Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.12.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети
ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 1028 по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
К.М.М., ЕГН ********** е предявил против ЗК „О.Л.” АД, регистрирана в Никозия, Кипър иск за обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при ПТП в
размер на 60 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането 02.03.2013 год. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищецът
твърди, че е пострадал като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек
автомобил ’’Хонда Сивик” с ДК № *******И.К.Н.. За автомобила е имало
застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Твърди,
че в следствие на ПТП-то е получил размачкване на левия крак ,
счупване
на
втора, трета, четвърта и пета предходилни кости на десния крак
и разкъсно-контузна рана на дясната ръка. Изпитвал е болки и страдания,включително
и психически стрес от преживяното.
Моли
съда да постанови решение,с което да осъди ответното дружество да му заплати
исканото обезщетение за търпените неимуществени вреди с лихви и разноски.
ответникът ЗК „О.Л.” АД, регистрирана в Никозия, Кипър и действаща чрез
клона си ЗК „О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, гр. София, бул. „********№ 142 – ****оспорва иска като
неоснователен,тъй като за процесната ситуация И.К.Н. е бил оправдан от
наказателния съд с влязла в сила присъда. Евентуално обжалва размера на
претенцията и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. моли съда
да постанови справедливо решение и претендира разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
Констативен протокол за ПТП № К 209/02.03.2013г. издаден от СДВР и протокол за оглед от същата дата се
установява, че на 02.03.2013г. около 15:00 часа в гр. София на бул. „
Константин Величков” - преди кръстовището е бул. „Ал. Стамболийски” е настъпило ПТП, при което И.К.Н. при управлението на лек автомобил
марка "Хонда Сивик" с peг. № *******е ударил пешеходеца К.М.М. който в този
момент пресичал пътя в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила.
С
влязло в сила решение на СРС по НАХД № 16725/2015 год. И.К.Н. е признат за
невинен по обвинение за нарушаване на чл.19,ал.2 ЗДвП - Когато на пътя има
платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни
средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него,
с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз
на пътници.
По
делото не се спори,че за процесния автомобил е имало валидна застрахователна
полица № 28112002802639 към датата на настъпване на застрахователното събитие.
В
хода на настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза.
Заключението не е оспорено от страните. Според заключението от удара
пострадалия е получил ищецът е получил размачкване на дясното
ходило, фрактури на
втора, трета, четвърта и пета метатарзални кости на десния крак
и разкъсно-контузна рана на дясната длан. Бил е приет във ВМА - София за
провеждане на специализирано лечение - кръвна репозиция и метална остеосинтеза
/открито наместване и метално свързване на костни счупвания с плаки и винтове, за
улеснявано на зарастването/. По-интензивни болки пострадалият е изпитвал в
първите 15-20 дни след инцидента и операцията дни,болките са намалели постепенно
и след втория месец не е изпитвал такива.До 6 месеца е следвало да ползва
специални ортопедични стелки.
От
заключението на назначената съдебно авто- техническа експертиза, което съдът
възприема ,се установява,че лекия автомобил Хонда Сивик с д.к. № *******управляван от И.К.Н. *** с посока на движение от
бул. "Възкресение" към бул."Ал. Стамболийски" и преди
кръстовището в района на спирка за масов градски транспорт е реализирал ПТП с
пресичащи отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходец,като мястото на удара е върху трамвайното трасе отделено с линия М1,тъй
като водачът искал за изпревари чрез преминаване през тази зона спряло непосредствено
пред него МПС. Пострадалият е пресичал дясното платно на бул. „К. Величков”
между спрелите автомобили. В момента на излизане от габарита на непотеглилия
автомобил от ляво, пешеходецът е имал възможност да забележи приближаващия лек
автомобил движещ се със скорост от около 20 км.ч. по трамвайното трасе от поне
6 метра.
Свидетелят
И.Н./водач на автомобила/ установява,че е предприел изпреварване на спрелия
пред него автомобил чрез преминаване върху трамвайната линия,тъй като никой не
го „пускал“ да мине отдясно.Видял пешеходеца да тича пред спрелия автомобил и
опитал да го избегне с рязък ляв завой,но все пак настъпил удар с дясната задна
част на автомобила му.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
По
съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Установен
е механизма на ПТП-то, при което съдът приема, че произшествието е настъпило по
вина и на водача на лекия автомобил и на пешеходеца.
Първият
е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20,ал.2,изр.второ от ЗДвП , а също правилата за
специално внимание към пешеходците-чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП- след като е предприел
недопустима маневра в района на спирка на градския транспорт е следвало да управлява
автомобила с повишено внимание , за да може своевременно да намали скоростта
или при необходимост да спре. Чрез неправилната си маневра,за която обаче е
признат за невиновен, И.Н. сам се е поставил в сложна ситуация, тъй като преминавайки
по трамвайната линия е трябвало да внимава за пешеходци,за МПС-та и за
нерелсови такива.
Вина
за произшествието има и пострадалия,тъй като в близост до кръстовище със
светофарна уредба и пешеходна пътека е предприел пресичане на оживен булевард
на нерегламентирано място и при ограничена от множеството автомобила
видимост-нарушение на чл.113,ал.1 и чл.114,т.2 ЗДвП.
В
резултат на процесното ПТП са причинени телесни повреди по непредпазливост на К.М.М.
, който същия ден е бил приет в болницата с описаните по-горе травми във ВМА. В
тази връзка съдът приема за доказан фактът, че причиненият вредоносен резултат
е пряка
и непосредствена последица
на извършеното от делинквента
противоправно деяние.
Не
се спори по делото, че за описания лек автомобил е имало застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗК
„О.Л.” АД
валидна към датата на ПТП-то.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51,ал. 2 ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Ответникът
е противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия и с оглед на изложеното по-горе съдът приема,че е основателно
,като определя процент съпричиняване в размер на 50%.
При определяне размера на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените интензивни болки и страдания продължили около 15 дни след злополуката, извършената операция и фактът,
че лечебният и възстановителен период
е приключил за срок около 2 месеца. Съдът взема пред вид и факта, че спецификата
на нараняването на ходилото води и до неудобства свързани с риска за „паднал
свод“ на стъпалото и употреба на специални ортопедични стелки.
Като
взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обезщетение за
търпените от ищеца неимуществени вреди по справедливост е в размер от 30 000
лв. , ако след приспадане на признатото съпричиняване ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца сумата от 15 000 лв. ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2013 г. до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед възрастта на пострадалия, търпените от него болки и страдания, преживени след
операцията и болничния престой, както и в
периода на възстановяване и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над
уважения размер до претендирания такъв от 60 000 лв. искът за неимуществени
вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
разноските в производството:
Ответникът
следва да заплати на адв. Г.Д. възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА в размер на 980 лв. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 600 лв.
На
основание чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. и 113 лв. за експертиза съобразно
отхвърлената част от иска
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.” АД, регистрирана в Никозия, Кипър и действаща чрез
клона си ЗК „О. – К.Б.” КЧТ, ЕИК ********, гр. София, бул. „********№ 142 – ****да заплати на К.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му
адв. Г.Д., със съдебен адрес:***, офис № 9 на основание
чл. 226,ал.1 КЗ /отм./ сумата от 15 000 лв., обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 02.03.2013 г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от горната дата до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до предявения такъв от 60 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „О.Л.” АД да заплати на адв.
Г.Д.
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 980 лв. ,а по сметка на СГС
държавна такса от 600 лв.
ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН ********** да заплати на ЗК
„О.Л.” АД
сумата от 200 за юрисконсултско възнаграждение и 113 лв. за разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: