Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря
ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 11 040 по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх.№ 5032688
от 06.03.2017
г. на ищеца А.В.Х. срещу
Решение № 27604 от 06.06.2017 г. на СРС, I ГО, 29 състав по гр.д. № 71000/2014 г., с което е отхвърлен
предявеният от ищеца А.В.Х. срещу ответника В.Д.Х. осъдителен иск
с правно основание чл.72 от Закона за собствеността за сумата от 6770.00 лева,
представляваща увеличената стойност на апартамент № 13, находящ се в гр.София.
ж.к. „*********в резултат на извършени от ищеца Х. в имота подобрения за
периода от м.03.2009 г. до м.08.2009 г. в качеството му на добросъвестен
владелец като погасен чрез прихващане по
възражение с правно с правно основание чл.59 от ЗЗД на ответника В.Д.Х. срещу ищеца А.В.Х. за сумата от 7173.00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване без основание на апартамент
№ 13, находящ се в гр.София. ж.к. „*********за периода от 04.11.2010 г. до
13.08.2014 г., като искът с правно основание по чл.72 от ЗС на ищеца А.В.Х. срещу ответника В.Д.Х. е
отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 6770.00 лева до
крайният размер на претенцията от 12780.000 лева.
С определение от
24.04.2017 г., постановено по реда на чл.250 вр. чл.248 от ГПК и с оглед изхода
на спора по постановеното Решение № 27604 от 06.06.2017 г. на СРС, I ГО, 29 състав по гр.д. № 71000/2014 г. ищецът А.В.Х. е осъден
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника В.Д.Х. сумата от 150.00
лева, представляващи сторените в производството разноски за депозит за съдебно
– оценителна експертиза.
Във въззивната
жалба на ищеца Х. срещу обжалваното първоинстанционно решение са инвокирани
подробни съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност, като
същото се явява да е постановено в нарушение на материалния закон и събраната
по делото доказателствена съвкупност, както и поради неговата необоснованост.
Заявява се, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява,
че с договор за покупко-продажба от 29.10.2008 г., оформена с нотариален акт №
84, том 2, дело № 257/2008 г. ищецът Х. е придобил ап.13, находящ се в
гр.София. ж.к. „*********. Поддържа се, че въпросният придобит от ищеца Х. имот
не е бил в добро състояние, поради което се е наложило извършването на неговият
ремонт. За целта ищецът Х. сключил на 09.02.2009 г. договор с фирма „Х.“ ЕООД
за осъществяване на цялостен ремонт на жилището за период от около пет месеца.
Инвокира се, че процесният имот е бил предаден ремонтиран на ищеца Х. с
протокол за СМР-та от 02.07.2009 г., като подобренията в имота са извършени
през периода 09.02.2009 г. до 02.07.2009 г. Ищецът Х. заявява, че представената
към исковата молба СТЕ установява стойността на извършените подобрения в размер
на 17 978.00 лева. Излага се, че на основание съставен двустранен
приемо-предавателен протокол от 13.08.2014 г. ответникът Х. е признал наличието
на подобрения на имота, както и доброволното предаване на владението на
процесният имот. Ищецът Х. релевира, че на основание влязлото през 2013 г.
съдебно решение по уважения иск по чл.108 от ЗС същият се явявал осъден да
предаде владението върху имота в полза на ответника Х., предвид факта на
придобиването му от несобственик. Поддържа се във въззивната жалба на ищеца Х.,
че в нарушение на материалния и процесуалният закон неправилно
първоинстанционният съд е приел, че увеличената стойност на имота е
13 540.00 лева. Приетата по делото СТЕ установявала, че стойността на
извършените подобрения е 17 978.00 лева, като същата се основа на оглед на
имота, а за втората експертиза такъв оглед не се отчита да е извършен от вещото
лице, въпреки указанията на съда за оказване на съдействие от ответника Х. на експерта
за осигуряване на непосредствен оглед на имота. В този смисъл, ищецът Х. счита,
че е следвало да му се присъди на по-голям размер на извършените от него в
имота подобрения, като съдът вземе предвид първата експертиза. По – нататък,
във въззивната жалба на ищеца Х. се инвокират съображения, че не са налице
предпоставките за уважаване на релевираното от ответника Х. възражение за
прихващане. Това е така, защото ищецът Х. е узнал за това, че трети лица – в
случая ответника Х., са имали претенции през м.11.2011 г. за предаване на
владението на имота на основание предявен иск по чл.108 от ЗС. Твърди се, че
обезщетението не е изискуемо от 2010 г., тъй като към този момент не е било
ясно кой е собственик на имота и доколкото е възникнал правен спор за
собствеността върху него. Заявява се, че представеното по делото решение по
уважения иск по чл.108 от ЗС е влязло в сила през месец октомври 2013 г., като
владението е предадено от ищеца Х. на ответника Х. на 13.08.2014г. Поддържа се
в тази насока и възражението за изтекла давност срещу възражението за
прихващане. По изложените съображения се заявява искане за цялостна отмяна на
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, поради което
искът по чл.72 от ЗС – да се уважи в доказаният му размер, като се остави без
уважение на релевираното от ответника Х. възражение за прихващане. Не се
заявяват доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК ответникът В.Д.Х. е депозирал писмен
отговор на жалбата на А.В.Х., като счита същата за
неоснователна, а решението на СРС – за правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с представените по делото доказателства и
приложимият към предмета на производството материален закон. Претендират се
разноски. Не се заявяват доказателствени искания.
В
законоустановеният срок е постъпила частна жалба от ищеца А.В.Х. срещу определение от 24.04.2017 г., постановено по реда на
чл.250 вр. чл.248 от ГПК на СРС, I ГО, 29 състав по гр.д. № 71000/2014 г. Инвокират се
доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният съдебен акт.
Заявява се, че искането на ответника Х. за присъждане на разноски е следвало да
се остави без уважение като несвоевременно заявено и поради липсата на списък
на разноските по чл.80 от ГПК. При това положение, за ответника Х. не е имало
основание да предявява искания за изменение на първоинстанционното решение в
частта на разноските, като от друга страна в представеният договор за правна
помощ няма данни договорената сума за адвокатско възнаграждение да е заплатена.
Следователно същата не можело да се претендира от ищеца Х. и не можело да се
присъжда в негова тежест. От друга страна на ответника Х. разноски не следвало
да се присъжда, тъй като възражението му за прихващане се явявало да е
неоснователно. При тези съображения се заявява искане за отмяната на
обжалваното по реда на чл.248 от ГПК и за оставяне без уважение на искането на
ответника Х. за присъждане на разноски. Не се инвокират доказателствени
искания.
В срока за
отговор по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба на ищеца Х.
от ответника В.Д.Х., като счита същата за
неоснователна, а определението на СРС – за правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с представените по делото доказателства и
приложимият към предмета на производството материален закон. Не се
инвокират доказателствени искания.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана
по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че
обжалваното решение на СРС, I
ГО,
29 състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с
императивните съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно правилността на атакуваното
първиинстанционно решение, въззивният съд установява следното:
В исковата молба на ищеца А.В.Х. срещу ответниците Н. М.И.и В.Д.Х. са изложени
твърдения, че същият на 29.10.2008 г.
е закупил с договор за покупко-продажба, оформена в нотариален акт № 84, том II, дело 257 от 2008 г. на нотариус с
рег. № 500 на НК ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********. Инвокира се, че
процесният имот е придобит в недобро състояние, поради което се е наложило от
ищеца Х., като собственик на имота, да възложи на дружеството „Х.“ ЕООД
извършването на ремонт на придобият имот с договор
от 09.02.2009 г. Твърди се, че ремонтът е продължил около шест месеца, като
договорената цена по договора от 09.02.2009 г. е била за сумата от
25 560.00 лева. На основание този договор за ремонт на имота, ищецът Х.
заявява, че с изпълнителя на ремонта е било договорено да се заплати от
договорената стойност 10 % при сключването на договора за СМР, 30 % - при
завършване на ремонта, а остатъка от дължимата цена – на ежемесечни вноски от
по 430.00 лева до издължаването й. Твърди се, че след извършения ремонт, на 02.07.2009 г. е бил съставен
протокол за извършените СМР-та, като същите са били изпълнени качествено и в
срок. Според процесният протокол за СМР-та от 02.07.2009 г. в ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********са
извършени демонтаж на дограма и врата – 4 броя при цена 120.00 лева; монтаж на
дограма – 8.55 кв.м. при цена 2394.00 лева, демонтаж на 6 броя врати при цена
240.00 лева, демонтаж на тоалетна мивка при цена 49.00 лева, демонтаж на
тоалетна чиния с казанче при цена 70.00 лева, демонтаж на смесителна батерия –
20 лева, къртене на мозайка в баня, антре и дрешник – 14 кв.м. по 20 лева или
общо 280.00 лева, разваляне на фаянсова облицовка по стени на баня 13.5 кв.м.
по 20.00 лева или общо 270.00 лева, разрушаване на стена между баня и кухня 4.7
кв.м. по 70.00 лева или общо 329.00 лева, демонтаж на водопроводна инсталация
10.00 кв.м. по 10.00 лева или общо 100.00 лева, демонтаж на канализационна
инсталация 4.00 кв.м. по 10.00 лева или общо 40.00 лева, демонтаж на водомери –
2 броя по дела 10.00 лева или общо 20.00 лева, направа на водопроводна
инсталация 10.00 кв.м. по 20.00 лева или общо 200.00 лева, направа на
канализационна инсталация Ф 110 – 70.00 лева, направа на канализационна
инсталация Ф 50 4 кв.м. по 30.00 лева или общо 120.00 лева, доставка и монтаж
на водомери – 2 броя по 70.00 лева или общо 140.00 лева, направа на предстенна
обшивка от водоустойчив гиспокартон – 9.4 кв.м. по 50.00 лева или общо 470.00
лева, направа на циментова замаска в баня, антре и дрешник 15 кв.м. по 15.00
лева или общо 225.00 лева, направа на мазилка по стени в баня 9.00 кв.м. по
20.00 лева или общо 180.00 лева, направа на фаянсова облицовка в баня 18.км.м.
по 45.00 лева или общо 810.00 лева, направа на окачен таван на баня 3.4 кв.м.
по 50.00 лева или общо 170.00 лева, доставка и монтаж на лунички и трафтове за
тях – 250.00 лева, доставка и монтаж на вентилатор в баня – 60.00 лева,
доставка и монтаж на моноблок – 350.00 лева, доставка и монтаж на смесителна
батерия 110.00 лева, доставка и монтажа на смесителна душ – батерия с душ
180.00 лева, доставка и монтаж на аксесоари за баня 3 броя по 25.00 лева или
общо 75.00 лева, разваляне на фаянсова облицовка по стените в кухнята – 8.5.
кв.м. по 20.00 лева или общо 170.00 лева, направа на фаянсова облицовка по
стените в кухнята – 8.5 кв.м. по 55.00 лева или общо 467.50 лева, доставка и
монтаж на смесителна батерия в кухнята – 120.00 лева, направа на гипсова
шпакловка по стени и тавани – 170.00 кв.м. по 7.00 лева или общо 1190.00 лева,
обръщане на страници около врати и прозорци 35 кв.м. по 25.00 лева или общо
875.00 лева, доставка и монтаж на ръбохранители 35.00 кв.м по 7.00 лева или общо
245, боядисване на стените с латекс – 170.00 кв.м. по 10.00 лева или общо
1700.00 лева, направа на изравнителна замаска под паркет 38 кв.м. по 15.00 лева
или общо 570.00 лева, доставка и монтаж на паркет в стаите и кухнята 38 кв.м.
по 25.00 лева или общо 570.00 лева, доставка и монтаж на родови первази 40 м.
по 5.50 лева или общо 220.00 лева, направа на ел.инсталация 30 точки по 25.00
лева или общо 750.00 лева, доставка и монтаж на осветителни тела – 9 броя по
45.00 лева или общо 405.00 лева, доставка и монтаж на ключове и контакти 21
броя по 20.00 лева или общо 420.00 лева, доставка и монтаж на ел.табло с 4 броя
предпазители – 250.00 лева, доставка на домофон със слушалка – 50.00 лева,
изнасяне, натоварване и извозване на строителни материали – 5 курса по 100.00
лева или общо 500.00 лева или общо сумата от 25 560 лева с ДДС.
Изложени са твърдения в исковата молба
на ищеца Х., че след като е била заплатена договорената цена за извършеният
ремонт, фирмата „Х.” ЕООД е издала в полза на ищеца Х. две фактури - №
128/05.03.2013 г. и № 129 от 07.03.2013 г. Заявява се, че с платената от ищеца Х.
сума за стойността на ремонта в ап.13, а именно със сумата от 25 560.00
лева се е увеличила стойността на имота и същата следвало да се присъди в
качеството на добросъвестен владелец, тъй като до завършване на ремонта, ищецът
Х. не е знаел други лица да са имали претенции към имота. Излага се, че през
месец ноември 2011 г. ищецът Х. е получил исковата молба, предявена от ответниците Н. М.И.и В.Д.Х. за
установяване на правото им на собственост върху ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********, заедно с избеното
помещение към него и за предаването на владението им. Основанието на
предявеният иск по чл.108 от ЗС е, че лицето К.К.е представило завещание, което
е прието от съда за неистински документ. С решение от 26.04.2012 г. на СРС, 29
състав, потвърдено с решение на СГС по гр.д. № 8786/2012 г. предявеният иск по
чл.108 от ЗС е бил уважен изцяло, като на 13.08.2014 г. ищецът Х. доброволно е
предал владението върху имота в полза на двамата ответници Н. М.И.и В.Д.Х.. Според съставеният и приложеният по делото
протокол от 13.08.2014 г. процесният имот е бил предаден на неговите
собственици в добро състояние, като при огледа е било установено, че в имота
има входна блиндирана врата, пет броя интериорни врати, PVC дограма, комарници, теракот в
коридора, паркет в хола, спалня и кухня, заедно с первази, оборудвана баня с
плочки, 2 броя батерии,, принадлежности, окачен таван, четири броя лунички,
ел.инсталация, вентилатор, ВиК инсталация. Твърди се, че огледът на имота при
предаването на владението на 13.08.2014 г. е бил извършен в присъствието на
домоуправителя В.Д., като същата се е била подписала на огледния протокол в
качеството й на свидетел. Твърди се, че след като ищецът Х. е извършил
подобрения в имота, то за него е възникнал интерес от предявяването на исковата
си претенция по чл.72 от ЗС, поради което претендира спрямо всеки от двамата
ответници Н. М.И.и В.Д.Х. в условията на разделна отговорност при ½
ид.ч. за всеки от съсобствениците на имот - ап.13, находящ се в гр.София, ж.к.
„*********, сумите от по 12 780.00
лева или общо 25 560.00 лева, представляваща стойността на разходите
за извършените в имота строително – монтажни работи, довели до увеличаване на
стойността му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
19.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Заявяват се доказателствени искания.
На основание служебно извършена справка
от НБД „Население” първоинстанционният съд е установил, че ответницата Н. М.И.е
починала на 05.12.2014 г. преди датата на образуването на производството по
гр.д. № 71 000 по описа за 2014 г. пред СРС, ГО, 29 състав по претенцията
по чл.72 на ищеца А.В.Х. срещу двамата ответници Н. М.И.и В.Д.Х..
С определение от 11.03.2015 г. СРС, ГО,
29 състав по настоящото производство е прекратил производството по предявената
искова претенция по чл.72 от ЗС за претендираната сума от 12 780.00 лева
срещу ответницата Н. М.И., тъй като е била насочена срещу процесуално
нелегитимиран субект.
С влязло в сила на 30.06.2015 г.
определение № 11477 от 02.06.2015 г. на СГС по ч.гр.д. № 5869/2015 г. е било
потвърдено определението от 11.03.2015 г. на СРС, ГО, 29 състав, с което е било
прекратено производството по предявената искова претенция по чл.72 от ЗС срещу
ответницата Н. М.И..
С определение от 22.07.2015 г. СРС, ГО,
29 състав по гр.д. № 71 000 по описа за 2014 г. оставил без уважение
последващата молба на ищеца А.В.Х. с вх.№1030355 от 30.03.2015 г. за замяна на
основание чл.228, ал.3 от ГПК на първоначалния ответник Н. М.И.с наследника й
по закон Р.И.И..
С определение № 24680 от 09.12.2015 г.
по ч.гр.д. № 14943/2015 г. на СГС е
оставена без разглеждане частната жалба на ищеца А.В.Х. срещу определение от
22.07.2015 г. СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 71 000 по описа за 2014 г.
С определение влязло в сила на
17.02.2016 г. по ч.гр.д. № 589/2016 г. на САС е потвърдено определение № 24680
от 09.12.2015 г. по ч.гр.д. №
14943/2015 г. на СГС.
При отчитане на разрешените от
първоинстанционният съд и съставите на СГС и САС преюдициални процесуални
въпроси, съгласно поставените от тях съдебните актове, то единствена страна по исковата
претенция по чл.72 от ЗС се явява само ответникът В.Д.Х., от който ищецът А.В.Х.
претендира в качеството му на съсобственик при ½ ид.ч. от имот - ап.13,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********, сумата
от 12 780.00 лева, представляваща стойността на разходите за
извършените в имота строително – монтажни работи, довели до увеличаване на
стойността му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
19.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът В.Д.Х. оспорва исковата претенция
като неоснователна и недоказана. Инвокира се, че с ищеца Х. е постигната устна
договорка за доброволно предаване на имота в удобен момент, без да се стига до
принудително изпълнение чрез въвод във владение в полза на ответника Х.. Твърди
се, че с изрично постигната уговорка за доброволно предаване на имота, то всяка
от страните ще счита спорът за доброволно приключен без да имат претенции една
към друга, включително за каквито и да било суми и разноски, присъдени по
предходното производство по чл.108 от ЗС. Твърди се, че е налице разминаване
между датите на твърдяното извършване на подобренията и датата на представените
платежни документи. Инвокира се, че представеният договор за СМР-та е
антидатиран за целите на настоящият процес и изрично се оспорва достоверността
на датата в него. Сочи се, на още по-голямо основание, че в процесният протокол
за СМР-та в него не е отразена дата на приключването на ремонта. Оспорва се твърдението на ищеца Х. да е
заплатил на трето лице, изпълнител на ремонта, посочената в исковата молба сума
за разходите за СМР-та. Релевират се възражения, че тези обстоятелства не се
установявали от представените по делото платежни документи и фактури. Излага се, че дори ищецът Х. да е извършил
някакви ремонтни дейности в имота, то това е било сторено след като е узнал за
исковата претенция по чл.108 от ЗС, т.е. същият се явявал да е недобросъвестен,
поради което ищецът Х. няма правата по чл.72, ал.1 от ЗС, а само тези по чл.74
от ЗС. Релевира се в условията на евентуалност на основание чл.59 от ЗЗД вр.
чл.71 от ЗС възражение за прихващане със вземането на ищеца Х. за сумата от 11 300.00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесният ап.13, находящ
се в гр.София, ж.к. „*********за периода от 04.11.2010 г. (датата на исковата
молба по чл.108 от ЗС) до 13.08.2014 г. (датата на предаването на владението на
имота). Твърди се, че претендираното с възражението за прихващане вземане е
формирано на база обезщетение в размер на 500.00 лева месечно и като ½
част от натрупаното обезщетение, съответстващо ½ ид.ч. от правото на
собственост, което ответникът Х. притежава в имота. Твърди се, че ищецът Х. е
поканен с исковата молба по чл.108 от ЗС да заплати на ответника Х. на
въпросното обезщетение, като съдът е бил оставил без разглеждане тази претенция
като преждевременно предявена. Независимо от това обстоятелство, то съдът
следвало да приеме, че до знанието на ищеца Х. е доведена волята на
собствениците на имота да им заплати дължимото обезщетение за лишаване от
ползване. На следващо място се заявява второ възражение за прихващане за
присъдените в полза на ответника Х. по уважения иск по чл.108 от ЗС вземания за
разноски – със сумата от 420.00 лева, присъдена лично на ответника Х. и сумата
от 181.00 лева, представляваща ½ от присъдените на ищците по иска по
чл.108 разноски в размер на 362.00 лева или общо възражението за прихващане,
което ответникът Х. предявява възлиза за
сумата от 601.00 лева. Твърди се, че за присъдените на ответника Х.
разноски в негова полза са издадени изпълнителни листи, като същият не е бил
предприемал изпълнителни действия за тяхното принудително събиране с оглед
постигната и изпълнена на 13.08.2014 г. устна договорка за доброволно предаване на
владението на имота. На последното място от ответника Х. се релевира под
условие на трето възражение за прихващане за
сумата от 648.00 лева, представляваща сторените в изпълнителното
производство между страните по изпълнението на решението по уваженият иск по
чл.108 от ЗС разноски за въвод във владение на имота. По изложените
съображения, се предявява искане за отмяната на първоинстанционното решение и
за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Претендират се разноски. Заявяват се доказателствени искания.
С писмено становище от 01.06.2016 г.
ищецът Х. оспорва релевираните от ответника Х. възражения в отговора на
исковата молба. Сочи се, че договорът за СМР-та, извършени в имота не е
антидатиран, като ремонтът е бил възложен за изпълнение, поради недоброто му
състояние. Твърди се, че ремонтът е бил приет от ищеца Х. на 02.07.2009 г. с
приемо предавалетен протокол и че същият е продължил около пет месеца.
Платежните документи и фактури са били издадени от фирмата „Х.” ЕООД след като
ищецът е заплатил по начина, заложен в договора от 09.02.2009 г. ред за
извършване на отделните плащания - 10 % при сключване на договора, 30% при
завършването на ремонта, а останалата част от сумата до окончателното й
издължаване – чрез плащане на ежемесечни вноски, всяка в размер на 430.00 лева.
Оспорва се претендираното обезщетение за лишаване от ползване на имота и се
заявява, че такова е недължимо, тъй като не се знаело въз основа на висящото
производство по чл.108 от ЗС кой е действителният собственик на имота. Поддържа
се, че претенцията е погасена по давност. Възразява се по останалите възражения
за прихващане, като се сочи, че ответникът Х. няма ликвидно вземане, а в
отношенията между страните разноски по изпълнение на решението по уважения иск
по чл.108 от ЗС не са извършени, тъй като имотът е доброволно предаден на
ответника Х..
След изложение на фактическите и правни
твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по делото доказателства, от които се установява
следното:
Не се спори от страните и от
доказателствата по делото се установява, че на 29.10.2008 г. ищецът А.В.Х.
е закупил от продавача К.С.К.с договор за покупко – продажба, обективиран в
нотариален акт № 84, том II,
ред. № 8523, дело № 257 от 2008 г. на нотариус с рег. № 500 на НК ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********,
със застроена площ от 58.53 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня, и
други сервизни помещения, при съседи: стълбище, Р. иП.П., М.И Й.Я., двор,
заедно с избено помещение № 20, без посочена площ по, титул за собственост, при съседи на избеното
помещение: коридор, ул. „214”, К.и В.И., и заедно с 0.973 % ид.ч. от общите
части на сградата, и от правото на строеж върху държавна земя.
От договор
от 09.02.2009 г. за текущ ремонт е видно, че ищецът А.В.Х. е възложил за срок
от шест месеца на „Х.” ЕООД с управител С.Х.извършването на ремонт на ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********,
изразяващ се в монтаж и демонтаж на входна врата, интерирорни врати, дограма,
изграждане на ел.инсталация, ВиК, цялостна шпакловка на стени и тавани, подови
настилки, боядисване, довършителни работи – ключове, контакти, первази и
оборудване за баня, за сумата от
25 560.00 лева.
В чл.II.1 от договора от 09.02.2009 г. е
уговорено между страните начинът на плащането на сумата от 25 560.00 лева
– в брой, от която 10 % при сключване на договора, 30% при завършването на
ремонта, а останалата част от сумата до окончателното й издължаване – чрез
плащане на ежемесечни вноски, всяка в размер на 430.00 лева.
В чл.IV.1 от договора от 09.02.2009 г. е
договорено, че предаването на ремонтираният имот ще се извърши чрез двустранен
приемо-предавателен протокол, в който ще се опишат по количество и цена
стойността на вложените за СМР строителни материали.
По делото е представен двустранно
подписан за възложител и изпълнител недатиран приемо – предавателен протокол за
извършени СМР-та на обща стойност в размер на 25560.00 лева и с описание на
вложените в имота строителни материали и тяхната единична цена – демонтаж на
дограма и врата – 4 броя при цена 120.00 лева; монтаж на дограма – 8.55 кв.м.
при цена 2394.00 лева, демонтаж на 6 броя врати при цена 240.00 лева, демонтаж
на тоалетна мивка при цена 49.00 лева, демонтаж на тоалетна чиния с казанче при
цена 70.00 лева, демонтаж на смесителна батерия – 20 лева, къртене на мозайка в
баня, антре и дрешник – 14 кв.м. по 20 лева или общо 280.00 лева, разваляне на
фаянсова облицовка по стени на баня 13.5 кв.м. по 20.00 лева или общо 270.00
лева, разрушаване на стена между баня и кухня 4.7 кв.м. по 70.00 лева или общо
329.00 лева, демонтаж на водопроводна инсталация 10.00 кв.м. по 10.00 лева или
общо 100.00 лева, демонтаж на канализационна инсталация 4.00 кв.м. по 10.00
лева или общо 40.00 лева, демонтаж на водомери – 2 броя по дела 10.00 лева или
общо 20.00 лева, направа на водопроводна инсталация 10.00 кв.м. по 20.00 лева
или общо 200.00 лева, направа на канализационна инсталация Ф 110 – 70.00 лева,
направа на канализационна инсталация Ф 50 4 кв.м. по 30.00 лева или общо 120.00
лева, доставка и монтаж на водомери – 2 броя по 70.00 лева или общо 140.00
лева, направа на предстенна обшивка от водоустойчив гиспокартон – 9.4 кв.м. по
50.00 лева или общо 470.00 лева, направа на циментова замаска в баня, антре и
дрешник 15 кв.м. по 15.00 лева или общо 225.00 лева, направа на мазилка по
стени в баня 9.00 кв.м. по 20.00 лева или общо 180.00 лева, направа на фаянсова
облицовка в баня 18.км.м. по 45.00 лева или общо 810.00 лева, направа на окачен
таван на баня 3.4 кв.м. по 50.00 лева или общо 170.00 лева, доставка и монтаж
на лунички и трафтове за тях – 250.00 лева, доставка и монтаж на вентилатор в
баня – 60.00 лева, доставка и монтаж на моноблок – 350.00 лева, доставка и
монтаж на смесителна батерия 110.00 лева, доставка и монтажа на смесителна душ
– батерия с душ 180.00 лева, доставка и монтаж на аксесоари за баня 3 броя по
25.00 лева или общо 75.00 лева, разваляне на фаянсова облицовка по стените в
кухнята – 8.5. кв.м. по 20.00 лева или общо 170.00 лева, направа на фаянсова
облицовка по стените в кухнята – 8.5 кв.м. по 55.00 лева или общо 467.50 лева,
доставка и монтаж на смесителна батерия в кухнята – 120.00 лева, направа на
гипсова шпакловка по стени и тавани – 170.00 кв.м. по 7.00 лева или общо
1190.00 лева, обръщане на страници около врати и прозорци 35 кв.м. по 25.00
лева или общо 875.00 лева, доставка и монтаж на ръбохранители 35.00 кв.м по
7.00 лева или общо 245, боядисване на стените с латекс – 170.00 кв.м. по 10.00
лева или общо 1700.00 лева, направа на изравнителна замаска под паркет 38 кв.м.
по 15.00 лева или общо 570.00 лева, доставка и монтаж на паркет в стаите и
кухнята 38 кв.м. по 25.00 лева или общо 570.00 лева, доставка и монтаж на
родови первази 40 м. по 5.50 лева или общо 220.00 лева, направа на
ел.инсталация 30 точки по 25.00 лева или общо 750.00 лева, доставка и монтаж на
осветителни тела – 9 броя по 45.00 лева или общо 405.00 лева, доставка и монтаж
на ключове и контакти 21 броя по 20.00 лева или общо 420.00 лева, доставка и
монтаж на ел.табло с 4 броя предпазители – 250.00 лева, доставка на домофон със
слушалка – 50.00 лева, изнасяне, натоварване и извозване на строителни
материали – 5 курса по 100.00 лева или общо 500.00 лева
От двустранно подписани
фактури № 128 от 05.03.2013 г. и № 129 от 07.03.2013 г. с приложени към тях
касови бонови от 08.03.2013 г. и от 09.03.2013 г. се установява, че в полза на
ищеца А.В.Х. е удостоверено с частни свидетелстващи документи, че същият е
заплатил общо за извършените в ап.13 СМР-та сумата от 25 560.00 лева.
С решение от 26.04.2012
г, влязло в сила на 26.11.2013 г. на
СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г., потвърдено с решение от
14.08.2013 г. на СГС, ГО, II
„в”
въззивен състав по в.гр.д. № 8786/2012 г., ищецът
А.В.Х. е осъден по уважен иск по чл.108 от ЗС да предаде на собствениците на
ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********,
а именно на ответника В.Д.Х. и Н. М.И.владението върху процесният имот.
С горното решение от
26.04.2012 г, влязло в сила на 26.11.2013
г. на СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г., потвърдено с
решение от 14.08.2013 г. на СГС, ГО, II „в” въззивен състав по в.гр.д. № 8786/2012 г. ищецът А.В.Х. е осъден на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на ответника В.Д.Х. и Н. М.И.общо сумата от 362.00 лева,
представляващи сторените в производството съдебни разноски.
За тази присъдена сума
от 362.00 лева въз основа на поставените съдебни актове е представено от
ответника Х. на л.66 от делото пред СРС на заверено копие на издаден
изпълнителен лист от 17.12.2013 г.
Със същото решение от
26.04.2012 г, влязло в сила на 26.11.2013
г. на СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г., потвърдено с
решение от 14.08.2013 г. на СГС, ГО, II „в” въззивен състав по в.гр.д. № 8786/2012 г. ищецът А.В.Х. е осъден на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на ответника В.Д.Х. сумата от 420.00 лева,
представляващи сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Установява се, че и за
тази присъдена сума от 420.00 лева въз основа на горните съдебни актове е
представено от ответника Х. на л.67 от делото пред СРС на заверено копие на
издаден изпълнителен лист от 17.12.2013
г.
От неоспорен приемо – предавателен
протокол от 13.08.2014 г. в
присъствието на домоуправителя на ЕС – бл.******гр.София - В.Д., ищецът А.В.Х. доброволно е предал на
ответника В.Д.Х. владението на ап.13,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********на основание решение от 26.04.2012 г,
влязло в сила на 26.11.2013 г. на
СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г., потвърдено с решение от
14.08.2013 г. на СГС, ГО, II
„в”
въззивен състав по в.гр.д. № 8786/2012г.
В процесният приемо – предавателен
протокол от 13.08.2014 г., че имотът се
предава на собственика Х. в много добър вид - входна блиндирана врата, пет
броя интериорни врати, PVC
дограма, комарници, теракот в коридора, паркет в хола, спалня и кухня, заедно с
первази, оборудвана баня с плочки, 2 броя батерии,, принадлежности, окачен
таван, четири броя лунички, ел.инсталация, вентилатор, ВиК инсталация в
изправност.
Установява се, според отразените в
приемо – предавателния протокол от 13.08.2014 г. обстоятелства, че ответникът Х.
няма претенции по съдържанието на написаното в протокола, като не са заявени
възражения срещу състоянието на предаденият имот.
От страна на ищеца Х. е представена
частна СТЕ с вещо лице М., изготвена извън настоящото съдебно производство,
като въззивният съдебен състав приема, че това доказателства не следва да се
поставя в основите на изводите на съда за установените по делото правно – релевантни
обстоятелства, тъй като не е събрана по реда, установен в ГПК и в условията на
непосредственост и доколкото същата се явява възложена лично от ищеца А.В.Х..
От показанията на свидетеля С.С.Х.–
управител на „Х.” ЕООД, които съдът кредитира изцяло, като кореспондиращи на
събраната по делото писмена доказателствена съвкупност, се установява, че
същият е сключил преди лятото на 2009 г. договор за ремонт с ищеца В. по
отношение на ап.**, находящ се в
гр.София, ж.к. „*********. Свидетелят Х. описва в показанията си непосредствени
възприятия за предмета на представеният от 09.02.2009 г. договор за текущ
ремонт относно вида на извършените за изпълнение строителни дейности, тяхната
цена, начина на плащането на същата. Установява се от показанията на свидетеля Х.,
че фирмата му е пристъпила към ремонт на процесният имот, който е бил в недобро
състояние – напукани стени и тапети, неизползваеми мокети и балатуми, стари
плочки и мозайка и др. В показанията на свидетеля Х. са описани непосредствени
възприятия за извършените ремонтни дейности – за смяна на входната врата,
дограмите, вътрешните врати, тапети, балатуми, за премахване на мазилка и
мозайка, за поставяне на нова инсталация за кухня, баня, водопровод и канал, за
замаска на стените, за поставяне на нов латекс, дограма, мивки, тоалетни и др.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Х. кореспондират на представеният по
делото приемо – предавателен протокол, в който са описани всички видове СМР-та,
вложените материали и тяхната цена, като липсата на точна конкретизация или
детайлизация на същите по пера се дължи на изминалото време от момента на
извършване на ремонта до разпита на свидетеля пред СРС на 01.06.2016 г., за
което време е логично спомените на разпитаното лице да избледняват. Също така,
в показанията на свидетеля Х. са изложени обстоятелства, според които
възложеният ремонт на ап.13 е продължил като време до месец август 2009 г.,
като в тази насока тези възприятия на свидетеля Х. кореспондират на клаузата на
чл. I.т.4
от договора за текущ ремонт от 09.02.2009 г., според който ремонтът на имота е
с продължителност шест месеца от датата на сключването на договора, като
завършването на ремонта ще се удостовери с приемо – предавателен протокол,
приложен по делото. В тази насока, съдът не споделя възраженията на ответника Х.,
че ремонтът на имота е извършен след като е било образувано производството по
исковата претенция по чл.108 от ЗС, подадена през 2010 г. в СРС по гр.д. №
61 663/2010 г., независимо от това, че през 2013 г. в полза на ищеца Х. са
издадени двете фактури, доказващи плащането на стойността на ремонта за сумата
от 25 560.00 лева. Това е така, защото в показанията си свидетелят Х.
описва, че плащането на договорената цена от ищеца Х. по силата на чл.II, т.1 от договора от 09.02.2009 г.
се е осъществявало на части и в брой - 10 % при сключване на договора, 30% при
завършването на ремонта, а останалата част от сумата до окончателното й
издължаване – чрез плащане на ежемесечни вноски, всяка в размер на 430.00 лева.
След плащането на тези суми и по установеният начин в договора от 09.02.2009
г., са били на ищеца Х. фактури, онагладяващи общо стойността на извършеният
ремонт.
От приетата в първоинстанционното
производство първоначална СТЕ, която съдът не кредитира в цялост, доколкото
същата не се основава на оглед на ап.13,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********се установява, че стойността на
подобренията в имота, извършени към 2009 г. възлиза на 13 540.00 лева. В
тази част експертното заключение на първоначалната СТЕ е непълно и
необосновано, като на основание чл.195 от ГПК и с оглед необходимостта от
специални знания въззивната инстанция е допуснала повторна СТЕ. Според същата,
която въззивният съд кредитира изцяло като обоснована и мотивирана, и доколкото
тя е останала неоспорена от страните, се установява, след оглед на имота, че
средната пазарна стойност на ап.13,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********с извършените в него подобрения възлиза
на 93 000.00 лева (след
закръгление) и с оглед използваните методи на експертно изследване, като
без извършените и описани от вещото лице в заключението му подобрения в имота,
стойността на същия възлиза на
77 000.00 лева. Т.е. подобренията в имота, довели до увеличаване на
неговата стойност, вследствие на възложеният от ищеца Х. ремонт за ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********,
възлизат на 16 000.00 лева.
В останалата част относно изводите на първоначалната
СТЕ за размера на обезщетението за лишаване от ползване за изследваният период,
съдът намира същата за обоснована и мотивирана, поради което я кредитира в тази
й част, като въззивният съд приема, че за периода от 04.11.2010 г. до
13.08.2014 г. за ап.13 и помещението към него обезщетението за лишаване от
ползване по използваните от вещото лице експертни методи възлиза в размер на
сумата от 14 346.00 лева.
От
правна страна:
I. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗС, добросъвестният владелец може да иска
за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на
постановяване съдебното решение. Според чл. 74 ЗС недобросъвестният владелец
може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду
сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на
имота вследствие на тези подобрения. Право на обезщетение за извършени
подобрения в чужд имот по чл. 72 и74 ЗС има само
владелецът, а не и държателят (т. 1 от ППВС № 6/74). Разликата
между владелец и държател е дефинирана в чл. 68 ЗС с оглед субективното
намерение, което не означава игнориране на основанието за получаване на
владението, нито основанието за изгубването му, а тъкмо обратното. Чл. 69 ЗС
също въвежда оборима презумпция, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Поради тази
причина, срещу онзи който твърди, че държи вещта като владелец, се провежда
насрещно доказване на основанието за държане (така Решение № 134 от
27.07.2015 г., по гр. дело № 6161/2015 г., III ГО на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК). Разликата между добросъвестното и обикновено владение е
дефинирана в чл. 70 ал. 1 ЗС с оглед правното основание и неговата юридическа
годност да породи собственост, наред с отрицателното условие владелецът да не
знае, към определен момент, обстоятелствата, посочени в чл. 70, ал. 1 ЗС.
Оборимата презумпция на чл. 70, ал. 2 ЗС се отнася до отрицателното условие за
знание.
От събраните
по делото доказателства е безспорно установено, че към момента на сключване на
договора от 29.10.2008 г. за
покупко-продажба на имота в нотариална форма по реда на чл. 18 от ЗЗД,
ищецът А.В.Х. е имал качеството на добросъвестен владелец съгласно чл.70, ал.1
от ЗС, тъй като придобитият от К.С.К.имот е владян от ищеца Х. на годно правно
основание и доколкото от събраните по делото доказателства не е установено, че
към момента на сделката приобретателят е знаел, че праводателят
му не е собственик (арг. от чл. 70, ал. 2 ЗС).
Настоящият
състав счита, че в правилно приложение на
материалния закон и събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е
приел, че ищецът Х. е имал качеството на добросъвестен владелец през периода, в който са
извършени подобренията в имота от датата на сключването на договора за
текущ ремонт от 09.02.2009 г. до датата на предаването ремонтирания ап.13 през
месец август 2008 г. на основание представеният по делото договор за текущ ремонт
от 09.02.2009 г. с уговорен срок за изпълнение от шест месеца, на основание
приемо-предавателния протокол за извършените СМР-та в имота и с оглед
кредитираните от съда показания на свидетеляС.Х.. Безспорно е, че
предявяването на иска по чл. 108 ЗС за връщане на вещта, в случай, че бъде
проведен успешно, има действие относно прекъсването и загубването на качеството
на добросъвестен владелец и превръщането на владението в недобросъвестно. За да
се прекъсне добросъвестното владение е необходимо изявлението на собственика да
е станало известно или да се счита известно на владелеца, като този
ефект настъпва от момента на конкретното узнаване за предявената претенция за
връщане на вещта, в общия случай при връчването на съдебните книжа за образуваното
по исковата молба по чл. 108 ЗС дело (така Решение № 134 от
27.07.2015 г., по гр. дело № 6161/2015 г., III ГО на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК). По делото е установено с
оглед признанията в исковата молба на ищеца Х., че препис от исковата
молба по предявения иск по чл.108 от ЗС му е бил
връчен месец ноември 2011 г., с което от този момент владението му върху имота
се е трансформирало от добросъвестно в недобросъвестно.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено и доказано, че в
периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2009 г. в ап.13, находящ се в гр.София,
ж.к. „*********ищецът Х. е извършил чрез договор за текущ ремонт от
09.02.2009 г. чрез трето лице – „Х.” ЕООД конкретните СМР-та, залегнали в
предмета на сключеният договор и описани по вид и цени в представеният
приемо-предавателен протокол на л.20 и сл.от делото пред СРС. Извършените в
имота, описани в приемо – предавателния протокол и договор за текущ ремонт,
СМР-та представляват подобрения, тъй като вложените вложените труд, средства
и материали са довели до увеличаване на стойността на имота (т. 6 от ППВС
6/74). Тъй като по силата на чл. 92 ЗС всички подобрения, извършени в съсобствения на
ответника Х. имот, стават негова собственост,
изхождайки от основния принцип на правото за недопускане на неоснователно
обогатяване за чужда сметка, лицата, извършили тези подобрения несъмнено имат
право на обезщетение.
В процесния
случай е установено на основание повторната СТЕ, която съдът кредитира, че
подобренията в ап.13, находящ се в гр.София,
ж.к. „*********, с които се е увеличила стойността на имота възлизат на 16 000.00 лева. Доколкото ответникът Х. се явява
съсобственик на имота при ½ ид.ч. същият следва да отговаря на основание
чл.72 от ЗС за ½ част от сумата от 16 000.000 лева или за сумата от
8000.00 лева за увеличената стойност на имота на основание извършените от ищеца
Х. в периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2009 г. подобрения в него.
II. По възраженията за прихващане, релевирани в отговора на
исковата молба, въззивният съд приема следното:
Претендира се от ответника В.Д.Х.,
че му е дължима в качеството на съсобственик на ½ ид.ч. по отношение на процесният ап.**, находящ се в гр.София,
ж.к. „*********за периода от 04.11.2010
г. (датата на исковата молба по чл.108 от ЗС) до 13.08.2014 г. (датата на
предаването на владението на имота) сумата от
11 300.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота на основание решение от 26.04.2012 г,
влязло в сила на 26.11.2013 г. на
СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г., потвърдено с решение от
14.08.2013 г. на СГС, ГО, II „в” въззивен състав по в.гр.д. №
8786/2012г., с което е бил уважен предявеният
срещу ищеца А.В.Х. осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Вземането по чл. 59
от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ
обедняване на един правен субект, обогатяване на друг, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на правно основание за тази имуществена не
еквивалентност. Тежестта за доказване е за ответника Х. - тъй като всички тези факти са
пораждащи спорното право.
В процесната хипотеза безспорно се установи
на основание приложените по делото доказателства, че ищецът Х. е ползвал без
основание за периода на релевираното възражение за прихващане от 04.11.2010
г. до 13.08.2014 г. процесният
ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********. Ползването на имота е
осъществявано от ищеца Х. без основание и в по-широк период от заявеният такъв
на възражението за прихващане, а именно от датата на закупуването на ап.13 на
29.10.2008 г. до датата на предаването на владението върху него в полза на
ответника Х. на 13.08.2014 г. на основание представеният по делото протокол за
доброволно предаване на имота от 13.08.2014 г. За времето на ползване на ап.13
от ищеца Х. за очертания исков период на възражението за прихващане от 04.11.2010 г. до 13.08.2014 г., то
неговият действителен съсобственик – ответникът Х. при ½ ид.ч. е бил
лишен от възможността да ползва вещта и да извлича полезните свойства от нея
според признатото му по съдебен ред право на собственост върху имота в
заявената ½ ид.ч. на основание постановеното по уважения иск по чл.108
от ЗС решение от
26.04.2012 г, влязло в сила на 26.11.2013
г. на СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г., потвърдено с
решение от 14.08.2013 г. на СГС, ГО, II „в” въззивен състав по в.гр.д. №
8786/2012 г.
При това положение, след като за ответника Х. за периода на възражението за
прихващане от 04.11.2010 г. до
13.08.2014 г. същият не е могъл да ползва процесният ап.13 в качеството му
на съсобственик при ½ ид.ч., то за периода, през който е лишен от
възможността да извлича полезните свойства на неползваната вещ, на него (на
съсобственика) се дължи парично обезщетение на основание чл.59 от ЗЗД и с оглед
принципа за недопускане на неоснователното обогатяване чрез разместване на
имуществени блага при липса на валидно възникнал юридически факт. Чрез
определяне на парично обезщетение за лишаване от ползване в полза на ответника Х.
би се създала законосъобразна еквивалентност в правоотношенията му с ищеца Х.
по повод на отнетата възможност на първия да ползва имота за периода от
04.11.2010 г. до 13.08.2014 г. в рамките на установената с доказателствата по
делото притежавана ½ ид.ч. от правото на собственост по отношение на ап.13, находящ
се в гр.София, ж.к. „*********.
В правилно приложение на материалния закон и
събраните по делото доказателства, законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че на ответника Х. с оглед ½ ид.ч. от правото му на собственост
по отношение на ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********е
дължимо ½ от установеното със СТЕ обезщетение за лишаване от ползване за
периода от 04.11.2010 г. до 13.08.2014 г. в размер на 14 346.00 лева или сумата от 7173 лева.
До този размер се явява доказано първото възражение
на ответника Х. за прихващане, а именно за сумата от 7173.00 лева и представляваща на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 04.11.2010 г. до
13.08.2014 г. по
отношение на процесният ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********в рамките
на ½ ид.ч. от правото на собственост.
По отношение на възражението на ищеца Х. във въззивната му
жалба за изтекла погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като отговорът на исковата молба от ответника Х. е подаден на 10.03.2015 г. и
на основание чл.110 от ЗЗД за заявеното като дължимо обезщетение за лишаване от
ползване на имота се прилага общата пет годишната давност. При това положение,
претенцията на възражението за прихващане за периода от 04.11.2010 г. до
13.08.2014 г. не се явява да е извън давностния срок за времето отпреди
10.03.2010 г., считано от датата на отговора на исковата молба на 10.03.2015 г.
назад във времето до 10.03.2010 г. Т.е. претенцията на ответника Х. по повод на
релевираното възражение за прихващане относно претендираното обезщетение за
лишаване от ползване е в рамките на периода, необхванат от последиците на
изтеклата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
По повод на релевираното възражение за прихващане за сумата от 601.00 лева, представляваща общ размер на разноски за сумата от
420.00 лева, присъдена лично на ответника Х. и за сумата от 181.00 лева,
представляваща ½ от присъдените на ищците по иска по чл.108 разноски в
размер на 362.00 лева, съдът намира, че
същото е основателно.
Безспорно тези вземания за разноски в заявеният размер от
601.00 лева са установени със сила на пресъдено нещо, на основание
постановените решение от 26.04.2012 г, влязло в сила на 26.11.2013 г. на СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г.,
потвърдено с решение от 14.08.2013 г. на СГС, ГО, II „в” въззивен състав по в.гр.д. №
8786/2012 г., поради което същите се явяват ликвидни (установени по основание и
размер преди образуване на настоящото производство) и са изискуеми.
Дори ответникът Х. да е представил заверени копия на двата
изпълнителни листи от 17.12.2013 г.,
ищецът Х. в условията на насрещно доказване на основание чл.154 от ГПК не
представя доказателства същите да са доброволно заплатени от него извънсъдебно
или в хода на евентуално образуваното изпълнително производство за тяхното
принудителни събиране, ако такова е било налично, за да се приеме, че същите тези
разноски за сумата от 601.00 лева са недължими на основание единственото възражение
от молбата - становище на ищеца Х. от 01.06.2016 г., а именно, че тази
претенция се основа на насрещни неликвидни вземания. В тази насока съдът следва
да отчете постановките на т.4 Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В.и Е.В.,
според които възражението за прихващане с ликвидно изискуемо вземане е
правопогасяващо възражение, което се основава на новонастъпил факт - направеното изявление за
прихващане. В българското право прихващането на насрещните вземания е уредено
като потестативно право, което се упражнява с едностранно волеизявление,
пораждащо действие с достигането му до адресата, от който момент настъпва
правната промяна. Възражението за прихващане с ликвидно вземане по същността си
е позоваване на правната промяна, каквото е и възражението за опрощаване и
възражението за плащане след подаване на въззивната жалба. С това възражение не се променя спорният предмет, тъй като предявеното
с него вземане вече е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за
изпълнение, и съответно за доказване на възражението не е необходимо събиране
на доказателства.
В тази връзка вземането на ответника Х. за сумата от 601.00
лева се доказва въз основа на постановените решение от 26.04.2012 г, влязло в
сила на 26.11.2013 г. на СРС, ГО, 29 състав по гр.д. № 61 663/2010 г.,
потвърдено с решение от 14.08.2013 г. на СГС, ГО, II „в” въззивен състав по в.гр.д. №
8786/2012г.
Настоящият съдебен състав следва да отчете, че това
възражение за прихващане, дори първоинстанционният съд да не го е съобразил в
мотивите на постановеното от него решение, не е заявявано за първи път във
въззивната инстанция, а в срока за отговор на исковата молба, поради което и с
оглед приложението на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, то съдът следва да отчете
установените от него обстоятелства въз основа на всички събрани по делото
доказателства, както и фактите, от които всяка от страните извлича благоприятни
правни последици.
Т.е. възражението на ответника Х. за прихващане за сумата от 601.00 лева се явява основателно и
доказано, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на последното релевирано под условие възражение
за прихващане за сумата от 648.00 лева,
представляваща сторените в изпълнителното производство между страните по
изпълнението на решението по уваженият иск по чл.108 от ЗС разноски за въвод
във владение на имота, съдът намира същото за недоказано. От ответника Х. не са
представени доказателства за изпълнението по принудителен ред на постановените
решение от 26.04.2012 г, влязло в сила на 26.11.2013 г. на СРС, ГО, 29 състав
по гр.д. № 61 663/2010 г., потвърдено с решение от 14.08.2013 г. на СГС,
ГО, II „в” въззивен състав по в.гр.д. № 8786/2012г. относно уважения иск по
чл.108 от ЗС, а именно да е било образувано изпълнително производство,
респективно да е извършен въвод във владение от органа по изпълнението, както и
да са заплатени от взискателя разноски за извършените изпълнителни действия. По
делото не се установява на основание събраните доказателства такива
изпълнителни действия по принудителни действия да са извършени въобще, респ. да
са заплатени разноски в полза на органа по изпълнението за евентуално извършен
въвод във владение. Освен това, приложеният по делото приемо – предавателен
протокол от 13.08.2014 г., който е частен свидетелстващ документ, ползващ се
материална доказателствена сила за удостоверените неизгодни факти, доказва, че
ищецът Х. доброволно е предал владението на ап.13 в полза на ответника Х. на
13.08.2014 г., поради което последният не е извършил разноски по изпълнението
относно уваженият иск по чл.108 от ЗС на основание постановените решение от
26.04.2012 г, влязло в сила на 26.11.2013 г. на СРС, ГО, 29 състав по гр.д. №
61 663/2010 г., потвърдено с решение от 14.08.2013 г. на СГС, ГО, II
„в” въззивен състав по
в.гр.д. № 8786/2012г., тъй като същите са били изпълнени доброволно от
осъденото лице, в случая от ищеца Х.. Само за пълнота на изложението, следва да
се посочи, че разноските в изпълнителния процес следва да се претендират от
взискателя в хода на изпълнителното производство пред органа за изпълнението.
При отчитане тези съображения, настоящата инстанция намира,
че от трите възражения на ответника Х. за релевираните под условие в отговора
на исковата молба съдебни прихващания се явяват доказани само две от тях, а
именно за сумата от 7173.00 лева и представляваща на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване за периода от 04.11.2010 г. до 13.08.2014 г. по отношение на процесният ап.13, находящ се в гр.София,
ж.к. „*********в рамките на ½ ид.ч. от правото на собственост, както и за сумата от 601.00 лева и
представляваща общ размер на присъдените разноски за сумата от 420.00 лева,
присъдена лично на В.Д. Х. и за сумата от 181.00 лева, представляваща ½
от присъдените на ищците по иска по чл.108 разноски - В.Д. Х. и Н. М.И.разноски в размер на 362.00 лева.
Общият размер на тези две основателни съдебни възражения за
прихващане възлиза в размер на 7 774.00
лева.
При това положение, след уважаване на релевираните
от ответника В.Д.Х. възражения за прихващане общо за сумата 7 774.00 лева, на ищеца А.В.Х. остава да се дължи по-малкото
вземане от установената като доказана сума в размер на 8000.00 лева по исковата
претенция по чл.72 от ЗС, а именно сумата от 226.00 лева, представляваща
увеличената стойност за извършените подобрения в ап.13,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********в периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2009 г.
С
оглед диспозитивното начало и заявеното от ищеца Х. в исковата молба искане,
следва да се присъди върху претенцията
за сумата от 226.00 лева и законната лихва от датата на исковата молба –
19.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
изложените съображения следва да се постанови решение, с което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта на отхвърлената
чрез възражение за прихващане претенция по чл.72 от ЗС за сумата от 226.00
лева, представляваща увеличената стойност за извършените подобрения в ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********в периода от
09.02.2009 г. до 31.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 19.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като
тази сума се присъда в полза на ищеца А.В.Х., а в останалата част,
първоинстанцинното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По
разноските:
Настоящият
съдебен състав приема, че следва да преразпредели с оглед изхода на спора
отговорността за разноските с настоящият съдебен акт. Преди да се произнесе по
тях по обаче, съдът намира, че следва да
се произнесе първо по частната жалба на ищеца Х. срещу определение от
24.04.2017 г., постановено по реда на чл.250 вр. чл.248 от ГПК на СРС, I ГО, 29 състав по гр.д. №
71000/2014 г. за обжалваната му част:
Частната жалба на ищеца
Х. е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна,
срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, при обоснован правен интерес,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество – частната
жалба е частично основателна.
С оглед изхода на спора
пред СРС, с обжалваното определение по чл.248 от ГПК, съдът в съответствие с
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК е присъдил на ответника Х. разноски за
депозит за назначената експертиза. При отчитане на изхода на спора пред СГС,
който е различен от този пред първоинстанционният съд, следва определението по
чл.248 от ГПК да бъде отменено частично, доколкото на ответника Х. се дължат
разноски за първата инстанция, представляващи депозит за СТЕ в размер на 147.35
лева, съразмерно с оглед отхвърлената част на исковата претенция, като за разликата
над тази сума до присъденият размер от 150.00 лева на сторените разноски –
определението по чл.248 от ГПК следва да се отмени.
Въззивната инстанция
следва с оглед изхода на спора да преразпредели отговорността за разноските по
делото:
В полза
на ищеца Х. и на основание представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК
се доказват разноски за държавна такса за предявената искова претенция в размер
на 511.22 лева, сумата от 250.00 лева за депозит за СТЕ и сумата от 1000.00
лева за адвокатско възнаграждение с отбелязване в договора за правна помощ от
30.08.2013 г., че договорената сума е платена изцяло и в брой. Срещу
претенцията за адвокатско възнаграждение от страна на ответника Х. в последното
по делото открито съдебно заседание не е възразявано за прекомерност. Общият
размер на разноските възлиза на 2011.22 лева. От друга страна, съдът съобрази
размера на уважения материален интерес на исковата претенция по чл.72 от ЗС и
размера на отхвърления такъв до пълния предявен размер от 12 780.00 лева,
поради което използвайки общото тройно правило на ищеца Х. са дължими разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част на исковата
претенция за сумата от 35.57 лева.
В полза на ищеца Х. и
на основание представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК се доказват
разноски за въззивната инстанция за държавна такса за подадената въззивна жалба
в размер на 255.60 лева, сумата от 300.00 лева за депозит за СТЕ и сумата от
1000.00 лева за адвокатско възнаграждение с отбелязване в договора за правна
помощ от 30.08.2013 г., че договорената сума е платена изцяло и в брой. Срещу
претенцията за адвокатско възнаграждение от страна на ответника Х. в последното
по делото открито съдебно заседание пред СГС е възразявано за прекомерност. На
основание чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ на ВАС дължимото в полза на ищеца Х.
адвокатско възнаграждение възлиза на 913.40 лева. Т.е. с оглед основателното
възражение за прекомерност, то претендираното от ищеца Х. адвокатски хонорар следва
да бъде редуциран до сумата от 913.40 лева с оглед материалния интерес по
делото. Общият размер на разноските възлиза на 1469.00 лева. От друга страна,
съдът съобрази размера на уважения материален интерес на исковата претенция по
чл.72 от ЗС и размера на отхвърления такъв до пълния предявен размер от
12 780.00 лева, поради което използвайки общото тройно правило на ищеца Х. са дължими разноски за
въззивното производство съразмерно
на уважената част на исковата претенция за сумата от 25.98 лева.
На
ответника Х. са дължими разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лева на основание договора за
правна помощ от 13.03.2018 г., че договорената сума е платена изцяло и в брой.
Срещу претенцията за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца Х. в
последното по делото пред СГС открито съдебно заседание не е възразявано за
прекомерност. При това положение при съразмерно отчитане на отхвърлената искова
претенция и с оглед общото тройно правило, а именно на ответника Х. за въззивната
инстанция са дължими разноски с оглед на съразмерно отхвърлената част на
исковата претенция за сумата 736.73 лева.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не е окончателно може
да бъде обжалвано пред ВКС.
Водим
от изложеното СГС,
РЕШИ
ОТМЕНЯ Решение № 27604 от 06.06.2017 г. на СРС, I ГО, 29 състав по гр.д. № 71000/2014 г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният от А.В.Х. с ЕГН:********** *** срещу В.Д.Х. с ЕГН: ********** с адрес *** осъдителен иск с правно основание чл.72 от
Закона за собствеността за разликата над отхвърлената чрез възражение за
прихващане сума в размер 7774.00 лева до
сумата от 8000.00 лева, представляваща увеличената стойност за извършените подобрения
в ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********в периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 19.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Д.Х.
с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на А.В.Х. с ЕГН:********** ***
по предявеният осъдителен иск с
правно основание чл.72 от Закона за собствеността сумата от 226.00 лева, представляваща увеличената
стойност за извършените подобрения в ап.13, находящ се в гр.София, ж.к. „*********в периода от 09.02.2009 г. до 31.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.12.2014 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27604 от 06.06.2017 г. на СРС, I ГО, 29 състав по гр.д. № 71000/2014 г. в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение
от 24.04.2017 г. по гр.д. № 71000/2014 г. на СРС, I ГО, 29 състав, постановено по реда
на чл.250 вр. чл.248 от ГПК, с което е допълнено Решение № 27604 от 06.06.2017
г. на СРС, I
ГО, 29 състав по гр.д. № 71000/2014 г. в частта на разноските, които А.В.Х. с ЕГН:********** *** е осъден да заплати на В.Д.Х. с ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК за
разликата над сумата от 147.35 лева
до крайния присъден размер от 150.00 лева за сторените в първоинстанционното
производство разноски за депозит за съдебна експертиза.
ОСЪЖДА В.Д.Х. с ЕГН: ********** с адрес *** да
заплати на А.В.Х. с ЕГН:********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 35.57 лева, за сторените в
първоинстанционното
производство разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА В.Д.Х. с ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на А.В.Х. с ЕГН:********** *** на основание чл.78, ал.1
от ГПК вр. чл.273 от ГПК сумата от 25.98 лева, за сторените
във въззивното производство разноски, съразмерно на уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА А.В.Х. с ЕГН:********** *** заплати на В.Д.Х.
с ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.273 от ГПК
сумата от 736.73 лева, за сторените във
въззивното
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.