ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 05.01.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 1 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по искане на Е.И.С. и Д.Й.С.,***, за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-01-3915/15.12.2021
г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с
жалбоподателите за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ул.“***“
№ *. Искането е обосновано с обстоятелството, че Д.С. страда от шизофрения, а в
имота, освен двамата жалбоподатели, живеят шестимата внуци на Е.С., както и бременната
жена, с която единият от тях съжителства, с пандемичната обстановка и зимния
сезон.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирани страни - адресати
на акта, при образувано съдебно производство по оспорването му и наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява
основателно.
Разпоредбата
на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС предвижда, че жалбата
не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.
Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата
разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се
спира,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на
обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от
оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
Съдът
намира, че в случая посочените предпоставки са налице. Видно от твърденията в
жалбата, жалбоподателят Д.С. страда от шизофрения, т.е. той е лице с трайни увреждания
по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗХУ, спрямо което за общините съществува
задължението по чл.78 от ЗХУ за предоставяне на жилищно настаняване. Предварителното
изпълнение на оспорения административен акт би оставило жалбоподателите и
живеещите с тях лица, за чиято възраст в жалбата липсват данни, без подслон
през зимата, което би представлявало нарушение освен на чл.8, § 1, но и на чл.3
от ЕКПЧ като то е от естество да влоши психичното състояние на жалбоподателя С..
При
тези обстоятелства съдът намира доказан личния интерес на жалбоподателите, противопоставим
на презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен
такъв. Правото на неприкосновеност на жилището и забраната за нечовешко
отношение чрез лишаването им от подслон през зимата, в разгара на задаващата се
икономическа криза и нова фаза от пандемията от COVID-19, е от такава значимост за гражданите,
че потенциалното му нарушаване чрез лишаването от жилище в точно този период
безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166, ал.2 от АПК. От друга
страна, трудността да бъдат поправени те е последица от съдържанието на
засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В случая, предвид
временната закрила, която спирането им дава, не е налице и такъв важен
обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение
на акта. Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното
действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва ли ще бъде
съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на нейната законосъобразност с окончателното съдебно
решение.
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед № РД-01-3915/15.12.2021 г. на кмета на Община Русе, с
която е прекратено наемното правоотношение с Е.И.С. и Д.Й.С. за общински
жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ул.“***“ № *, състоящ се от една
стая, кухня, антре, сервизни помещения, изба, актуван с акт за общинска
собственост № 7551/12.10.2015 г.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: