№ 10810
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110138510 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*** III“ ООД
против “******” ЕАД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 828,59 лв. - цена на
ползването на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда- етажна собственост, находяща се на
адрес: *****, през периода от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г. , ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
Допуснато е увеличение на размера на иска на осн. чл. 214 ГПК в
първото с.з. Претендира разноски.
Ищцовото дружество твърди, че като изпълнител е изградило за собствена
сметка присъединителен топлопровод и абонатна станция, с което съоръжение да
захрани с топлоенергия за отопление и БГВ жилищна сграда етажна собственост,
находяща се на горепосочения адрес. Съоръженията били въведени в експлоатация на
17.05.2003 г. Ответникът поел задължението да го изкупи при условията на чл. 137, ал.
2 и 3 ЗЕ, като до изкупуването дължи цена на ищцовото дружество за ползването му.
Твърди, че процесното съоръжение било изградено на след предварително проучване
изцяло със средства на ищеца, като в последствие към него са се присъединили
етажните собственици на сградата. Твърди, че владението на процесното съоръжение е
предадено на ответника, който е открил абонатни номера на етажните собственици, но
до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си да изплати
изграденото съоръжение, нито е заплащал цена за ползване.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска
по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е представил необходимите
документи за сключване на договор по реда на чл. 138 ЗЕ, поради което би се обогатил
неоснователно от заплащането на сумата за ползване на съоръжението по чл. 137, ал. 2.
Макар чл. 137, ал. 2 ЗЕ действително да изисквал заплащането на цена за ползването
на съоръженията, това щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищцовото
дружество. Сочи, че ищецът не е изпратил покана за сключване на договор с посочени
дата и час на сделката; не е изпратил и покани за изплащане на наемна цена по
Методиката. Оспорва ищецът да е собственик на аб. станция. Прави възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Като безспорно в отношенията между страните с доклада, приет в първото
с.з., е отделено, че ищецът е изградил съоръжения за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда- етажна собственост, находяща се на
адрес: *****, като обектът е въведен в експлоатация през 2003 г.; че в исковия период
ответникът е използвал съоръженията.
Ответникът оспорва ищецът да е собственик на съоръженията. В тежест на
ищеца е да докаже, че е налице обедняване за ищеца и обогатяване на ответника във
връзка с използването на съоръженията; връзка между обогатяването на ответниковата
страна и обедняването на ищцовата страна; размера на обогатяването; че ищецът е
подал заявление за сключване на договор за присъединяване; че ищецът е собственик
на съораженията. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
Съгласно чл. 137 ЗЕ при присъединяване на клиенти на ТЕ за битови нужди
тръбопроводът, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат за сметка на
топлопреносното предприятие. Възможно е обаче съгл. ал. 2 на чл. 137 ЗЕ тези
съоръжения да се изградят и от клиентите или трето лице, в който случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени
от клиентите. Те са собственост на лицето, което ги е изградило, но топлопреносното
предприятие е длъжно в срок до 3 г. да изкупи съоръженията, за което се сключва
писмен договор.
В случая процесната аб. станция е изградена през 2003 г. при действието на
НАРЕДБА № ***** Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, приета ДВ. бр.34 от 24 април
2007г. и отменена с Наредба № ****** г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март
2020 г., в сила от 24.03.2020 г. Исковият период, за който се претендира обезщетение, е
от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г., когато е действала НАРЕДБА № ****** Г. ЗА
ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, обн. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г. Съгласно ПЗР на новата
наредба не й е придадено обратно действие относно правилата за включване към
топлопреносната мрежа, договора с този предмет и отношенията между собственика на
абонатната станция и ответника.
Според чл. 17, ал. 3 от Наредба за топлоснабдяването / НАРЕДБА № ***** Г.
ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, приета ДВ. бр.34 от 24 Април 2007г. и отменена
Наредба № ****** г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март 2020 г., в сила от
24.03.2020 г./ след завършване на строежа възложителят подава заявление до
топлопреносното предприятие за изкупуване на станцията и присъединителния
2
тръбопровод. Договорът има определени реквизити /чл. 17, ал. 4 от Наредбата/ и
неразделна част от него /, а съгласно чл. 31, ал. 3 от Наредбата неразделна част от него
са и определени документи. Законът не възлага изрично на лицето, изградило
станцията, да ги представи. Документите са посочени като неразделна част от
договора.
Според НАРЕДБА № ****** Г. ЗА ТОПЛОСНАБДЯВАНЕТО, обн. ДВ. бр.25 от
20 Март 2020г., присъединяването на обекти към мрежата на ответника се осъществява
чрез сключване на договор – чл. 20, като според чл. 20, ал. 3, т. 13 присъединяването
може да се осъществи и при изградено за сметка на клиент на съоръжението. В този
случай реквизит на договора са „особени условия, свързани с изграждане на
съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ“. Според чл. 22 от тази
Наредба топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация
присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на
техническите условия за присъединяване и при наличие на: разрешение за ползване
на обекта и на присъединителните съоръжения; документ за платена цена за
присъединяване по чл. 138, ал. 2 ЗЕ; писмено съгласие на собствениците, притежаващи
най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, за
присъединяване на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, или на
писмен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия по чл. 149 ЗЕ.
Съгласно чл. 32 присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
изграждат от топлопреносното предприятие. Според чл. 33 ал. 1 в случаите по чл. 137,
ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно
право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок
до три години след подаване на заявление за прехвърляне собствеността на енергийни
обекти за присъединяване към топлопреносната мрежа от страна на клиента. До
прехвърлянето на собствеността лицата по ал. 1 са длъжни да осигуряват достъп на
упълномощени представители на топлопреносното предприятие до съоръженията в
мястото на присъединяване.
Според §4 ПЗР ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна
или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон
трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са
собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към
мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон, т.е. задължението за
изкупуване е с определен срок – 2024 г. Понастоящем е 2023 г. Според ал. 4 на § 4
енергийните предприятия и собствениците не могат необосновано да отказват да
изкупят или съответно да продадат енергийните обекти.
Съгласно § 4, ал. 4 а (4а) - Нова - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г. и
приложима за исковия период ) в случай че сделката по изкупуване не е осъществена
или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след
покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика,
определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.
Установява се от писмените доказателства - писмо от Топлофикация от
21.03.2002 г. на л. 9, че е бил сключен договор за присъединяване. Ищецът се е
задължил да построи за своя сметка топлопровод и абонатна станция в жилищна сграда
с адрес: *****, като построеното е собственост на ищеца. Видно от разрешение за
3
ползване от 17.05.2003 г. абонатната станция е въведена в експлоатация, като според
удостоверение изх. № 6800245/02 г. на л. 11 и друго такова от 12.03.2003 г. на л. 12 то
абонатната станция е изградена и е собственост на ищеца, а не на ответника.
Ответникът не твърди да е изградил сам/или придобил аб. станция на процесния адрес.
Ответникът не спори, а и се установява, че е придал индивидуални абонатни номера на
живущите в сградата и въз основа на съоръженията подава енергия в исковия период
до потребителите.
Видно от представените от ищеца документи на л. 50 и сл. именно ищцовото
дружество по договор за изработка от 1999 г. е възложило на трето лице да изгради
съоръженията в процесната сграда, за своя сметка; именно ищецът е заплатил
възнаграждението по договора. По този начин съоръженията, които могат да се
премахнат от сградата тъй както са били поставени там, са станали собственост на
ищеца.
Страните не спорят, а и е видно от разрешение за строеж № 403/03.12.2002 г./л.
8/ и разрешение за ползване № 574 - ПК-874/17.05.2003 г. на л. 10, че обектът е
построен и въведен в експлоатация.
Ответникът не спори, че му е предадено владението на процесните съоръжения,
присъединил е въз основа на тях битовите или стопанските потребители в процесната
сграда, продавал е преди исковия период и в исковия период ТЕ на потребителите
именно използвайки абонатната станция, построена и собственост на ищеца.
Както беше обосновано по-горе, то построяването и използването на АС,
включването на абонатите към топлопреносната мрежа се регламентира от отменената
НАРЕДБА № ***** Г. Ответникът е присъединил потребителите и използва
абонатната станция, вкл. в исковия период, като не твърди, а и не се установява да е
направил възражение за неизрядни документи, представени му от ищеца. С писмо вх.
№ П – 8016/30.06.2022 г. ищецът е поканил ответника да изкупи станцията или да
заплаща наемна цена, а в отговор с писмо от 20.07.2022 г. на л. 39 ответникът е
признал, че: е приел станцията като годна за доставка на ТЕ; използва я. Следователно
са били изпълнени изискванията на ЗЕ и НАРЕДБА № ***** Г. и процесните
съоръжения са въведени в експлоатация, използват се от ответника, който е включил
сградата в топлопреносната мрежа и доставя ТЕ. Следователно неоснователни са
възраженията на ответника, че ищецът не е представил определени документи, като
част от тях са за доказване на правото на собственост върху АС на ищеца, което се
установи по делото, а и ответникът не е оспорвал извънсъдебно.
Ответникът не е изпълнил законовото си задължение да изкупи станцията, по
силата на писмен договор в исковия период. Не се установи да е налице обоснован
отказ на ответника за изкупуване на станцията или да са налице основания за отказ.
Напротив, с писмото ответникът признава, че налице основанията за изкупуване на
станцията. С това писмо на ответника отново не формулиран изричен или пък
обоснован отказ за изкупуване.
Според заключението на СТЕ /л. 62 и сл./, което съдът кредитира напълно, за
процесния период нормативно определената цена за ползване е 2 828,59 лв., колкото и
се претендира. В.л. е отчело Методиката. Искът е основателен. Процесните
съоръжения по силата на закона и на изричните договорни разпоредби са собственост
на ищеца. В процесния период ответникът ги е използвал, без да заплаща цена за това,
поради което ищецът се е обеднил, а ответникът – обогатил, спестявайки си плащане за
използване на чужда вещ, със сумата от 2 828,59 лв.
4
Ответникът не доказа да е използвал станцията в процесния период на валидно
правно основание.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 113,14 лв. дт, 500 лв. депозит за експертиза, дължат се и 800 лв. адв.
възнаграждение, заплатено в брой. Направено е с отговора възражение за прекомерност
по чл. 78 ГПК, като същото е основателно. Предвид фактическата и правна сложност
на делото същото следва да бъде намалено до минималния размер от 583 лв. Водим от
горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на ищеца „*** III“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, сума в
размер на 2 828,59 лв. – цена за използването на изградени от ищеца съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда - етажна собственост,
находяща се на адрес: ****, през периода от 24.06.2020 г. до 24.06.2022 г. , ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „******” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „*** III“ ООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ****, сумата от 1 195,99 лв. – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5