№ 3690
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110148031 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 2 239,24
лв., представляваща изплатено от ищеца по застраховка „А.” обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 21.07.2018 г. в гр. П., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба и разноските.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „А.” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил;
твърди, че щетите са на стойност 2 224,24 лв., като поддържа да е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на делинквента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение и разноски за определянето му.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
факта, че е застраховател по ГО на водача на л.а. „С.“ с рег. № ..., както и
факта, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения в
исковата молба размер. Оспорва вредите да са причинени по посочения от
ищеца начин, механизма на ПТП, наличието на причинна връзка,
противоправността на деянието и вината на застрахован при него водач на
МПС, както и размера на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по -
1
конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за
имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение
на лице, чиито застраховател по ГО е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят по ГО носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, които са в непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото
събитие.
По делото не е спорно наличието на валиден договор за имуществено
застраховане за л.а. „Ф.П.“, с рег. № .., в изпълнение на който ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер,
както и наличието на валиден договор с ответника за застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а. „С.“ с рег. № ... към датата на процесното
ПТП, като тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото
застрахователна полица № .., опис на щета № .. от 23.07.2018 г., фактура за
ремонт в оторизирания сервиз, платежно нареждане от 15.01.2019 г., както и
от извадката от Г. ф. за сключена гражданска отговорност за л.а. „С.“ с рег. №
... към датата на ПТП.
От приетите по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
21.07.2018 г. и заявление на щета от същата дата се установява, че в периода
на действие на договора за имуществена застраховка е настъпило събитие –
ПТП, представляващо покрит риск. Видно от протокола процесното ПТП е
настъпило при предприета от водача на л.а. „С.“ с рег. № ... маневра за завой
на дясно, при която е реализиран удар с извършващия в същия момент
маневра за движение на заден ход, с цел излизане от обособено паркомясто
пред бл. 2 в кв. И., град П., л.а. „Ф.П.“, с рег.№ ... От удара са причинени
вреди по задна броня на л.а. „Ф.П.“, с рег.№ .. и по преден десен калник на л.а.
„С.“ с рег. № .... Изложеното в протокола се потвърждава изцяло от
показанията на разпитаните като свидетели водачи, като се установява още,
че при предприетата маневра движение на заден ход водачът на л.а. „Ф.П.“, с
рег.№ .. е имал ограничена видимост поради паркирани около неговия
автомобил други автомобили, което не му дало възможност да възприеме
своевременно движещия се по улицата л.а. „С.“, с рег. № ....
Горепосочения механизъм на ПТП се потвърждава и от приетата по
делото САТЕ, като съгласно заключението на вещото лице от техническа
гледна точка, водачът на л.а. „Ф.П.“ е имал възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП ако е изчакал преминаването на л.а. „С.“ и
след това е извършил своята маневра за движение на заден ход, с цел
излизане от обособеното паркомясто. В открито съдебно заседание експертът
дава разяснения, че водачът на л.а. „С.“ не е могъл да предотврати удара, тъй
като излизането на заден ход на другото превозно средство е имало внезапен
характер, а ударът е настъпил непосредствено веднага след самата маневра
завой на дясно в опасната му зона на спиране.
2
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.
„Ф.П.“, с рег.№ .. е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, съгласно
което преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. В случая водачът на л.а. „Ф.П.“, с рег.№ .. при
извършване на маневрата движение назад е следвало да се увери, че пътят зад
неговия автомобил е свободен и че с движението си няма да създаде опасност
или затруднения за останалите участници на пътя, като бъде в готовност при
възприето препятствие незабавно да предприеме маневра по спиране на
превозното средство с цел избягване на удар, което в случая не е сторено.
Предвид това, следва да се приеме, че вина за произшествието има
застрахования при ищеца водач на л.а. „Ф.П.“, с рег.№ ...
Предвид гореизложеното, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се установяват всички елементи от правопораждащия
материалното право на обезвреда фактически състав, а именно – не е налице
противоправно деяние от страна на застрахования при ответника водач на л.а.
„С.“ с рег. № ....
По изложените съображения, предявеният иск за заплащане на сумата 2
239,24 лв., представляваща изплатено от ищеца по застраховка „А.”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.07.2018 г. в гр. П.
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, комуто
следва да се присъди на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сума в общ размер на 350 лв. за
депозити за вещо лице и свидетел, както и за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.“ АД, ЕИК . против „Д.З.“ АД, ЕИК .
осъдителен иск по чл. 411 КЗ за заплащане на сумата 2 239,24 лв.,
представляваща изплатено от ищеца по застраховка „А.” на л.а. „Ф.П.“, с рег.
№ .., обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.07.2018 г. в гр.
П. от виновно противоправно поведение на водача на л.а. „С.“, с рег. № ...,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 02.09.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.“ АД, ЕИК . да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК . на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд
3
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4