Решение по дело №904/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна против Решение № 398/13.03.2023 г. по АНД № 3396/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000518/04.07.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 104 ал. 7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл. 91в т. 2 предл. 1 от същия закон.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Изложено е, че не е установена по категоричен начин кражба на флаш-памет с информация за водача М.И., като същата информация няма пречка да бъде свалена повторно от дигиталния тахограф с цел представянето й на компетентния орган. Излага съображения, че с отмененото НП правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Искането е за отмяна на обжалваното решение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – „Цим Транс“ ЕООД, в писмен отговор на касационната жалба я оспорва като неоснователна и моли решението на РС – Варна да бъде оставено в сила. Поддържа, че обжалваното решение е съобразено с установената по делото фактическа обстановка. Счита, че правилно съставът на РС – Варна е приел, че от съдържанието на НП не може да се установи в какво е обвинено дружеството. Посочва съдебна практика на Съда на Европейския съюз, според която размерът на наложената санкция не съответства на тежестта на вмененото нарушение, което обуславя извод, че размерът на наказанието е прекомерен. Прави се искане за оставяне в сила на оспорения акт. Претендират се направените по делото разноски, като в условията на евентуалност моли съда да не присъжда на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. В приложена по делото писмена молба се поддържа изложеното в отговора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на РС – Варна.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното Решение № 398/13.03.2023 г. по АНД № 3396/2022 г. на Районен съд – Варна е отменено НП № 23-0000518/04.07.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 104 ал. 7 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл. 91в т. 2 предл. 1 от същия закон.

Отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 13708, валиден до 28.07.2025 г., след получаване на 27.01.2022 г. на покана с изх. № 82-00-51-82/26.01.2022 г., в хода на комплексна проверка за периода от 01.05.2021 г. до 30.07.2021 г. относно транспортната дейност на фирмата, не е спазил законоустановения 7-дневен срок, да представи на магнитен носител информацията, извлечена от паметта на дигитален тахограф, марка „Siemens AG, тип 1381.10500, сериен № **********, монтиран в МПС, марка „М.“, с рег. № ****, за който са съставени два протокола от 04.02.2022 г. и от 16.03.2022 г. Така описаните факти са квалифицирани като нарушение на чл. 91в т. 2 предл. 1 от ЗАвтП.

Въз основа анализа на събраните в производството пред първата инстанция доказателства, въззивният съд е обосновал извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

Като е съобразил приложимите процесуални и материалноправни разпоредби, районният съд е направил заключение, че приетата от наказващия орган правна квалификация на деянието по чл. 91в т. 2 предл. 1 от ЗАвтП, съпоставена с фактическите обстоятелства, описани в АУАН и възпроизведени в Наказателното постановление, налага извод за неяснота на предявеното обвинение. Санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач или на лице по чл. 12б ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи. Според съда, АУАН и НП не съдържат описание на който и да е от предвидените в разпоредбата фактически състави на нарушението. В допълнение съдът е посочил, че от обстоятелствената част на НП не става ясно съхранени ли са или не изисканите от превозвача документи /информация/, извлечена ли е информацията или е налице отказ тя да бъдат предоставена.

Крайните изводи на въззивния съд са, че липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна в АУАН и НП, непосочването на обстоятелствата, при които то е извършено, както и непосочването на конкретните факти, от които се прави извод за датата на извършване на нарушението, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на обвиненото лице, като препятстват възможността му да разбере за извършване на какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му. Прието е също така, че налагане на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено и неправилното квалифициране на нарушението обуславя неправилно приложение на материалния закон, доколкото наказание следва да се налага единствено когато е било установено конкретно нарушение и то по безспорен и несъмнен начин. На тези основания въззивната инстанция отменила процесното НП.

Касационният състав намира оспореното решение за правилно като постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон.

Разпоредбата на чл. 91в т. 2 от ЗАвтП вменява в задължение на превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Съгласно нормата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.

Разпоредбата на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, послужила като основание за ангажиране отговорността на дружеството, предвижда да се ангажира отговорността на превозвач или на лице по чл. 12б ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които /предл. 1/ не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или /предл.2/ отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

Изпълнителните деяния в двете хипотези, които урежда нормата на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, се различават по своя фактически състав, поради което налагането на санкция, основана на тази норма, изисква коректно и пълно описание на фактите и обстоятелствата, които определят съответния състав. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че посочените в НП факти не могат да бъдат подведени под която и да е от двете хипотези на чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП поради непълнота в описанието и съответно неяснота – съхранена ли е или не изискваната информация; осъществен ли е отказ от страна на дружеството да предостави информацията на контролните органи. Тези обстоятелства, които са от съществено значение за установяване на фактическия състав на деянията по чл. 104 ал. 7 от ЗАвтП, както е посочено и в решението на районния съд, не са били обект и на изследване, и събиране на доказателства от страна на наказващия орган.

Всички възражения на касатора са неоснователни. В производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които не просто ограничават, а осуетяват възможността за защита на санкционираното лице, а също така и на съда да извърши проверка относно правилното определяне на приложимите норми, както е посочено по-горе. Допуснатите нарушения квалифицират НП като незаконосъобразно и налагат отмяната му. В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, досежно което не са налице нито поддържаните касационни основания, нито такива, установени при проверката по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, както и предвидените в чл. 221 от АПК за ревизия или отмяна на въззивния съдебен акт, който следва бъде потвърден.

Посочената в касационната жалба практика на АдмС Варна, настоящият състав на съда не споделя, тъй като в случая въззивният съд е мотивирал решението си с неяснотата на НП кои са фактите и как те се отнасят към правната норма, а не с техническата невъзможност в определения срок да се представи информацията от дигиталната карта на водача.

Предвид изхода на правния спор, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважена. РД „Автомобилна администрация“– Варна следва бъде осъдена да заплати на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 18 ал. 2, вр. с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в минималния размер, поради което възражението за прекомерност не следва да се уважава.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398/13.03.2023 г., постановено по АНД № 3396/2022 година на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати в полза на „ЦИМ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ------------ сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: