Р Е Ш Е Н И Е
№ ___/25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на двадесет и пети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар А.М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 70/2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „А. 1 ЕООД, с ЕИК ****, представлявано
от управителя Ж.Ю.Х., чрез адвокат Д.Д. – САК, срещу Наказателно постановление
№ 08-10/12.03.2019 г. издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно
море” гр. Бургас към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ със седалище гр. Бургас, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 70 ал. 2 от Закона за рибарството
и аквакултурите /ЗРА/ за извършено административно нарушение на чл. 30 ал. 3 т. 1 от ЗРА.
В жалбата си
въззивникът обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано
и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, включително
оспорва и фактическата обстановка възприета и отразена от АНО при издаване на
процесното наказателно постановление, като твърди, че не е извършвал описаното
в АУАН и в атакуваното НП нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител адв. Димитро поддържа
жалбата и пледира за отмяна на НП на сочените в жалбата основания.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрина Енчева, оспорва
жалбата и по същество пледира за потвърждаване на атакуваното НП, като
мотивирано, правилно и законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Каварненски
Районен съд, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
допустима, поради подаването й от санкционираното лице в законоустановения 7 /седем/
дневен срок от връчването на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
Настоящия
съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Доказателство за
това съдът извлича от разпоредбата на чл. 91 ал. 1 и ал. 4 от ЗРА и
съдържанието на приложената Заповед № РД 09-25/21.01.2014 г. на Министъра на
земеделието и храните.
От фактическа страна с акт № В 0007153/13.09.2018 г.
за установяване на административно нарушение съставен от З.С.Г. на длъжност главен
специалист РК сектор „РК“ Добрич към ГДРК при ИАРА се констатира, че на
13.09.2018 г. по сигнал от Центъра за наблюдение на риболовните кораби /ЦНРК/ гр.
Варна и навигационна снимка е установено, че упълномощеният Ж.Ю.Х., в
качеството си на капитан на риболовен кораб ВН 4145, извършва стопански риболов
между нос Калиакра и нос Шабла в зоната на разстояние 1 морска миля от
бреговата линия. При завръщане в пристанище Каварна на риболовен кораб ВН **е
извършена проверка, при която на борда на кораба е констатиран улов на риба –
барбун, 185 кг., придружена с декларация за произход № **от 13.09.2019 г. С
оглед така установеното актосъставителят е приел, че с действията си капитана
на риболовния кораб ВН **- Ж.Ю.Х. е нарушил Заповед РД 09-98/26.02.2016 г. на
МЗХ - т. 1,т. 1.1 и т. 1.2 и осъществил състава на чл. 30 ал. 3 т. 1 от ЗРА. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, на 12.03.2019 г. е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 08-10 на Началник на отдел „Рибарство и контрол –
Черно море” гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище гр. Бургас, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
описаната в акта фактическа обстановка, като е констатирал, че на 13.09.2018г.
по сигнал от Центъра за наблюдение на риболовните кораби гр. Варна и приложено
копие от навигационна снимка, упълномощеният Ж.Ю.Х. извършва стопански риболов между
нос Калиакра и нос Шабла, в зоната на разстояние 1 морска миля от бреговата
линия. На борда на риболовния кораб е констатиран улов на риба от вида „барбун”
– 185 кг., описана в декларация за произход № **от 13.09.2018 г. Административнонаказващият
орган е приел, че с посочените действия капитана на риболовния кораб ВН **–Ж.Х.
е нарушил Заповед РД 09-98/26.02.2016 г. на МЗХ - т.1, т. 1.1 и т. 1.2 и
осъществил състава на чл. 30 ал. 3 т. 1 от Закона за рибарството и е наложил на
жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл. 70 ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите.
При така установената фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността
и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
При анализа на издадените АУАН и наказателното
постановление, съдът съобразява следното:
Видно от писмените доказателства по делото, актът е
съставен в нарушение на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. От показанията на актосъставителя
З.С.Г. се установява, че както той, така и вписания като свидетел по акта С.К.Б.
не са свидетели при извършване или установяване на нарушението. Съгласно чл. 40
ал. 3 от ЗАНН при липса на свидетели при извършване или установяване на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. В случая АУАН е съставен само в присъствието на един свидетел, което се
явява нарушение на изискванията на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. Законодателят е предвидил
изрично в тази хипотеза свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата
на наказаното лице. Липсата на втори свидетел опорочава акта и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. В тази насока е и съдебната практика обективирана
в: Решение № 256 от 27.07.2016 г. на АдмС-Добрич по к.а.н..д. № 212/2016 г., Решение
№ 33 от 15.02.2016 г. на АдмС-Добрич по к.а.н.д. № 8/2016 г., Решение от
16.10.2013 г. на АдмС-Добрич по к.а.н.д. № 605/2013 г.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е
съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, нито
пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се
касае за особено съществено нарушение, довело до нарушаване на императивна
разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяна на атакуваното
постановление.
Независимо от това, съдът намира за нужно да се
произнесе и по съществото на спора, като по отношение на визираното нарушение и
приложимия материален закон съдът установи следното:
Производството е от административно-наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките
са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-наказващия
орган. Следва да се има предвид, че отразеното в акта за административно
нарушение не се счита за доказано, т.е за безспорно установено. Това е така, тъй
като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са
приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият /в
административно-наказателното производство това е лицето посочено като
нарушител/ се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е
в тежест на административно-наказващия орган /по арг. на чл.84 от ЗАНН във
връзка с чл.103 ал.1 от НПК/, тъй като именно той е субекта на
административно-наказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред съда,
с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно
нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето посочено като
нарушител.
Настоящия съдебен състав намира за основателно
възражението на жалбоподателя, че не е доказано извършването на нарушението от
негова страна. От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел З.Г.
се установява, че на 13.09.2018 г. е получена информация, която е подадена от
Центъра за наблюдение на риболовните кораби, като е изпратена и навигационна снимка
и следа от системата за наблюдение на съответния кораб, като е съобщено от
Центъра, че кораба риболовства с тралиращи риболовни уреди, под едномилната
зона. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, те не са
свидетели при извършване или установяване на нарушението. От показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел С. Я. С. - Началник Сектор на Център за
наблюдение на риболова се установява, че обвинението срещу въззивника се базира
на факта, че риболовния кораб ВН **се е движил в забранителния период в
крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица с ниска /трална/
скорост, което е дало основание да се предположи, че е риболовствал с тралиращи
уреди. Действително от съставената декларация за произход № **от 13.09.2018 г. се
установява улов на риба в риболовния кораб, който факт не се оспорва от
жалбоподателя, но за ангажиране административно наказателната му отговорност е
необходимо да се докаже, че е извършван стопански риболов с тралиращ риболовен
уред в крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица.
Ангажиращият административнонаказателната отговорност на жалбоподателя факт, с
оглед на приетите по делото писмени и гласни доказателства, че е извършван на
13.09.2018 г. от риболовен кораб ВН **стопански
риболов с тралиращ риболовен уред в
крайбрежната зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица, между нос
Калиакра и нос Шабла не може да се приеме за безспорно доказан, а само за
предположение, ако се изхожда от това, че
риболовния кораб се е движил в забранителния период в крайбрежната зона,
с отдалеченост под една миля от бреговата ивица с ниска /трална/ скорост. Доказателствената сила на обвинението срещу въззивника се
разколебава и от факта, че риболовния кораб е имал движение и над едномилната
зона, като в тази насока са експортна снимка и следа на риболовния кораб от
системата за наблюдение на риболовните кораби на ИАРА, както и показанията на разпитаните
свидетели. Горепосочения факт дава възможност за предположение, че улова на
риба може са е извършен над едномилната зона, като в тази насока са показанията
на свидетеля Ю.Д.Ю., които преценени с оглед родствената му връзка с капитана
на кораба, съставляват годно доказателствено средство и освен това не бяха
опровергани от събрания по делото доказателствен материал от страна на
административнонаказващия орган.
Съдът съобразява принципа, че обвинението за
извършване на административно нарушение, в случая не може да почива на
предположения. Преценявайки представените по делото доказателства, настоящия
съдебен състав, намира, че те не водят до изводи, които са единствено възможни,
изключващи всички останали.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че вмененото
на „А. 1” ЕООД нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин в
съответствие с изискването на чл. 303 ал. 2 от НПК, като са налице
обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в
обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни доказателства води до
несъставомерност на деянието, а оттам и до извода за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че
тежестта на доказване на нарушението, се възлага на наказващия орган, в
настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, като е наложил имуществена санкция на „А. 1” ЕООД, без да е установил по
безспорен начин извършеното нарушение.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и
на основание чл. 63 ал. 1 предл. трето от ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 08-10/12.03.2019г. издадено от Началник
отдел „Рибарство и контрол – Черно море”
гр. Бургас към Главна дирекция “Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр. Бургас, с което на „А. 1 ЕООД
с ЕИК ****, със седалище: с. Т., общ. Каварна ул. “Ч.” № *, представлявано от Ж.Ю.Х.,
в качеството си на капитан на р/к ВН 4145, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 70
ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите, за извършено административно
нарушение на чл. 30 ал. 3 т. 1 от ЗРА, като
недоказано и незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по
реда на АПК, чрез Каварненски районен съд пред Административен съд Добрич, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..