№ 635
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камелия П.а
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000503474 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260034 от 25.07.2022 г. по т.д. 157/2020 г. по описа на Софийския
окръжен съд /СОС/, „Бул Инс” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на Б. Г. Я., ЕГН:
********** сумата от 6 000 (шест хиляди) лв. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 08.03.2020 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до заявения с исковата
молба пълен размер на обезщетението от 60 000 лв. Застрахователното дружество и
ищцовата страна в първата инстанция са осъдени да платят съответните съдебно-деловодни
разноски и държавна такса в полза на СГС съгласно правилата на чл. 78, ал. 3, 6 и 8 ГПК
съобразно крайния изход на делото (уважена и отхвърлена част на иска), а „Бул Инс” АД е
осъден да плати и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като решението е
постановено при участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на застрахователя –
В. П. П. с ЕГН: **********.
Първоинстанционното решение е обжалвано, както от „Бул Инс” АД, така и от Б.
Г. Я.. Оплакванията в жалбата на търговското дружество е свързано с приложението на чл.
52 ЗЗД, т.е. страната има претенции само относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Счита, че справедливото обезщетение е 1000 лв., поради което
1
отправя искане първоинстанционното решение да се отмени за сумата от 5000 лв,
представляваща разликата между 1000 лв. и 6000 лв. Претендира разноски.
В жалбата на Б. Я. се акцентира върху това, че обезщетението е било
несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и следвало да се присъди пълният претендиран
размер от 60 000 лв. за търпените болки и страдания. Твърди, че не е налице съпричиняване,
така както е намерил СОС в обжалваното решение, като е намалил присъденото
обезщетение от 12 000 лв. със съпричинителна квота от 50%, за да се стигне до
окончателното присъдено обезщетение. Счита, че не е налице изобщо съпричиняване, тъй
като то не било доказано и следвало да се отхвърли това възражение. Претендира се
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за втората инстанция.
За сумата до 1000 лв. обезвреда за неимуществени вреди решението на СОС е
влязло в законна сила, като необжалвано от никого.
От правото да се подаде писмен отговор по чл. 263 ГПК се е възползвало
единствено третото лице-помагач В. П. и то само относно въззивната жалба на Б. Я., в който
тази жалба се преценява като неоснователна.
. Пред апелативния съд са събирани нови доказателства при условията на чл. 266,
ал. 2 и 3 ГПК – приети са копия от медицински документи за здравословното състояние на
Я., както и е изслушана повторна съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от в.л.
д-р П. С. П. /неврохирург/.
Обжалваното решението на СОС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност, при спазване на чл. 269 - чл. 271 ГПК,
Между главните страни не се спори пред САС за наличието на всички елементи
от фактическия състав на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ – осъществен деликт от водача на
увреждащия автомобил, вина при делинквента, вреда и т.н. Няма спор, че исковата
претенция е основателна по принцип, тъй като решенето на окръжния съд се обжалва
частично, но пред настоящата инстанция е налице спор само по приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и по чл. 52 ЗЗД.
По въпроса за справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както
и по-нова такава (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о.,
Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и др.) е категорична, че
„справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и
смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само
когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти
и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за
неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
2
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д) социално-
икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една
отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед
общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на пострадалия/пострадалата и т.
н.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
08.03.2020 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по КЗ; б) възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие –
на 37 г.; в) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2020 г.; г) брой, степен
и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и
в дългосрочен аспект; д) общият лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н.
Установява се от съдебно-медицинската експертиза, приета в първата инстанция, че
от произшествието ищцовата страна Б. Г. Я. е получил следните увреждания:
Закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение, за което в кориците
на търговското дело няма данни, че е протекло с изпадане на пострадалия в безсъзнателно
състояние в момента на причиняване на травмата; множествени порезни наранявания на
лицето, веждите и челото.
Констатираните и отразени в медицинската документация порезни рани се дължат на
действието на множество предмети с остри режещи ръбове и могат да бъдат причинени от
парченца счупено стъкло. Закритата черепномозъчна травма се дължи на удар с или върху
твърд тъп предмет.
Констатираните порезни рани са причинени от действието на предмети с остри режещи
ръбове, каквито са и парчетата от автомобилното стъкло.
Локализацията на уврежданията, както и тяхната морфология определят възможността
същите да са получени при пътнотранспортно произшествие.
По повод травматичните увреждания на пострадалия е приложена хирургична обработка на
раните и е оставен под активно наблюдение и консервативна терапия.
Мекотъканните увреждания отзвучават за срок от около 20-25 дни, а следствие на мозъчното
сътресение възстановителния период протича различно, като в рамките на няколко месеца
може да се наблюдава главоболие и световъртеж особено при излагане на пряка слънчева
светлина, гледане на телевизия и работа с компютър.
Раните са зараснали първично с образуването на ръбци, които са довели до загрозяване на
външния облик на пострадалия.
Към момента на прегледа от вещото лице, Б. Я. е без неврологични оплаквания.
Няма данни за невъзстановени увреждания, причинени от пътнотранспортното
произшествие, констатирани и отразени в приложената на лист 7-44 история на
заболяването с № 9800 и епикриза към нея издадени от лечебно заведение.
