Определение по дело №814/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 759
Дата: 10 септември 2019 г.
Съдия: Яна Панева Димитрова
Дело: 20193100200814
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

№ 759 / 10.09.2019 г.                                                                                   гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                       Наказателно отделение

На десети септември                                   Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНА ПАНЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.К.С.Д.

 

Секретар ТЕОДОРА ИВАНОВА

Прокурор  СТОЯН ЗАГОРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Панева

НОХД № 814 по описа за 2019 г.

 

На именното повикване в  09:30 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Подсъдимият  Д.А.Х., редовно призован, явява се лично, и с адв. Р.Ж., редовно упълномощен и приет от досъдебното производство.

Родителят Д.Д.Х., редовно призована, не се явява.

Подсъдимият Х.: Майка ми е на работа и не можа да дойде. Нямам нищо против да се гледа делото без нея.

Пострадалият В.С.С., редовно призован, явява се лично, и с адв.  С.И., редовно упълномощен и приет от днес.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв.  Ж.: Да се даде ход на делото. Не възразявам делото да продължи без родителя на подзащитния ми.

Адв.  И.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на  явилите се лица:

Подсъдимият представя счупена лична карта № *********, издадена на 17.11.2017 г. от МВР - Варна, поради което съдът установява самоличността чрез бащата на подсъдимия, който се намира в съдебната зала:

Асен Благоев Х., притежаващ лична карта № *********, издадена на 17.07.2013 г. от МВР – Варна, ЕГН **********.

Бащата Асен Х.: Потвърждавам, че това е моят син Д.А.Х..

Подсъдимият Д.А.Х.  - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, не учи, ЕГН  **********.

Пострадалият В.С.С. – на 30 години, живущ ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, не работи, ЕГН  **********, без родство с подсъдимия, предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК.

 

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.247б от НПК и констатира, че подсъдимият е получил препис от обвинителния акт на  30.07.2019 г.

Председателят на състава разясни правата по НПК на явилите се лица, както и за последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.

Искания за отвод не постъпиха.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от пострадалия В.С.С., чрез неговия повереник С.И., с която моли съда да бъде конституиран в качеството на частен обвинител в наказателното производство, както и предявява граждански иск срещу подсъдимия Х. в размер на 80 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Желае да бъде конституиран и в качеството на граждански ищец в производството.

Прокурорът: Считам предявената молба за допустима и основателна, поради което същата следва да бъде уважена.

Адв. Ж.: Така депозираната молба е допустима, но считам, че същата не е обективирана с поне някакви доказателства. Видно от обвинителния акт в самия титул също липсват каквито и да е данни за имуществени или неимуществени вреди, събирани в хода на досъдебното производство. В този смисъл молбата е допустима, но с оглед доказателствата по делото би затруднила основния процес, поради което моля да не я приемате за съвместно разглеждане.

Адв. И.: Ние направихме такова искане при предявяването на материалите по досъдебното производство, като потвърждаваме, че желаем да бъдем конституирани като частни обвинители и граждански ищци в процеса, като за гражданския иск трябваше да се направи уточнение на самата сума, която ще бъде представена на Вашето внимание. Считам, че следва да бъдат уважени нашите искания, а по отношение на така казаното от колегата, че няма достатъчно доказателства считам, че същите към настоящия момент няма как да се представят, т.к. не сме конституирани като страна в процеса, поради което моля на по-късен етап да ни дадете възможност да представим такива.

СЪДЪТ ОБЯВЯВА, че ще се произнесе по направеното искане, след като изслуша страните по реда на чл.248 НПК.

 

СЪДЪТ, като взе предвид явилите се лица, становищата на страните намира, че са налице условията на провеждането на разпоредително заседание, поради което 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

Пристъпва към изслушване на лицата по чл.247б, ал.1 и 2 НПК по всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.

 

Прокурорът: Считам, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Обвинителният акт бе изготвен, съобразно изискванията на НПК. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.  Към момента не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Мерките за процесуална принуда следва да бъдат оставени в сила. Нямам искания за нови доказателства.

Адв.  И.: Делото е подсъдно на Варненски окръжен съд по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.  Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Налице са основания за разглеждане на делото по общия ред, досежно обстоятелството, че до този момент не са постъпили искания в обратна посока. Нямаме към настоящия момент искания за събиране на нови доказателства и следва делото да бъде насрочено за друга дата и час.

Адв.  Ж.: Със самото разпореждане от 22.07.2019 г. вече сте се произнесли относно това дали делото е подсъдно или не на Варненски окръжен съд. Аз също считам, че делото е подсъдно на този съд. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По отношение на т.3 считам, че е допуснато отстранимо, но съществено нарушение на процесуалните правила, което считам, че довежда до ограничаване правото на защита в пълен обем. Ще коментирам обвинителния титул, т.к. аз този обвинителен акт го възприемам като несъвместим с изискванията на чл.246 НПК, съгласно които, както и съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на Общо събрание на НК на ВКС съдържанието на прокурорския акт, с който се повдига обвинение, а тук обвинението е за изключително тежко престъпление, спрямо дадено лице изчерпателно следва да се съдържа описанието на престъплението, в което лицето се обвинява със всички в тази връзка фактически, обективни и субективни признаци. Включително считам, че не е описан механизмът на престъпното деяние. Съвсем емпиричен е обвинителният акт в неговата обстоятелствена част, като забележете същият е изключително фрагментален. Съдържат се данни, които са избирателни, а не почиват на събраните доказателства в досъдебното производство. Има противоречия и некореспондиране с тези обстоятелства, посочени в обвинителния акт с извода на прокурора за това Х. де бъде предаден на съд за това изключително тежко престъпление. Липсва дори кратък коментар за действията на свидетеля и пострадал С., при положение че същият е посочен от Али, т.к. имаме лице, което също е пострадало и в този обвинителен акт липсват каквито и да е данни в тази насока за описване на фактическата обстановка в нейната цялост, за да бъде проследено как се е стигнало до заключителния стадий на обвинителния титул. Прокурорът повече е писал за това как Х. е бил удрян, за което има цели пасажи от съдебномедицинската експертиза  по отношение на подсъдимия Х. и ако човек чете само обвинителния акт ще се чуди кой всъщност е пострадалият. Субективният признак е засегнат декларативно. Дори в тази връзка в нормата на чл.246 НПК е казано, че прокурорът е трябвало да бъде убеден преди да изготви своя обвинителен акт, като е събрал всички данни за личността на извършителя. В делото има данни, че извършителят страда от астма, което е хронично заболяване и е трудно лечимо. Има данни, че същият е удрян, също така е употребил и алкохол. В тази връзка ние не може да бъдем сигурни, че лицето отговаря на критериите за вменяемост, т.к. не е изготвена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Смея да твърдя, че тези дела са изключително тежки, но когато не са събрани елементарни данни за личността на извършителя няма как да бъдем убедени в разгръщане на защитната си теза. В този смисъл считам, че обвинителният акт не е съвършен, т.е. не дава основни параметри, по които ние да се защитим и в последствие да спорим относно квалификацията на деянието. Относно другите точки - не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, няма основания за разглеждане на делото при закрити врата. Ще се спра и на мярката за неотклонение. В хода на досъдебното производство съм заявил, че по най-бързия начин искаме да се докопаме до съд, за да се стигне до съдебното следствие, където се разгръщат всички методи  и средства на наказателния процес, за да докажем нашата теза, но за съжаление делото се влачи 1 година поради забавяне на една съдебномедицинска експертиза. Още от самото начало в предходни заседания по отношение на мярката за неотклонение съм твърдял, че лицето Д.А.Х. е незаконосъобразно задържан. Аз твърдя, че сме изправени пред тезата на неизбежна отбрана, което до този момент по обективни причини нямаше как да бъде обсъждан и това не са голословни мои твърдения, а се опират на материали по делото. За да изготви обвинителния акт прокурорът се е спрял на разпити на свидетели от 03.10.2018 г., т.е. непосредствено преди деянието. На протокола за разпит пред съдия имаме откровено лъжесвидетелстване от страна на свидетеля Демиров, където казва, че още в първия момент Д.Х. е извадил ножа. В последствие поради това, че съвестта му е проговорила, той се отрича от тези показания, но аз лично считам, че имаме елемент на лъжесвидетелстване. От там делото тръгва в погрешна посока, защото цели пасажи, почти целият доказателствен материал не е анализиран и в този смисъл прокурорският акт не е мотивиран как се е стигнало именно до тази прободна рана. Видно е, че Д.Х. е имал отношения с друго лице, различно от пострадалото. Аз се съмнявам, че дадено лице, което тръгва умишлено да убива някой ще тръгне с още двама човека, с джобно ножче, което никой преди това не е видял, което той си носи по принцип, но не и да убива, и след като безпристрастният поглед на камерите показва, че същият е бил малтретиран, както и самата съдебномедицинска експертиза е категорична в тази посока, което е едно от положителните неща на прокуратурата, че е фиксирала, че Х. е бил бит. А аз твърдя, че е бил изпаднал и в несвяст. Това го твърдят и другите свидетели. Същият е останал на земята в продължение на 1 минута, след което е бил зашеметен – това са мои твърдения, които подлежат на доказване и считам, че ще бъдат доказани. Той е бил нападнат и това нападение е било непосредствено, противоправно и е продължило в няколко степени: първата - в игралната зала, втората - пред игралната зала и последната - ударът върху Д.Х., който е седял на земята 1 минута, същият е станал и е побягнал. Кой убиец ще бяга, когато иска умишлено да убие някого, а пострадалият да го гони. Видно от протокола за разпит на свидетелката, която е позната на свидетеля Дениз, тя е била непосредствен очевидец, където е виждала, че това нападение е продължило и до колата в неосветената част и не е обхванато от камерите. Именно там е станало така описаното инкриминирано събитие, но за да се стигне до това събитие обвинителният акт не дава яснота, а за човек, който не е чел делото ще стане ясно единствено, че Д.Х. си е оставил софрата и е тръгнал да убива лице С., което не познава. Той е имал отношения с друго лице. Цялата доказателствена съвкупност подлежи на изключителен анали, което не се съмнявам, че ще бъде извършено от Ваша страна. Относно личността на Д.Х. – същият е чисто съдебно минало, има постоянен адрес, което бе отчетено и от две инстанции. Именно за такова тежко умишлено престъпление, за каквото е повдигнато обвинение нашата теза бе облечена в съответен акт и за това лицето Д.Х. да бъде пуснато под „Домашен арест”. Това изключително доверие, което е дал Апелативен съд – Варна аз считам, че е мотивировка поне лично за мен да не поискам съкратеното съдебно следствие, защото това са моментите, подлежащи на дискусия в обществото, че тази прибързаност на съкратеното съдебно следствие, а именно да караме подсъдимият  да си признава, защото ще получи по-малко наказание според мен за този случай не важи. Х. не е силно изразена криминална личност, той не е в криминален контингент. Има чисто съдебно минало и тази проява е епизодична. Неговата изолация от обществото е продължила прекалено дълго, а към настоящия момент тази мярка, с оглед материалите по делото, е незаконосъобразна. В тази връзка моля да преразгледате мярката за неотклонение и да прецените дали този млад мъж трябва да лежи на плещите на родителите си да го хранят, при положение, че това дело ще бъде доста продължително и няма как той да повлияе на свидетели или други вещи лица. Той няма ресурсите да се укрие или да влияе на свидетели, вещи лица или пък на съдебни заседатели или на съд.

Подсъдимият  Х.: Присъединявам се изцяло към становището на адвоката ми.

Прокурорът: Обвинителният акт е обективен и  почива на събраните по време на досъдебното производство доказателства. Сам колегата отбеляза, че прокуратурата е изготвила подробна съдебномедицинска експертиза, описана вътре, където са обективирани нараняванията, получени от обвиняемия по време на инцидента. Колегата в своята теза започна да прави оценка и анализ на събраните доказателства, което не е предмет на настоящото съдебно заседание. Ако той счита, че следва да бъде изменена квалификацията на деянието мисля, че са имали предостатъчно време и той и подзащитния му да свършат това и да представят необходимите доказателства на досъдебното производство. В този смисъл считам, че няма основание да бъде критикуван обвинителния акт и да се иска връщане на делото на прокуратурата, т.к. самата защита иска делото да приключи делото по-бързо, а всъщност това изрично ще доведе на наказателното производство. Забележките на защитата считам за неоснователни.

Адв. И.: Присъединявам се към казаното от прокурора.

Адв. Ж.: Да, прокуратурата се позовава на това, че съм се опитал да правя анализ на доказателствата, но аз си позволих да го направя, с оглед искането за изменение на мярката за неотклонение, където съм длъжен да направя кратък анализ, с оглед обоснованото подозрение и досежно това дали интензитетът е валиден към настоящия момент, след 1 година. Освен това не считам, че искането ми и моето виждане за неперфектността на обвинителния акт би следвало да бъде поставено под съмнение. Това искане го правя, защото такава е практиката на ВКС. Аз твърдя, че в обвинителния акт няма и дума мотивировка досежно субективния елемент на деянието. Нямаме данни за личността на извършителя дали той е вменяем. Това, че не сме направили на досъдебното производство искане е защото смятах, че са безсмислени, т.к. 1 година се влачеше. Всички процесуално-следствени действия бяха извършени в рамките на 1 месец, а останалото време бездействието е по вина на медицинските лица.

Подсъдимият: Нямам какво да добавя към казаното от адвоката си.

 

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, констатира следното:

Делото е подсъдно на Варненски окръжен съд, тъй като е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Д.А.Х. за престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК.

В хода на разпоредителното заседание не са установени основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По отношение на т.3 съдът констатира допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на подсъдимия Х. да разбере в какво е обвинен. Това не визира самия диспозитив на обвинението. Съдебният състав констатира, че фактическата обстановка в обвинителния акт е изложена изключително схематично и повърхностно, като прокурорът не е конкретизирал мотивите, подбудите и участието на всяко едно от лицата в инкриминираното деяние. Липсва подробно описание на изпълнителното деяние. В обвинителния акт не е направен и анализ на събраните доказателства по делото, като основно е акцентирано върху двете съдебномедицински експертизи- на пострадалия С. и подсъдимия Х.. Както правилно отбеляза защитата липсват каквито и да било мотиви относно субективната страна на деянието, като прокурорът се е ограничил единствено в едно изречение да посочи формата на вината, без да изложи своите доводи за поведението на подсъдимия Х. в инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна отговорност. По отношение възражението на защитата, че по делото не е установено дали подсъдимият Х. е вменяем, т.к. не е назначена съдебнопсихиатрична експертиза с психологическо изследване съдебният състав намира същото за основателно, но не е причина делото да бъде прекратено и върнато само на това основание на прокурора, т.к. събирането на доказателствата се извършва в хода на съдебното следствие, каквото тепърва предстои.

На този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Към този момент не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити врата, привличане на резервен съдия или резервен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по делегация.

По отношение на направеното искане за изменение на мярката за процесуална принуда „Домашен арест“ съдебният състав намира, че искането е основателно. До настоящия момент, а именно от 19.02.2019 г., когато на подсъдимият Х. е влязла в сила МНО „Домашен арест” същият е изпълнявал стриктно тази мярка, като по делото лисват данни същият да е напускал адреса си. Същевременно от 26.02.2019 г. е била наложена и друга мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Съдът намира, че при наличието на добро процесуално поведение от страна на подсъдимия Х., неговото чисто съдебно минало, както и наличието на постоянен адрес, който е и адресът на неговите родители, следва да бъде изменена мярката от „Домашен арест” в по-лека, а именно в „Парична гаранция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, платими в 10-дневен срок от днес.

Отделно от това съдебният състав, след като се запозна с молбата на пострадалия и изслуша становищата на страните намира искането за конституиране в качеството на частен обвинител и предявения гражданският иск за допустими и относими към предмета на делото и като такива следва гражданският иск да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, като съответно пострадалият В.С.С. следва да бъде конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец, представляван от адв. С.И..

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 Делото е подсъдно на Окръжен съд - Варна.

 Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

 На основание чл.248, ал.1 т.3 НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото и ВРЪЩА делото на прокурора за допълване и изготвяне на нов обвинителен акт, който да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.

Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация.

ИЗМЕНЯ  мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия Д.А.Х. с ЕГН ********** от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 3000,00 лева, вносими в 10-дневен срок от днес. Потвърждава мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

Няма направени доказателствени искания.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения от В.С.С. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С.И. граждански иск срещу подсъдимия Д.А.Х. с ЕГН **********  за сумата от 80 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.10.2018 г.

КОНСТИТУИРА В.С.С., чрез процесуалния си представител адв. С.И. като граждански ищец в процеса.

КОНСТИТУИРА В.С.С., чрез процесуалния си представител адв. С.И. като частен обвинител в процеса.

 

Настоящото определение по т.3 и т.6 подлежи на обжалване в седмодневен срок пред Апелативен съд - Варна по реда на глава ХХІІ НПК.

 

    Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в  10:45  часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

2.

 

 

                                СЕКРЕТАР: