Решение по дело №615/2018 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 297
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 22 август 2019 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20185620100615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 16.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 615 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.

Ищците М.А.Т., М.Д.Д., Д.Д.Д., О.В.Т. и Д.П.Т. твърдят, че са съсобственици по наследство и възстановяване по ЗСПЗЗ по силата на Решение № 148ЛЗ/26.07.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Любимец на поземлен имот с № 060010, находящ се в землището на с. Лозен, общ. Любимец. Посочено е още, че с Договор за доброволна делба от 16.12.2008 г., сключен между ответниците Н.Т.С., О.П.К., Е.П.Ц., П.Д.Т., И.Т.И., М.К.В. и А.К.И., процесният имот бил поставен в дял на ответницата Н.Т.С.. Възразяват, че на ответниците никога не било възстановявано правото на собственост върху този имот. Считат, че сключеният договор за доброволна делба в частта относно процесния недвижим имот е нищожен, тъй като облекчената форма с нотариална заверка на подписите се отнасяла само за съсобственици. Доколкото ответниците не притежавали собственически права, намират, че в случая не била спазена изискуемата от закона форма за действителност по чл. 18 ЗЗД. По тези съображения молят на основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ответницата Н.Т.С. не е собственик на спорния недвижим имот с идентификатор № 44077.60.10, находящ се в землището на с. Лозен, общ. Любимец, както и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договора за доброволна делба от 16.12.2008 г. в частта, в която този имот е поставен в дял на ответницата Н.Т.С..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.Т.С., с който заявява, че признава иска. Твърди, че спорният имот бил възстановен първоначално на наследодателя на ищците, а впоследствие след влизане в сила на съдебно решение и на нейния дядо И.Т. Ангелов. Но въпреки това нямала претенции към този имот.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответниците О.П.К. и И.Т.И. – адв. И.И., с който е изразено становище за основателност на предявените искове.

Останалите ответници не са взели становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 148ЛЗ от 26.07.1999 г. на Поземлена комисия – гр. Любимец е възстановено на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на Д. Димитров Т. върху нива от 3,001 дка, находяща се в землището на с. Лозен, общ. Любимец, местността „Гешев бент”, съставляваща имот № 060010 по плана за земеразделяне.

Видно от издаденото от Кметство с. Лозен, общ. Любимец удостоверение за наследници изх. № 33/04.07.2018 г. ищците М.А.Т., М.Д.Д., Д.Д.Д., О.В.Т. и Д.П.Т. са наследници на Д. Димитров Т..

Представен е и Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.12.2008 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между ответниците Н.Т.С., О.П.К., Е.П.Ц., П.Д.Т., И.Т.И., М.К.В. и А.К.И., по силата на който са поделили съсобствени земеделски земи в землището с. Лозен, общ. Любимец, като спорният имот е поставен в дял на ответника Н.Т.С..

От представената по делото скица се установява, че на процесния имот съответства поземлен имот с идентификатор 44077.60.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозен, общ. Любимец.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглеждания случай РС Свиленград е сезиран с отрицателен установителен с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид посочената правна квалификация, предмет на настоящото дело е установяване по отношение на ответницата Н.Т.С., че тя не притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот. В случая в тежест на ищците е да установят правния си интерес от водения иск. Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искът се явява допустим, тъй като за ищците е налице правен интерес от търсената чрез него защита. Последните заявяват свои права върху процесния имот, които са оспорени от ответницата Н.Т.С., тъй като съгласно приложения договор за доброволна делба имотът е поставен в неин дял. Ето защо, доколкото и двете страни разполагат с документи за собственост върху един и същ имот, е налице правен интерес от предявения иск.

При отрицателен установителен иск за собственост предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника и в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на спорния имот. В случая ответницата Н.Т.С. изрично е заявила, че към момента няма претенции към процесния имот. Поради това последната не е ангажирала доказателства за установяване на фактите, от които произтича правото ѝ на собственост върху спорния имот и придобивното основание, посочено в договора за доброволна делба от 16.12.2008 г. Ето защо, при липса на каквито и да било данни, че спорният имот е бил придобит от ответната страна, съдът не би могъл да приеме, че ответница Н.Т.С. е собственик на процесния имот. Тъй като тя не е установила при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху недвижимия имот, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а според чл. 35, ал. 1 ЗС доброволната делба на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. Облекчената форма по чл. 35, ал. 1 ЗС се отнася само за съсобственици, а неспазването на предписаната от закона форма за действителност на сделката води до нейната нищожност – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Следователно несобственик не може да придобие права върху недвижим имот, който по силата на договор за доброволна делба му е поставен в дял, поради неспазване на изискуемата се от закона форма за действителност на договора – чл. 18 ЗЗД. Поради това такъв договор се явява нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД (така Решение № 279 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. на ВКС, II г. о.). Именно такъв е и разглежданият случай, тъй като не се доказа спорният имот да е бил съсобствен на ответниците. Поради неспазването на предвидената в чл. 18 ЗЗД форма на нотариалният акт сключеният договор за доброволна делба в частта относно спорния имот се явява нищожен.

По разноските:

В случая ищецът Д.П.Т. е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, с който претендира разноски на стойност 206 лв. за снабдяване с документи, платени държавни такси и вписване на исковата молба, както и 300 лв. – възнаграждение за особен представител на ответниците О.П.К. и И.Т.И.. С оглед основателността на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Д.П.Т. сумата от 206 лв. Също така ответникът О.П.К. следва да заплати на ищеца Д.П.Т. заплатеното възнаграждение за особен представител в размер на 150 лв., а ответникът И.Т.И. – определеното възнаграждение за особения представител до освобождаването му в размер на 50 лв. Съдът е счел, че въпреки направеното от ответника И. искане, следва да се заплати на особения представител възнаграждение, съответстващо на извършената работа, изразяваща се в проучване на делото и подаване на писмен отговор. По отношение на остатъка от 100 лв. с протоколно определение съдът е разпоредил да се върне на ищците след представяне на банкова сметка.

***, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от М.А.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, М.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, Д.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, О.В.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, и Д.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Н.Т.С., ЕГН: **********, адрес: ***, че Н.Т.С. не е собственик на поземлен имот с идентификатор 44077.60.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Лозен, общ. Любимец, одобрени със Заповед № РД-18-1213/05.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Гешев бент”, с площ от 3000 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, с № по предходен план: 060010, при съседи: имоти с идентификатори: 44077.60.7, 44077.60.8, 44077.60.9, 44077.72.156, 44077.60.11, 44077.57.64, 44077.60.5, 44077.60.6.

ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД нищожността на Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 16.12.2008 г., акт № 117, т. XV, рег. № 15826, нот. дело № 2347/2008 г. по описа на нотариус Величка В.,***, с нотариална заверка на подписите, в частта, в която в дял на Н.Т.С., ЕГН: **********, адрес: ***, е поставен поземлен имот с площ от 3,001 дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. Лозен, общ. Любимец, местността „Гешев бент”, представляващ имот № 060010 по плана за земеразделяне.

ОСЪЖДА Н.Т.С., ЕГН: **********, адрес: ***, О.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***, Е.П.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, ж. к. „Света Троица”, бл. 374, вх. Д, ет. 4, ап. 96, П.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, И.Т.И., ЕГН: **********, адрес: ***,  М.К.В., ЕГН: **********, адрес: ***, и А.К.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на Д.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 206 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

ОСЪЖДА О.П.К., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Д.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за особен представител.

ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Д.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 50 лв., представляваща възнаграждение за особен представител.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: