МОТИВИ към НОХД 1365/ 19г.
Производството е образувано въз основа на
внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението е против К.К.Д. *** е отнел чужди движими вещи - 1 бр. акумулаторен винтоверт
„Bosch professional“ и 1 бр. бинокъл „Boschirem“ на обща стойност 826,69 лв. от
владението на „К.“ ЕООД, без съгласието на К.С.П. - МОЛ в хипермаркет „К.“, с
намерение противозаконно да ги присвои, каго деянието е извършено повторно в
немаловажен случай - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл.
194, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството по делото се
проведе по общия ред.
Представителят на РП Пазарджик
твърди в с.з., че обвинението е доказано както от обективна, така и от
субективна страна . Настоява наказанието да бъде определено на основание
чл. 55, ал.1 т.1 от НК и да се постанови ефективното му изтърпяване при общ
режим .
Защитникът заема аналогична
позиция.
Подсъдимият признава вината си и
моли за снизходителност при определяне на наказанието.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
К.Д. е българин,български
гражданин,не е женен и е негативно охарактеризиран.Осъждан три пъти за
извършени престъпления против собствеността на гражданите: със съдебно одобрено
споразумение от 17.09.2013г. за по НОХД№1783/2013г. по описа на PC-Пазарджик за
деяние по чл.197ал.1т.3,във вр. с чл.195ал.1т.4 и т.2 от НК,за което е изтърпял
наказание „пробация" до 24.05.2014г. и по НОХД№Ю447/2015г. по описа на
СРС,по което наказателно производство съдът е одобрил споразумение за извършено
престъпление по чл.195ал.1т.4 и т.7 от НК и е наложил наказание от осем месеца
лишаване от свобода,което е отложено по реда на чл.66ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години. Последно е бил осъден по НОХД 13/2019г. с присъда в сила от
02,03,19г. чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 НК, като го оправдава по
повдигнатото обвинение за извършено на 12,07,18г. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр. с
чл.28 ал.1 от НК на пробация при двете задължителни мерки за въздействие и
контрол по чл. 42А ал.2 т.1, т.2 за срок от по шест месеца всяка и по т.6 -безвъзмезден
труд в полза на обществото 200 часа за една година.
На 21.11.2018 г., около 16,30 ч.,
Д. влязъл в хипермаркет „К.“ в гр. Пазарджик. Докато обикалял, взел от един от
стелажите кутия с бинокъл „Boschirem“, която пъхнал под шубата си. След това отишъл при стелажите с фирмени машини на
„Bosch“, от където взел един акумулаторен винтоверт „Bosch professional“ и също
го скрил под дрехите си. После се запътил към отдел „Домашни потреби“, клекнал,
извадил бинокъла от кутията и отново го пъхнал под дрехите си, а празната кутия
поставил на един от рафтовете. След това минал покрай каса № 4, придържайки
дясната си ръка към тялото, за да не изпаднат предметите, излязъл от магазина и
се прибрал в дома си в с. Виноградец.
На 23.11.2018 г. служител на
магазина открил празната кутия от бинокъла. В резултат на извършената проверка
и след изглеждане на видеозаписите от охранителните камери, била установена
самоличността на Д. .
С протокол от 07.12.2018 г. той предал откраднатите вещи, чиято стойност по
експертна оценка е общо 826,69 ла., които след това били върнати с разписка от
10.12.2018 г. на служител от магазин „К.“.
При така описаната фактическа
обстановка прокурорът е приел, че Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194,
ал. 1, във връзка с чл. 28, ал.1 от НК и го е предал на съд за такова престъпление.
.
Визираните в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, по отношение на които подсъдимия депозира
признание, се установяват и от събраните
други доказателствени средства. Последните са напълно непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, хронологични и достатъчно детайлни относно релевентните по
делото факти, респ. по отношение на всяко едно от инкриминираните престъпни
деяния. Основният доказателствен източник се явяват показанията на свидетелите Пунова и Р. , които споделят
впечатления и от видеозаписа, приложен по делото и изследван като самостоятелно
доказателствено средство. Посочените
свидетели са възприели именно от записа отделни детайлни от инкриминираната обстановката.
Твърденията им дават информация относно начина на извършване на престъпното
посегателство, времето - дата на извършването му и неговия автор, които са
напълно потвърдени от възпроизведената със записа ситуация . Експертно е
установено, че няма манипулация върху отделните
файлове, ясно се виждат всички действия на подсъдимия, който е категорично
идентифициран и от сравнителното лицево- идентификационно изследване.
Установен несъмнено е предмета на престъплението - двете
инкриминирани вещи, които са експертно оценени на: 729
лв. -винтоверта и 97,69 лв. - бинокъла.
Фактите, напълно безспорно
установени от непротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателства сочат
обстоятелства , които по същност и хронология са идентични на отразените в
обвинителния документ.
Съдът прие при съвкупния анализ
на всички доказателствени източници, че подсъдимият е извършил фактическите
действия по отнемане на двете
инкриминира ни вещи от процесния хипермаркет по начина, като ги е взел от
рафтовете и ги е скрил под връхната си дреха, след което безпрепятствено и
целенасочено е напуснал търговския обект и ги е отнесъл вкъщи.
Неправилно обаче е решението на
обвинителя за квалификацията по т. 7 и въобще по основания състав на ал.1 .
Причината за отпадането на квалификацията по т. 7 е във възприета от съдебния
състав маловажност на случая, обоснована с експертната оценка на паричната
равностойност на горивото - 826,69 лева, сума която е под двукратния
размер на установената за страната
минимална работа заплата. Така, че маловажността на случая е резултат от
покриването на една от формите й по легалната дефиниция по чл. 93, ал.1 т. 9 НК
и заради незначителността на вредните последици. Този извод не се опровергава от личността на
подсъдимия при категоричните данни за неговото съдебно минало, което представя
описаните горе три осъждания, предхождащи процесната проява. И е така, тъй като
общата стойност на вещите от тези три престъпления е малко над МРЗ за страната,
като това по НОХД 10447/15г. ( по пункт ІІ на л. 84, ДСП) е и на етапа на опита
което значително променя тежестта на деянията/то. Всъщност такива са изводи са правени от всеки
от решаващите съдилища до момента, предвид възприетите квалификация и/или
основание за ангажиране на наказателната отговорност.
В субективно отношение подсъдимият
е съзнавал противоправността на деянието си и е предвиждал и целял настъпването
на обществено-опасните последици от него.
Субективните аспекти
на престъпната дейност са били трикратно изследвани.На първо място в хода на
разследването ДСП е било изготвено и
заключение на съдебнопсихиатрична експертиза с оглед твърденията на подсъдимия,
че не си спомнял какво е направил, тъй като бил под влиянието на 1 таблетка
„ксанакс“, 1 таблетка „Ривотрил“ и три бири кутии „Ариана“. Експертното
становище е категорично, че дори и да е имало частично опиване, то по никакъв
начин не изключва вменяемостта му и не е попречило да извършва целенасочени и
организирани действия в магазина; частичната амнезия, декларирана от
обвиняемия, представлява избирателна амнезия или проста симулация; в случая
няма амнезия от психиатрична гледна точка и всичките нагледно и визуално
документирани действия на обвиняемия говорят за замисъла, подготовката и
осъществяването на кражбата.
В съдебната фаза на процеса бе поставен
въпроса за вменяемостта предвид събраните данни с показанията на майката на
подсъдимия за евентуална „клептомания“. Първото изследване установи, че към датата на
инкриминираното деяние и датата на прегледа подсъдимият не страда от психично
заболяване и е вменяем.Установена е също липсата на клинични критерии за
поставяне на диагнозата Личностно разстройство и Патологично отнемане на чужди
вещи /клептомания/. Физическото и психическо състояние на подсъдимия са
преценени като такива, които гарантират възможността му правилно да възприема
фактите значими за делото
На база на претенция от защитата
изследването да обхване конкретни посоки бе поставена допълнителна задача като
експертите бяха насочени към посочения в доказателственото искане на защитата
специализиран материал и имахме предвид само събраните в съдебния процес
доказателства, които имаха значение за изследването. При това повторно
обсъждане са потвърдени становищата, дадени в предходното заключение.
Предвид горното Съдът постанови
своята присъда, с която призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, т.3
като го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1 т.7 вр. чл. 194,
ал.1 и чл. 28, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера
на полагащото се на подсъдимия наказание, Съдът отчете ниската обществена
опасност на деянието и завишената такава на дееца. Съобрази също стойността на
предмета на престъпно посегателство ,който, както се обоснова горе, рефлектира
върху характеристиката на деянието. прецени и факта, че такова престъпление не
е инцидентно, а поредно - четвърто - в живота на подсъдимия. Взеха се предвид и
данните от майка му , че бива ангажиран в семейния селскостопански бизнес и от
там в резултат на помощта и труда си получава правомерно доходи . При това
обследване на критериите за индивидуализация на наказанието се прецени в
хипотезата на чл. 57, ал.1 от НК, че съответно на тежестта на деянието и
обезпечаващо постигане на персоналната и генералната превенции е наказанието
пробация. За да се постигне целения поправителен и превъзпитателен ефект в
личен и обществен аспект, се реши, че на
подсъдимия следва да бъдат определени следни мерки за въздействие и
контрол по чл.42А ал. 2 т. 1, т. 2 и 6 от НК :
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и
подписване два пъти седмично за срок от три години
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години
безвъзмезден труд в полза на
обществото 320 часа за три поредни години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия се присъдиха сторените по
делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик- в размер на 736,50 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик - в
размер на 1740,00 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: