Р Е Ш Е Н И
Е № 121
22.06.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа
докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 150 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258
и сл. ГПК, образувано по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД –
гр. Варна, ЕИК *********, подадена чрез ю.к. П.В., срещу решение № 1093/04.12.2019г.,
постановено по т. д. № 1544/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта,
с която е прието за установено, че въззивното
дружество дължи на ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от Кмета И.П., сумата 86 116.36 лв., от която: сумата 36 266.56 лв. - непогасен остатък от такса за правото
на ползване на воден обект „Коригирано дере за дренажни и повърхностни води
„Тел дере“, за заустване на отпадъчни води, съгласно
Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2014г.; сумата 11 742.70лв. - законна лихва за периода
01.04.2015 г. – 08.06.2018г.; сумата 31 184.97 лв. - непогасен остатък от
такса за право на ползване на воден обект обект
„Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“, за заустване на отпадъчни води, съгласно Разрешително №
23740047/31.03.2014г., за периода 01.01.2015г. –
31.12.2015г.; сумата 6 922.13лв. - законна лихва за периода 01.04.2016г. –
08.06.2018г., дължима по силата на Договор изх. № Д12001337ВН/24.10.2012г. за
предоставяне на временно управление, поддържане и експлоатация на обекти, ведно
със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението –
13.08.2018г. до изплащането й, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК № 6124/15.08.2018г., поправена с Определение № 13874/28.11.2018 г., постановени
по ч. гр. д. № 12243/2018г., на ВРС, Х състав.
Поддържайки доводи за
неправилност на решението въззивникът моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло
като недопустим, евентуално като неоснователен и недоказан. Оплакванията са за
необоснованост на фактическите изводи и противоречие на правните такива с
материалния закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес и е процесуално допустима.
Община Варна, представлявана по
пълномощие от гл. ю. к. М.Д., представя отговор, в който е изразено становище
за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Искането
е за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание жалбата и
отговорът се поддържат.
За да се произнесе
по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил
сезиран с разглеждането на положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявени от
Община Варна срещу "ВиК - Варна” ООД, за
установяване съществуването на парични задължения на ответното дружество към Общината,
за които е издадена Заповед № 6124 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГГПК по ч. гр. д. № 12243/2018г. по описа
на ВРС, Х-ти състав, допълнена и поправена
по реда на чл. 250 ГПК с постановено по същото дело определение № 13874/28.11.2018г.
За същите суми са предявени и евентуални осъдителни искове по чл. 79,
ал. 1, предл. 2 и чл. 86 ЗЗД, които не са разгледани поради неосъществяване на вътрешнопроцесуалното
условие.
В подадения в срок писмен
отговор ответникът излага съображения за несъответствие между основанието,
посочено в заповедта за изпълнение и заявеното в исковото производство по установителния иск. Тези твърдения, които се поддържат
изрично и във въззивната жалба, са адекватни на
възражение срещу допустимостта на специалния установителен
иск по чл. 422 ГПК и респ. недопустимост на първоинстанционното
решение, въпреки че според съображенията отговора страната счита соченото
несъответствие като обосноваващо неоснователност на този иск и неговото
отхвърляне.
Възражението, което следва да
бъде коментирано преди да се премине към съществото на спор предвид връзката му
с допустимостта на производството, се преценява от настоящия съдебен състав
като неоснователно по следните съображения:
В заявлението, както и в документа по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, ясно е посочено, че главното парично
вземане за сумата 86 116.36лв. съставлява извършено от Общината плащане /
разход/ по акт за установяване на публично вземане № 18/2017г., издаден от
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“,
което ответникът "ВиК - Варна” ООД е следвало да заплати съгласно поетото задължение по чл. 11 от сключен
между страните Договор № Д12001337/24.10.2012г. за временно управление,
поддържане и експлоатация на обекти и доставки по програма ИСПА мярка 2002/
BG/16/Р/РЕ/016: „Интергриран проект за подобряване на
водния сектор на гр. Варна“. Заявеното главно паричното вземане съставлява
обезщетение за вреди от неизпълнено договорно задължение, явяващи се под
формата на претърпени загуби по смисъла на чл. 82 ЗЗД.
На
напълно идентични фактически обстоятелства се основава и предявеният иск за
установяване на оспорените с възражение по чл. 414 ГПК паричните вземания на
заявителя Община Варна срещу посочения в заповедта за изпълнение длъжник "ВиК - Варна” ООД. Твърденията са в смисъл, че в отношенията
между страните, по силата на Договор № Д12001337/24.10.2012г. за временно
управление, поддържане и експлоатация на обекти и доставки по програма ИСПА
мярка 2002/ BG/16/Р/РЕ/016: „Интегриран проект за подобряване на водния сектор
на гр. Варна“, ответникът е бил задължен да заплати за своя сметка, изцяло,
таксите за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води по издадено на Община Варна, от Басейнова
дирекция „Черноморски район“ Разрешително № 23740047/31.03.2014 г., но е
погасил само част от таксите за периода 01.01.2014 г.
– 31.12.2015 г. В резултат на това е издаден АУПДВ № 18/2017г. на Община Варна,
в качеството на титуляр на разрешителното за ползване, а след неуспешното му обжалване
и влизането му в сила, установените с него публични задължения, ведно със
законните лихви, са погасени чрез плащане. Излага се, че платените от Община
Варна суми по АУПДВ
№ 18/2017г., които съобразно договора са за сметка на оператора "ВиК - Варна” ООД, следва да бъдат възстановени в патримониума
на общината.
В
процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е задължен да уточни как е формирано по
основание, размер и период главното парично вземане от 86 116.36лв., посочено като общ размер разходи по платежно нареждане
от 08.06.2018 г., направен в
резултат на отказа на длъжника "ВиК - Варна” ООД да изпълни
изцяло поетите договорни задължения относно заплащането на такси за заустване. Направените
в изпълнение указанията на съда уточнения, че с плащанията за сумата
86 116.36лв. са погасени публични задължения за такси и лихви, както
следва: сумата
36 266.56 лв.- непогасен остатък от такса за правото на ползване на процесния воден обект за периода 01.01.2014г.–
31.12.2014г.; сумата 11 742.70лв. - законна лихва за периода 01.04.2015 г.
– 08.06.2018г. върху неплатения остатък от такса за 2014г.; сумата
31 184.97 лв. - непогасен остатък от такса за право на ползване на водния
обект за периода 01.01.2015г.– 31.12.2015г.; сумата
6 922.13лв. - законна лихва за периода 01.04.2016г. – 08.06.2018г. върху
неплатения остатък от такса за 2015г., не променят основанието на исковата
претенция, която е за установяване на парично вземане с правна квалификация по
чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – обезщетение вместо
изпълнение в размер на претърпените загуби от заплащането на публични вземания
- такси и лихви, които по силата на договорните отношения между титуляра на разрешителното и оператора "ВиК - Варна” ООД са дължими от последния.
Действително,
в издадената Заповедта по чл. 417 ГПК в полза
на ищца, срещу ответника, като основание за заявеното парично вземане не е
посочен сключеният между страните Договор изх. №
Д12001337ВН/24.10.2012г. за предоставяне на временно управление, поддържане и
експлоатация на обекти, а само АУПДВ № 18/2017 г., който в случая, като
юридически факт, има отношение към вида на вредата по чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 82 ЗЗД и
размера на претърпените загуби. С Определение
№ 13874/28.11.2018г., постановеното по молба на заявителя това несъответствие между заявлението и заповедта за изпълнение е
поправено.
По същество ответникът
оспорва иска по основание. Твърди, че не е адресат на АУПДВ, договорът между
страните не е породил правно действие, тъй като към момента на сключването му
са били налице предвидени в него две кумулативни предпоставки за неговото
прекратяване. В евентуалност се излага, че разпоредбата на чл. 11 от договора
между страните не е породила задължения за "ВиК
- Варна” ООД, тъй като издаденото разрешително от 2014г. вменявало заплащането
на такса заустване на ищеца, както и че не било
изпълнено условието ВиК операторът да е кандидатствал
за издаване на разрешително.
Решение на ВОС е
валидно като постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. Спорът е правилно квалифициран. Исковата
молба е подадена в рамките на законоустановения срок, считано от
уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Установява
се идентичност на фактическото основание, петитума и
страните по установителния иск в сравнение с
поправената и допълнена заповед за изпълнение. Следователно налице са особените
процесуални предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Възприетата
от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от правилна съвкупната
преценка на събраните доказателства. Единствено се констатира неточност при
посочване на административното дело, по което е потвърден АУПДВ № 18/2017г.
Сочи се, че актът е окончателно потвърден с Решение № 6400/22.05.2017 г. по адм. д. № 191/2017г. по описа на на
ВАС, Трето отделение, вместо действителните данни за административното
производство по обжалване на акта – същият е потвърден с решение №
835/19.04.2018г. по адм. дело № 2862/2017г. по описа
на АС - Варна.
От фактическа
страна е установено, че с процесния Договор за
временно управление, поддържане и експлоатация на обекти и доставки от 24.10.2012
г., Община Варна, в качеството на възложител, е възложила на „ВиК – Варна“ ООД, в качеството на оператор и дружеството е
приело да осъществява временно управление, поддържане и експлоатация на обект –
„Интегриран проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“, състоящ се от
посочените в чл. 3 от договора подобекти. Договорът е сключен за срок до
изграждането на Асоциация за ВиК услуги, съгласно чл.
198в, ал. 4 и предоставянето на управлението, поддържането и експлоатацията на
обектите по реда на пар. 30 от ПЗР на ЗИДЗВ за
възлагането на дейностите по чл. 198о ЗВ. (чл. 5 от Договора). Операторът се задължил да кандидатства пред ДКЕВР за
одобряване цена за пречистване на 1 м3 отпадъчна вода и предоставя на
потребителите услугата пречистване на отпадъчни води по утвърдените цени, както
и да кандидатства по реда на чл. 79, ал. 2 от ЗВ пред Басейнова
дирекция – Варна за получаване на разрешително за заустване
на отпадъчни води в повърхностни водни обекти и да превежда на БДЧР – Варна
таксата за заустване. (чл. 9 и чл. 11 от Договора).
На
09.03.2016г., което е след периода, за който са били установени публични
държавни вземания по АУПДВ № 18/2017г., на основание чл. 198п, ал. 1 от ЗВ, е
сключен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги между учредената, съгласно Решение №
РД-02-14-2234 от 22.12.2009 г. на МРРБ, „Асоциация по ВиК
на обособената територия, обслужвана от „ВиК– Варна“
ООД, ЕИК *********, като възложител и „Водоснабдяване и канализация– Варна“
ООД, ЕИК *********, в качеството на оператор, след взето решение на общото
събрание на възложителя от 30.03.2015 г.
С Разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води № 23740047/31.03.2014 г. на Община Варна, като собственик на
канализационната система на гр. Варна, е предоставено право да ползва воден
обект: Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел дере“ за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на „Канализационна система на гр. Варна“. Началния срок на
разрешителното е от датата на влизането му в сила, а крайния – 30.04.2019 г. В
разрешителното е предвидено, че титулярът заплаща
такса за правото на ползване на водния обект, която е годишна и се внася не
по-късно от 31 януари на следващата година по сметка на „Басейнова
дирекция за управление на водите в Черноморски район“.
От
представените по делото Констативни протоколи от извършени планови проверки във
връзка с издаденото Разрешително от 31.03.2014г., се установява, че всички
дейности по отчитането и проверката на водния обект са осъществени с участието
на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, който е вписан вдокументацията
като дружество, стопанисващо обекта по силата на сключен договор между ищеца и
ответника. (лист 90 – лист 105 от първоинстанционното дело). Преди издаване на АУПДВ № 18/2017г. е водена кореспонденция
между „ВиК– Варна“ ООД и БДЧР Варна във връзка с
определяне на дължимата такса за заустване за 2014г.
и 2015г., както и покани за доброволно изпълнение, отправени от БДЧР до ищеца и
ответника. (лист 56 – лист 76 от първоинстанционното дело). Между „ВиК– Варна“ ООД и „Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район“
е възникнал спор относно начина на начисляване на такса за правото на ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води, съгласно
разрешително № 23740047/31.03.2014г. Становището на оператора „ВиК– Варна“ ООД е, че следва да заплаща такса въз основа на
количествата заустени отпадъчни води, посочени в
подадените от него декларациите за 2014г. и 2015г. по чл. 194 б от Закона за
водите, а именно: по фактурираното количество вода, доставено на потребителите
в населените места, попадащи в обхвата на БДЧР – Варна. Становището на административния
орган е, че таксата се определя по показания на монтирано, работещо и
отговарящо на нормативните изисквания разходомерно
устройство на изхода на ПСОВ - Варна.
Таксите за
2014г. и 2015г., който „ВиК– Варна“ ООД е считало, че
дължи за експлоатирания по силата на договора с Община Варна воден обект,
изчислени по фактурираното количество вода, доставено на потребителите в
населените места, попадащи в обхвата на БДЧР – Варна, са платени на БДЧР –
Варна, съответно на 14.03.2016 г. за сумата 87 389.16 лв. – такса заустване за обект по разрешително № 23740047/31.03.2014г.
за 2014г., и на 26.08.2016 г. за сумата 100 005.52 лв. - такса заустване за обект по разрешително № 23740047/31.03.2014г.
за 2015 г.
На
16.09.2017г. е издаден АУПДВ № 18/2017г., с който са установени следните
публични задължения на Община Варна: сумата 36 266.56 лв. - непогасен
остатък от такса за периода 01.01.2014 г.– 31.12.2014
г. за правото на ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води, съгласно Разрешително № 23740047/31.03.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2015 г. до изплащането й; сумата 31 184.97
лв. - непогасен остатък от такса за периода 01.01.2015
г. – 31.12.2015 г. за правото на ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води, съгласно разрешително № 23740047/31.03.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2016г. до изплащането й. АУПДВ № 18/2017г. е
потвърден с решение № 835/19.04.2018г. по адм. дело №
2862/2017г. по описа на АС – Варна, за което няма данни да е подложено на последващ инстанционен контрол. С
платежно нареждане от 08.06.2018г. Община Варна е заплатила в полза на БДЧР
пълния размер на установените публични държавни вземания с влезлия в сила АУПДВ,
за сумата 86 116.36 лв.
Преди да бъде
издаден АУПДВ № 18/2017г., с който са установени публични задължения на Община
Варна, е бил издаден Акт № 8/27.04.2016г. за установяване на публично държавно задължение
на „ВиК – Варна“ ООД, за една от сумите по АУПДВ №
18/2017г., а именно за сумата 36 266.56 лв. - непогасен остатък от такса
за периода 01.01.2014г.– 31.12.2014г. за правото на
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води, съгласно Разрешително № 23740047/31.03.2014г. АУПДВ № 8/2016г. е бил
отменен като издаден срещу лице, което не е титуляр по Разрешително №
23740047/31.03.2014г.
По
оплакванията в жалбата във връзка с правните изводи:
С процесния договор, сключен по силата на чл. 198п, ал. 1, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и § 30 ПЗР на ЗИДЗВ
(ДВ. бр. 47, в сила от 24.09.2009г.)., е възникнало правоотношение, чиито действие между
страните и валидност не са подлагани под съмнение и не са оспорвани
извънсъдебно, до завеждането на иска, изрично или с конклудентни
действия, от дружеството„ВиК – Варна“ ООД, на което е
предоставено осъществява временно управление, поддържане и експлоатация на обект
– „Интегриран проект за подобряване на водния сектор на гр. Варна“, състоящ се
от посочените в чл. 3 от договора подобекти. Договорът е валиден и е изпълняван
от момента на сключването му, включително и през 2014г. и 2015г., за които се
отнасят платените от Община Варна публични задължения. Същият е действал до
настъпването на второто от двете кумулативно предвидени условия в чл. 5 – на 09.03.2016 г. е сключен Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги с учредената, съгласно Решение № РД-02-14-2234 от 22.12.2009г. на МРРБ,
„Асоциация по ВиК на обособената територия,
обслужвана от „ВиК– Варна“. Ответното дружество е
третирано от всички административни органи, имащи отношение към контрола и
определянето на дължимите такси към държавата като такова, което управлява,
поддържа и експлоатира водния обект по Разрешително № 23740047/31.03.2014г., на
договорно основание, по възлагане от Община Варна.
Това, че
поради настъпила законодателна промяна разрешителното от 2014г. за правото на
ползване на воден обект „Коригирано дере за дренажни и повърхностни води „Тел
дере“, за заустване на отпадъчни води не е издадено
на оператора „ВиК – Варна“ ООД, а на Община Варна в
качеството й на собственик на канализационната мрежа, не влияе на и не погасява
поетото задължение от оператора по чл. 11 от договора за заплащане на таксите за
правото на ползване на експлоатирания от него воден обект за заустване на отпадъчни води. Единствената разлика между
това титуляр на разрешителното за ползване да е общината или операторът е, че
при издадено разрешително на „ВиК – Варна“ ООД
таксите щяха да са дължими от него и в отношенията му с държавата, а не само
във вътрешните отношения между него и общината.
Безспорно
установените обстоятелства, че „ВиК – Варна“ ООД не е
титуляр по Разрешително № 23740047/31.03.2014г. и не е адресат на АУПДВ №
18/2017г., с който са установени публични задължения на Община Варна, не са
годни да отрекат наличието на дължимо, непогасено парично задължение на
ответника към ищеца, намиращо правна квалификация в чл. 79, ал.1, предл. второ ЗЗД, произтичащо от сключения между страните
договор, и съставляващо обезщетение за вреди, настъпили в резултат на
неизпълнение на поето задължение от ответника към ищеца, под формата на
претърпени загуби.
С погасяването чрез плащане на сумата
86 116.36 лв. Община Варна е
претърпяла загуба, която е в причинна връзка с неизпълненото задължение на
ответника по чл. 11 от договора. Вредата е настъпила със самото плащане, като
независимо от това, че с посочената сума са платени не само установените
публични задължения, а и лихвите върху тях съгласно АУПДВ № 18/2017г., възникналото за ответника паричното
задължение към общината произтича от едно правно основание, свързано с
произтичащото от договора право на изправната страна да претендира обезщетение
вместо изпълнение.
Давността по претенция за обезщетяване на вреди от неизпълнение започва
да тече от настъпване на вредата, поради което неоснователно въззивникът цели да извлече доводи по възражение за
погасителна давност, от съображения за период на погасителна давност на
платените публични задължения и от това, че част от вредата, настъпила с
плащането на сумата 86 116.36 лв. е за платени лихви по АУПДВ № 18/2017г. По същественото обаче в случая, по
оплакването в жалбата, свързано с давността, е в отговора на исковата молба са
направени съответно възражение за погасителна давност и искане за съдебна
компенсация само по евентуалния осъдителен иск, който не е бил разгледан
поради уважаване на предпочитаните искове. Това процесуално действие е логично
с оглед сочените периоди на давността, тъй като давността по установителните искове се прекъсва с подаване на
заявлението.Следователно, правилно окръжният съд не се е произнесъл по
възражение за давност, с каквото не е бил сезиран по предмета на произнасяне по
същество.
По
оплакванията на въззивника относно приетия размер на
вредата:
Твърденията в жалбата, че съдът не е изложил мотиви, аргументи или
съждения относно размера на вземанията, отново сочат на неправилното разбиране
за квалификацията на предявените претенции, които не са за установяване
публични задължения и лихви, а за обезщетение вместо изпълнение в размер на
вредите, които да в причинна връзка с неизпълнение. В отговора на исковата
молба ответникът не релевира възражения по
предпочитаните искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с които да оспорва въз
основа на конкретни съображения и доводи причинната връзка между неизпълнението
по чл. 11 от договора и претендирания за репариране
разход, направен от Община Варна с едно плащане за сумата 86 116.36 лв., с платежно нареждане от 08.06.2018г.
в полза на БДЧР. С това плащане, от което е настъпила процесната
вреда в пълния претендиран размер, са погасени всички
установените публични държавни вземания с влезлия в сила АУПДВ. Ответникът не
сочи в отговора на исковата молба, че част от тях не е трябвало да се заплащат
от Общината, по съображения, че всичко дължимо вече е било платено от него, или
че таксите или част от тях са били погасени по давност съгласно ДОПК. Възникналият
спор между „ВиК– Варна“ ООД и БДЧР относно начина на
начисляване на такса за правото на ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, съгласно разрешително №
23740047/31.03.2014г., не е привнесен своевременно в процеса, чиито предмет е уреждане
на вътрешните отношения между титуляра на
разрешителното и оператора за вече платените публични задължения. Въпреки това
съдът намира за необходимо да посочи, че възприема изцяло като правилно
становището на административния орган БДЧР и на административния съд, потвърдил
АУПДВ, че таксата по разрешителното за съответната година следва да се определи
по показания на монтирано, работещо и отговарящо на нормативните изисквания разходомерно устройство на изхода на ПСОВ „ Варна“. В
случаите, когато титуляр на разрешителното е лице, различно от оператора,
експлоатиращ обекта, няма законова възможност таксата да се определи в
съответствие с данните по подадените от „ВиК– Варна“
ООД декларациите за 2014г. и 2015г. по чл. 194 б от Закона за водите за
фактурираното количество вода, доставено на потребителите в населените места,
попадащи в обхвата на БДЧР – Варна.
По
тези съображения въззивния съд изцяло споделя
правните изводи на Варненски окръжен съд. Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
са доказани по основание до размерите, до които са уважени с обжалваното
решение. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора решение следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед резултата от обжалването и на основание чл. 78,
ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК, искането на процесуалния
представител на въззиваемото дружество за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция следва да бъде уважено, като въззивникът се осъди да заплати сумата 300лв.
Воден
от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1093/04.12.2019г., постановено по т. д. № 1544/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта, с която са уважени предявените от ОБЩИНА ВАРНА установителни исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Прилеп“, № 33, представлявано от Валентин Вълканов, да заплати
на ОБЩИНА ВАРНА - гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“, № 43, представлявана
от Кмета И.П., сумата 300 лв./ триста лева/, представляваща възнаграждение за
защита от юрисконсулт във въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 8 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.