3
Към настоящия момент няма основание вследствие на уврежданията причинени при
процесното ПТП, пострадалият да изпитва болки и страдания.
Перспективата за травматичните увреждания в бъдеще е добра.
В медицинската документация приложена по делото няма описани травматични
увреждания, каквито биха се получили при действието на правилно поставен
обезопасителен колан. Раните в лявата скулна област и в областта на десния долночелюстен
ъгъл могат да се получат при контакт с предното стъкло на автомобилав момента на удара.
Коланът ограничава движението на тялото напред и нагоре с 10- 15см., като не позволява
тялото и главата да достигнат до други части на автомобилното купе разположени пред
пасажера или водача.
Предвид гореизложеното и ако не са налице тежки деформации на автомобилното купе, се
налага извод, че пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан.
Със сигурност ако няма деформации на купето на автомобила при наличие на поставен
обезопасителен колан, пострадалият не би получил установените мекотъканни увреждания.
Мозъчното сътресение може да бъде предизвикано от отварящата се въздушна възглавница,
но в материалите по делото няма данни дали е налице такава или не пред мястото на водача.
В първата инстанция са събрани и гласни доказателства, които не следва да се повтарят във
въззивния съдебен акт, тъй като са възпроизведени правдиво в първоинстанционното
решение и няма спор по интерпретацията им.
Обсъдените обстоятелства дават основание на настоящия състав на САС да приеме,
че обезщетението е определено от първостепенния съд в справедлив /по смисъла на чл. 52
ЗЗД/ размер. При събраните от окръжния съд гласни показания и данните от СМЕ,
обезщетението от 12 000 лв. е адекватно и в състояние да обезщети болките и страданията,
претърпени от Б. Я. във връзка с процесното произшествие. Този извод се подкрепя от
изслушаната пред втората инстанция СМЕ от в.л. д-р П. П., който сочи, че заболяването на
слуховия нерв, увреждането на слха и световъртежа от централен произход нямат връзка с
процесното ПТП. В останалата част, се потвърждават, като цяло, изводите от
първоинстанционната СМЕ.
Другият спорен въпрос е относно това дали е приложена правилно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а ако да – дали то е правило определено на 50%.
САС в настоящия си състав намира, че изводимо от СМЕ, приета в първата
инстанция /в.л. д-р Т./ на л. 220, е посочено, че от изходящите данни от получените от ищеца
травми, то Б. Я. е бил без поставен предпазен колан. Вярно е, че според показанията на св. Т.
Х., същата е поддържала пред окръжния съд, че тя /като пътник в автомобила/ и Я. били с
поставени предпазни колани, но съдът намира, че същата е заинтересована да даде подобни
показания, поради което същите не следва да се кредитират в тази им част. Съдът счита, че
следва да се даде вяра на становището на в.л. д-р Т., че според естеството на травмите и
отразените увреждания, то ищцовата страна е била без колан, поради което и приема
4
възражението за съпричиняване на ответния застраховател, в тази му част, за основателно и
доказано.
Съпричинителната квота също правилно е определена на 50%, защото с
поведението си пострадалият Б. Я. е допринесъл съществено за настъпването на
вредоносния резултат, като е бил без поставен предпазен колан, и е получил леко мозъчно
сътресение и мекотъканни порезни рани, които биха били намалени от наличието му.
В обобщение, двете въззивни жалби са неоснователни. Първоинстанционното
решение е правилно в обжалваната му част, поради което следва да се потвърди.
Разноски:
При този изход на делото във въззивната инстанция и върху отхвърлените материални
интереси по двете жалби следва да се присъдят разноски, както следва: в полза на адв. О.
/процесуален представител на Б. Я./ възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на 800 /осемстотин/ лева;
„Бул Инс“ АД претендират заплащане на адвокатско възнаграждение от 6000 лв. с ДДС
/5000 лв. без ДДС/, за което е направено възражение за прекомерност. Обжалваемият
материален интерес по жалбата на Б. Я. е 54 000 лв., а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС от 09.07.2004 г.,
това минимално възнаграждение възлиза на 4970 лв. /без ДДС/. Разликата от 30 лв. не е
съществена, поради което възражението за прекомерност на заплатения хонорар не се явява
основателно. Поради това, разноската следва да се възложи в цялост на Б. Я.. Разходите за
такси и депозит за вещо лице следва да останат в тежест на лицата, които са ги сторили
поради неоснователността на въззивните им жалби. Третото лице-помагач няма право на
разноски.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260034 от 25.07.2022 г. по т.д. 157/2020 г. по описа на
Софийския окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД с ЕИК: ********* на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата да плати на адв. В. В. О. от САК сумата от 800 /осемстотин/ лв.
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред втората
инстанция.
ОСЪЖДА Б. Г. Я., ЕГН: ********** да заплати на „Бул Инс” АД с ЕИК: *********
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6000 /шест хиляди/ лв. разноски за втората
инстанция.
Решението е постановено с участието на третото лице-помагач /ТЛП/ на страната на
„Бул Инс” АД с ЕИК: ********* – В. П. П. с ЕГН: **********.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6