№ 4254
гр. Варна, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110102034 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
предявена от ищцата М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник - адв. Б. Б. от ВАК против ответницата Н. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***.
Предявения по делото специален положителен установителен иск е с
правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно:
установяване на вземането по издадена от заповедния съд Заповед №
3189/14.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
издадена от РС - Варна, 42 състав, в проведеното на 14.06.2024 г. закрито
заседание по частно гражданско дело № 7324 по описа на съда за 2024 г.
Отправеното до съда от ищцата искане е : да бъде постановено Решение,
по силата на което да бъде прието за установено, че Н. Д. Б., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***: СУМАТА от
1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща дължима главница по
Договор за заем от 27.06.2019 г., сключен в устна форма, СУМАТА от 739,88
лв. (седемстотин тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща законна лихва за периода от 28.12.2019 г. до 13.06.2024
г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които парични вземания е издадена Заповед №
3189/14.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
издадена от PC - Варна, 42 състав, в проведеното на 14.06.2024 г. закрито
заседание по частно гражданско дело № 7324 по описа на съда за 2024 г., на
основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и
1
обстоятелства:
Ищцата М.Д. твърди, че на 27.06.2019 г. с ответницата Н.Б. сключили
устен договор за заем, по силата на който ищцата се задължила да предаде на
ответницата, чрез банков превод сумата от 1500 лв., а ответницата се
задължила да върне заемната сума до 27.12.2019 г., отново с банков превод. В
изпълнение на сключения договор, твърди ищцата, че на 27.06.2019 г. превела
по сметка на Н. Б. сума от 1500 лв., която сума не била върната и до момента
на подаване на исковата молба в съда. Сочи се от ищцата, че на 13.06.2024 г.
депозирала пред PC Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за което било образувано ч.гр.д.№
7324/2024 г. по описа на РС Варна, XLII-ри състав и издадена Заповед №
3189/14.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След
издаване на заповедта, уточнява ищцата, че длъжникът Н. Б. депозирала
възражение по чл.414 ГПК срещу дължимостта на вземането, което
обуславяло и правния интерес на ищцата от избраната форма на искова
защита.Ищцата желае уважаване на предявения иск ведно с присъждане на
разноски и по исковото и по заповедното дело. В подкрепа на твърденията си
и искането ищцата е обективирала още в исковата си молба искания за
събиране на доказателства.
По делото е депозиран отговор на искова молба, въпреки че преписа от
исковата молба не е надлежно връчен на ответницата. Отговора на искова
молба е постъпил в съда чрез пощенски услуги и е подаден от ответницата
чрез надлежно упълномощен адвокат - С. А. от ВАК с адрес за призоваване в
гр. Д.. В ОИМ се твърди ясно от ответницата, че не познава ищцата, не била
сключвала договор за заем, не е договаряла лихва, като потвърждава факта, че
срещу нея е била издадена заповед по чл.410 ГПК и в качеството си на
длъжник ответницата оспорила тази заповед. Отделно от горното ответницата
релевира възражение за изтекла давност по отношение на търсената
мораторна лихва, като сочи че е изтекъл тригодишния срок по чл. 111,б. „в“
ЗЗД.
На следващо място и по същество ответницата е оспорила вписаното
основание в представеното от ищцата преводно нареждане, като подчертава,
че банките не следят за това какво основание за превода е вписано.
Ответницата твърди и че не е получавала от ищцата покана за
изпълнение.В заключение ответницата изразява недоумение затова, че с
разлика от 7 дни същата ищца, на идентично основание е завела две дела
против нея. Искането на ответницата е иска предявен против нея да се
отхвърли като неоснователен и в полза на ответницата да се присъдят
разноските по делото. В подкрепа на изложеното в ОИМ ответницата е
обективирала доказателствени искания .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 31.10.2025 г.
ищцата се е явила лично и е била представлявана от адв. И. И., редовно
преупълномощена от адвокат Б. Б. .
Ответницата не се е явила в о.с.з., не е изпратила представител за о.с.з. С
молба вх.рег.№ 90375/29.10.2025 г. , ответника Н. Б., чрез пълномощник-адв.
С. А., е изразила желание делото да бъде разгледано в отсъствие на ответната
страна. Оспорена е исковата молба като неоснователна и се поддържа
депозирания отговор. По отношение на доклада на делото отв.Н.Б. е заявила,
че няма възражения, а касателно уваженото искане по чл. 176 от ГПК, моли
2
ищцата да отговори на посочени в молбата въпроси, а в случай, че същата не
се яви, да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Отв.Б. е изразила в
посочената молба становище по съществото на спора, като желае отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан.
В хода на спора по същество ищцата, чрез адв.И. моли съда да
постанови Решение, по силата на което да приеме за установено, че
ответницата Н. Б. дължи на ищцата сумата от 1500 лв., представляваща
дължима главница по сключен договор за заем от 27.06.2019 г., тъй като от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че между
страните било постигнато съгласие за даване на заем и в резултат на това
съгласие и чрез доброволно предоставяне на банкова сметка от страна на
ответницата била преведена процесната сума, като било поето задължение
същата да бъде върната до 27.12.2019 г., но предвид обстоятелството, че
заемът и до настоящия момент все още не бил върнат, ищцата предявила и
настоящия иск. Ето защо адв.И. моли съда да постанови Решение в горния
смисъл и да присъди в полза на ищцата и сторените в настоящото
производство разноски.
Съдът , след запознаване със становищата на страните, на база
приобщените по делото доказателства, в съответствие с приложимия закон,
нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :
РС Варна е сезиран със специални положителни установителни искове ,
предявени в срока по чл.415 ГПК .
С доклада по делото , приет от страните без възражения , съдът е дал
правна квалификация на исковете с които е сезиран и разпределил тежестта на
доказване .По предявените ОСИ, с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК и чл. 86 ЗЗД, съдът е указал на страните, че съгласно общо правило на чл.
154, ал. 1 ГПК, в конкретния казус тежестта на доказване се разпределя между
страните по следния начин: В тежест на ищцата съдът е възложил да установи
наведените твърдения, а именно: 1.) че между страните по делото са
съществували договорни отношения, в частност, че бил сключен договор за
паричен заем на 27.06.2019 г. за сумата 1500 лв.; 2 че ищцата е предала на
ответницата заемната сума; срока в който е следвало да бъде върната сума и
датата от която ответницата е изпаднала в забава. В тежест на ищцата е било и
да установи и докаже, че по нейно заявление е било образувано заповедно
производство против длъжника - ответник в исковото производство, че в полза
на ищцата е била издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на
парично задължение за процесното вземане и че във връзка с дадените
указания от заповедния съд и в срок ищцата е предявила специалните си
положителни установителни искове с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ответницата съдът е възложил да
установи и докаже възражения имащи правоизключващ, правопогасяващ или
правоотлагащ характер.
От приобщеното по исковото производство като писмено доказателство
-частно гражданско дело № 7324/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 42
състав безспорно се установяват твърденията на ищцата и ответницата затова,
че помежду йм е било водено цитираното заповедно производство . Видно е
от материалите по ч.гр.д. № 7324/2024 г. със Заявление от 13.06.2024 г.
заявителят М. Д. , чрез адв.Бр.Б. е сезирала РС Варна с искането да бъде
издадена в нейна полза и против длъжника Н. Б. Заповед за изпълнение на
3
парично задължение по чл.410 ГПК за вземанията изброени по основание и
размер в т. 9, 12 и 14. Видно е листи 8 и 9 от заповедното дело, че въз основа
на Разпореждане № 24150/14.6.2025г. РС Варна, 42 състав по ч. гр. д. №
7324/2024 е приел, че са налице предпоставките на чл.410 т.1 и липсват данни
за визираните в чл. 411, ал.2 , т.2 ,3,4 и 5 от ГПК пречки, като е разпорил
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.С
издадената Заповед № 3189/14.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 7324/2024 г. по описа на
РС Варна, 42 състав заповедният съд е разпоредил длъжникът Н. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора М. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***: СУМАТА от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща дължима главница по Договор за заем от 27.06.2019 г.,
сключен в устна форма, СУМАТА от 739,88 лв. (седемстотин тридесет и девет
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща законна лихва за периода
от 28.12.2019 г. до 13.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.410 т.1 ГПК .Със
същата заповед заповедният съд е присъдил в полза на заявителя, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК сторените от заявителя съдебно –деловодни разноски по
заповедното дело от 44,80 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение . Изрично в заповедта по чл.410 ГПК е вписано, че
вземането произтича от следните обстоятелства : дължима сума по договор за
заем от 27.06.2019 г. , сключен в устна форма .
Всички приобщени по заповедното дело книжа до л. 52 отразяват
предприетите действия от заповедния съд по връчване на заповедта по чл.410
ГПК.От приобщеното на л. 53 съобщение е видно, че заповедта е връчена чрез
сина на длъжника на 5.2.2025 г., а от приложеното на л. 54 възражение по чл.
414 ГПК се констатира, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът Н. Б. лично е
възразила против заповедта . От приобщените на листи от 56 до 57 по
заповедното дело книжа е видно, че заповедният съд е дал указания до
заявителя , че в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение и че длъжникът
е предявил в преклузвния срок пред РС Варна специалните си положителни
установителни искове.Изложеното по-горе обосновава извода на съда, че
исковото производство е процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне
по същество съществува ли парично вземане в полза на ищцата , така както е
вписано в диспозитивната част на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7324/2024 г.
За доказване на основателността на иска си ищцата е ангажирала по
делото писмени и гласни доказателства, а ответницата е отправила искане
ищцата да отговори на поставени въпроси .
Видно е от приобщеното по заповедното дело на лист 6 -ти заверено за
вярност с оригинала копие на преводно нареждане , приобщено и на лист 3 -ти
по исковото производство, че на дата 27.06.2019 г. М. И. Д. е превела в
гр.Варна, във ФЦ Варна, клон *** при *** АД , от нейна банкова сметка на Н.
Д. Б. сума от 1500 лева , по банкова сметка на Н.Б., с посочено основание на
превода „ даване на заем от М. И. Д. „ .
Ищцата Д. е дала отговори на поставените й въпроси, като в о.с.з. на
31.10.2025 г. е заявила, че било 2019 г., тогава говорили и Н. и съпруга й, които
споделили , че имат материални проблеми. Ищцата твърди категорично, че
познава Н., като уточнява, че познава повече съпруга й М. -българин, от Д..
По този повод ищцата сочи, че Н. й дала банкова сметка, а ищцата и дала
4
парите на два пъти, даже Н. искала малко повече, а ищцата й дала общо 4500
лв., на два пъти ги изпратила, след като ответницата предоставила на ищцата
банкова сметка, написана на хартия . Ищцата е уточнила, че било юни месец,
като сключили договора, говорили си , но на хартия нищо не било подписвано,
Н. обещала да върне на ищцата парите към края на годината, в работните дни
между Коледа и Нова година, но и до ден-днешен категорично не ги била
върнала.В края на отговорите си ищцата сочи, че се опитвала да говори с
ответницата , но не се получавало и затова са стигнали до тук .
В проведеното открито съдебно заседание съдът е допуснал до разпит
свидетеля В. Н. З., роден през *** г. , воден от ищцата . Свидетелят З. сочи
пред съда, че познава М. от много години, от сина й , от около 30 г.,
приятелски отношения имали. На въпросната среща, отдавна било, смътно си
спомнял св.З., че се разхождали в Морската градина и там имало някаква
среща за някакви пари, но точно какво те се уговаряли, свидетелят не може да
каже да каже. Това, което си спомнял св.З. било , че имало някакъв разговор за
пари, но какво, кой на кого да помогне, как, не може да каже защото минали
около 5-6 г. от тогава.
Други доказателства по делото не са ангажирани .
При така изложеното по-горе от фактическа страна, съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявените по исковото производство обективно, кумулативно
съединени специални положителни установителни искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. С доклада по делото, приет
от страните без възражения , исковият съд е разпределил тежестта на
доказване между страните .В тежест на ищцата е било да установи и докаже
при условията на пълно и главно доказване осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на договора за заем : наличието на
действителни правоотношения по посочения договор за заем, за възникването
на които заемодателят да е предоставил на заемателя процесната сума в
твърдения размер и да е настъпила изискуемостта на вземанията по договора
за заем. В случай че се установи твърдяното от ищцата право, ответницата е
трябвало да установи, че е изпълнила паричните си задължения за връщане на
заетата сума, респ. направените правоизключващи възражения, че въобще
договор за заем не съществува. Анализът на събраните доказателства по
настоящото исково производство , съобразен с трайната съдебна практика ,
налага извода от правна страна, че предявените специални положителни
установителни искове са останали недоказани . Трайна е съдебната практика ,
че договорът за заем е реален договор и се счита за сключен, когато въз основа
на постигнатото съгласие между страните едната предаде пари /или други
заместими вещи/, а другата ги получи по аргумент от чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Фактическият състав на договора за заем се осъществява при реално
предаване на парите /или вещите/. По иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването, както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и обстоятелството, че е предадена именно въз основа
на договор за заем.
По делото е представено заверено за вярност с оригинала копие на
преводно нареждане от дата 27.06.2019 г. с посочено основание „ даване заем
от М. И. Д. „ с вписана сума 1500 лв. ,наредител ищцата и получател
ответница и посочени банкови сметки на страните по делото . Самата ищца
при отговора на поставените към нея въпроси пред съда сочи, че е дала на два
5
пъти пари на ответницата, общо 4500 лв., като ги превела по банкова сметка
на ответницата. Ответницата оспорва въобще да познава ищццата и изразява
недоумение как против нея в рамките на 7 дни са образувани две дела / две
отделни заповедни производства, продължили развитието си в искови /.
Допуснатия в полза на ищцата свидетел твърди , че познава ищцата, че било
отдавна преди пет - шест години , когато в Морската градина чул, че ищцата и
ответницата говорят , но не знае дори кой на кого щял да помага финансово.
При тези доказателства по делото , съдът намира, че ищцата не е доказала
несъмнено, че именно на 27.06.2019 г. е предала в заем на ответницата сумата
от 1500 лв. , че ответницата е получила сумата и се е задължила да върне в
заема при договорени между страните условия и срок . Между страните е
спорно обстоятелството дали ищцата е предала в собственост на ответницата
паричната сума , предмет на делото. Представеното по делото преводно
нареждане, оспорено от ответницата, не е достатъчно доказателство за
установяване на първия елемент от фактическия състав на договора за заем –
реално предаване на сумата . Ищцата не е ангажирала доказателства затова
сумата от 1500 лв. да е постъпила по личната банкова сметка на ответницата и
от там да е изтеглена от последната, ответницата да е приела предложението
да встъпи в договорно правоотношение ,а и от събраните доказателства не
следва извод за постигнато между страните съгласие за сключване на договор
за заем и поето задължение от страна на ответнцата за връщане на паричната
сума. В обобщение съдът , намира, че ищцата не е установила при условията
на главно и пълно доказване ответницата да се е задължила да върне сумата, а
доказателствената тежест на ответника по иска с правно основание чл. 240
ЗЗД да установи своите възражения за недължимост на сумата не освобождава
ищеца от тежестта да докаже наличието на всички елементи от фактическия
състав на договора за заем, включително поемането на задължение за връщане
на сумата. Липсват и доказателства в подкрепа на твърденето на ищцата
относно датата, на която ответницата е следвало да върне сумата, а
обясненията на ищцата дадени в о.с.з. обосновават единствено извод, че
ищцата е предала през юни месец на ответницата 4500 лв. на два пъти. От
друга страна и свидетелските показания допуснати в полза на ищцата не
доказват нито един от елементите на фактическия състав на конкретното
твърдяно заемно правоотношение . В горния смисъл е и трайната съдебна
практика на ВКС (Решение № 108 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. №
5275/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева; Решение №
88 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Яна Вълдобрева; Решение № 337 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3621/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, Решение № 244 от
21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Даниела Стоянова и др.).
С оглед на горното, съдът намира предявения установителен иск за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен ведно с акцесорните
искания .
Изхода на спора не налага произнасяне по въпроса за сторените от
страните разноски в заповедното производство.
Съдът не се произнася и с определение по чл. 81 ГПК по отношение на
разноските сторени в исковото производство, т.к. ответницата не е
6
обективирала подобно искане, не е представила списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените специални положителни установителни
искове от ищцата М. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник -
адв. Б. Б. от ВАК, против ответницата Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
с искането: да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на М.
И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***: СУМАТА от 1500,00 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляваща дължима главница по Договор за заем от
27.06.2019 г., сключен в устна форма, СУМАТА от 739,88 лв. (седемстотин
тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща законна
лихва за периода от 28.12.2019 г. до 13.06.2024 г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
13.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за които парични
вземания е издадена Заповед № 3189/14.06.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК , от PC - Варна, 42 състав, в проведеното на
14.06.2024 г. закрито заседание по частно гражданско дело № 7324 по описа на
съда за 2024 г., на основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1
ЗЗД, като неоснователни и недоказани .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7