията за обявяването й не им е редовно връчено. Сочат, че претендираните суми са неправилно изчислени, тъй като процесният кредит е следвало да бъде издължаван в евро, а не в швейцарски франкове и при лихвен процент 6,15 %, тъй като сумата по кредита е получена в евро, както и банката едностранно е увеличавала лихвения процент. Сочат, че с влязло в сила решение по гр.д. № 40854/2011 г. на СРС, 51 състав клаузата от договора, с която кредитополучателите се задължават да носят валутната разлика – на чл. 24 от договора – е обявена за нищожна. Твърдят, че не са спирали плащанията по кредита, но в хода на изпълнение на договора размерът на месечната вноска е увеличен неоснователно от ищеца. Евентуално твърдят, че не дължат договорна лихва след датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Твърдят, че с допълнителни споразумения от 24.08.2009 г. и 18.04.2011 г. е извършено незаконосъобразно капитализиране на договорната лихва, което е увеличило размера на главницата и е обстоятелство, което следва да се съобрази при правилното определяне размера на вземанията на ищеца.
В допълнителната искове молба ищецът твърди, че клаузите, за които ответниците правят възражение за тяхната неравноправност не са такива. Сочи, че изричното желание на ответниците е било кредитът да бъде отпуснат в швейцарски франкове. Твърди, че уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са връчени на ответниците на посоченият от тях адрес, като дори и след промяната на постоянния адрес на единия от ответниците, той е заявил, че желае адресът му за кореспонденция с банката да е именно гр. София, ж.к. Сухата река 29, вх. В, ет. 8, ап. 21.
В допълнителния отговор на исковата молба ответниците поддържат всичките си направени по-рано възражения.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което за ответниците е възникнало и е изискуемо задължение за плащане на процесната главница и възнаградителна лихва и заемни такси в претендирания размер, както и наличието на основание за солидарност между ответниците.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Установява се, че между „Юробанк България“ ЕАД, в качеството й на кредитор и И.П.П. и Ц.Р.П., в качеството им на кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот на 24.06.2008 г., като в чл. 1 от договора е предвидено, че банката предоставя на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарските франкове на 45 200 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, като според ал. 3 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към договора, в който посочват приложимия към същата дата курс купува за швейцарския франк и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове, а в ал. 5 е предвидено, че курс „купува“ се формира от официалния курс „продава“ на еврото към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като средствата се превеждат безкасово, по откритата на името на продавача безлихвена сметка, при условията на отделно сключен договор за тази сметка, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по тази сметка се превалутира служебно от банката в евро по курс „купува“ швейцарски франк към евро на банката към деня на усвояване и се превежда по откритата на името на кредитополучеталя сметка.
Според чл. 3 от договора за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от 1,65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5 %. Според чл. 3, ал. 5 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия му размер и датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в салоните на банката. Според чл. 4 от договора кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната вноска по кредита, в размер на 0,05 % върху размера на непогасената главница, считано към същата дата. Според чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита става във валутата, в която е усвоен и разрешен – швейцарски франкове, като ако на датата на падежа не е осигурил по сметката си тази валута, но има лева или евро по сметките си, банката ще погаси кредита от тях след служебно превалутиране по курс „продава“, за което кредитополучателят дава своето съгласие. Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката превалутиране на кредита в евро или лева като за услугата се съгласява да заплати комисионна, съгласно действащата към датата на превалутиране тарифа на банката, като според ал. 2 с подписване на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1 банката да превалутира кредита в лева или евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал.2 за съответната валута и вид на кредита. Според чл. 24 от договора за кредит, кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев и/или евро, или превалутирането по чл. 22, може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно поема да носи риска за своя сметка от такива промени и повишаване, както и че ще понесе всички вреди и/пропуснати ползи от промяната на валутния курси и нотите лихви, при промяна на валутата.
Видно от приложение № 1 към договор за банков кредит към датата на усвояване на кредита приложимият курс „купува“ за швейцарски франк към лев е 1,6582042 и отпуснатата сума е 74951 швейцарски франка.
С допълнително споразумение към договор за кредит за покупка на недвижим имот от 24.08.2009 г. страните са се съгласили, с оглед молба на кредитополучателите за отлагане плащането на една месечна вноска, да се отложи с един месец плащането на една месечна вноска от 547,34 франка, като натрупаната през кредитната ваканция лихва служебно ще се преоформи на главница, като е съставен и нов погасителен план.
С допълнително споразумение от 22.04.2010 г. страните са се съгласили, че към момента на склюването му размерът на непогасената главница е 73 853,10 швейцарски франка, а на възнаградителната лихва – 423,73 швейцарски франка, като са се съгласили да се въведе облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания, като редовната лихва се придаде към главницата, като се въведе ред на облекчено погасяване за 12 месеца при вноска по двустранно подписан погасителен план, неразделна част от договора, а след изтичане на този период погасяването продължава на равни месени анюитетни вноски, по същия погасителен план.
На 18.04.2011 г. между страните е сключено трето допълнително споразумение, с което страните са се съгласили, че към момента на склюването му размерът на непогасената главница е 74822,82 швейцарски франка, като са се съгласили да се въведе облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания за 12 месеца при фиксирана годишна лихва от 4,81 % и размер на месечната погасителна вноска от 300,00 швейцарски франка, след изтичане на който период, натрупаната за периода на облекчено погасяване, но непогасена лихва се прибавя към дълга. Посочено е, че след изтичане на периода на облекчено погасяване дължимата лихва по договора за кредит ще е БЛП на банката за швейцарски франкове плюс 0,80/ пункта.
С влязло в сила на 29.10.2013 г. решение по гр.д. № 40854/2011 г. на СРС, 51 състав са признати за нищожни, поради противоречие със закона – чл. 143, т.3, 10 и 12 от Закона за защита на потребителите следните клаузи от договор за потребителски кредит от 24.06.2008 г., сключен между Ц.Р.П. и И.П.П., от една страна, като кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, от друга страна: на чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3, чл. 13, ал.1, чл. 24, ал.1, както и е уважен осъдителният иск на Ц.Р.П. и И.П.П. срещу „Юробанк И Еф Джи България“ АД с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за сумата от 787,96 швейцарски франка, представляващи надплатен размер на анюитетни вноски по извършени плащания в периода 24.06.2008 г. – 22.04.2010 г.
На 30.01.2014 г. Ц.Р.П. и И.П.П. са подали нова искова молба срещу „Ю.Б.“ АД, с която са предявили иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за сумата от 9229,41 лева – платена без основание сума поради валутна разлика по процесния договор за кредит за периода 24.06.2008 г. – 30.01.2014 г. Искът е отхвърлен с решение по гр.д. № 4775/2014 г. на СРС, 30 състав.
Със заявление, подадено и получено от ответника след датата на 22.10.2012 г. (датата на постановяване и обявяване на цитираното в заявлението решение) ищците са поканили банката да изпълнява точно задълженията си, като преустанови действията си по едностранно изменение размера на месечните вноски, като се съобрази с факта, че кредита е усвоен в евро и не следва те да поемат валутния риск. В заявлението е посочено, че ще се внася първоначално уговорения размер на месечната вноска.
От страна на ищеца до ответниците Ц.Р.П. и И.П. *** са отправени уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредит, поради просрочие на 11 месечни вноски. В удостоверението за връчване на нотариалните покани е посочено, че на този адрес живее сем. Димитрови и няма такова лице, като адресът е посетен на 11.10.2014 г., на която дата са залепени уведомления и в срока за получаване на книжата те не са получени от нито един от ответниците.
Видно от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес от 21.10.2016 г. на Ц.Р.П. и И.П.П. техният постоянен и настоящи адрес от дата 04.03.2009 г. е един и същ – гр. София, ж.к. *****Според обясненията на ответника И.И., депозирани по реда на чл. 176 ГПК, тя е с висше образование – стопанско управление. От конкретната банка теглила кредит, тъй като агенцията за недвижими имоти, която ползвала работели с нея. От банката й предложили да изтегли кредит във франкове, като на въпроса й защо й предлагат в тази валута я уверили, че това е сравнително стабилна валута, като с времето се променя с 1-2 стотинки. Взела решението да тегли кредита в тази валута след обсъждане и с познати, като сочи, че тази валута тогава била модерна, а курсът и условията били добри. В обясненията си И. сочи, че преди да изтегли кредита е ходила и в други банки, както и че лихвата при договор за кредит в евро, може би е била малко по-голяма.
Според показанията на свидетеля К.А.той работи в „Юробанк България“ от м. април 2003 г., като през 2008 г. бил управител на финансов център „В.П.“. Свидетелят сочи, че процесът по отпускане на кредит стартира с консултиране на клиента от експерт „жилищно кредитиране“. Свидетелят сочи, че при консултирането не би казал, че има някакъв стандарт, а по скоро се говори с оглед искането на клиента за конкретното финансиране, като се борави със специални калкулатори, за да се изяснят на клиента вноските, лихвените проценти. Кредитният консултант нанася информацията на файл и чрез използване на калкулатора се получава т.н. преддоговорна информация, която след това се дискутира, като срок, вноски и т.н. След това се дават указания на клиента за събиране на необходими документи. Свидетелят сочи, че не знае как конкретните клиенти са избрали да теглят кредита в този вид валута и дали са дискутирали или са поставяли въпроси във връзка с валутата, но предполага, че основният им мотив е бил лихвеният процент, защото в тази валута процентите били най-ниски. Свидетелят сочи, че исторически погледнато Швейцария е с висок кредитен рейтинг, стабилна валута, поради което лихвените проценти са били ниски, но не помни с тези клиенти да е обсъждан въпросът за особеностите на валутата, в която теглят кредита. Сочи, че той само подписва договора за кредит, като до този момент клиентите са направили няколко срещи с кредитните експерти. Свидетелят сочи, че не помни да е имало широка медийна кампания във връзка с рекламирането на продукта кредити в швейцарски франкове, като от брошури в банката се вижда размера на лихвата по кредита във всяка валута. Според показанията на свидетеля по желание на клиентите кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, след което е извършено превалутиране и е преведена сумата в евро, тъй като продавачът, на който е следвало да се плати цената по договора, предвид целевия характер на кредита, е искал да е получа в тази валута.
Според показанията на свидетеля Г.Я.ответникът И.П. е сестра на мъжа на сестра му. Свидетелят сочи, че знае за тегления от И. и Ц. кредит през 2008г., тъй като той е брокер и са говорили по въпроса още преди да решат да купуват жилище. Конкретната сделка не е консултирал само е помагал във връзка с нея и е ходил с тях до банката да оставят документи във връзка с кандидатстването за кредита. Свидетелят сочи, че първия път когато са ходили в банката не помни да е бил с тях, но след това само са оставяли документи и не са обсъждани условията на договора, като са му споделяли, че до последно не са имали поглед върху съдържанието на договора и преди да го подпишат, тъй като той им обърнал внимание преди да подпишат да го прочетат. Свидетелят сочи, че тогава предлагането на кредити в швейцарски франкове било нещо ново и широкоразпространено, като активно се говорело за кредити в швейцарски франкове. Свидетелят сочи, че не помни с И. и Ц. да са обсъждали характера на валутата, като по негово мнение тогава на никой не е бил наясно как тя ще се промени.
Според заключението на приетата счетоводна експертиза, на 25.06.2008 г. по разплащателна сметка с титуляр Ц.П.И. е постъпила сумата в размер на 74951 швейцарски франка като на същата дата сумата е превалутирана в 45 200 евро. Според експертизата, в т.ч. и отговорите на вещото лице в о.с.з. във втория вариант на допълнителното заключение, приложение 3 и 4 изчислението е на дължимите суми по кредита по първоначално уговорения лихвен процент от 6,15%, а вариант 1, приложение № 1 и 2 е при съобразяване на намаления лихвен процент по допълнителнителните споразумения и съответно като се има предвид, че е имало периоди на облекчено погасяване с по-нисък размер на вноските. Според допълнителното заключение общият размер на внесените от ответниците суми, представляващ към 30.01.2015 г. при ищеца се водят неплатени суми от ответниците в размер на 74 951 швейцарски франка усвоена главница, към която са капитализирани на 18.02.2010 г. 455,31 швейцарски франка, на 25.03.2011 г. – 969,72 швейцарски франка и на 25.04.2012 г. – 177,00 швейцарски франка, като е осчетоводена погасена главница от 3299,05 швейцарски франка. Неплатената договорна лихва за периода 25.07.2008 г. – 29.01.2015 г. по счетоводни данни при ищеца е 4833,12 швейцарски франка и месечна такса за административно управление на кредита в размер на 470,10 швейцарски франка (по данни от заключението таблица 4, преизчислени от съда само в размер на таксата за администриране на кредита, посочена в чл. от договора ). Според заключението последните плащания по договора за кредит са извършени на 21.05.2015 г. – 324,56 швейцарски франка; на 24.06.2015 г. – когато е внесена сумата от 326,01 швейцарски франка; на 24.07.2015 г. – сумата в размер на 329,26 швейцарски франка; на 25.08.2015 г. – 336,85 швейцарски франка, като тези плащания са отнасяни за погасяване на вземания на банката за наказателна лихва и договорна лихва последната, от която – 328,45 швейцарски франка с падеж 25.05.2014 г.
Според отговора на задача 11 от основното заключение размерът на вземанията при дължимата лихва от 6,15 % без да се взема предвид капитализирането на суми, с допълнителните споразумения по вноски за периода от датата на сключване на договора до 25.01.2015 г. е 34 605,28 швейцарски франка, а размерът на платените до този момент суми 32 036,97 швейцарски франка, съответно дължим остатък от 2568,31 швейцарски франка.
Влязлото в сила решение постановено по гр.д. 40854/2011 г. на СРС, 51 състав се ползва със сила на присъдено нещо между страните, поради което въпросът относно неравноправността на обявените за нищожни, като неравноправни, клаузи не може да бъде пререшаван (арг. чл. 299, ал. 1 ГПК). За пълнота следва са отбележи, че след влизане в сила на това решение по повод идентични клаузи на тези от процесния договор, свързани с поемането на валутния риск, във връзка и със задължителната практиката на СЕС - определение по дело С – 119/2017 г. и решение по дело С – 186/2016, с решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, е даден следният отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, а именно: "Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатиран, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. " В този смисъл по повод на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя е и решение № 67/12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018 г. на І т.о. на ВКС.
Предвид изложеното, за да бъде даден отговор на въпроса за дължимия размер на главницата и лихвата за забава, следва да бъде съобразена нищожността на клаузите от договора, обявени за такива с влязлото в сила решение между същите страни. С оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързани с този риск и предвид приетото в решение по гр.д. № 40854/2011 г. по описа на СРС, че с оглед фактическото предаване на заемната сума в евро, кредитът следва да се разглежда при отпуснат в евро. В тази посока са и мотивите на цитираните по-горе актове на СЕС, както и решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, в които е прието, че недължимо внесени са сумите с оглед увеличението на курса на швейцарския франк спрямо този на еврото към момента на сключване на договора за кредит. В настоящия случай в приложение № 1 към договора за кредит е посочен курс на швейцарския франк към лева към момента на отпускане на кредита, като дължимата сума в евро следва да се определи при фиксирания курс на лев към евро, като резервна валута по чл. 29 ЗБНБ ( в този смисъл и мотивите на решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ІІ ТО). С оглед на горното банката като кредитодател е следвало да съобрази размера на месечните погасителни вноски като изчислява техния дължим размер по първоначалния погасителен план в швейцарски франкове по курс швейцарски франк евро действащ към момента на сключване на договора и посочен в приложение № 1 към него (при преизчисляване курс лев – евро по официалния курс на БНБ). Видно от събраните по делото експертизи банката не е променила начина на формиране и погасяване на месечните анюитетни вноски и след влизане в сила на решението, като погасяването е продължило да става по курс на швейцарския франк евро/лева към момента на плащането, т.е. при понасяне от страна на кредитополучателите на валутния риск.
По възражението на ответниците за нищожност допълнителните споразумения към договора, в частта относно клаузите, съдържащи уговорка за капитализиране на възнаградителната лихва.
Допълнителните споразумения, подписани между страните, предвиждат капитализиране на част от договорната лихва след изтичане на посочения в тях облекчен период на погасяване, през който се плаща вноска в намален размер.
Анатоцизъм (начисляване на лихва върху лихва) е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Към момента на подписване на допълнителното споразумение действаща е Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.). Решение № 66 от 29. 07. 2019 г. по р. д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т. О е по допуснато касационно обжалване по въпроса „ Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 33Д?“ В решението след анализ на разпоредбите на Наредбата е прието, че същата не урежда правила по смисъла на чл. 10 , ал.3 ЗЗД установяващи възможност за олихвяване на изтекли лихви. В чл. 13 от Наредба преструктурирането е уредено като способ, приложим при финансови затруднения на длъжника, чрез който да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. В мотивите на решението, които съдът споделя, е прието, че доколкото тази възможност не е изрично уредена в акт на БНБ към момента на сключване на споразумението то капитализирането на изтекли лихви е било в противоречие с императивната забрана на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, съответно клаузите нищожни на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
По изискуемостта на
вземанията.
Според задължителните
указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т.
18 на ТР № 4/18. 06. 2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да изследва настъпване на
изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли са от
кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е уговорено
настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на определени
обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
Закон за кредитните институции кредиторът следва да е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди момента, от който
искът се счита предявен. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков
кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
В настоящия случай, ищецът
е изпратил уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост до длъжниците
на посочения от тях при сключване на договора адрес, като след еднократно
посещение е залепено уведомление. Установява, се че към датата на връчване
длъжниците са с постоянен и настоящ адрес, различен от този, на който е
извършено връчването.
В решение № 180 от
23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, І Т.О., постановено по реда на чл.
290 ГПК, е прието, че е допустимо в договора между страните да са уредени
способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди,
че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата
страна, без фактически същото да е получено, като такава клауза за фингирано
връчване би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, ако ясно разписва определените предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
/на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото .му получаване. В
конкретния случай в клаузите от чл. 28 от общите условия, на които
жалбоподателят се позовава, се предвижда, че писмата се считат за получени от
страната в случаите, когато тя е променила адреса си за кореспонденция и
контакти, но не е изпълнила задължението си да уведоми за промяна на адреса. Съдът
намира, че от отбелязването в нотариалната покана, че на посочения адрес пише
друго семейство не може да се направи извод, че страната е променила адреса си.
Липсва отбелязване в посочения смисъл още повече, че адресът е посетен само веднъж
от от нотариуса или лице, на което той е възложил това и не е посочено
действително да са събрани данни от съседи и/или домоуправителя дали адресатите
са напуснали адреса.
Съгласно задължителните
указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно
дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес. В тази връзка в мотивите по т. 1 на ТР № 8/02.04.20119 г. по т.д. №
8/2017 г. е прието, че последователното
прилагане на този принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която
съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, които са от значение за спорното право и че искът,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите
вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо.
Ето защо съдът намира, че
искът за главница следва да бъде уважен за падежиралите вноски за периода от 25.09.2013
г. до 25.11.2019 г.
Тук е мястото да се отбележи, че с обявяване за нищожни на клаузите на чл. 3, ал.1, чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3, чл. 13, ал.1, чл. 24, ал.1 следва да се промени размерът на вземанията за главница и възнаградителна лихва, както и размерът на месечните анюитетни вноски. Нищожните клаузи следва да се приеме, че не са породили действие, като от момента на сключване на договора следва да се приеме, че той е сключен без тях. На този принцип са изготвени погасителните планове по приложение № 1 към основното заключение. Изчисляването на точният размер на дължимата сума конкретно на изискуемата и незаплатена главница и възнаградителна лихва се явява почти невъзможно по следните съображения. С промяна на валутата, в който се счита, че е дължимо връщането на кредита и едновременно с това на размера на възнаградителната лихва на практика се променя размерът на месечните анюитетни вноски – видно от изготвените от вещото лице примерни погасителни планове в евро, при лихвен процент от 6,15 %. Същевременно за продължителен период от време, на практика до момента на последните плащания, извършени в хода на процеса, кредитът е погасяван при погасителен план в швейцарски франкове и лихва, различна от тази, която следва да се приложи. Съдът намира, че при констатация за надвнесени суми, предвид обстоятелството, че същите са предмет на предявен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД – т.е. вземането е спорно, както и за сумите, за които към момента на предявяване на настоящия иск е налице основание за връщана на ответниците като платени без основание, не е налице основание да бъдат отнасяни служебно от съда за погасяване на падежирали след плащането анюитетни вноски, тъй като изявление в тази посока не е налице от страна на нито един от кредиторите на двете насрещни вземания – нито от страна на банката се констатира осчетоводяване на такова прихващане, а и не се твърди такова, нито от страна на ответниците се твърди да е налице такова изявление.
С оглед диспизитивното начало в процеса съдът е ограничен от искането в исковата молба като размер и период на дължимост/падеж на процесните суми, ето защо при липса на възможност за абсолютна точност на определяне на дължимите суми за процесния период съдът намира, че с цел най-пълна яснота в отношенията между страните, извършените до началото на исковия период плащания следва да се зачетат така както са сторени и осчетоводени от банката, като прилагането на погасителен план в евро и дължима възнаградителна лихва в евро и в размер на 6,15 % бъдат възприети по отношение на сумите, касаещи процесния период.
Предвид изложеното съдът
намира, че следва да бъде признато за установено вземане в полза на ищеца срещу
ответника за редовно падежирала главница за периода 25.09.2013 г. – 25.11.2019
г., изчислени по погасителен план приложение № 1, таблица Б, доколкото в този
вариант са взети предвид и периодите на плащане на вноските в намален размер,
съответно 6-месечния гратисен период. Изчислени
от съда по реда на чл. 162 ГПК на база данните от тази експертиза дължимата
сума за главница възлиза в размер на 7083,40 евро. За тази суми искът следва да
бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер и в частта
относно искането за присъждане на швейцарски франкиве.
Размерът на дължимата възнаградителна лихва, при отчитане извършеното плащане в хода на процеса по последна вноска от 25.05.2014 г. възлиза в размер на 1746.04 евро за периода 25.06.2014 г. – 29.01.2015 г.. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер и за периода 25.09.2013 г. – 24.06.2014 г., както и в частта относно искането за присъждане на швейцарски франкове.
Искът за вземане за заемни такси следва да се уважи до размер от
290,47 евро ( равняващи се на 470,10 швейцарски франка по курс евро швейцарски
франк към датата на сключване на договора от 0,6242918 евро за един швейцарски
франк). За тази сума искът следва да
бъде уважен и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер и в частта относно
искането за присъждане на швейцарски франкиве.
Предвид приетото по-горе, че дължимите суми по процесния договор за кредит след конверсия на неравноправните клаузи в него са дължими в евро, присъждането на претендираната сума във валута различна от претендираната е допустимо.
Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение и самата издадена заповед нямат за предмет неустойка за забава, като вземане различаващо се от това за възнаградителна лихва по договора, съдът не обсъжда дължимостта на такова вземане.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 1177,78 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците разноски в размер на по 4939,87 лева разноски в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, че И.П.П., ЕГН: ********** И Ц.Р.П., ЕГН: ********** дължат солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *****на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и 2 ТЗ, сумата от 7083,40 евро – главница по вноски с падеж 25.09.2013 г. – 25.11.2019 г. по договор за кредит от 24.06.2008 г., ведно със законната лихва от 30.01.2015 г. до плащането, сумата от 1746,04 евро – възнаградителна лихва за периода 25.06.2014 г. – 29.01.2015 г., както и сумата от 290,47 евро – заемни такси за периода 25.11.2013 г. – 29.01.2015 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.02.2015 г. по ч.гр.д. № 5024/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 62 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до пълния предявен размер от 73 2153,98 швейцарски франка, представляваща предсрочно изискуема главница; сумата от 7327,17 швейцарски франка – възнаградителна лихва за периода 25.09.2013 г. – 24.06.2014 г.; сумата от 584,65 швейцарски франка заемни такси.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН: ********** И Ц.Р.П., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК: *****на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1177,78 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК: *****да заплати на И.П.П., ЕГН: ********** И Ц.Р.П.,
ЕГН: ********** на основание чл.
78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 4939,87 лева на всеки един от тях - разноски
в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: