№ 277
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503477 по описа за 2020 година
при участието на секретар Нина Вьонг, като разгледа въззивно гражданско дело №
3477 по описа за 2020 година, докладвано от съдия К.РАЧЕВА, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 4278 от 16.07.2020 г. на
Софийски градски съд по гр.д. 6875/2019 г., I гражданско отделение, 14 състав ЗД „Бул инс“
АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на В. Й. С. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 29.11.2018 г. в размер на 16 000
(шестнадесет хиляди) лева заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 22.04.2019 г. до деня на окончателното плащане, като е отхвърлен искът за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева, както и за лихва от
29.11.2018 г. до 21.04.2019 г.
Подадена е въззивна жалба ищцата в първоинстанционното производство срещу
решението в отхвърлителната му част и в частта, в която е осъдена да плати разноски на
ответника. Поддържа се неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, както и на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД. Присъденото обезщетение е занижено предвид получените травми и остатъчните
явления, а приносът на ищцата не е доказан. Искането към въззивния съд е да се присъди
допълнително обезщетение от 14 000 (четиринадесет хиляди) лева заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 22.04.2019 г. до деня на окончателното
плащане.
Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ответника, в който се поддържа
нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. От въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
1
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и
налице ли е принос на пострадалата за настъпване на вредите поради липсата на поставен
предпазен колан.
За определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав взе предвид изслушаното заключение на СМЕ, представените
медицински документи и събраните свидетелски показания. От изслушаното по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено от д-р К. след преглед на ищцата,
се установява, че при ПТП ищцата е получила съчетана травма на глава и крайници, както
следва:
- фрактура на дясна лъчева кост, в крайната й част, в зоната над китката;
- множество повърхностни травми в областта на ляво слепоочие, в окосмената част-
кръвонасядане 4см.; чело-средна част-кръвонасядане-12/8см; над лява вежда-рана -1см.,
клепачи и гръб на носа-кръвонасядане тип „Травматични очила“15/6см.
- кръвонасядане около капачето на дясно коляно-10/9см.+4 охлузвания в същата
област, кръвонасядане по вътрешната повърхност -3см. на ляво коляно и отток с
кръвонасядане 12см. на ляв вътрешен глезен.
Ищцата е прегледана по спешност в УМБАЛ Пирогов, където е извършена първична
обработка на травмите и е поставена гипсова имобилизация на ръката за 30 дни. Тъй като в
медицинската документация не е описано наместване и не е правена операция, вещото лице
стига до извод, че фрактурата е била неразместена. Гипсът е носен един месец.
Възстановителният период за полученото увреждане е три месеца, който включва
проведената рехабилитация за фрактура на лъчевата кост и 20 дни за повърхностните
травми. Най-интензивни болки ищцата е търпяла до момента на поставяне на гипсовата
имобилизация за фрактурата и постепенно преминаване към умерени болки за един месец
до затихване им към края на оздравителния период- три месеца. При прегледа вещото лице
е установило пълно възстановяване на пострадалата, като за в бъдеще не се очакват болки и
страдания, свързани с получените при пътния инцидент травматични увреждания. Налице
са активни движения в областта на китката в пълен обем, без функционален дефицит. На
челото срединно се измерва остатъчен оток от стар хематом с размери 2см. в диаметър.
Разпитана като свидетел, майката на ищцата, разказва, че дъщеря й е носила гипс и се е
лекувала вкъщи два-три месеца, като е ходила на рехабилитация. Към настоящия момент е
възстановена, като при лошо време има болки в крака и ръката. По времето, когато е имала
нужда от чужда помощ, за нея се е грижила баба й. Преценени в контекста на потенциалната
заинтересованост, показанията следва да бъдат кредитирани, доколкото са в синхрон със
заключението на СМЕ, представените медицински документи и са житейски логични.
Като съобрази установените увреждания, от които една неусложнена фрактура на
едната кост на ръката и повърхностни травми, липсата на болничен престой, факта, че няма
оперативни интервенции, периода на носене на гипс от един месец, възстановителен период
от три месеца, през който е имала нужда от чужда помощ в ежедневието, включваща и
грижа за малко дете, в рамките на който е и периодът на рехабилитация, липсата на
остатъчни дефицити при движенията на ръката, младата възраст на ищцата, която е
2
благоприятствала безпроблемното възстановяване, съдът намира, че определеният от СГС
размер на обезщетението от 20 000 (двадесет хиляди) лева е справедлив. Това обезщетение
отчита факта, че ищцата е имала нужда от чужда помощ, както и обичайните при този род
събития психологически последици, съдебната практика по сходни случай и
застрахователните лимити към деня на настъпване на вредите.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението. Всички фактори
от значение за определянето му са отчетени от първоинстанционния съд. Неоснователен е
доводът, че обезщетението следва да е по-високо, тъй като ищцата се е наложило да спре да
работи. Такива твърдения няма в исковата молба, като няма и събрани доказателства – нито
писмени, нито устни какво е работила ищцата и дали е била в отпуск за временна
неработоспособност. Дори и при съобразяване на факта, че не е работила, обезщетението е
справедливо.
По повод наличието на принос на пострадалата поради непоставен предпазен колан
въззивният състав намира следното. В заключението на СМЕ вещото лице е приел, че с
оглед получените травматични увреждания ищцата е пътувала без предпазен колан. Ако
беше използвала колан, биха били предотвратени охлузванията по главата, както и
фрактурата на лъчева кост. Заключението е прието без въпроси и без възражения от
страните. Съдът кредитира извода на д-р К.. Възражението за принос е доказано по
категоричен начин, поради което съдът е длъжен да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Степента от
20 % е правилно определена от първоинстанционния съд, като е отчетено съотношението
между приноса на виновния водач и пострадалия пътник.
Обезщетението от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева след намаляването му с 20 % се
дължи със законната лихва с начална дата, определена от СГС, срещу която няма въззивни
оплаквания.
Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението - да бъде
потвърдено изцяло. За въззивната инстанция ответникът по жалбата е претендирал разноски
за адвокатски хонорар от 1200 лева с включен ДДС, които му се дължат в пълен размер.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 4278 от 16.07.2020 г. на Софийски градски съд по гр.д.
6875/2019 г., I гражданско отделение, 14 състав
ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лева за
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4