Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.11.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6767 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.01.2019
г. по гр.дело № 52873/16 г., СРС, ІІ ГО, 54-ти състав е осъдил Агенция „П.И.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 94,45 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за
причинените щети на л.а. „Тойота Авенсис“ с per. № ******* в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 23.11.2015г.,
настъпило вследствие на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно на републикански път IV 5074, на 300 м преди с.
Книжовник, поддържането на който е задължение на ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 19.09.2016г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата
от 370 лв., представляваща разноски за производството.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ответника Агенция „П.И.", ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Областно пътно управление-Хасково, представлявано
от инж. Р.Л., чрез пълномощника по делото адвокат В.П.с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че описаното
в представения Протокол за ПТП не е ПТП по смисъла на пар.7,
т.30 от ДП на ЗДвП, съгласно който "пътнотранспортно произшествие " е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети, а в случая от движението на процесния автомобил
не е настъпила повреда на друго МПС, а не на управляваното от водача, нито са
налице други, от изброените хипотези. Освен това, представеният протокол не е
оформен по надлежния ред, като полето за „участник 1“ е останало непопълнено. В
настоящия случай е видно, че няма друго МПС, което да е предизвикало повреда на
процесното МПС. Счита се, че няма и покрит
застрахователен риск. Единствено в чл.27, т.5 от ОУ към договора за Каско има предвидено покритие на риск „спукана гума“ в
хипотезата на настъпило ПТП, но след като в настоящия случай няма настъпило
ПТП, както е мотивирано по-горе, то това обстоятелство изключва дължимо
обезщетение за същата вреда. Причинената на МПС-то упомената вреда/спукване на
гума/ не е годен юридически факт, който да породи застрахователно събитие по
смисъла на ОУ на застрахователния договор „Каско на МПС“,
инкорпориран в полица „Каско на МПС“ № 93001510073603
от 31.05.2015 г. Моли да бъде
отменено процесното решение и да бъде постановено
ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемият-ищец З.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Л.оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 213,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.49 и чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 94,45 лв., представляваща регресно
вземане, възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за причинените щети на л.а. „Тойота Авенсис“ с per. № ******* в резултат на
застрахователно събитие - ПТП от 23.11.2015г., настъпило вследствие на попадане
на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на
републикански път IV 5074, на 300 м преди с. Книжовник, поддържането на който е
задължение на ответника.
Ищецът З.„Л.И.“ АД твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско на МПС”, е настъпило събитие - ПТП
вследствие на попадане на автомобила в несигнализирана дупка на пътното платно,
в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования лек автомобил на
стойност от 84,45 лв. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в този
размер на собственика на автомобила и е направил ликвидационни разноски в
размер на 10 лв. Твърди, че ответникът има задължение да поддържа в изправност
пътното платно на републиканския път, на който е настъпило ПТП, съответно да
вземе мерки за обезопасяването на опасности по него, като в резултат от
неизпълнение на това си задължение носи отговорност за обезщетяване на
причинените в причинна връзка с бездействието на виновните длъжностни лица
вреди. Претендира ответникът да му заплати регресното
вземане в размер на 94,45 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба-19.09.2016г. до окончателното изплащане на вземането и
разноски за производството.
Ответникът Ответникът Агенция
„П.И." оспорва исковете като неоснователни и
недоказани.
Съдът констатира
следното:
От представената по
делото застрахователна полица № 93001510073603 от 31.10.2015г. се установява, че ищецът е застраховал
л.а. „Тойота Авенсис“ с per. № *******
по застраховка „Каско на МПС“ със срок на покритие от
02.11.2015г. до 01.11.2016г. по клауза 1 - Всички рискове. Съгласно Общи
условия за застраховка „Каско на МПС“ по клауза 1
застрахователят покрива причинени щети на застрахованото имущество при
пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение
(т. 1.3 от съответната клауза). С уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 24.11.2015г. водачът на застрахования автомобил А.К.А.е декларирал,
че на 23.11.2015г. в 16.00ч., в
срока на действие на застрахователния договор, при управление на застрахованото
МПС в посока от с. Стамболово към гр. Хасково автомобилът е попаднал в голяма дупка на пътното платно. Във
връзка с подаденото уведомление за настъпване на застрахователно събитие при
застрахователя е била образувана щета № 2601-1261-15-414850 и след извършен
оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил застрахователят, е
определил застрахователно обезщетение от 84,45 лв., което е било изплатено на
собственика на увредения лек автомобил на 30.12.2015г. Представен е и протокол
за ПТП № 1624134 от 23.11.2015г., в който е посочено, че ПТП е настъпило на
същата дата на път IV клас 5074 на 300 м. преди с. Книжовник, при движение по
който водачът на лекия автомобил А.А.е преминал през
нарушена част от пътната настилка (дупка) с размери 30 на 40 см и дълбочина 20
см. Бил е разпитан като свидетел А.К.А.,
управлявал лекия автомобил при настъпване на ПТП, който заявява, че си спомня
за произшествие, при което при управление на процесния
лек автомобил по пътя от с. Стамболово, където свидетелят живеел, към гр.
Хасково, влязъл е предна лява гума в дупка на пътното платно с дължина 30-40 см
и дълбочина 20 сантиметра, в резултат на което била увредена гумата на автомобила.
Свидетелят се обадил на телефон 112 и на място дошли органите на КАТ, които
съставили протокол за ПТП (при предявяване на протокола, находящ
се по делото свидетелят потвърждава, че това е съставеният за ПТП-то, за което
свидетелства, документ). Наличието на необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно на посоченото място се потвърждава от приетата по делото докладна записка от 23.11.2015г. на
съставителя на протокола за ПТП мл. автоконтрольор К.,
в която са възпроизведени непосредствените възприятия на длъжностното лице за
наличие на дупка на пътното платно и липсата на пътен знак в участъка на пътя,
който да предупреждава за неравности на пътя. Съгласно приетата съдебна автотехническата
експертиза, щетите в описа на застрахователя отговарят на механизъм на
настъпването им вследствие попадането на МПС в дупка на пътното платно.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема
следното:
Съгласно чл, 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./ с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне". Предпоставките за уважаване регресната
претенция на застрахователя са: 1) застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2)
в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение;
3) отговорност на ответника за вредите
по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. Касае
се за уреден
от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на
нейния изпълнител.
За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен
фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата
с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на
ВС, т.7), а само качеството
им на изпълнители
на възложена работа; 2) вредите да са причинени
от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани
с него (така -ППВС №
9/1966 г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не
за активно поведение на неговия
изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване
на действие, то очевидно в основанието
на исковата претенция не се
включва обстоятелството дали вредите са причинени
от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало
виновно. В настоящия случай следва да
се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя
и дали процесиите вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение.
По делото е безспорно, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка
„Каско на МПС” за увредения автомобил по
представената полица, валидна към датата на ПТП. По време на действието
на този договор
е настъпило застрахователно
събитие-ПТП по смисъла на §6,
т.30 ЗДвП, а
не сочения във въззивната жалба пар.7,
т.30 ЗДвП, от което по
застрахованото МПС са били нанесени вреди. Съгласно §6, т.30 ЗДвП,
пътнотранспортно произшествие
е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. По аргумент на
цитираната норма, увреждане на предна лява гума/ САТЕ и
Протокол за ПТП/,
представлява повреда на превозното средство
и в тази връзка е налице допуснато ПТП и е налице покрит риск по застрахователния договор от 30.10.2015г.
Свидетелските показания, констатациите на САТЕ, докладната записка от 23.11.2015г. на съставителя на протокола за ПТП установяват съществуването на дупка
на пътното платно в участъка, за който твърди
ищеца, На основание чл. 30, ал.1, вр. т.14 ПЗР от Закона за пътищата
ответникът е имал задължение да поддържа
пътя, като осигурява необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата
година, като съществуването на необезопасена дупка на пътното платно
на републикански път, представлява неизпълнение на същото законово
задължение. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
на републиканския път, включително да означи съответната
дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя
и създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, която е създавала опасност за движението. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал.
1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители
или други лица, на които
е възложил изпълнението. В случая именно бездействието
на последните във връзка с поддържане
на пътя, вкл. във връзка
с възлагане извършването на ремонтни дейности
и сигнализиране на пътя до завършването
им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал.
1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че приетият по делото
Протокол за ПТП не е оформен по надлежния ред, тъй като полето за „участник 1“
е останало непопълнено, а други участници няма. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл. 179,
ал. 1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и
час, на мястото на произшествието се е намирал описаният в протокола лек
автомобил/само един/, с описаните видими щети, както и че на пътното платно са
се намирала необозначена дупка с размери 30 на 40 см. и дълбочина 20 см.
Освен това, в
докладна записка от 23.11.2015г. на съставителя на
протокола за ПТП мл. автоконтрольор К.са
възпроизведени непосредствените възприятия на длъжностното лице за наличие на
дупка на пътното платно и липсата на пътен знак в участъка на пътя, който да
предупреждава за неравности на пътя. В същия смисъл са и свидетелските
показания на водача на процесното МПС. След като протоколът за ПТП е
бил надлежно изготвен на основание чл.179, ал.1 от ГПК, същият е
официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила относно констатираните в него обстоятелства
по реализираното ПТП и вредите, настъпили от него.
Налице е ПТП по смисъла на
пар.6, т.30 от ДП на ЗДвП, поради което е налице и
покрит риск по смисъла на чл.27, т.5 от ОУ към договора за Каско, в който текст има предвидено покритие на риск
„спукана гума“ в хипотезата на настъпило ПТП.
Що се отнася до размера на
обезщетението, то същият не се оспорва.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр.
ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество
направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.01.2019 г. по
гр.дело № 52873/16г. на СРС, ІІ ГО, 54-ти състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.", ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Областно пътно управление-Хасково, представлявано
от инж. Р.Л. да заплати на З.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Л.направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.