Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2018г.
ответното „И.“АД е издало запис на заповед, с който
безусловно се е задължило да заплати на втория ответник – И.Г.С., сумата от 625
807.40 лв., като е уговорен падеж на плащане – 15.02.2020 г. Ищецът твърди, че
с решение от 22.11.2019 г., постановено по т.д.№ 681/2019 г. по описа на СГС,
ТО – VІ -21 състав, е постановено обявяване в несъстоятелност на „И.“АД, като е
определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г. Ищецът Н.Г. е
назначен за временен синдик с решение на съда от 21.01.2020 г., с което са били
прекратени правомощията на управителните органи на несъстоятелното дружество.
Вземането по записа на заповед е било предявено в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ,
като с оглед липсата на доказателства, които да сочат на каузално
правоотношение, същото е било включено в изготвения от синдика списък на
неприети вземания. Сочи, че с издаване на записа на заповед като едностранна
сделка, е постигнато реално и значително увреждане на активите на
несъстоятелното дружество и съответно интересите на кредиторите, с оглед и характера
й на безвъзмездна такава. Излага доводи, че страната по безвъзмездната сделка е
свързано с длъжника лице по смисъла на §1, ал. 1 от ДР на ТЗ, като същата е
сключена в двугодишния срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ
/15.04.2019 г./, т.е. след 15.04.2017 г. В този смисъл счита фактическият
състав по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за завършен. При условията на евентуалност и
в случай, че не бъдат възприети за основателни доводите за свързаност между
лицата по сделката, счита че са налице предпоставките за основателност на иск
за обявяване за относително недействителна сделката, с която длъжникът се е
разпоредил със свое имущество и съобразно правомощията на синдика да поиска
това, установени в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ. В тази връзка излага, че
разпореждането с имущество от страна на длъжника представлява правно и
фактическо действие, с което затруднява удовлетворяването на кредиторите.
Излага, че у длъжника е било налице знание към момента на сключването на
сделката за увреждането на кредиторите. Счита, че знанието у втория кредитор – И.С.
не се явява елемент от фактическия състав по основателността на иска, но
случай, че бъде прието обратното, твърди, че същият като свързано лице – в
качеството му на акционер в „И.“АД , е знаел за увреждащия характер на
сделката.
Претендира да бъде прогласена за относително
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „И.“АД /н./
сделката по издадения от „И.“АД /н./ Запис на заповед от 15.02.2018г., с който
безусловно се е задължило да заплати на И.Г.С. сумата от 625 807.40 лв., в
приложение на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, като при условията на
евентуалност моли сделката да бъде прогласена за относително недействителна на
основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, при сключването й в полза на свързано лице.
При условията на евентуалност, моли да бъде прогласена относителната
недействителност на сделката на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок от
ответника И.С., в който ответникът оспорва предявените срещу него искове по
допустимост и основателност. В тази връзка излага доводи, че в случая са
неприложими отменителните искове по чл. 647 ГПК,
доколкото в масата на несъстоятелността не се включват задълженията на
длъжника, като с исковете се цели прогласяване относителната недействителност
на правните сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността. Оспорва
исковете по допустимост и на друго заявено основание, а именно предявяването им
в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ, който тече във връзка с депозирано от ответника
възражение срещу списъка на неприетите вземания, включващ процесното
такова по издадения запис на заповед и което от своя страна създава
предпоставки за наличието на две висящи производства с предмет установяване дължимостта на вземането по процесната
сделка. В тази връзка, моли, производството по делото да бъде прекратено, на
основание чл. 126 ГПК, а при условията на евентуалност – да бъде спряно до
приключване на производството по другия преюдициален
спор при предявен иск по чл. 694 ТЗ.
Оспорва исковете по основателност, като излага доводи,
че нормата на чл. 647 ТЗ визира единствено сделки, с които длъжникът се е
разпоредил със свое имущество, а не сделки, с които е поел задължения към свои
кредитори, какъвто е процесният случай. Излага
твърдения, че издаденият запис на заповед обезпечава наследствения дял на
ответника И.С., с оглед предоставените в полза на ответното дружество парични
заеми от починалия му наследодател – Г.С.. В този смисъл, излага, че не е
налице безвъзмездна сделка, като се касае за възмездна такава, обезпечаваща
изпълнението на непогасени парични задължения на „И.“АД към наследодателя на
ответника Г.С. в общ размер на 2 778 229.52 лв. Оспорва искът по чл.
647, ал. 1, т. 1 ТЗ да е предявен в преклузивния
3-годишен срок за това преди датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност /16.04.2019г./, като в тази връзка твърди, че
заемните средства са били отпускани преди датата на смъртта на наследодателя на
ответника /04.04.2015г./. Моли производството по
предявените искове да бъде прекратено като недопустимо, като исковете бъдат
оставени без разглеждане. При условията на евентуалност, моли, исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор от другия
ответник „И.“АД /н./.
По делото не е постъпила допълнителна искова молба,
както и писмени отговори по нея в установените за това процесуални срокове.
Предявени са от Н.А.Г., в качеството му на синдик на „И.“АД
/н./ срещу „И.“АД /н./ и И.Г.С. при условията на субективно кумулативно
съединение конститутивни искове с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и при условията на евентуалност – конститутивни искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т.
6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, а и при служебно извършена
справка съдебният състав установи, че с решение от 22.11.2019 г. по т.д.№ 681/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-21 състав
е открито производство по несъстоятелност на длъжника “И.“АД
/н./ и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2012 г. С
решението длъжникът е обявен в несъстоятелност, като е постановено започване
осребряване масата на несъстоятелността.
По делото е приложен Запис на заповед за сумата от
625 807.40 лв., с дата на издаване – 15.02.2018 г. и посочен падеж –
15.02.2020 г., с издател по него – „И.“АД, представлявано от „Е.-Д.К.“ЕООД,
действащо чрез управителя Г.Г.С., което дружество е
член на съвета на директорите на „И.“АД, като издателят се е задължил да
заплати сумата на датата на падежа без протест на И.Г.С..
Представено е Удостоверение за наследници, издадено от
СО – район Люлин, от което е видно, че починалият Г.С. е оставил наследници по
закон – съпруга, две дъщери, едната от които Г.Г.С. и
син – И.Г.С..
Видно от представения по делото Допълнителен списък №1
на неприетите предявени вземания на
кредиторите на „И.“АД /н/, под № 4 е включено предявеното с молба вх. №
57435/22.06.2020 г. вземане на И.Г.С. за сумата от 625 807.40 лв. –
произтичаща от Запис на заповед от 15.02.2018 г.
С определение от 22.01.2021 г., постановено по
т.д.№681/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-21 състав, в производството по реда на
чл. 692 ТЗ е оставено без уважение възражението с вх. № 87215/26.08.2020 г. на И.Г.С.,
като е одобрен списъкът с неприети вземания на кредиторите, предявени в срока
по чл. 688, ал. 1 ТЗ.
С решение от 16.01.2024 г. по т.д.№ 241/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-14 състав, е признато за установено по предявен иск с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ от И.Г.С. против „И.“АД /н/, че
съществува парично вземане за сумата от 625 807.40 лв., произтичащо от
запис на заповед, издаден на 15.02.2018 г. от „И.“АД /н/ с падеж на 15.02.2020
г. и с поемател И.Г.С., което вземане като предявено
е било включено в списъка с неприети вземания в производството по
несъстоятелност на „И.“АД /н/ и спрямо което подаденото от ищеца възражение е
оставено без уважение с определение на съда от 22.01.2021 г. Върху решението е
отбелязано влизането му в сила на 29.02.2024 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В
разпоредбата на чл. 647 ТЗ са уредени хипотезите на отменителни
искове, чиято цел е да се даде предимство на интересите на кредиторите на
несъстоятелността пред тези на третите лица, които са страни по сделки,
сключването на които води до намаляване актива в масата на несъстоятелността и
респ. увреждане на кредиторите с приетите вземания. В чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ е
уреден фактическият състав за относителна недействителност на безвъзмездна
сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок
преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ.
В
случая, при служебно извършена справка съдът установи, че молбата по чл. 625 ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност на „И.“АД /н/ е подадена на 15.04.2019 г., а процесният запис на заповед и
издаден на 15.02.2018г., т.е. в така наречения подозрителен период съобразно
нормата на чл. 647, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от обективираното в
ценната книга, издател по записа на заповед е дружеството в несъстоятелност - „И.“АД,
а поемател е И.Г.С., които са ответници
в производството.
По своя правен характер записът на заповед представлява
едностранна безвъзмездна правна сделка, по силата на която едно лице се
задължава да плати безусловно на падежа или при предявяване на поемателя определена парична сума. По своята правна същност
представлява ценна книга, която материализира правото на едно лице -
бенефициента да получи определена парична сума.
В този смисъл и с оглед характера на записа на заповед на
едностранна правна сделка, с подписването му неговият издател се задължава да
плати определена парична сума, срещу което бенефициентът по сделка не поема
задължение за насрещна престация, което придава
характер на сделката на безвъзмездна такава. Предвид абстрактния й характер,
като условие за действителност не е предвидено включването в текста на
документа на каузалното правоотношение, в случай, че е налице такова и което не
се явява пречка за послужването й като извънсъдебно изпълнително основание.
Поради това, в случая, при разглеждане
на конкретното разпоредително действие с поетото обещание да се плати
определена парична сума от „И.“АД /н/, не следва да бъдат излагани допълнителни
мотиви относно възникнало предходно правоотношение по сключен договор за
паричен заем, връщането на сумата по който е обезпечено с процесния
запис на заповед, съществуването на което би било предмет на разглеждане в
производството по установяване на вземането. Това е така, защото каузалното
правоотношение не се явява част от съдържанието на записа на заповед.
В допълнение на мотивите следва да се има предвид, че в
хода на производството не беше доказано възникнало правоотношение по предходно
сключен договор за заем, за чието обезпечаване да служи записа на заповед, в
който смисъл са изложените от ответника възражения. Представените по делото
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ не могат да служат като годни доказателства за
възникнало вземане в полза на заемодателя, доколкото волеизявлението относно декларирането
на определени факти не може да бъде възприето като годно да ги установи, като
последните тепърва ще подлежат на проверка от компетентните органи при
определяне на данъчната основа и действителните задължения на данъкоплатеца.
Не може да бъде прието като доказателство за възникнала
облигационна връзка по договор за заем и представеното по делото Удостоверение,
издадено от „И.“АД, с посочена дата на издаване – 01.11.2019 г., доколкото
същото представлява частен документ, чието съдържание не се ползва с материална
доказателствена сила, а и освен това изхожда от
лицата /в качеството им на представляващи дружеството/, в чиято полза са
признати за съществуващи вземанията по дадени заемни средства, поради което и
волеизявлението удостоверява изгоден за направилото го лице факт.
Съществуването на вземането по издадения запис на заповед
е установено с влязло в сила решение от 16.01.2024 г. по т.д.№ 241/2021 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-14 състав, по предявен иск с правно основание чл. 694, ал.
2, т. 1 ТЗ, което се ползва със сила на пресъдено
нещо при установяване на подлежащото на удовлетворяване вземане на кредитора - И.Г.С.,
възникнало на посоченото основание и в посочения размер, които факти настоящият
съдебен състав е длъжен да приеме за установени.
По делото е безспорно, а и при служебно извършена справка
съдебният състав установи, че към датата на издаването на записа на заповед,
представляващи „И.“АД са „Е.-Д.К.“ЕООД, действащо чрез управителя Г.Г.С., и И.Г.С. – при форма на представляване – заедно и
поотделно. В качеството на представляващ юридическото лице записът на заповед е
подписан именно от Г.Г.С., а разпоредителното
действие е извършено в полза на другия представляващ несъстоятелното дружество
- И.Г.С.. Същите лица /„Е.-Д.К.“ЕООД, действащо чрез управителя Г.Г.С., и И.Г.С./ са членове и на съвета на директорите на „И.“АД/н/.
При това положение лицата „Е.-Д.К.“ЕООД и И.Г.С. имат качеството на свързани
лица по смисъла на §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ, а именно като
лица, които участват пряко в управлението на друго лице, поради което между тях
могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
Предвид гореизложеното и доколкото се установи
извършеното действие, засягащо актива на дружеството в несъстоятелност - „И.“АД
в подозрителния период по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ чрез сделка без насрещна престация от свързано с длъжника лице, налице са елементите
от фактическия състав, предвидени в разпоредбата за обявяването на сделката за
недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността. Макар и да не
представлява пряко разпоредително действие с имуществото на кредитора,
обещанието да се плати определена парична сума поставя в опасност
удовлетворяването на кредиторите в производството по несъстоятелността и е
против техните интереси, като кредиторът по записа на заповед се поставя заедно
с тях с право на удовлетворено вземане от масата на несъстоятелността, при
което се намалява сумата на активите с частта на този кредитор и респ.
възможността за погасяване на всички вземания. Записът на заповед представлява
извънсъдебно изпълнително основание и въз основа на което кредиторът по него – поемателят може да пристъпи директно към принудително
събиране на вземането.
Доколкото се установи фактическият състав за
основателност на иска по чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, не следва да бъдат
разглеждани предявените при условията на евентуалност конститутивни
искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД.
Предявените в субективно съединение искове срещу двамата ответници – единият от които страна по безвъзмездната
сделка, сключена в полза на другия в законоустановения
подозрителен период между свързани лица, се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и на
основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответникът И.Г.С. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за производството, от предварителното внасяне на която ищецът е
освободен и която се определя върху една четвърт от цената на иска. При това
положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 6 258.07 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА по предявения от синдика Т.Д.И. на „И.“АД /в несъстоятелност/, ЕИК ******,
иск с правно основание чл.
647, ал. 1, т. 1 ТЗ, за относително
недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „И.“АД /н./ сделката по издадения от „И.“АД
/н./ Запис на заповед от 15.02.2018г., с който безусловно се е задължило да
заплати на И.Г.С. сумата от 625 807.40 лв.
ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН **********,***,
за заплати на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, по бюджетна сметка на Софийски
градски съд сумата от 6 258.07 лв. – държавна такса по предявените
искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: