№ 205
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно
дело за възобновяване № 20212000600238 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор С..
Осъденото лице М. Г. Г., не се явява, редовно призован. За него се
явява упълномощеният му защитник адв. К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
ПРОКУРОРЪТ: Предложението направено от Апелативния
прокурор за възобновяване на административно наказателно производство е
допустимо, разгледано по съществото си в контекста на очертаната в него
аргументация, е и основателно.
1
Несподелими са изложените в присъдата съображения за
малозначителност на разгледаното деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Тази правна норма урежда две възможни хипотези, при наличието на които
извършеното деяние не е престъпно, макар и да съдържа привидно
признаците на съответен състав на престъпление: когато то не е
общественоопасно въобще и не оказва никакво отрицателно въздействие
върху защитените обществени отношения или когато обществената опасност
на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена.
Вярно е, че въпросът дали извършеното от дееца деяние е
малозначително се решава във всеки конкретен случай при съвкупната
преценка на всички елементи от състава на даденото престъпление, като от
значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той
може да бъде засегнат, особеностите на конкретното деяние с оглед
възможността, която то създава за засягане на обекта, степента на
застрашаване на обекта, някои специфични характеристики на дееца, които се
отразяват на обществената опасност на неговата личност,
общественоопасните последици от деянието, каквито може да има и при
престъпленията на просто извършване, каквото е настоящото. В настоящия
казус въззивната инстанция в лицето на Окръжен съд-Бургас необосновано и
неправилно е приела, че процесното деяние не е престъпно, защото степента
на обществената му опасност е явно незначителна. Както посочих по-горе,
процесното престъпление е формално, т.е. на просто извършване, и е без
значение настъпването на последващи допълнителни общественоопасни
последици, т.е. достатъчно е деецът да е поставил началото на обективно
причинно-следствен процес, който да е от естеството да доведе до узнаването
на невярната информация от определено лице или лица.
Постановеното оправдателно решение по спора се намира в
противоречие с установената и последователна съдебна практика по
приложението на формалните престъпления, в конкретика по чл.326, а.1 от
НК. Неправилното разбиране на обективната страна на престъплението е
довело и до незаконосъобразен извод и по отношение на субективната страна
на престъплението, а именно, че деянието е извършено от Г. при форма на
вината евентуален умисъл, при положение, че при престъпленията на просто
извършване умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален, като за
2
прекия умисъл е достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и въпреки това да е поискал да го извърши.
Изобилна и константна е практиката на съдилищата, която приема,
че е налице извършено престъпление по чл. 326, ал.1 от НК. За
осъществяването му е ирелевантно дали информацията от невярното
повикване е достигнала до знанието на лицата, за които е била предназначена,
колко са те на брой, дали същите са предприели определено поведение и в
какво точно се е изразило то. С извършеното Г. е увредил в изисканата от
закона степен обществени отношения, които осигуряват реда и общественото
спокойствие в страната и сигурността на информационния обмен при
използване на съобщителни средства.
Изпълнени са също и изискванията визирани в чл. 78а, ал. 1, б. „б“
от НК – неосъждане на дееца за престъпление от общ характер и липса на
друго предходно освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК. Наличните доказателства установяват, че Г. е реабилитиран, не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
Гореизложеното следва да Ви мотивира за извода, че спрямо Г. е
приложим института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание в хипотезата на чл. 78а, ал. 1 от НК.
Предвид гореизложеното, моля да възобновите административно
наказателно производство по ВНАХД № 100/2021 г. по описа на БОС, като
отмените влязлата в сила присъда № 72/04.06.2021 г. на БОС и потвърдите
Решение № 2/13.01.2021 г. по НАХД № 319/2020 г. на РС- Царево, с което
М.Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.326, ал.1 от НК,
като на основание л.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В този смисъла моля да се произнесете с Вашия акт.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение предложението. Спорът се състои в това, дали конкретното деяние е
с явна незначителна степен на обществена опасност, т.е. дали е приложим
чл.9, ал.2 НК. Не мога да се съглася със становището на прокуратурата, че
след като деянието е на просто извършване, едва ли не оттук натам следва да
3
приемем, че е неприложима тази разпоредба. Наистина е налице
безпротиворечиво, многобройна съдебна практика, че чл. 9, ал.2 НК, във
втората алтернатива, която ние поддържаме и която Окръжният съд е приел, е
приложима по отношение на всички престъпни състави от особената част на
НК, приложима е и към този състав на престъпление по чл. 326 НК. По мое
мнение, когато се преценява степента на обществена опасност на конкретното
деяние, следва да се даде отговор преди всичко на два въпроса от чисто
фактическа страна – дали за оператора на тел.112, или по-скоро дежурният по
управление в гр. П. е било изначално ясно, че сигналът е с невярно
съдържание. Тук няма никакво съмнение в тази насока, тъй като имаме
няколкократни телефонни обаждания, всъщност става въпрос за едно
противоречие между служители на Гранична полиция и Г. и това е безспорно
установено от хронологията на обажданията и писмените доказателства по
делото. Не случайно и дежурният по управление - Ц. всъщност изпраща
колегите си не за да реагират на този сигнал, а той ги изпраща, за да проверят
на място скандала и да установят на място самоличността на човека подал
този сигнал. Не случайно и свид. П., разпитан от БОС заявява „бяхме
изпратени там, защото получихме сигнал за възникнал скандал между колеги
от Гранична полиция и гражданин“. Факт е че те не изготвят каквато и да
било докладна записка или пък да документират реални извършени от тях
действия по получения сигнал за бомба, както казва и свид.П. затова, защото
не това е била тяхната задача. Тоест, тук стигаме и до втория въпрос - дали
този сигнал сам по себе си е могъл да предизвика смут и паника. Очевидно е,
че не е предизвикал нито смут, нито паника затова, защото оперативният
дежурен е бил наясно с изначалната невярност на този сигнал и затова и
действията са в хронологията, която вече казах.
Затова ще Ви помоля да приемете, че в конкретния случай става
въпрос за едно деяние с явна незначителна степен на обществена опасност и
да оставите без уважение предложението на Бургаския апелативен прокурор.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.40
4
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5