Решение по дело №742/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 214, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба (наименувана „молба“) на А.Г.К. ***, против Виза за проектиране на обект „Лятна кухня“, разположен в ПИ №77195.714.74 по КК на гр. Х., който заедно с ПИ №77195.714.73 по КК на гр. Х. е урегулиран в общ УПИ Х, кв. 250 по плана на ***, издадена от Главен архитект на Община Хасково на 23.05.2023г.

Оспорващият твърди, че на 06.06.2023г. е получил съобщение, че е издадено решение за строеж на обект: „Лятна кухня“ в съседния му поземлен имот №77195.714.74, който ще се разположи на общата им граница. Сочи, че съгласно условията на чл.215 ал.1 и ал.4 от ЗУТ, обжалва този проект и не е съгласен да бъде изграден на общата им граница.

Претендира се отмяна на оспорения акт.

Ответникът – Главен архитект на Община Хасково, се представлява от пълномощник, който навежда доводи за неоснователност на оспорването. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да се потвърди издадената виза, като правилна и законосъобразна. Претендира се присъждане в полза на Община Хасково юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2023г. Н. В. Ж. подава Заявление за издаване на виза за проектиране с регистрационен индекс № 94 Н-1501-1/09.05.2023г., с което моли да бъде издадена виза за проектиране на второстепенна постройка – лятна кухня, в УПИ №Х-4823 в кв. 250, поземлен имот с пл. №/идентификатор 77195.714.73 77195.714.74, с административен адрес: ***, ***. В заявлението е посочено, че се прилагат документи – копие на документ за собственост на титуляра на правото на собственост и/или за учредено право на строеж в чужд имот, предложение на възложителя за виза за проектиране, в случаите по чл.140 ал.3 от ЗУТ.

Видно от приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №170, том III, рег.№5150, дело №379 от 2004г., вписан в Служба по вписванията под вх. рег. №3212 от 14.07.2004г., Акт №191, том Х, дело №2355/04г., А. Й. К., от името и за сметка на упълномощилите го Й. А. К. и Р. П.К., продава на Н. В. Ж. следния недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност на упълномощителите, а именно: източната половина от жилищна сграда, застроена на 61.00 кв.м., представляваща еднофамилно двуетажно жилище, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот Х-4823 в квартал 250 по плана на ***, одобрен със Заповед №330/1994г. с площ от 375 кв. м. по нот. акт, а по скица №2043/18.06.2004г. – 380 кв. м., ведно с отстъпеното право на строеж върху описания по-горе имот, при посочени граници за УПИ.

Съгласно представената Скица-предложение за виза за проектиране в УПИ Х /ПИ 77195.714.73 и ПИ 77195.714.74/, кв. 250, по КК на ***, възложителят моли да му бъде разрешено да проектира нова „Второстепенна постройка – лятна кухня“ до 30м2, по смисъла на чл.41 ал.1 от ЗУТ, с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Посочено е, че искането е в качеството на лицето на собственик на ПИ 77195.714.74 и съсобственик в УПИ Х, кв. 250, ***, в условията на чл.183 ал.4. Посочено е също, че съсобствениците в УПИ Х имат реализирани постройки от допълващото застрояване – 77195.714.73.3 с площ 10.0 м2 и 77195.714.73.2 с площ 31.0 м2 /общо 41,0 м2/.

На 23.05.2023г. от Главен архитект на Община Хасково е издадена оспорената Виза за строеж: „Лятна кухня“. Същата е обективирана върху Комбинирана скица за проектиране №1052/10.05.2023г. на поземлен имот 77195.714.73 и 77195.714.74 ***.

С писмо рег. индекс: 94 Н-1501-1#1 от 05.06.2023г. на Община Хасково, на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ, се съобщава на А.Г.К., като заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ, че по вх. №94 Н-1501-1/09.05.2023г. е издадена виза на Главен архитект на Община Хасково за проектиране на обект : „Лятна кухня“, разположен в съседния поземлен имот №77195.714.74, с който са урегулирани в общ УПИ Х, кв.250 по плана на ***, като е посочено, че новият строеж ще се разположи на общата им граница. Указана е възможността да бъде разгледана визата, както и са посочени реда и срока за обжалване на същата. Писмото е получено на 06.06.2023г. от А.К. лично, видно от известие за доставяне ИД PS 6300 01ET65 9.

Жалбата срещу административния акт е подадена на 14.06.2023г. чрез Община Хасково, където е заведена с рег. индекс: 94 Н-1501-1#2/14.06.2023г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт. Процесната виза за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, във връзка с чл.214 от ЗУТ. Като такъв акт, тя подлежи на съдебно обжалване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, а и не е било спорно по делото, че оспорващият А.Г.К. има качеството на заинтересовано лице по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ, предвид това, че притежавания от него ПИ №77195.714.73 по КК на *** е урегулиран в общ УПИ Х, кв. 250 по плана на *** заедно със съседния ПИ 77195.714.73, в който именно е предвидено да се разположи строежа, във връзка с който е издадена процесната виза. Поземлените имоти, урегулирани в общ УПИ Х, кв.250 по плана на *** се явяват непосредствено засегнати от визата и съответно собствениците им са заинтересувани лица, на основание чл.140 ал.3, във вр. с чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ.

Следователно жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира оспореният акт за издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

Съгласно нормата на чл.140, ал.7 от ЗУТ, визата за проектиране се издава от главния архитект на общината, съответно от областния управител, от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като нормата определя компетентност за издаване на този вид административен акт и на други органи, когато тя е за проектиране на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Макар в процесния акт да не е изрично упоменато, че подписалият го арх. Т. Г. изпълнява длъжността главен архитект, предвид, че последното обстоятелство е ноторно известно на съдебния състав, както и че информацията за това е общодостъпна, съдът намира оспорената виза за издадена от материално и териториално компетентен орган.

Визата е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите по чл.140, ал.2 от ЗУТ реквизити.

Съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36.

Визата за проектиране има отношение и е част от ПУП – ПР. Според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в УПИ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на ПУП могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво.

Оспорената виза съдържа нанесени линии на застрояване, допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, предвид което съдът намира, че административният акт е издаден при спазване на законоустановената форма.

Не се установява при издаване на визата да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, визата за проектиране се издава по искане на възложителя или упълномощено от него лице. „Възложител“ по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗУТ е лицето, попадащо в хипотезите на чл.161, ал.1 от ЗУТ, а именно: собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. По делото е установено, че Недялка В. Жекова, която е подала заявление за издаване на процесната виза за проектиране, има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, с оглед представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №170, том III, рег. №5150, дело №379 от 2004г., и именно за нея е предвидена възможност да инициира производство по издаване на процесния акт.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт съответства на материалния закон.

Процесният акт, съобразно вида на обекта, за който се издава, съдържа всички характеристики по чл.140, ал.1 от ЗУТ, като не предвижда превишаване на устройствените показатели, предвидени в плана. С визата не се предвижда промяна в начина и характера на предвидено с ПУП застрояване, няма данни да е издадена в разрез с правила и нормативи за съответната устройствена зона, регулирана с ПУП (по арг. от разпоредбите на чл.19 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони). Следователно обжалваният административен акт се явява съответен на закона.

Настоящият съдебен състав намира липсата на съгласие от страна на жалбоподателя за ситуиране на процесния строеж на общата имотна граница за неотносимо към материалната законосъобразност на оспорения акт - „виза за проектиране“. В тази връзка следва да се посочи, че необходимостта от съгласие на жалбоподателя като съсобственик на УПИ евентуално ще подлежи на преценка в следващия етап на осъществяване на инвестиционното намерение, а именно при издаване на разрешение за строеж предвид, че процесния строеж не попада в изключенията на чл. 151, ал.1, т.3 от ЗУТ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 183, ал.1 от ЗУТ „в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.“ На това правило е предвидено изключение съгласно ал.4 от същата норма, видно от която „за издаване на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване в съсобствен имот, предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са или имат права за съответното строителство в имота.“ Видно от представените по делото писмени доказателства поземления имот на жалбоподателя и този на заявителя на процесната виза се намират в едно общо УПИ, а именно УПИ X, кв. 250 по действащия регулационен и застроителен план /ПРЗ/ на ***. По отношение имота на жалбоподателя е реализирано основно и допълващо застрояване, предвид което следва да намери приложимост нормата на чл. 183, ал.4 от ЗУТ.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната виза е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за материална законосъобразност и с целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, съобразно нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата А.Г.К. ***, против Виза за проектиране (наименована „Виза за строеж“) на обект: „Лятна кухня“ разположен в ПИ №77195.714.74 по КК на ***, който заедно с ПИ №77195.714.73 по КК на *** е урегулиран в общ УПИ Х, кв. 250 по плана на ***, издадена от Главен архитект на Община Хасково на 23.05.2023г.

ОСЪЖДА А.Г.К. ЕГН ********** ***, да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: