Решение по дело №466/2021 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 399

град Плевен, 06.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 466/2021 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез стр.юрисконсулт В.Б., срещу решение от 30.03.2021 г. на Районен съд – Плевен по НАХД 2461/2020 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на КЗП, РД – Русе за присъждане на разноски по делото в размер на 120 лв., с доводи, че районният съд неправилно е приложил материалния закон. Счита, че с оглед потвърждаване на процесното наказателно постановление, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.143 от АПК, КЗП РД Русе има право да й бъдат присъдени сторените и претендирани разноски. Твърди, че са представили по делото писмено становище, в което е заявен размера на претендираните разноски. Намира, че дори съдът да не приема за приложима разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид това, че всъдебно заседание не се е явил процесуален представител на КЗП, е следвало да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение по аргумент от разпоредбата н ачл.25а ал.3 предложение последно от НЗПП. В заключение моли съда да бъде изменено решение на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Против горепосоченото решение е постъпила касационна жалба и от „Декатлон България“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт С.С., който счита, че същото е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно чл.348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал.З, т.2 от НПК - липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяната му. Сочи, че в обжалваното решение изобщо не е налице правна страна на разглеждания спор и че съдът не е обсъдил спазена ли е процедурата по ЗАНН при издаване на акта за установяване на административни нарушения (АУАН) и наказателното постановление (НП), не е проверена компетентността на органите, изобщо не са обсъдени съставите на твърдяните нарушения и същите не са съпоставени с приетата фактическа обстановка и не е обяснено защо съдът приема, че е налице нарушение на цитираните в диспозитива законови разпоредби. Посочва, че в Решението си ПлРС е представил твърденията, изложени в жалбата срещу НП, възпроизвел е свидетелските показания, изслушани по делото, приел е определена фактическа обстановка, обаче от правна страна липсват каквито и да било доводи защо се потвърждава обжалваното наказателно постановление и този пропуск не може да се поправи по реда на поправяне на явна фактическа грешка. Намира, че в случая се касае до липса на половината от мотивите на съда, довели до вземане на обективираното в диспозитива решение, а именно тези, касаещи правната страна на спора. Счита, че е налице пълна липса на мотиви, доколкото от постановеното решение не могат да се изведат такива, с оглед на което следва да се приеме, че обжалваният акт е порочен - напълно необоснован, и на основание чл. 348, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 НПК същият следва да бъде отменен поради съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи, че съдът неправилно е установил и фактическата обстановка по делото, като е приел, че в проверявания магазин всички стоки са без етикети, обаче в Констативния протокол е посочено, че цените на стоките са обявени чрез етикети – т.е. етикети има, но в тях липсва определена информация.  Твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на закона, т.к. същият не е установил, че са налице нарушения на редица разпоредби на ЗАНН при установяването на административното нарушение и при налагането на административното наказание. Сочи, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на ЗАНН, което не е обсъдено и взето предвид от ПлРС в обжалваното съдебно решение. Счита, че е нарушен чл. 233 ЗЗП, тъй като не е налице заповед, която да възлага проверката именно на актосъставителя, същият не е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетели, които да са присъствали при извършване и установяване на нарушението, което е нарушение на чл. 40 ЗАНН, а от друга страна актосъставителят е дал срок само за вземане на становище по констативния протокол и за представяне на регистъра за рекламации, а на дружеството - жалбоподател не е изпращана покана да се яви и да му се състави АУАН. Твърди, че адресът на “Декатлон България" ООД е публикуван и в Търговския регистър, но въпреки това покана за съставяне на АУАН не е изпращана, поради което е опорочена процедурата за съставяне на АУАН, което е съществено процесуално нарушение. Сочи също, че актът не е връчен на управителя на дружеството, а на друго лице, което обстоятелство не се оспорва от актосъставителя, а актовете за установяване на административни нарушения следва да се връчват лично на нарушителя, а когато той е юридическо лице - на неговия представляващ. Твърди, че това правило в настоящия случай не е спазено, тъй като актът нито е съставен в отсъствие на обявения за нарушител, нито е връчен лично на представляващия го, с оглед на което счита, че е налице нарушение на правилата за връчване на АУАН, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Освен това счита, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, не съдържа задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, понеже липсват дата, място и описание на всяко от нарушенията. Сочи, че при установяване на неспазването на чл. 127, ал. 2 ЗЗП органът е обяснил, че в обекта не е налице регистър за рекламации, но законът и не изисква в магазина да има такъв регистър, доколкото трябва да се води от самия търговец – т.е. не става ясно дали нарушението е извършено в магазина или по адреса на управление на търговеца. Намира, че за нарушението на чл.63 от 33П това обстоятелство също не е изяснено – същото може да е извършено в магазина или в сградата на КЗП. Сочи, че самият първоинстанционен съд приема, че действително не е налице индивидуализация в съставения АУАН на стоките, поради което, според касатора, предмет на нарушението липсва. Навежда доводи, че налагането на административни санкции е строго формален процес, а в случая са нарушени формалните изисквания на чл. 18 от ЗАНН и не могат да приемат аргументите на съда, че пропускът на наказващия орган да наложи санкция за всяко едно от нарушенията не е нарушение на формалните изисквания на закона. На следващо място твърди, че при съставяне на НП са допуснати съществени нарушения, които не са били обсъдени и взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване на решението му. В заключение моли съда да отмени решението в частта, в която е потвърдено наказателното постановление и да го оставите в сила относно разноските, тъй като същото е постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо.

В съдебно заседание касаторът и ответник по жалбата на „Декатлон България“ ЕООД – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание касаторът и ответник по жалбата на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе – „Декатлон България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба на „Декатлон България“ ЕООД е неоснователна, а издаденото решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което предлага съдът да го потвърди, в който случай касационната жалба на Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе, се явява основателна.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване на „Декатлон България“ ЕООД, гр. София,  е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо и разгледано по същество е неоснователно.

С Решение № 260123 от 30.03.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по нахд № 2461/2020 г., е потвърдено наказателно постановление № 2020-0048865/09.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите, с което на „Декатлон България“ ЕООД – София, с ЕИК ***, за това, че при направена проверка на 18.06.2020 г. в магазин „Декатлон“ в гр.Плевен, на бул. ***, във връзка с постъпила потребителска жалба, е установено, че в обекта се предлагат за продажба спортни стоки: облекла, обувки, уреди, аксесоари за спорт, като се предлагат стоки с намалени цени, които са отделени от останалите стоки чрез специално обозначени чрез етикети /табели/ места с текст „Последни бройки“, на които е посочен вида на стоката, характеристики и две цени – стара и нова, посочени заедно, като старата цена е зачертана и е обявен процент на намалението, но не се посочва срока, през който стоките се продават с намалени цени, - нарушение на чл. 63, т. 3 от ЗЗП и на основание чл.209 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК споделя изцяло мотивите на РС Плевен. Нарушението е  на чл. 63, т. 3 от ЗЗП, съгласно който всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени, е безспорно установено, като се доказва , от разпита на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението, които  не са оборени от дружеството, от описаните в АУАН установени обстоятелство при извършване на нарушението.

По отношение на наведените в касационната жалба на „Декатлон България“ ЕООД – София доводи за опорочена процедура по издаване на АУАН, съдът установи, че същият е съставен в присъствието на  А.Г.П. – упълномощено лице съгласно пълномощно на л. 14  по анд № 2461 по описа за 2020 г на РС Плевен и не е необходимо отправяне на покана за съставяне на АУАН , както и връчването на АУАН е извършено на същото лице , надлежно упълномощено и не е налице процесуално нарушение, което да се отразява върху законосъобразността на НП.

Неоснователен е и доводът на касатора „Декатлон България“ ЕООД – София относно липса на описание на нарушението и датата на извършване на същото, тъй като е посочена такава – 18.06.2020 г. , както в АУАН, така и в НП  и то при извършена проверка на същата дата, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, приложен към преписката, като установеното нарушение, описано в АУАН и в процесното НП е едно и не касае липса на регистър за рекламации, а липса на посочен срок, за който се отнася намалението на стоките.

            Касационното оспорване на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите,  е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо и разгледано по същество е основателно.  Неправилно при този изход на делото РС Плевен не е присъдил разноски  на ответника, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт в съдебно заседание, а само е депозирил писмено становище по жалбата. 

            В становище на л. 44 по анд № 2461/2020 г. по описа на РС Плевен юрк Б. –процесуален представител на ответника е претендирала възнаграждение в размер на 120 лева, като е изразила становище по жалбата и е посочила, че намира същата за неоснователна. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Защита по делото не се възприема само като процесуално представителство пред съда и участие в съдебно заседание, а представлява съвкупност пот действия по изготвяне на изготвяне на становища, молби, отправяне на доказателствени искания, писмени възражения и процесуално представителство, като в случая е налице именно защита на ответника , реализирана от юрк Б., чрез изготвяне на писмено становище неявяването й в съдебно заседание не е основание за отказа за присъждане на разноски, които тя е претендирала в размер на 120 лева за юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция намира, че решението на РС Плевен в частта, в която е оставено без уважение искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде отменено и в полза на РД-Русе към Комисия за защита на потребителите, гр. Русе, пл. *** да се присъдят разноски в размер на 120 лева за защита пред РС Плевен  на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от  Наредбата за заплащането на правната помощ.

            С оглед изход на делото и искането на пълномощник на РД-Русе към Комисия за защита на потребителите, гр. Русе, пл. *** за присъждане на разноски в настоящото производството  и на основание  чл. 63, ал. 5 от ЗАН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от  Наредбата за заплащането на правната помощ съдът намира, че следва „Декатлон България“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, ул. *** да заплати на РД-Русе към Комисия за защита на потребителите, гр. Русе, пл. *** разноски в размер на 120 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ  от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 260123 от 30.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 2461/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта , в която е потвърдено наказателно постановление № 2020-0048865/09.10.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите,.

Отменя решение №260123 от 30.03.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 2461/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта , в която е оставено без уважение искането на РД-Русе към Комисия за защита на потребителите, гр. Русе, пл. *** за присъждане на разноски в размер на 120 лева и вместо него постановява:

Осъжда „Декатлон България“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, ул. *** да заплати на РД-Русе към Комисия за защита на потребителите, гр. Русе, пл. *** разноски в размер на 120 лева.

Осъжда „Декатлон България“ ЕООД, ЕИК ***, гр. София, ул. *** да заплати на РД-Русе към Комисия за защита на потребителите, гр. Русе, пл. *** разноски в размер на 120 лева за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.               2.