Присъда по дело №930/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 93
Дата: 26 юни 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20244430200930
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 93
гр. Плевен, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
СъдебниЛЮБОМИР АЛ. ЙОСИФОВ

заседатели:НАДЯ СТ. МОНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
и прокурора М. Р. М.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Наказателно дело от общ
характер № 20244430200930 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. М. А. – роден на *** в гр. Левски,
обл.Плевен, живее в гр.Левски, обл.Плевен, ул. ***, ***, *** гражданин, с
начално образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2024г., в град Плевен, област Плевен без надлежно
разрешително съгласно чл.73, ал.1 от ЗКНВП и в нарушение на чл.30 от същия закон,
държал високорисково наркотично вещество, както следва: -коноп /марихуана/ с нето
тегло 0,892 грама с наркотично действащ активен компонент - тетрахидроканабинол -
27,22 %, на стойност 17,84 лева; -коноп /марихуана/ с нето тегло 0,948 грама с
наркотично действащ активен компонент - тетрахидроканабинол - 31,12 %, на
стойност 18,96 лева; -коноп /марихуана/ с нето тегло 1,407 грама с наркотично
действащ активен компонент - тетрахидроканабинол - 31,54 %, на стойност 28,14 лева
или коноп /марихуана/ с общо нето тегло 3,247 грама с наркотично действащ активен
компонент - тетрахидроканабинол 27,22 - 31,54 % на обща стойност 64,94 лева,
поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО
ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното
наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
1
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Р. М. А. да
заплати направените деловодни разноски в съдебното производство в полза на
ОД на МВР-Плевен в размер на 165,96лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Р. М. А. да
заплати направените деловодни разноски в съдебното производство в полза на
Районен съд-Плевен в размер на 80лв.
ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал.6 вр. чл. 53, ал.1, б. „б” от НК в
полза на държавата вещественото доказателство - наркотично вещество 3,047
гр. коноп /марихуана/, представляващо остатък по ФХЕ Н-104/22.03.2024г. на
БНТЛ-ОДМВР Плевен, изпратено за съхранение в ЦМУ - София отдел МРР-
НОП .
Веществените доказателства - опаковки от наркотични вещества,
запечатани в плик с етикет и печат на БНТЛ Плевен, след изготвена
експертиза – остават приложени към делото.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №93/26.06.2024г.:

Срещу подсъдимия Р.М.А. от гр.Левски, обл. Плевен е повдигнато
обвинение за това, че:
На 20.03.2024г., в град Плевен, област Плевен без надлежно
разрешително съгласно чл.73, ал.1 от ЗКНВП и в нарушение на чл.30 от същия
закон, държал високорисково наркотично вещество, както следва:
-коноп /марихуана/ с нето тегло 0,892 грама с наркотично действащ
активен компонент - тетрахидроканабинол - 27,22 %, на стойност 17,84 лева 
-коноп /марихуана/ с нето тегло 0,948 грама с наркотично действащ
активен компонент - тетрахидроканабинол - 31,12 %, на стойност 18,96 лева
-коноп /марихуана/ с нето тегло 1,407 грама с наркотично действащ
активен компонент - тетрахидроканабинол - 31,54 %, на стойност 28,14 лева
или коноп /марихуана/ с общо нето тегло 3,247 грама с наркотично действащ
активен компонент - тетрахидроканабинол 27,22 - 31,54 % на обща стойност
64,94 лева - престъпление по чл.354а ал.З. т.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Подсъдимият Р.М.А. не се явява в съдебно заседание и делото е
разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.4 б. „а“ от НПК в негово отсъствие.
Служебният защитник адв. Т.К. моли съда да наложи наказание под
минимума, предвиден в закона, като приложи института на условното
осъждане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.03.2024г. подсъдимият Р.А. от град Левски, област Плевен се
намирал в град Плевен. Около 17.30 часа същият бил сам пред хотел *** в
града, като носел багаж - три пътни чанти и се насочил към входа на хотела. В
една от чантите, които носел - черна пътническа чанта подсъдимият А. държал
високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, поставено в два броя
самозалепващи се полиетиленови плика и един брой свитък от салфетка,
съдържащи суха зелена тревиста маса без да притежава за това надлежно
разрешително, в нарушение на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. По същото време служители при
Второ-РУ-Плевен - свидетеля Д.М.М. и колегата му И.Е. придобили
оперативна информация, за това, че подсъдимият А. държи в себе си
наркотични вещества и възнамерява да отседне в хотел *** - град Плевен.
Предвид това посочените полицейски служители извършили обход в района
на хотела и пред входа, на влизане в хотела установили подсъдимия А., който
носел три пътнически чанти. Предвид придобитата от тях оперативна
информация и в изпълнение на служебните им задължения полицейските
1
служители извършили проверка на подсъдимия А.. В момента на проверката,
след като му се легитимирали полицейските служители запитали подсъдимия
дали в себе си държи забранени вещества, предмети и по-точно наркотични
вещества. Подсъдимият А. им отговорил, че в една от пътните си чанти държи
малко марихуана за негова лична употреба. Подсъдимият А. извадил от една
от пътните си чанти, черна на цвят два броя самозалепващи се полиетиленови
плика и един брой свитък от салфетка, съдържащи суха зелена тревиста маса и
изразил желание да предаде доброволно държаното от него наркотично
вещество, за което на място бил съставен протокол за доброволно предаване
от същата дата /стр.7 от делото/.
За случая бил уведомен разследващ полицай при Второ РУ-Плевен и
било образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването бил извършен оглед на веществено
доказателство по отношение на предадените с протокола за доброволно
предаване от подсъдимия А. предмети.
В хода на разследването била назначена и изготвена физико- химическа
експертиза на държаните от подсъдимия.
Видно от заключението на същата, предоставените за изследване обекти
са както следва:
- суха, зелена на цвят, растителна маса /съцветия/, съдържаща се в
прозрачен, полиетиленов плик (обозначена в експертизата като обект №1)
- суха, зелена на цвят, растителна маса /съцветия/, съдържаща се в
прозрачен, полиетиленов плик (обозначена в експертизата като обект №2)
-суха, зелена на цвят, растителна маса /съцветия/ съдържаща се в бяла
свивка от салфетка /обозначена в експертизата като обект №3/ представлява
коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол, както следва 27,22%, 31,12 % и 31,54 % , с
нето тегло съответно 0,892 гр., 0,948 грама и 1,407 грама или общо 3,247
грама. След анализа от това количество останали 3,047 грама от изследваното
вещество, което е изпратено в ЦМУ- София, отдел „МРР- НОП” /стр. 19-20 от
делото/.
В експертизата е посочено, че конопът /канабис, марихуана/ и хашиша
имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са
поставени под контрол /забрана/ съгласно Списък I на Единната конвенция на
ООН за наркотичните средства от 1961г., ратифицирана от Република
България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
обнародван в ДВ бр.68 от 02.08.2013г..
Тетрахидроканабинола е поставен под контрол в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата, като наркотични във вр. чл.З, ал. 2 от ЗКНВП.
2
Извършено е оценяване на основание Постановление №23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
наказателното производство, съгласно което общата стойност на наркотичното
вещество възлиза на 64,94 лева, при цена за грам коноп /марихуана/- 20,00
лева. Съставен е писмен протокол в тази връзка.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по
делото доказателства – от показанията на свидетеля Д.М.М., чийто показания
съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
чл.283 от НПК писмени доказателства – заключението на вещото лице И.П. по
изготвената физико-химична експертиза, протокол за доброволно предаване
от 20.03.2024г.; приемно-предавателен протокол от 20.03.2024г.; протокол за
оглед на предмет – веществено доказателство; албум за извършен оглед на ВД
аот21.03.2024г.; характеристична справка за Р.М.А.; електронна справка за
съдимост рег. №240321005000129197 от 21.03.2024г., издадена от БЦАИС
„Съдебен статус“. Съдът кредитира приложения по делото протокол за
доброволно предаване, с който е приобщено към доказателствената
съвкупност високорисковото наркотично вещество - предмет на престъпление.
И в доктрината и в практиката на ВКС се приема неотклонно, че протоколът за
доброволно предаване, макар и не е регламентиран изрично в процесуалния
ни закон, е допустим начин за приобщаване на веществени доказателства към
доказателствената съвкупност. Чрез него се постигат идентични
доказателствени резултати с тези, обективирани в протоколите за обиск и
изземване или претърсване и изземване. От съдържанието на протокола се
извлича информация за мястото, времето и начина на откриване на конкретно
веществено доказателство и лицето, на което то е предано. Правната природа
на протокола за доброволно предаване, изключва изискването предаването на
веществени доказателства (което винаги е по инициатива на лице, различно от
разследващия орган) да е осъществено в рамките на воденото досъдебно
производство, респективно след образуването му. Напротив това действие,
доколкото не е действие по разследване, може да бъде извършено и преди
образуването на производството, ако то действително тогава е осъществено.
Изискването на чл.234, ал.7 от НПК не може да намери приложение, тъй като
то се отнася до действията по разследване, а обсъждания процесуален
документ не обективира такова действие. Следва да се отчете и това, че
нормата на чл.234, ал.7 от НПК препраща към нормите на чл.234, ал.1-3 НПК
и регламентира забрана за използване на резултатите от действия по
разследването осъществени след изтичане на предвидените за извършването
му законови срокове, като тези разпоредби няма как да имат отношение към
този протокол, който е съставен преди началото на разследването. В
конкретният случай имаме протокол за доброволно предаване, съставен преди
първото действие по разследването - разпита на свидетеля Р.А., след което е
дадено начало на производството (започнало като бързо полицейско
производство) с разпита на този свидетел и едва след това е съставен
3
протокола за оглед на предаденото наркотично вещество и е назначена
физикохимичната експертиза. Поредността на извършване на тези фактически
и порцесуални действия не води до извод за тяхната порочност, поради което и
не са налице основанията доказателствените резултати на коректно съставения
протокол за доброволно предаване да не бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият
Р.М.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Предмет на престъплението са високорискови наркотични вещества и/или
техни аналози. Легални дефиниции на тези понятия се съдържат в Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, което
придава елемент на бланкетност на наказателноправната диспозиция на
нормата. Според §1, т.11 от ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко
упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1,
2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения
на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Според § 1, т.17 ЗКНВП „Аналог“ означава всяко вещество, което не е
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое
наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия
организъм. Според чл.3, ал.2 ЗКНВП, с наредба, приета от Министерския
съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в
списъци, както следва: 1. Списък I - Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; 2. Списък II
- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина; 3. Списък III - Рискови вещества. Цитираните
списъци представляват приложения към чл. 3 на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/.
Изпълнителното деяние в конкретния случай се изразява в държане на
високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение. В съдебната
практика трайно се приема, че държането се изразява в осъществяване на
фактическа власт върху наркотичните вещества от страна на лицето, като за
съставомерността не е необходимо наркотичните вещества да се намират
постоянно у него. Достатъчно е деецът да има такова фактическо отношение
към наркотичните вещества, че да може да упражнява контрол върху тях и да
извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са във фактическата
му власт. Престъплението е единно, трае продължително във времето и
държането като проявление на фактическото господство върху вещта се
осъществява по едно и също време.
Съставомерен признак на разглежданото престъпление е и липсата на
надлежно разрешение за държането на високорисковите наркотични вещества.
Това налага в случая изясняването и разглеждането на тези правила
съдържащи се в ЗКНВП установяващи законовите изисквания за правомерно
извършване на различните дейности с наркотични вещества. Общият принцип
4
е установен в чл.7 от ЗКНВП, където е въведена забрана за производството,
преработването, пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът,
транзитът и съхраняването на наркотични вещества от лица без лицензия,
издадена при условията и по реда на този закон. От друга страна в зависимост
от вида наркотични вещества законът предвижда два забранителни режима за
различните дейности с тях очертани в глава трета и глава четвърта от него.
Единият е лицензионен по отношение на рисковите и високорисковите, но
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, ката самият
режим съдържа в себе си ограничения, предвид обстоятелството, че
лицензията се издава само за медицински или ветеринаромедицински цели.
Другият е изцяло забранителен – спрямо веществата, които поради високата
степен на риск за общественото здраве с оглед на вредния ефект от
злоупотребата с тях не са приложими в медицината. Следователно признакът
„без надлежно разрешително“ означава от една страна всяка дейност с
наркотични вещества, извън изключението на чл.31, съответно чл.32, ал.5
ЗКНВП и от друга извършването на тези дейности без лицензия, съответно
разрешение, когато това е необходимо, или извън техните параметри.
От така направените теоретични разяснения ведно с резултатите от
физико-химичната експертиза се установява, че от обективна страна
подсъдимият А. на 20.03.2024г. в град Плевен, област Плевен без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (Чл. 30- Забранява се производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и
притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1. и чл. 73, ал. 1- За медицински, научни и
лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане
работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични
вещества, се издава разрешение на физически и юридически лица да
произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени
количества от растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и
техни препарати и прекурсори), държал високорисково наркотично вещество,
както следва:
- суха, зелена на цвят, растителна маса /съцветия/, съдържаща се в
прозрачен, полиетиленов плик (обозначена в експертизата като обект №1)
- суха, зелена на цвят, растителна маса /съцветия/, съдържаща се в
прозрачен, полиетиленов плик (обозначена в експертизата като обект №2)
-суха, зелена на цвят, растителна маса /съцветия/ съдържаща се в бяла
свивка от салфетка /обозначена в експертизата като обект №3/ представлява
коноп /канабис, марихуана/, със съдържание на наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол, както следва 27,22%, 31,12 % и 31,54 % , с
нето тегло съответно 0,892 гр., 0,948 грама и 1,407 грама или общо 3,247 грама
на обща стойност 64,94 лева.
От субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия Р.М.А.
виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1
5
НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, и е искал настъпването
на тези последици. Същият е съзнавал обстоятелството, че държи в себе си
високорисково наркотично вещество - марихуана без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съдът счита, че извършеното от подсъдимия А. деяние не е
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Действително по делото са
налице множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
които обаче обуславят по-ниската степен на обществена опасност на
извършеното престъпление, но не и липсата на такава обществена опасност,
респ. явната й незначителност. Меродавно при преценка на
малозначителността на едно деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК са не
конкретните смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства, а
самата характеристика на извършеното деяние и по-специално дали същото е
от естество да застраши или увреди обществените отношения, обект на
защита от съответната разпоредба на НК. В конкретиката на настоящия
случай количеството на държаните наркотични вещества (3.247 грама),
тяхната стойност (101.74 лева), както и обстоятелството, че са разделени в три
отделни опаковки, са от естество да засегнат обществените отношения, обект
на закрила от разпоредбата на чл. 354а НК, свързани със защита на здравето на
всички членове на обществото във връзка със забраната за държането и
употребата на наркотични вещества предвид вредния ефект от тях върху
човешкото здраве. В този смисъл съдът счита, че деянието не се явява
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.
Съдът счита, че извършеното от подсъдимия А. деяние не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Съгласно трайната практика
на ВКС преценката за „маловажност“ на случая е винаги конкретна и
комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл.93 т.9 от НК.
От значение са конкретният механизъм на осъществяване на деянието, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, данните за личността на
дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това
следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено количеството и
стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но те
не са единствения фактор, при извършване на дължимата преценка за степента
на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното. В
конкретния случай действително се касае за малко количество наркотик-
марихуана с тегло 3.247 грама, но със съдържание на тетрахидроканабинол
повече от 31% процента, на стойност 101.74 лева и разделен в три отделни
опаковки. Освен това подсъдимият А. е осъждан за извършени престъпления
от общ характер, което е индиция за завишената му лична обществена
опасност.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази степента
6
на обществена опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Р.М.А. съдът взе
предвид чистото му съдебно минало, доброто процесуално поведение в хода
на проведеното досъдебно производство, насочено към разкриване на
обективната истина по делото, демонстрирането на критично отношение към
извършеното от него деяние, младежката му възраст и вида, количеството и
стойността на държаното наркотично вещество. Съдът не констатира
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Според съда
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни по
смисъла на чл.55 от НК и обуславят по-ниската степен на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние от типичната за този вид
престъпление, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия. Съдът счита, че
приложението на чл. 55 от НК би удовлетворило и изискването за
справедливост на наказанието. В този смисъл е константната практика на ВКС
по наказателни дела, като напр. Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Е.К. – „Основен принцип
на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този
принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и
в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на
обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това,
наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36
НК.” Предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години.
В предвид изложените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и принципа на справедливостта съдът прецени, че следва да му наложи
наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода. С оглед наложеният
размер на наказанието, целите на генералната и лична
превенция, обществената опасност и личността на подсъдимия съдът намира,
че не се налага наказанието лишаване от свобода да се търпи ефективно.
Счита, че после би било значително по-трудно неговото социализиране и
приобщаване към обществото, като в същото време отчете, че подсъдимият
полага и обществено полезен труд. Няма и законова пречка, тъй като А. не е
осъждан. Съдът счита, че отлагане изтърпяването на наказанието ще доведе
до реализиране на личната превенция, а също и до обществената такава. Ето
защо съдът прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.
Намира, че изпитателния срок в размер на 3 години би съдействал за
постигане целите на наказанието.
Съдът осъди подсъдимия Р.М.А. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК на
наказание на наказание лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
като на основание чл.66 ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното
наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
7
Според съда това по вид и размер наказание ще изпълни целите на
специалната и генерална превенция визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Р.М.А. да
заплати направените деловодни разноски в съдебното производство в полза на
ОД на МВР-Плевен в размер на 165,96лв.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Р.М.А. да
заплати направените деловодни разноски в съдебното производство в полза на
Районен съд-Плевен в размер на 80лв.
Съдът отне на основание чл. 354а, ал.6 вр. чл. 53, ал.1, б. „б” от НК в
полза на държавата вещественото доказателство - наркотично вещество 3,047
гр. коноп /марихуана/, представляващо остатък по ФХЕ Н-104/22.03.2024г. на
БНТЛ-ОДМВР Плевен, изпратено за съхранение в ЦМУ - София отдел МРР-
НОП .
Веществените доказателства - опаковки от наркотични вещества,
запечатани в плик с етикет и печат на БНТЛ Плевен, след изготвена
експертиза – остават приложени към делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8
Съобщи за изтекли лични данни