Решение по дело №10399/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263408
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100110399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.05.2021 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

при секретаря И.Коцева като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2519 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

         Предявен е от А.Г.П. *** с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 26.02.2018 г., около обяд, в гр.София, на територията на Столична община, пресичайки ул. „Генерал Липранди“, в района на бл.106, паднал върху заледен и непочистен сняг и лед, в резултат на което получил сложно счупване на дисталната част на тибията – закрито, налагащо сложна оперативна интервенция на горния крайник, при която костните фрагменти били наместени и фиксирани с винтове и плака, а впоследствие отново била извършена операция за отстраняване на остеосинтезния материал. За повече от месец ищецът не могъл да се движи, дълго време трябвало да спазва постелен режим, не можел да се обслужва сам. По-късно придвижването му ставало с помощни средства – първоначално с проходилка, а по-късно с две патерици. Състоянието му било съпътствано от непрекъснати болки, които не се повлиявали от обезболяващи. Понастоящем не бил възстановен. Чувствал спорадични болки и бодежи в глезена, не можел да движи свободно крака си и да го ползва като опорен. Мускулатурата на крайника му била атрофирала. Налице били загрозяващи белези. Претърпените страдания от фрактурата, последващите операции и обездвижването на крака му се отразили на качеството на живот на ищеца. Ограничил контактите си, станал затворен и потиснат. Дълго време не могъл да се съвземе от шока. Вече не бил социален и активен човек. След инцидента се тревожел само за това, че не можел да се обслужва пълноценно и допълнително бил потиснат, че не можел да се грижи за близките си. Претърпял и имуществени вреди, свързани с лечението, на стойност 1 493 лв., изразили се в закупуване на остеосинтезен материал – плака за фибула комплект с кортикални винтове – 1180 лв., оперативна превръзка – 15 лв., рентгенов филм – 18 лв., медикаменти – 100 лв., патерици - 80 лв.  Твърди, че претърпените от него неимуществени и имуществени вреди били в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на Столична община, които не изпълнили задължението си да стопанисват и поддържат в добро състояние общинските пътища. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 36 000 лв., представляващи част от 50 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди – допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 17.02.2021 г./, ведно със законната лихва от 26.02.2018 г./датата на деликта/ до окончателното изплащане и  сумата от 1493 лв. /обезщетение за имуществени вреди/, ведно със законната лихва от 26.03.2018г./датата на последното плащане/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.  

Ответникът Столична община оспорва основателността на предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на травмите; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между допуснато неизпълнение от ответника на задълженията по чл.31 от ЗП и описаните вредоносни последици; въвежда възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който предприел пресичане на пътното платно на необозначено за това място; поддържа становището, че Столична община организирала почистването на улиците в рамките на жк.“Хаджи Димитър“, но дори при полагане на най- голяма грижа от нейна страна, било невъзможно да се предвиди и възпрепятства събирането на размразилата се през светлата част на денонощието вода и замръзването й през тъмната част на денонощието в конкретния участък от пътя; оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            От показанията на св. С., съпоставени с представената по делото медицинска епикриза и изпратено писмо от Националния институт по метеорология и хидрология за снеговалежа на 25/26.02.2018 г. в гр.София, се установява, че на 26.02.2018 г. ищецът е претърпял злополука – подхлъзнал се е върху непочистения от сняг тротоар на ул.„Генерал Липранди“, в близост до спирка за градския транспорт, след което тялото му се е плъзнало върху пътното платно. Тротоарът се е намирал пред паркинг, находящ се пред бл*******“. Свидетелката е видяла падането на ищеца, докато е стояла на терасата на апартамента си в бл.**. Твърди, че били съседи с ищеца и се познавали добре. Никой не му помогнал след падането, минувачите го заобикаляли. Казала на баща си, че ищецът е паднал и баща й отишъл, за да му помогне. 
            От медицинската експертиза, чието заключение съдът приема, се установява, че вследствие на падането ищецът е получил „фрактура на „Мезеньов“ на дясната подбедрица“ (вътреставно счупване на десния голям пищял в долната му част - в зоната на глезенната става) и разкъсване на вътреставната връзка между големия и малкия пищял. Тази фрактура се дължи на пронационно-еверзионен тип травма при внезапна нестабилност на ходилото скочната кост ротира, което води до разкъсване на връзката между големия и малкия пищял в зоната на глезенната става с последващи от това фрактури на вътрешния глезен и високо счупване на малкия пищял под колянната става. „Фрактурата на Мезеньов“ се характеризира със специфични симптоми: голям оток, видима деформация и силни болки в областта на глезенната става, които водят до пълна невъзможност пострадалият да движи глезенната става и да стъпва на увредения крак. Този тип травма изисква провеждане на спешно оперативно лечение, тъй като счупването води до разрушаване на повърхността на глезенната става, увреда на ставния хрущял, голям оток и притискане на съдовете, кръвоснабдяващи предната част на ходилото и пръстите. Възстановителната операция при „фрактура на Мезеньов“ се счита за операция с голяма сложност на долния крайник. По своя медико-биологичен характер, получената фрактура е довела  до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни “ (в случая 4 месеца).Спешна медицинска помощ на пострадалия е била оказана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. Той е бил настанен в 4-та Травматологична клиника на болницата. Постъпил е след падане, когато е получил силни болки и изкривяване на десния глезен. При приемането в клиниката е бил в задоволително общо състояние, контактен, адекватен, с голям оток и деформитет на дясната глезенна става. По спешност са били извършени хематологични, рентгенови изследвания и консултации с ортопед-травматолог. Освен настъпилата травма след падането, не са били установени предходни или придружаващи заболявания. По спешност пострадалият е бил опериран. Извършено е било открито наместване на счупения тибиален глезен и стабилзиране на фрактурата с малеоларни винтове. Извършена е била стабилизация на глезенната става с трансиндесмален винт и опорна метална плака, поставена на малкия пищял. Проведена е била инфузионна и обезболяваща терапия. Пациентът е бил изписан от болницата с подобрение на 04.03.2018г., като лечението му е продължило амбулаторно, с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулентна терапия и обезболяващи средства. По време на амбулаторното лечение пострадалият се е явил на контролните прегледи в „Пирогов“ и е провел стационарна рехабилитация в МИ при МВР-София. В периода от 27.04.2018г. до 30.04.2018г. А.П. е провел болнично и оперативно лечение за втори път в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, по повод: „фрактура на „Мезеньов“ на дясната подбедрица“. Били са отстранени металните остеоснитези от зарасналата вече кост. Назначена е била  втора рехабилитация, която е била проведена отново в стационара на МИ на ВМР-София, в периода от 01.06.2018г. до 08.06.2018г. Описан е статусът на пациента при постъпването му в болницата: оток на дясната глезенна става, палпаторна болка, хипотрофия на мускулатурата на крайника, намален обем на движение в глезенната става. Проведени са били: лечебна физкултура, физикална и механотерапия на дясната глезенна става. Постигнати са добри по обем и сила движения на дясната глезенна става. Счупеният вътрешен глезен и „синдесмозата“ (ставната връзка между големия и малкия пищял в дясната глезенна става) окончателно са били възстановени за срок от 2 месеца, след което лечението е продължило с рехабилитация. Общо оздравителният период при ищеца е приключил за около 4 месеца/по болнични листове  135 дни). През посочения 4 месечен период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и проведената първа операция, както и около 2 седмици в началото на първата проведена рехабилитация и след втората операция за изваждане на остеосинтезата от зарасналата кост. Извън посочените по-горе периоди ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при обща преумора на дясната глезенна става, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато е бил принуден да ползва обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, през първите 2 месеца ищецът не е можел да натоварва и да стъпва на десния си крак и се е предвижвал с помощта на патерици. През този период той се е предвижвал трудно и е имал затруднения при обслужването си в ежедневието. От деня на процесната злополука са изминали повече от 3 години. Според вещото лице, ищецът не би трябвало да търпи болки в зоната на фрактурата. Общото му здравословно състояние е стабилизирано. В материалите по делото липсват клинични или документални данни да е претърпял някакви негативни последици или усложнения от получената костно-ставна увреда. Счупеният тибиален глезен е зараснал окончателно. Металните винтове и плаката вече са извадени. Възстановена е стабилността на дясната глезенна става. В сравнение с лявата, дясната глезенна става при ищеца е малко по-оточна и палпаторно болезнена, но движенията й са почти в норма. Само движението „екстензия“ (разгъване) е в леко намален обем с 10 градуса. В зоната на ставата по вътрешната й страна има остатъчен кожен постоперативен белег -11-12 см. и друг по външната и част - 9 см., които белези са трайни и неизменни по вид. Оперативната практика показва,че не е възможно пълното им отстраняване. Към насоящият момент ищецът А.П. се предвижва самостоятелно - без помощни средства, но с щадяща походка. Може да получи единични отоци само при силно пренапрежение на дясната глезенна става, както и единични болки при много студено и влажно време, но тези болки бързо ще отзвучават след употреба на аналгетици. При ищеца няма установени данни за намаляване на костната плътност в зоната на процесната фрактура. Счупеният вътрешен глезен е зараснал окончателно, а новата тъкан (калус) представлява здрава спойка. Ищецът може да получи нова фрактура след травма на друго място, но не и в зоната на процесното счупване. П. е представил отчетни документи (фактури и касови бонове) за извършените от него разходи по време на лечението на процесното счупване. Извършил е разходи за закупени метални остеосинтези (титанова плака и винтове) – 1 180 лв., за заплатена потребителска такса - 23,20 лв., за контролна превръзка извън болницата - 15 лв., за заплатена контролна рентгенография - 18 лв., за предписани антикоагулент (Фраксипарин) и хондропротектор (Хондролазе)45 лв., за заплатени потребителски такси при проведените стационарни рехабилитации - 34,80 лв. и 17,40 лв. Общата стойност на направените разходи е  1 333,40 лв. 
            В съдебно заседание експертът заявява, че ищецът накуцва след травмата, така ще ходи занапред, заради ограничения обем на движение на дясната глезенна става с 10 %. При пострадалия разтягането е леко намалено, няма връщане на ходилото нагоре докрай и това го кара да ходи с изпънат глезен и да накуцва. Всички ставни увреждания на костите в бъдеще дават зашипяване – артрозни изменения, нарушава се ставната гладкост и започват да се проявяват периодични болки. Същевременно вещото лице заявява, че не би могъл да каже дали и кога ще настъпят такива артрозни изменения при ищеца.  
            При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: 
            Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
            Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
             За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи:  противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.). 
            Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
            От показанията на св.С. се установи, че ищецът се е подхлъзнал  и е паднал върху непочистения от сняг тротоар на ул.„Генерал Липранди“, в близост до спирка за градския транспорт, в района на бл*******“, след което тялото му се е плъзнало върху пътното платно. От заключението на медицинската експертиза е видно, че ищецът е получил средна телесна повреда: „фрактура на Мезеньов“ на дясната подбедрица (вътреставно счупване на десния голям пищял в долната му част - в зоната на глезенната става) и разкъсване на вътреставната връзка между големия и малкия пищял, която травма е в причинно-следствена връзка с падането му върху троотара. От телесната повреда ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска експертиза/.   
            Тротоарната настилка, находяща се в гр. София на ул.„Генерал Липранди“ се поддържа от Столична община. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.
             Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. 
            Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. 
            Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината. 
            Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява  поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
            Допускането на непочистен от сняг и заледен участък от тротоар, находящ се в близост до спирка на градския транспорт на територията на Столична община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е основание  за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
            Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание. 
            При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди: съдът отчете следните обстоятелства:  възрастта на ищеца  към датата на злополуката  – 55 г., вида на телесната повредасредна телесна повреда, изразила се във „фрактура на „Мезеньов“ на дясната подбедрица (вътреставно счупване на десния голям пищял в долната му част - в зоната на глезенната става) и разкъсване на вътреставната връзка между големия и малкия пищял; вида на проведеното лечение – извършена е операция на долния крайник, която се е изразила в открито наместване на счупения тибиален глезен и стабилзиране на фрактурата с малеоларни винтове; стабилизация на глезенната става с трансиндесмален винт и опорна метална плака, поставена на малкия пищял. Ищецът е лекуван в болница през периода 26.02.2018г. -04.03.2018г. Впоследствие е извършена операция за отстраняване на металните остеосинтези, като пострадалият отново е лежал в болница през периода 27.04.2018г. до 30.04.2018 г. Лечението е изисквало и провеждане на рехабилитации след първата и след втората операция. Съдът отчете продължителността на периода на лечение и възстановяване - 4 месеца/по болнични листове  135 дни), както и продължителността на периода на интензивни болки и страдания – около пет седмици, от които 2-3 седмици непосредствено след злополуката и проведената първа операция, както и около 2 седмици след втората операция. Според вещото лице, извън посочените по-горе периоди, ищецът е търпял периодично явяващи се болки при обща преумора на дясната глезенна става, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато е бил принуден да ползва обезболяващи средства. Експертът е посочил, че понастоящем, три години след травмата, ищецът не би трябвало да търпи болки в зоната на фрактурата. При определяне размера на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че през първите 2 месеца ищецът не е могъл да натоварва десния си крак и да стъпва на него, налагало се е да се придвижва с помощта на патерици, като през този период от време се е нуждаел от помощта  на близките си в хигиенно-битовото си обслужване. Наред с това съдът съобрази  преживения от ищеца стрес и типичните за механизма на получаване на травмата негативни емоционални преживявания. При определяне на обезщетението съдът отчете и обстоятелството, че лечението е протекло без усложнения, счупеният глезен е зарастнал напълно, ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства, но с щадяща походка, тъй като разгъването /екстензията/ на дясната глезенна става е в „леко намален обем“ с 10 градуса, което състояние е с траен характер./медицинска експертиза/. Съдът отчете и обстоятелствното, че по тялото на ищеца в зоната на ставата по вътрешната й страна има остатъчен кожен постоперативен белег -11-12 см. и друг по външната и част - 9 см., които белези също са с траен характер.   
            Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, на 30 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 36 000 лв., представляващи част от 50 000 лв.,  следва да бъде отхвърлен. 
            По иска за имуществени вреди: 
            От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че всички разходи, за които ищецът е представил документи по делото, са в причинно-следствена връзка с получената от него на 26.02.2018г. травма, а именно: разходи за закупени метални остеосинтези (титанова плака и винтове) – 1 180 лв., за заплатена потребителска такса - 23,20 лв., за контролна превръзка извън болницата - 15 лв., за заплатена контролна рентгенография - 18 лв., за предписани антикоагулент (Фраксипарин) и хондропротектор (Хондролазе)45 лв., за заплатени потребителски такси при проведените стационарни рехабилитации - 34,80 лв. и 17,40 лв.
            Разходите за закупени метални остеосинтези (титанова плака и винтове), за заплатени потребителски такси, за контролна превръзка извън болницата и за заплатена контролна рентгенография се потвърждават от представените по делото фактури и касови бонове към тях, издадени през периода 26.02.2018 г. – 30.04.2018 г./ л.9, л.13-16, л. 29-30/. 
            За антикоагулент (Фраксипарин) и хондропротектор (Хондролазе) не е представен документ за закупуване на тези лекарства, но са представени карти на името на ищеца, издадени от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД на 26.02.2018 г., в които са посочени тези два медикамента, а според медицинската експертиза те са били необходими за лечението на ищеца, като е посочена и тяхната стойност от 45 лв., поради което съдът прие, че за тези разходи също се дължи обезщетение от ответника. 
            От заключението на медицинската експертиза се установи, че ищецът е ползвал патерици, но не са ангажирани доказателства да е направил разходи за тях, поради което претенцията в тази част остана недоказана.
            Общата стойност на направените разходи, за които са ангажирани доказателства по делото, е 1 333,40 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 1493 лв. следва да бъде отхвърлен. 
            По възражението за съпричиняване: 
            Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пресякъл пътното платно на нерегламентирано за това място. 
            Възражението е неоснователно. 
            От показанята на св.С. се установи, че ищецът се е подхлъзнал и е паднал върху тротоара в близост до спирка на градския транспорт, след което тялото му се е плъзнало върху улицата.
            По възражение, направено в хода на делото, след разпита на св.С.: 
            В хода на делото, след разпита на св.С., ответникът направи ново възражение по делото, а именно – че не носи отговорност за почистването на тротора, тъй като той се намирал пред бл.1*******“, поради което следвало живущите в блока да организират неговото почистане. 
            Възражението на ответника касае освобождаване от отговорност на осн. чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, приета с решение № 364 на Столичен общински съвет, протокол № 84/25. 06. 2015 г., изм. с решение № 759, протокол № 44/23. 11. 2017 г., съгласно който всички собственици, ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и здравето на преминаващите до сградите. Посоченият текст дава възможност за уреждане на обществените отношения по повод поддържане стопанисването на тротоарите и възлагането на дейността на собствениците на сгради, но възлагането на трети лице е ирелевантно в отношенията на ответника с пострадалия, тъй като отговорността по стопанисването на общинските терените е в тежест на общината. 
            В конкретния случай се установи, че ищецът е паднал върху заледен тротоар, който не е непросредствено пред блок 106. Пред самия блок е разположен паркинг и едва след това е процесният тротоар, непосредствено до който е самата ул. „Генерал Липранди“.  Върху този тротоар е разположена и спирка на обществения транспорт.  Това става ясно от показанията на св.С. и начертаната от нея схема, приложена към делото. В този смисъл жителите на бл.106 не са имали задължение да почистват този тротоар.
            По законната лихва: 
            На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва, върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта до окончателното изплащане, поради което претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 26.02.2018г. до окончателното изплащане следва да бъде уважена. 
 Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 26.03.2018 г. – дата, за която е посочил, че на нея е извършил последното плащане. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на деликта, а не от датата, на която пострадалият е направил разходите за лечение./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Тъй като ищецът претендира законна лихва от по-късна дата – 26.03.2018 г., претенцията следва да бъде уважена.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1373,07 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 41.07 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Б.Н. - Т.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1659.51 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1253.33 лв.
Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОСЪЖДА Столична община, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*******да заплати на А.Г.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от средна телесна повреда - фрактура на „Мезеньов“ на дясната подбедрица (вътреставно счупване на десния голям пищял в долната му част - в зоната на глезенната става) и разкъсване на вътреставната връзка между големия и малкия пищял, причинена на 26.02.2018г. в гр.София при падане, поради наличие на непочистен от сняг участък от тротоар  на ул.„Генерал Липранди“, в района на бл.106 в ж.к.“Хаджи Димитър“, стопанисван от Столична община/, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2018г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 36 000 лв., представляващи част от общо дължими 50 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА Столична община да заплати на А.Г.П., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1 333,40 лв. лева – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение по фактура № **********/28.02.2018г., ведно с касов бон; фактура № *********/20.04.2018г., ведно с касов бон; фактура № **********/07.03.2018г., ведно с касов бон; фактура № **********/26.03.2018г., ведно с касов бон, фактура № **********/07.03.2018г.,ведно с касов бон; фактура № **********/30.04.2018г., ведно с касов бон, раходи за антикоагулент (Фраксипарин) и хондропротектор (Хондролазе), ведно със законната лихва, считано от 26.03.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 1493 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА Столична община да заплати на А.Г.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1373,07 лв., съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА А.Г.П. ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 41.07 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.         

 

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат М.Б.Н. – Т.,*** с адрес за призоваване: гр.София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1659.51лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Столична община да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 1253.33 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: