Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр. Велико Търново, 18.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 297/2023г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№453/ 23.08.2023г., постановено по а.н.д. № 1283/2022 г. по описа на Районен
съд Велико Търново. С този акт РС е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 21-1275-002189/16.12.2021 г., издадено от началник Сектор
„Пътна полиция” в ОД на МВР В.Търново. С посоченото НП на И.Х.Д. с ЕГН **********
за извършено нарушение по чл.104а от Закона за движение по пътищата, на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50,00 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок от името на наказаното лице. В касационната жалба се посочва, че
е получил със съобщението само
диспозитива на Решението. Недоволен от резултата касаторът го обжалва като
неправилно, непълно и при допуснато съществено нарушение на порцесуални
правила. Твърди неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Иска от АСВТ да отмени
оспореното Решение на РС и да върне делото за ново разглеждане. Твърди, че
поради липса на публикуване на съдебния акт на интернет страницата на ВТРС и
непроизнасяне по молбата му за предоставяне на е-достъп до делото, допълнителни
аргументи към КЖ ще изложи в о.с.з. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата и изтъква, че пороците на Решението
са непълнота, съществени нарушения при преценка на доказателствата и липса на
мотиви. РС не изложил мотиви защо кредитира показанията на ПИ, които са неясни,
непълни и неточни. Няма мотиви относно липсата на видеоклипове и липса на
конкретика и дж пи ес координатите на полицейския автомобил. Подчертава, че
АУАН не е бил надлежно предявен и отказът не е оформен със свидетел, който да е
различен от свидетеля по акта. Касаторът счита, че поради липсата на мотиви е
лишен от една инстанция, което налага връщането на делото за ново разглеждане.
Алтернативно поддържа, ако съдът не сподели тези му виждания, да бъде прието,
че нарушението не е несъмнено доказано. Пледира КЖ да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът по касационната жалба –
началникът на Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР Велико Търново, не изпраща
представител и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Велико
Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че нарушението е действително осъществено, което се подкрепя от събраните
доказателства. Не намира решениет за непълно, т.к. отнемането на контролни
точки е последица от влизане в сила на
НП, а не санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. Цитира практика на ВАС в
тази вързка. По тези съображения прокурорът предлага на АСВТ да остави
Решението в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на
процесуални правила. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие на
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във връзка с чл.348,
ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По аргумент от
чл.218, ал.1 от АПК извърши проверка по посочените в КЖ и конкретизирани в о.с.з.
оплаквания за допуснати съществени порцесуални нарушения, изразили се в
неправилно разпределение на доказателствената тежест, в липса на мотиви/необсъждане
на събраните доказателства/, липса на инициатива за събиране на други такива. При
това, като обсъди реквизитите и съдържанието на контролирания съдебен акт, като
прецени оплакванията на касатора и
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Касаторът е бил страна в производството
пред РС, като за него съдебното решение е неблагоприятно по резултата си.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против съдебен акт,
подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
РС установил, че НП е издадено срещу И.Д. за
това, че на 02.12.2021г. в 15:05 часа в гр. Велико Търново на ул. „Никола
Габровски”, срещу парк „Руски гробища” в посока към гр. София, управлявал товарен
автомобил „ДАЧИЯ ДЪСТЕР” с рег. № ***, като използва мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.
РС е установил фактическа обстановка,
съответна на посочената в НП. За да потвърди НП, РС приел на първо място, че АУАН
и НП са съставени от материално компетентни лица, в законоустановените срокове
и притежават необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН. РС приел, че в
хода на АН производство не са допуснати съществени н арушения на процесуални
правила, които да са накърнили правото на защита на жалбоподателя. Установил,
че АУАН е съставен в присъствието на Д., който отказал да го подпише и да му
бъде вречен. Това обстоятелство е оформено с подпис на свидетел. Съставът на въззивния
съд е посочил, че от свидетелските
показания на полицейските служители се установява несъмнено деянието и неговия автор. Показанията им
намира за подробни, категорични и непротиворечиви. Представените доказателства
за позицията на полицейския автомобил са годни и могат да бъдат ценени по същество. Направен е
извод, че наказанието е правилно определено по вид и размер, като нарушението не
е маловажно. С тези съображения РС потвърдил НП.
При проведения контрол, настоящата
инстанция не намери основания за касиране на решението на РС. АСВТ в този състав намира, че фактическите
констатации на въззивния съд са основани на достатъчно годни и допустими
доказателствени средства, приети по предвидения процесуален ред – писмени и
гласни такива. Действителните факти по случая са изяснени обективно, всестранно
и пълно след анализ на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. Върху
фактите, чието осъществяване е доказано, въззивният съд е основал правните си
изводи, които съответстват на приложимия материален закон. Изложени са ясни и
адекватни мотиви, във връзка с предмета на доказване и заявените възражения.
При това, изводите на въззивния съд по фактите и по правото се споделят изцяло
от настоящата инстанция, и не е необходимо да се преповтарят. В тази връзка на
основание чл.221, ал.2, изреч.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към
мотивите на РС.
АСВТ не установи РС да е разпределил доказателствената
тежест върху жалбоподателя, вместо на АНО. Напротив събрана е АНПреписка,
изискани са и допълнителни доказателства от
ответника - записи от
видеокамерите на служебния автомобил и данни от GPS мониторинг върху движението
на същия. Проведеният оглед на видеофайловете в о.с.з. с участие на страните не
е внесъл нова доказателствена информация, т.к. е налице прекъсван на
видеозаписа във времеви участък, включващ проверката. Отхвърлено е искането на
жалбоподателя за разпит на свидетели, т.к. е заявено, че те не са присъствали
при установяване на нарушението. Правилно е оставено без уважение направеното
искане за събиране на трафични данни от мобилните оператори, т.к. е изтекъл 6м.
срок, предвиден в чл.251б, ал.1 от ЗЕСи н се касае за тежко престъпление. В
тази връзка съдът намира, че не се потвърждава и оплакването за липса на
инициатива у съда за събиране на други
доказателства. Фактическата обстановка е изяснена при наличните такива по
делото като не се твърди наличието на други такива на разположение на процеса.
Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването, че районният съдия
превратно тълкувал събраните доказателства, поради което стигнал до погрешни
правни изводи. Показаниета на ПИ не са противоречиви или непълни. И двамата
служители си спомнят категорично, че Ив. Д. е използвал моб. телефон по време
на движение на МПС, без участието на устройство „handsfree”. Претенцията, че автомобилът
е оборудван фабрично с такова устройство не означава, че същото е задействано.
Обстоятелството, че ПО не си спомнят модел, вид и цвят на телефона е без
значение, предвид изтеклия период от време и поради обстоятелството, че това не
са елементи от фактическия състав на деянието. Действително тезата на обвинението се
подкрепя само от показанията на полицейските служители. Няма изтъкнати никакви
основания за предубеденост или заинтересованост
конкретно на тези конторлни органи.
Показанията на същите са съдържателни, логични, не си противоречат
помежду си и са дадени при липса на заинтересованост, след изясняване на
въпроса за отговорността по чл.290 от НК. Полицейските служители посочват, че са възприели непосредствено движението
на автомобила и Д., който е използвал мобилния си телефон. На практика няма
други доказателства за нарушението освен свидетелските показания на ПИ. Но
същите еднозначно сочат признаците на нарушението от обективна страна и кой е
бил водача на автомобила. В КЖ не се
установиха други оплаквания за нарушения при преценката на доказателствата. За съществени
процесуални нарушения настоящата инстанция не следи служебно.
Не се потвърди и оплакването за липса на
мотиви на съдебния акт. Формирането на вътрешното убеждение у съдията е
аналитичен мисловен процес, който има
субективна страна, протичаща в съзнанието на съдията и обективна такава,
изразяваща се в обсъждане и преценка на доказателствата, отразено в самия съдебен акт. Именно втората част подлежи на
законова регламентация и наблюдение от касационната инстанция върху мотивите на
съдебния акт. Последната проверява как е протекъл процеса по събиране и
преценка на доказателствата. Освен това следи дали констатациите на РС са в
съответствие с правилата на логиката и опитните правила. В тази връзка се наблюдава, че РС е сторил
зависещото от него да установи правно значимите факти. Доказателствените
средства, които е приел са допустими от приложимия процесуален закон и са
носители на информация, свързана с деянието и дееца. Необходими и достатъчни са за изясняване на
въпросите за деянието, дееца и неговата вина. Същите са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. РС при това е изложил мотиви кои доказателствени средства
кредитира и защо е имал тези съображения. Обстоятелството, че фактическите и
правни изводи на РС не удовлетворяват касатора не представлява порок на Решението на РС.
По отношение на непълнотата на съдебното
решение. Доколкото става въпрос за производство по реда на НПК, което не
познава института на допълване на решението, то такъв вид порок би бил
съществено процесуално нарушение. Доколкото в КЖ и в о.с.з. не е заявено конкретно оплакване – точно и мотивирано
посочване на конкретен порок на Решението, по смисъла на чл.212, ал.1, т.4 от АПК, то АСВТ не дължи служебно произнасяне. Ако се има предвид липсата на
мотиви относими към въпроса за отнетите контролни точки, то това касационно
основание е в същата категория – чл.218,
ал.1 от АПК. Доколкото не се дължи нарочен диспозитив по к.т. от РС, а
отнемането на к.т. е обусловено от влизане в сила на НП, което е потвърдено, то
недоброто мотивиране на решението не го дискредитира като правилно по краен резултат.
Не се потвърждава оплакването за допуснато
нарушение при съставяне и връчване на АУАН. Потвърждава се от разпита на
свидетелите и не се оспорва, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя.
Същият обаче е отказал да го подпише и да получи препис от акта. Това е
удостоверено с подпис на свидетел, съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН. Не се оспорва,
че това е бил полицейският инспектор, свидетел по акта. Съдът не сподели
тълкуванието на защитата, че това трябва да е друг, независим свидетел. Такова
изискване ЗАНН не предвижда и не следва от общите правила за обективност и
безпристрастност на ПО. Това
обстоятелство не нарушава правото на защита на наказаното лице. Правилен е
изводът на РС, че соченото не представлява съществено процесуално нарушение. Неоснователен
е и доводът на касатора за нарушение на материалния закон. АУАН.
Не се установи от касационната инстанция
РС да е приложил неправилно материалния закон. Безспорно установените факти
покриват обективния състав на нарушение правилно квалифицирано по чл.104а от ЗДвП. Използването на мобилен
телефон по време на управление на МПС е забранено по принцип. Изключение се
допуска в случай на използване на специално устройство, т.е. без участието на
ръцете на водача. Настоящият случай не попада в тази изключителна хипотеза.
Поради това правилно е ангажирана отговорността на нарушителя. Наказанието е
абсолютно определено по види и размер. Същото следва да има превъзпитателен
ефект върху нарушителя и възприращ по отношение на другите членове на
обществото.
АСВТ установи, че делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав, действащ в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието на въззивната
инстанция е съставен протокол, който е подипсан, както и съдебният акт.
Процесуалните права на страните не са ограничени. В заключение настоящата
инстанция намира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.
При постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски се
следват на ответника по касация, но такива не се присъждат, т.к. не са
поискани.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 453/23.08.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 1283/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Велико
Търново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: