Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ана Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№11650 по описа
за 2018
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „П.К.
Б." ЕООД, ЕИК: ......„ седалище:***, срещу К.М.М., ЕГН **********
с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1458.73лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018г., до
окончателното изплащане на задължението и
сумата от 510.56лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, за което е издадена Заповед за изпълнение №3247/14.05.2018г.,
по ч.гр.д. №6557 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав; искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 674.06лв., представляваща договорно възнаграждение за периода
15.10.2015г. до 15.09.2017г. и сумата от 1437.50лв.,
представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги при твърдение всички суми да са дължими по Договор за потребителски кредит с номер ********** от 19.08.2015г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление
по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като издадената
такава е връчена по реда на чл.47 ГПК, в тази връзка у ищеца се е породил
правният интерес да предяви установителните искове. Сочи се, че на 19.08.2015г.
между страните е сключен посоченият договор за потребителски кредит, по силата
на който на ответника била отпусната сумата от 1500лв. за срок от 24 месеца при
размер на вноската от 92.73лв. с падеж петнадесети ден от месеца; годишен
процент на разходите 49.90%; годишен лихвен процент 41.17%. Уговорено било
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 1500лв, респективно
общото задължение достигнало сумата от 3725.52лв., а общият размер на вноската
– 155.23лв. Неразделна част от договора били Общите условия. Длъжникът заявил с
част от отпуснатата сума по кредита да бъде рефинансирано друго задължение към
„П.к.Б.“ ЕООД в размер от 442.74лв. Изпълнявайки точно договорните си
задължения, на 20.08.2015г. ищецът превел по банкова сметка ***.26лв. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, който
направил само една погасителна вноска, и на основание т.12.3 от ОУ, настъпило
автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост
с уведомление до длъжника от 03.02.2016г. Съгласно ОУ, в този случай /т.12.4/
се начислява неустойка за обезщетяване на вреди от 35% върху остатъчния размер
на главницата по погасителен план. Поради това, дължими са всички претендирани
суми. В уточнителна молба се сочи, че възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е опционално, с което ответникът си е гарантирал
приоритетно разглеждане и отпускане на кредита, както и че при настъпване на
неблагоприятни за него събития, ще може да отложи плащането на определен брой
вноски, да намали размера на вноските, както и падежната дата по кредита и
получаването на допълнителни парични средства. Поддържа се, че възнаграждението
не е цената на услугите, а е дължимо за възможността длъжникът да поиска
промяна в договора за кредит и е в резултат на свободната воля на длъжника. На
л.61 ищецът посочва банкова сметка, ***ираните суми. Моли се за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. В открито
съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, като счита възраженията
на особения представител на ответника за неоснователни.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответника – адв. Б.Б., с който се изразява становище за допустимост на
предявените искове. Оспорват се същите като неоснователни. Моли се ищецът да
бъде задължен да представи оригинала на договора за кредит и Общите условия на
осн. чл.183 ГПК. Прави се възражение за
недействителност на договора за кредит поради противоречие със закона, а
именно чл.11 ЗПК. В тази връзка се сочи, че съдържащата се в раздел „Параметри“
информация е обща и не отговаря на изискването да е разбираема. Договорът няма
дата и място на сключване. В договора няма лихвен процент, дължим при
просрочие, а правото на отказ на потребителя е формулирано едва в ОУ. Договорът
се възразява да е недействителен и на осн. чл.22 ЗПК. Оспорва се като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва,
като противоречаща на добрите нрави. Поддържа се, че по реда на чл.19, ал.4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, като в случая е налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора. Поради това, платените за възнаградителна лихва суми се поддържа да
са заплатени поради липса на основание и се прави в евентуалност, ако съдът
намери за основателна претенцията за главница, възражение за прихващане със сумата от 51.46лв. Прави се възражение за нищожност и на споразумението
за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Сочи се, че
допълнителните услуги следва да са в съответствие с чл.10а, ал.2-4 ЗПК, а
процесните клаузи им противоречат. Също така, заобикалят чл.19, ал.4 ЗПК.
Поддържа се и да са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Сключената със
споразумението сделка се явява нищожна и поради противоречие с добрите нрави. В
условията на евентуалност, ако съдът счете главницата за дължима, се прави възражение за прихващане със сумата от
62.50лв., платена без основание като възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги. Оспорва се като неоснователен и предявеният иск за
установяване на дължимост на неустойка от 510.56лв. В тази връзка се твърди, че
прекратяване на договора за кредит и настъпването на предсрочна изискуемост са
несъвместими. С настъпването на предсрочна изискуемост се засяга единствено
срокът на договора за кредит. В този смисъл и не следва да се дължи неустойка
за прекратяване на договора. Допустимо е кредиторът да бъде обезщетен с
обезщетение, или неустойка за забава, но не чрез обезщетение за прекратяване на
договора. Двете обезщетения са предвидени в отделни клаузи и са с различен
размер. Възразява се за неравноправност
и на клаузата за неустойка. Моли се за отхвърляне на предявените искове по
тези съображения. В открито съдебно заседание особеният представител поддържа
наведените с отговора на исковата молба възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. №6557 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите,
предмет на установителните искове, която е връчена по чл.47 ГПК, и исковете са
предявени в срока по чл. 415 ГПК.
От ищеца по делото
са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски кредит №**********/
19.08.2015г., сключен между ищеца и ответника като кредитополучател, със
следните параметри: сума по кредита 1500лв., като сумата от 442.74 от тази сума
е определена за рефинансиране; срок на кредита от 24 месеца; размер на вноската
по кредита 92.73лв.; ГПР от 49.90% и ГЛП 41.17%; дължима сума по кредита от 2225.52лв.;
възнаграждение зза закупен пакет от допълнителни услуги 1500лв.; размер на
вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 62.50лв.; общо задължение по
кредита от 3725.52лв. и общ размер на вноската от 155.23лв.; дата на погасяване
– 15 ден от месеца /л.7-9/. Договорът е придружен от двустранно подписано
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.11/, както и от
носещи подписа на клиента Общи условия на П.к.Б. ЕООД към договор за потребителски
кредит /л.12-22/, както и подписан от клиента погасителен план от 19.08.2015г.
/л.24 и 25/. Като част от досието по кредита, са приети по делото и искане за
отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт” от К.М.М. от 18.08.2015г.
/л.26-32/ и подписан от ответника стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити /л.36-40/. На л.128-1476,
са приети представените от ищеца оригинали на всички писмени доказателства.
Представено и
прието по делото е платежно нареждане от 20.08.2015г. за извършен превод от „П.к.Б.”
ЕООД в полза на К.М. на сумата от 1057.26лв, с основание за плащане: „**********”
/л.23/.
Приобщено е уведомително писмо от 03.02.2016г. ищеца до
ответника, с което последният отправя изявление до К.М., че поради неизпълнение
на задълженията по гореописания договор, същият е обявен за предсрочно
изискуем, като общият размер на задълженията е 4094.24лв /л.42/. Няма данни
описаното уведомление да е изпращано и връчвано на кредитополучателя.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
по установителните искове суми, която е връчена по реда на чл.47 ГПК и в
изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в
частта по предявените установителни искове.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в
условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми
вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение и които се претендират по
осъдителните искове, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за потребителски
кредит, включващ твърдяните клаузи за дължимост на договорно възнаграждение,
възнаграждение за избран пакет за допълнителни услуги и неустойка, както и
предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена на
ответника и за него е възникнало задължение, включително поради осъществени
предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете,
в претендираните размери.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните
суми, или направените правоизключващи възражения и възражения за прихващане по
основание и размер.
От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени
доказателства, представени по делото и в оригинал, ищецът именно чрез пълно и
главно докаване установи, че между него и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на
ответника е реално предоставена сумата от 1500лв – една част чрез рефинансиране
и друга чрез превод в полза на К.М.. Договорът съдържа и твърдяните клаузи за
дължимост на договорно възнаграждение, възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги и неустойка. Настоящият съдебен състав счита, че подписаното съглашение
съдържа пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния
размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради
което и включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е
сключен по ясен и разбираем начин, с предоставяне на конкретизирана информация по
смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Извършвайки преценка на всички елементи на чл.11,
т.7-12 ЗПК, съдът намира за неоснователно възражението на особения представител
за противоречие на договора с тази норма, респективно за недействителност на
договора на осн. чл.22 ЗПК. Цялата преддоговрна информация е представена на
кредитополучателя – детайлно описание на всеки компонент на задълженията,
включително чрез предоставяне на погасителен план, общи условия, подписани на
всяка страница съобразно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК и стандартен европейски
формуляр. Липсата на дата и място на сключване на договора не е основание за
недействителност по аргумент от чл.22 ЗПК.
Неоснователно е и възражението на особения представител
за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва. Процесуалният
представител поддържа нищожност поради противоречие с добрите нрави, което
извежда от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Видно е обаче, че ГПР по договора е
в рамките на максимално предвидения размер в посочената норма, поради което липсва
основание да се достигне до извод за прекомерност, или противоречие с добрите
нрави.
Не е спорно по делото, че ответникът съобразно
представеното извлечение по сметка, е заплатил само първата вноска в общ размер
от 155.23лв., от която кредиторът е приспаднал 41.27лв. главница, 51.46лв.
договорно възнаграждение и 62.50лв. възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /09.05.2018г./ е настъпил крайният падеж съобразно
договора и погасителния план /15.09.2017г./, поради което вземанията за
главница и договорна лихва са изискуеми към момента на сезиране на съда със
заявлението и осъдителния иск за договорна лихва.
Досежно уговореното в процесния договор възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1500лв., съгласно раздел VI „Параметри” от договора, съдът намира следното:
Съгласно представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или всички от
посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4)
възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Възможността за събиране от потребителя на такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче императивно забранява кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът да не съдържа легално определение
по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за
усвояване на кредита”, съдът намира, че уговорените услуги попадат именно под обхвата на посочените такси. Затова и тази
уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с
уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1500лв., съдът намира, че
се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР, респективно клаузата е нищожна по
смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК. На основание чл.21,
ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.24 ЗПК, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП доколкото възнаграждението
е отнапред определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна
престация от финансовата институция. Затова е
основателно възражението
на особения представител за недействителност на уговорката за възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1500лв.
По отношение на
клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора: С оглед служебните си задължения във връзка с договорите за потребителски
кредит и направените в отговора на исковата молба възражения, съдът дължи
произнасяне
по валидността на клаузите на договора. Видно е от
съдържанието на т.12.3 и 12.4 от Общите условия, че претендираната неустойка е
дължима при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която изискуемост
настъпва при забава на кредитополучателя. Същевременно, е предвидено
неустойката да се начислява като процент върху остатъчния незаплатен размер на
главницата. Съобразно
императивните разпоредби на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Т.е., цитираната
клауза за неустойка заобикаля законовото изискване при забава потребителят да
дължи обезщетение само в размер на законната лихва, тъй като предвижда друго,
различно и допълнително обезщетение за кредитора, свързано изцяло с факта на
забавата на кредитополучателя, каквото законът не допуска. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Поради това, клаузата, на която основава вземането си ищецът, е
недействителна като заобикаляща Закона за потребителския кредит. Респективно,
съдът достига до извод за недължимост на начислената неустойка. За пълнота
следва да се посочи и че макар изискуемостта поради краен падеж да е настъпила
към датата на завеждане на делото, липсва връчване на изявлението на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Респективно, не е налице
настъпило автоматично прекратяване на договора като последица от неизпълнение
на задълженията на кредитополучателя предвид липсата на данни за упражнено от
страна на ищеца потестативно право за това, а оттам и не е
осъществен фактическият състав на клаузата на чл.12.4 , от който да е
възникнало правото на ищеца да търси процесната неустойка. Ето защо претенцията
за неустойка и на това основание се явява
неоснователна.
Горното
мотивира съда да приеме, че за ответника валидно по процесния договор за
потребителски кредит са възникнали само задължения за погасяване на главница и
договорна лихва. Недължими са начислените суми за възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и за неустойка.
Съобразявайки
горните изводи и отчитайки извършените от ответника
плащания в общ размер от 155.23лв.,
следва да се приеме, че с тях е погасена
изцяло първата
вноска по кредита – главница от 41.27лв. и договорна лихва в размер 51.46лв.
и част от втората вноска – договорната лихва в размер на 50.05
лева /съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, при липса на уговорено друго/ и главница в размер от 12.45лв. Или, общо погасената главница е в размер
от 53.72лв., а общо погасената договорна лихва – в размер от 101.51лв. При
това положение, заемодателят разполага с
неудовлетворено парично вземане в размер на 1446.28
лева, представляваща непогасена главница и договорна лихва за периода от 15.12.2015г.
до 15.09.2017г.
в размер на 624.01 лева. По този
начин съдът по същество се произнася и по направените възражения от особения
представител за прихващане на недължимо платените суми.
В заключение,
съдът намира, че претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде
уважена до следните размери: 1446.28 лева просрочена
главница, 624.01 лева – непогасена договорна лихва за
периода от 15.12.2015г.
до 15.09.2017г.
Претенциите за разликата до предявените
размери за главница и договорна лихва следва да
бъдат отхвърлени, както и тези за възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги и неустойка. Претенцията
за договорна лихва следва да бъде отхвърлена и за периода 15.10.2015г. до 14.12.2015г.
Претендираната главница следва да бъде присъдена ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 09.05.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските в
процеса:
С оглед изхода на спора,
отправеното искане и представените доказателства и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважения установителен иск в общ размер от 46.65лв., от които за заплатена
държавна такса 28.93лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 17.72лв.
За исковото производство ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер от 470.89лв., от които 75.22лв.
заплатена държавна такса по уважените искове, 152.20лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и 243.47лв. депозит за особен
представител.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът К.М.М., ЕГН ********** с адрес *** дължи
на ищеца „П.К. Б." ЕООД, ЕИК: ......„ седалище:***
сумата от 1446.28лв.
/хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит с номер ********** от 19.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018г., до окончателното
изплащане на задължението, за което
е издадена Заповед за изпълнение №3247/14.05.2018г., по ч.гр.д. №6557 по описа
за 2018г. на ВРС, 30 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за разликата
над присъдената сума от 1446.28лв. /хиляда четиристотин
четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ до
предявения размер от 1458.73лв. /хиляда четиристотин
петдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/, на основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „П.К.
Б." ЕООД, ЕИК: ......„ седалище:*** сумата от 624.01лв. /шестстотин двадесет и четири
лева и една стотинка/, представляваща договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит с номер ********** от 19.08.2015г. за
периода 15.12.2015г. до 15.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за договорно възнаграждение за
разликата над присъдената сума от 624.01лв.
/шестстотин двадесет и четири лева и една стотинка/ до предявения размер от
674.06лв. /шестстотин седемдесет и
четири лева и шест стотинки/, както и за периода 15.10.2015г. до 14.12.2015г.,на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ......„
седалище:*** срещу К.М.М., ЕГН **********
с адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр.
чл.92 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на
ищеца сумата от 510.56лв. /петстотин и десет лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за
потребителски кредит с номер ********** от 19.08.2015г., за което е издадена Заповед за
изпълнение №3247/14.05.2018г., по ч.гр.д. №6557 по описа за 2018г. на ВРС, 30
състав, както и иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1437.50лв.
/хиляда четиристотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит с номер **********
от 19.08.2015г.
ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „П.К. Б." ЕООД, ЕИК: ......„ седалище:***
сумата от 46.65лв. /четиридесет и шест лева
и шестдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. №6557 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав разноски,
както и сумата от 470.89лв. /четиристотин и седемдесет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат
заплатени от ответника в полза на ищеца по следните, посочени от него, банкови
сметки: в „Юробанк и Еф Джи
България” АД: BG94BPBI79401057379002 и в „Алианц Банк България” АД: BG
BUIN 95611000316183.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Б.Г.Б.
сумата от 479.92лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и деветдесет и две
стотинки/ от внесения депозит за възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ответника К.М..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: